Показват се публикациите с етикет Субсидии. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Субсидии. Показване на всички публикации

сряда, 27 април 2016 г.

Невъзможният паралел

От географска гледна точка Германия и България се намират на една планета, дори на един континент. Не и от автомобилна


Политиците ни продължават да не могат да правят с електромобилите друго, освен да се снимат с тях

Днес Германия обяви план за едномилиардна инвестиция в насърчаването на автомобилната си електрификация, включващ субсидия от 4000 евро за електромобилите и 3000 за зарядните хибриди. 

Германският финансов министър Волфганг Шойбле на пресконференцията: „300 милиона от тях ще бъдат използвани в зарядна инфраструктура между 2017 и 2020-а.“ Германското правителство иска да увеличи броя на електрифицираните автомобили от 50 000 в момента на 1 милион през 2020 г. 

Новият план повелява купувачите на нов електромобил да получат поделена поравно между държавата и автомобилната индустрия субсидия от 4000 евро. Премията за зарядните хибриди е 3000. 

Според Шойбле луксозните коли с цена над 60 000 няма да подлежат на субсидиране. Министърът добави, че началото на схемата е през май, а правителството обмисля допълнителни мерки за увеличаване на привлекателността на електромобилите.

За разлика от Германия България няма особена автомобилна политика. Последователните ни квазиуправленски автомобилни движения в последните вече почти три десетилетия се изчерпват с някой и друг лошо преписан параграф в бяла книга и един напълно несъстоятелен „план“ за насърчаване на навлизането на електромобилите през 2012-2014 г. Да не говорим за недомисленото освобождаване на чистите електромобили от данък, от което заради грешка могат да се възползват собствениците на Renault Zoe например, но не и тези на Twizy. Забавната причина е, че малкото електрическо возило спада към категория L7, която не е автомобилна, а мотоциклетна...

С подобно ниво на компетентност подходихме и към употребата на Националния доверителен екофонд на екоминистерството, който ще субсидира само държавната и местна администрация с цел, ограничаваща се до неопределеното даване на добър пример“. На кого и за какво остава напълно непонятно за злощастните автори на несмислената идея в една страна с тежко болен конвенционален автомобилен парк, политиките за чието управление очевидно не са по силите на отговорните институции.

Всичко това подсказва административна несъстоятелност и най-обикновено скудоумие, благодарение на което предстои да изкачим още един връх – безплатното ежегодно публикуване на данните за регистрациите от КАТ, чието трайно ниско качество е добре познато на най-амбициозните ми читатели и всички колеги от автомобилния бранш. И не подлежи на близка промяна. 

По-неприятният въпрос е какво правим ние – пишман професионалисти и автомобилни деятели, гледащи безучастно посредственото зрелище на неравната битка между глупостта и автомобилизацията. 

Не, Германия и България не са на една планета.