Трето поколение, един вече зрял продукт
Не знам дали ви е направило
впечатление, но в течение на 15 години време от дебюта на първата генерация Е83
през 2003-а BMW съумяха да развият хикс тройката до степен, в която днес тя
вече представлява кола, по-дълга и широка от излязлата четири години преди нея оригинална
Х5. Ако ще търсим аналогия с фазите в човешкия живот, то видимо напомня навършването
на пълнолетие.
Така за декада и половина от Мюнхен/Спартанбург смогнаха неусетно да пуснат по света над милион и половина парчета, което, предвид ценовото й позициониране, си е успех по всички стандарти. По-любопитното обаче е, че в последната година от живота си второто поколение на Х3 e продало с цели 14% повече. Както е напълно естествено да се очаква, в Бавария не проявяват никакви признаци на разколебаване – феномен, който днес ще изследваме през модела, призван да ги пренесе в третото десетилетие на века.
Новото
– Какво се е променило
в мюнхенската средна категория? – питате.
– Твърде малко и в същото време по-скоро много – отговарям.
Така за декада и половина от Мюнхен/Спартанбург смогнаха неусетно да пуснат по света над милион и половина парчета, което, предвид ценовото й позициониране, си е успех по всички стандарти. По-любопитното обаче е, че в последната година от живота си второто поколение на Х3 e продало с цели 14% повече. Както е напълно естествено да се очаква, в Бавария не проявяват никакви признаци на разколебаване – феномен, който днес ще изследваме през модела, призван да ги пренесе в третото десетилетие на века.
Новото

– Твърде малко и в същото време по-скоро много – отговарям.
G01, както е кодифицирана последната версия, е дръпнала с около 5 сантиметра на дължина и междуосие, което, както ще видим, е отворило още място отзад. Базирана е на по-леката и корава CLAR платформа, използвана в последното поколение седани и комбита с надлъжен двигател. Без да е изключителен в сегмента си, Х3 е възедричък (4.71 дълъг), а издължената предна част и късите надвеси му придават атлетична стойка. Характерната за „БМВ“ предна решетка с форма на бъбрек е още по-изпъкнала и интензивно скулптирана. Сходно развитие са преминали и изострените арки на колелата: с дискретното си скосяване напред те вдъхновяват движението.
На брега на река Изар – и по-конкретно управляващият проекта Арно Келер – биха искали да мислите за X3 като за голям скок, най-вече в убедителността и шофьорските кефове. И те са факт, бързам да се съглася, ала факт, поднесен някак дискретно; рискува да не му обърнете внимание по същия начин, по който едва ли ще забележите, че коефициентът на въздушно съпротивление е под 0.29 – водещ показател в сегмента, на който най-вече дължим тишината вътре.
Заради щедрата употреба на алуминий във вратите и предния капак, както и стоманата с висок клас на якост в пода, теглото е спаднало с малко над торба цимент (55 кг.). Довършвайки архитектурата, няма да пропуснем, че заради олекотения покрив пък центърът на тежестта е слязъл, а теглото е разпределено почти паритетно – по около 900 килограма на ос.
Вътре

И така, между двете поколения на Х3 наблюдаваме пълна архитектурна и естетическа приемственост, ала подробностите са пипнати със самоуверен усет: новите материали (дърво с открити пори и матиран алуминий с грапава, ромбоидна текстура) превръщат ежедневно каращия тази кола в сетивен маниак: дузина пъти се хванах, че първото, което правя с нея, е жадно да я опипам. Ясните дисплеи с висока разделителна способност, съчетани с повдигнато още малко качество на материалите и прецизността на сглобката им придават едно ясно доловимо и непознато досега тук усещане за разточителност. Чувството, че всичко е напаснато и събрано с лазерно наточена прецизност е така настойчиво, че илюзията за Х5 е пълна.
Едно от най-приятните неща обаче е шофьорската позиция: активно вентилираните спортни седалки са разположени експертно – достатъчно ниско, за да вдъхват увереност, а все така високи, че да гарантират видимост. Дълбоки, превъзходно уплътнени. Както вече подметнах, и положението отзад не е за оплакване: пространството за главата изглежда безкрайно и трябва да си наистина расъл в неделя (когато бяхме малки, бабата на един приятел прилагаше идиома за форсмажорните дългучи, над 2 метра – много се впечатлявах), за да усетиш проблем в краката. Самата седалка е с индивидуализиран наклон на облегалките, а климатичната инсталация е развита с трета зона – за седящите отзад. Изобщо Х3 е станала много повече кола за возене и отзад, което досега бе в приоритетите на Х5.

На път
Няколко думи във възходящ ред за трите агрегата:
С X20d очевидно са търсили нещо като златното сечение в този клас коли. Свързан с късия, 8-степенен Steptronic, агрегатът е мек под напрежение и дава достъп до достатъчно въртящ момент за гарантирането на спокоен и дискретен прогрес в почти всички режими. Думата е податлив. Привлекателен? Е, нека не се изхвърляме: с мощност от 190 коня и 400 нютона въртящ момент в сравнително тесен диапазон (1750 – 2500 оборота), дори в ръчен режим, поведението му е повече от очевидно ориентирано към прагматичните потреби на аудиторията.
Бавен? Пак не ме разбирате правилно: ускорение до 100 от 8 секунди е всичко друго, но не и бавно, просто не там е поставен акцентът. А в минаването на поне 750 километра с един резервоар, независимо от начина на каране. Да, такива са добродетелите на лекомислено унижавания и оскърбяван напоследък тих, двулитров дизел от последно поколение.
При Х30d амбициите са изведени на по-преден план, но не така остро; силата на трилитровия, линеен шестак от новото поколение B57 е в дозираното разгръщане на качествата в дълги разстояния. Правиш няколкостотин километра и си даваш сметка, че с разтовареното си поведение, копринена гладкост и добре балансирани маниери това е най-уместното под предния капак на хикс три. Гладкостта му е действително впечатляваща, какъвто е и теглителният ентусиазъм в широк оборотен диапазон (стига да е над 1500); това е един истински просветен дизел по най-последна мода (емисионните сектанти да се пукат), чиято висока компресия му позволява да партнира равностойно на шофьора ентусиаст, придържайки се към едноцифрен разход на гориво.

Скачаш вътре и ако не са M обозначенията тук-таме,
интериорът е като на всеки друг Х3. Само дето избързах, започвайки отвътре
навън.
Та във времена, в които потентните SUV-та стават все по-демонстративни, а в някои случай са си направо отвратителни, BMW X3 M40i е утоляващо сдържан в ръцете ми; това е един автентично бърз 4х4, съумяващ да се промъкне незабелязан от радарите.
Никакви масивно артикулирани колесни арки, нелепи спойлери и предозирани въздухозаборници. Ако не бяха масивните накрайници на изпускателната система и убедителният надпис на петата врата, това би била всяка друга хикс тройка. Авторитетните 20-цолови джанти, „тип 699 М“ с различен размер гуми са адресирани към по-тънкия ценител. И слава Богу. Защото истинското качество и тук е под капака: трилитровият битурбо бензин от семейство В58, което познаваме от 340i и 540i, е настроен на здравите 360 коня. 500-те му нютона теглят във все така широк диапазон 1520 – 4800 оборота. С добавка от модифицирано шаси (свалено окачване, спортни, адаптивни амортисьори и спирачки) и волан с променливо предавателно число.
Та във времена, в които потентните SUV-та стават все по-демонстративни, а в някои случай са си направо отвратителни, BMW X3 M40i е утоляващо сдържан в ръцете ми; това е един автентично бърз 4х4, съумяващ да се промъкне незабелязан от радарите.
Никакви масивно артикулирани колесни арки, нелепи спойлери и предозирани въздухозаборници. Ако не бяха масивните накрайници на изпускателната система и убедителният надпис на петата врата, това би била всяка друга хикс тройка. Авторитетните 20-цолови джанти, „тип 699 М“ с различен размер гуми са адресирани към по-тънкия ценител. И слава Богу. Защото истинското качество и тук е под капака: трилитровият битурбо бензин от семейство В58, което познаваме от 340i и 540i, е настроен на здравите 360 коня. 500-те му нютона теглят във все така широк диапазон 1520 – 4800 оборота. С добавка от модифицирано шаси (свалено окачване, спортни, адаптивни амортисьори и спирачки) и волан с променливо предавателно число.
Сдържаността на тази кола се пренася и в движение: има нюанс на разочарование в начина, по който M40i доставя внушителната си мощ – той е някак не особено вълнуващ на първо четене. Всеки експеримент с пълния ход на педала обаче носи отплатата: гладка, безцеремонна сила; линейно и – защо ли не се изненадвам – истински настървено ускорение. Само звуковият акомпанимент, придружаващ тоя необуздан прогрес, да беше на нивото на неутолимия ми ищах към него – мислено критикува даващото 24-часови дежурства мрънкало в мен, докато отчита, че въпреки ниско окачената седалка, фактът че съм зад волана на високоплатформен SUV няма начин да остане скрит.

На моя страна са планини от сцепление, а намек за недозавиване се появява чак, когато оглупея напълно от смелост в завой. Воланът е от комуникативната порода и само дебелината му ме кара да се питам няма ли в това управление потенциал за още малко обратна връзка. Наклон в завой? Да, но имайки предвид в какво съм (нещо с ръст в порядък 1.68 и тегло 1.9 тона) контролът му е впечатляващ.
Връщам в Comfort и M40i хвърля спортните шофьорски ръкавици, навличайки обратно черния смокинг на изискания круиз.
Която и от разновидностите да подхванем, окачването, макар и от по-твърдата страна, никога не се държи сурово или злопаметно, дори по стандартите на нашата си „инфраструктура“; не се разпада под натиска на серийни неравности, а вертикалната му амплитуда пори вещо вълнистия балкански битум. Здравият, бистър баланс на пътното му поведение и ефективно векторно преразпределение на въртящия момент го правят винаги готов за ранно подаване на газ, дори в напрегнати завои.
МНЗ предупреждава: при включени системи за стабилност Х3 се държи отлично; дори в Sport+ те съумяват да съхранят неутралитет, докато действително не потрябват. Напълно зарежете обаче мечтите за присъщата на беемветата със задно предаване, отзивчива на педала за газта, игривост в ханша.

Автомобилното им поделение обаче напоследък прави така, че прекарвам все повече време на път в озвучените от тях коли. Сходен случай тук: 16 говорителя, 600-ватово крайно стъпало. Michael Franks – този пленителен музикален разказвач – започва The Fountain of Youth с емблематичното My purring Bavarian machine/Required a drink of gasoline…
В тихото, лежерно утро на майската пролет откриващите линии на саксофон и вибрафон са детайлно нюансирани; саундът е прозрачно деликатен от-до, без намек за разрушителната мощ, която е по силите му с друг материал. И така 1000 километра…
Вместо епилог
По пътя между второто и третото си поколение средноразмерният баварски многоцелеви транспорт е извървял смели крачки. Присъщата му съдържателност и класа са развити до степен, в която го превръщат в обичаен претендент за всеки избор из един все по-популярен пазарен терен, запазвайки типичния за Южна Германия нрав на уравновесена производителност от висока проба, привличаща традиционната му публика.
Добавеното пространство, гладкост и финес, дори с Runflat гуми, издигат абитуриента до прага на водещите; специфичната комбинация от улегналост и прецизна шлифовка, съчетани с предразполагащ към каране характер, пренасят Х3 пред прага най-доброто, до което „БМВ“ са по-близо от когато и да било.
Пътят на всички, почувствали се пренебрегнати откъм подробности, минава оттук.