Новост: в традиционния, преобладаващо счетоводен, авторски екип на новия
Touran е допуснат дизайнер – резултатът е очевиден
|
Въведение
Цяла вечност мина, откакто
пуснатият на пазара през далечната 2003-а и претърпял не един, а два фейслифта VW Touran най-после се сдоби
с наследник! Чак съм изненадан как от сърцето на счетоводителите във Волфсбург
се е откъснал толкова рано бюджет за нов модел. Но нямаше начин: производствената
и технологична рационализация, свързана с магическото съкращение MQB, трябваше да достигне и
до проектирания от самите тях универсален пътнически транспорт - в името на P&L-а му.
Ако се чудите за счетоводителите,
огледайте предшествениците: човек няма как да не остане с впечатлението, че вместо
проект на дизайнери от глина и AutoCAD
разглежда бухгалтерски документ през SAP и Excel.
Колата сама си казваше: заданието ми е просто - да бъда Х голяма, да побирам Y хора и да използвам Z2 части (от други модели).
Същото с името на капака: то съчетава
Tour и Sharan, номинирайки модел в центъра
на субгама, обитаваща топящ се ванов сегмент.
В счетоводството трябва да са
останали сравнително доволни (макар
че в длъжностната им характеристика влиза да не го показват), тъй като за 12 години Европа попи над
милион и половина от трите генерации на базирания на Golf V Touran. След 2012 г. обаче спадът
в интереса стана неудържим, а отличният
Golf Sportsvan го канибализира без замисляне
през 2015-а.
Touran II
Touran II
В екипа на втория Туран този път очевидно
е бил допуснат и дизайнер: по модела на Passat „счетоводният“ подход е минал през дълбоката оран на
модернизацията. Външността е изгладена, повърхностите са геометрично изправени,
ъглите между правилните линии, криви и равнини – изострени. Няма и помен от
фаровете с размера на капандури; предницата е свита (сблъсъкът с пешеходец е важен мотив), рационално и естетично семпла;
с новите диоди и оптични влакна графиката на светлинните групи е модернизирана драстично
- така саксонският ван е придобил по-ниска и широка стойка. Въпреки че ще
избегнете художествения екстаз, няма да остане и следа от съмнение в очевидното
– това е просветена техника, излъчваща доверие. Доверието произтича както от
стеснените фуги и плътно запълнените от колелата правилни арки, така и от
качествата на платформата. Размахът на дизеловата им шмекерия все пак ме кара
да внимавам с думата доверие, но към нея ще се върнем след малко по повод
двигателя.
Вътре се сблъсквате с парадокса
на функционалността, пренесен от Sportsvan: дискретно ориентираното към водача арматурно табло
няма да спечели нито един конкурс за красота, но мнозина ще свалят шапка на
простата му като хляб практична функционалност - средата е проектирана с мотото
„функцията управлява формата“. В Touran обоснованата логика тържествува над творческата фантазия: намирате
всичко там, където го търсите; то прави това, което очаквате и изглежда както
трябва.
Интериорът: ясна логика, функционалност, добри материали и
пространство в излишък |
Като хляб е подредена и силовата гама: три бензина и два дизела (две мощности при 2.0 TDI), две скоростни кутии (две разновидности на DSG – 6-степенен е само при двулитровите TDI). Дизелите са от последно поколение със селективна каталитична редукция вместо азотната каталитична абсорбция (точно тя ги предаде в Щатите), което за крайния потребител означава резервоар за синтетична урея с евентуално доливане между сервизните интервали и повече емисионно доверие – факт с нулева значимост у нас.
Карах средното ниво на оборудване
Comfortline с 1.6TDI (110 к.с., 250 Nm/1500-3000 об.) и 6 механични скорости. С
двама души на борда сравнително лекият (1539 кг.)
и корав Туран набира тихо и спонтанно, воден от точния си (макар и изкуствен заради електромотора) волан под съпровода на лека
като перо трансмисия. Настроен като Golf с добавени килограми, той извлича всяка молекула от живия му
неутрален пътен характер до степен на пълна деперсонализация.
Екстазът не е в репертоара ми, но
ще споделя, че средният ван на Volkswagen
върши работата си по възможно най-прагматичния метод - всичко е премислено
добре и изпълнено с прецизността на експерт-пекар в навечерието на Възкресение.
Особено с по-ниски гуми пасивното окачване (има и активно),
макар и с достатъчна дълбочина и еластичност, е възтвърдо, но за сметка на това
държи надлъжните и напречни колебания с кадифената ръкавица на стоманената си
ръка. Цената е в по-малката амплитуда на комфорта (там французите водят), с която германците ви глезят, но
далеч не толкова малка, че на хлапетата отзад да им литнат хамбургерите и
конзолите след първите няколко завоя, взети от самозабравилия се под напора на
ендорфина отец.
Малкият дизел е изненадващо икономичен: след почти 800-километров пробег в резервоара имаше нафта за още поне 100, а възгледите на компютъра за усреднения му разход сочеха 6.5 – впечатляващо постижение, предвид охотата за натиск върху падала на газта, която предизвика у пишещия. Ако има някаква слабост, тя е осезаема при изпреварване с повече хора и багаж (да не пропусна добра дума за просторния и добре организиран багажник), когато става ясно, че въпреки разликата от 4000 лева двата литра със 150 коня са по-добрият избор.
Малкият дизел е изненадващо икономичен: след почти 800-километров пробег в резервоара имаше нафта за още поне 100, а възгледите на компютъра за усреднения му разход сочеха 6.5 – впечатляващо постижение, предвид охотата за натиск върху падала на газта, която предизвика у пишещия. Ако има някаква слабост, тя е осезаема при изпреварване с повече хора и багаж (да не пропусна добра дума за просторния и добре организиран багажник), когато става ясно, че въпреки разликата от 4000 лева двата литра със 150 коня са по-добрият избор.
Подпомагащите системи, към които
спада и по-сложната - за маневриране с ремарке, както и свързаността (с цялата подобаваща кохорта дигитални
финтифлюшки за информационна и комуникационна интеграция) са там и работят стабилно и дори по-обикновеното инфоразвлечение
възпроизвежда аудио във FLAC
формат. Заради
присъщото му нахалство обикновено изключвам асистента за поддържане на лентата
– на този етап от еволюцията си тази система не е добре дошла в карана от мен
кола.
В топящия се сегмент на
двуобемните пътнически ванове Volkswagen
Touran заема достойно мястото на, простете оксиморона, масовия премиум
продукт – над него е само BMW
с вдъхновяващия, но скъп Active
Tourer. VW компенсират високата си първоначална цена (с този двигател ще достигнете 57 000 преди
да сте избрали и половината от опциите) с висока остатъчна стойност и дълги сервизни интервали. Ще
видим дали това е достатъчно: заради края на моделния си цикъл и
канибализацията от Sportsvan и
Caddy през 2015-а представянето
на Туран в сегмента бе слабо.
При положение, че в
счетоводството резолират бързо двойното предаване и не проявяват присъщата си дребнавост при анализа на себестойността на добавената качествена, декоративна пластмаса в
традиционно добре изглеждащата Cross
версия, новият продукт има всички шансове да ги вкара в тройката на този малък
и у нас сегмент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар