10 от 12: България

 Есента на липсващата воля

   Както и досега, разликата в пазарното представяне на новите и употребявани автомобили е илюстрация за най-обикновен
дефицит на качества и воля за нещо повече

Кратко октомврийско въведение

    Новото спадане на четирите главни европейски автомобилни пазара през октомври е недвусмислен сигнал за нов спад на търсенето в разгара на следващата пандемична вълна, засегнала региона. С двуцифрения си ръст Китай разказва една съвсем друга история, която в момента изглежда безкрайно далеч; с еднопроцентовия си ръст и втори пореден месец със сезонно изгладен годишен темп от над 16 млн. нещо подобно подсказва и предизборният американски автомобилен октомври.

   Втората пандемична вълна подсказва годишна контракция, надхвърляща пролетните очаквания от 25-30%

Най-беглият поглед обратно в Европа констатира 3,6-процентов спад на регистрациите в Германия; с над 1/5 в Испания, 10% във Франция и 0,2 в Италия, с което и за неспециалиста става ясно, че в такива времена септемврийският позитив не подлежи на поддържане. Сходна картина на отсрещния бряг на Ламанша – минус 1.6%.

Не това обаче е най-неприятното, а обстоятелството, че числата са потенциален предвестник на предстоящото в автомобилната индустрия и икономиката като цяло. Имайте предвид, че голяма част от регистрациите през изтеклия месец бяха направени преди възстановяването на ограниченията върху обществения живот, които няколко правителства въведоха с надеждата да удържат възраждането на коронавируса.

   Срам: Сходството в динамиката е само на повърхността; всъщност изоставаме в пъти дори от някога сравнимите комшии

Борис Джонсън разпореди частични 4-седмични мерки за изолация в Обединеното кралство, като автомобилните дилърства попаднаха в групата на несъществените магазини, затворили от четвъртък. Франция изпревари англичаните със сходни мерки миналата седмица.

И докато Германия избра да остави дилърските центрове отворени, правителството на Ангела Меркел наложи частичен блокаж, призовавайки гражданите да останат у дома си, когато е възможно. Австрия, Гърция и Португалия също разшириха ноемврийските ограничения, а италианците ограничиха работното време на бизнеса.

   И една кратка илюстрация на основната причина: не правим нищо

Заради вирусните ограничения в PSA Group отмениха плановете за добавяне на нова смяна в завода в Сошо, заявявайки че изчакват да видят дали системата „щракни, за да получиш“ (дигитализираното събиране на клиентски поръчки и организация на доставките) подлежи на успешно въвеждане с оглед доставките на коли до купувачите им.

В такъв контекст наблюдателите не пропуснаха да отбележат, че новата вълна от мерки за изолация ще помрачат допълнително пазарните тенденции, влошавайки прогнозите за възстановяване. Това въпреки въведените от сериозните европейски правителства, като тези на Германия и Франция, мерки за държавно финансирани заеми и субсидии за подкрепа на автомобилната индустрия и насърчаване потреблението на електрифицираните задвижващи системи. И макар, че през лятото помощта бе осезаема, ефектът от нея избледня, а несигурността в непосредственото бъдеще остава все така без промяна.

България

   Въведението ме подсети, че далеч не само големите държави в Европа предприемат мерки за насърчаване на автомобилното си потребление и обмяната на парка – правят го и комшиите. Както виждате от преките ни сравнения – ставало дума и преди – и Гърция, и Румъния не просто ни превъзхождат по всички опорни моторизационни показатели, но в управляващите ги глави очевидно има мисъл за ползата от мерките за обновяване на националните им автомобилни паркове – обстоятелство, което личи още при най-повърхностното сравнение. Демонстрацията на просветено отношение към автомобилната тематика от страна на Гърция бе възнаградено от Volkswagen с план за изграждане на център за зелена мобилност на малкия гръцки остров Астипалея, който на практика ще превърнат в лаборатория за климатично неутралната мобилност на бъдещето.

Новината е просто поредна илюстрация за бездействието ни и пълното отсъствие на желание и качества за формулиране на национална политика за противопоставяне на преднамереното превръщане на България в гробище за старо желязо. С толкова абсурдно неглижиране на автомобилната проблематика няма начин да очакваме други резултати.

Последното доказателство в това отношение впрочем е и публикуваният за обществено обсъждане проект на национална програма за развитие България 2030, в която не видях нищо; повтарям: нищо обнадеждаващо по темата вкарване на българската моторизация в настоящето, да не говорим за бъдещето. Като изключим лишеното от конкретика изречение, че ще бъде стимулирано използването на екологично чисти превозни средства, 44-страничният документ неглижира напълно автомобилите като зелен, модернизационен инструмент, което е просто поредната илюстрация за несъстоятелността ни, превърната в модус на нормалността. Надявам се, че поне ААП са се включили в обсъждането с по-критично и амбициозно становище по този лишен от дързост и смелост за трансформационна промяна документ.

Обратно при българския автомобилен пазар можем с една дума да обобщим ставащото под мотото „без промяна“. Липсата на разбиране за връзката между качеството на транспортната ни система (на която автомобилите са част от фундамента) и националната сигурност отдавна е част от българския обществен пейзаж, поради което и още неопределно време ще продължаваме да ручаме жабетата на глупостта си.

От друга страна, трябва ясно да си даваме сметка, че пандемичното нашествие (каквито и да са допусканията за произхода и същността му) е изключително бързо развиващо се, несигурно и комплексно явление с потенциално дълбоки, дългосрочни последствия и глобален междуотраслов мащаб. 

Дори главният изпълнителен директор на Volkswagen, Херберт Дийс призна на една виртуална конференция в четвъртък, че пандемията представлява най-голямото краткосрочно предизвикателство, а в тактически план съдбата на резултатите на автомобилния колос са в ръцете на големите икономики и контролът им върху нея, както и ограниченията, които биха навредили на търсенето и цялостната му дейност. Считайте казаното за относимо към индустрията като цяло.

С тежката си системна обществено-икономическа проблематика ние представляваме едно от най-слабите звена в европейската верига и не е никаква изненада, че продажбите на употребявани автомобили страдат по-малко от тези на новите. 36-процентният спад при вторите вещае по-тежка картина от тази, която си представях в началото на пролетта: пазарната контракция много вероятно ще надхвърли коридора 25-30%, което би било едно напълно логично последствие от втората вълна. В условията на пълно неразбиране за смисъла от подкрепа на сектора и липсващите традиции за последователен и мотивиран натиск не очаквам нищо друго, освен продължаващото преструктуриране на пазарните участници, чийто брой ще намалява за сметка на относителните им размери и пазарен дял.

   Неуморното бездействие увеличава дела на дизелите 

   Такава ще е картината в есента на липсващата воля до края на годината, а от следващата – ако междувременно не ни сполети някакво чудо – вероятно ще поемем по мъчния път на възстановяването. Да, знам, че звуча наивно, но докато не променим драстично мисленето и поведението си, не ни чака нищо, което вече не сме виждали. Очевидно така ни е добре.

   Пак то ни прави държавата с най-висока автомобилна средна възраст в ЕС