Емоции и разум във война
Започваме
В последните години говорим постоянно, че традиционният D сегмент на ниските, масови триобемни лимузини преживява историческа криза на смисъла за сметка на гледащите ги отвисоко кросоувъри, чието предлагане кипи от смущаващо разнообразие и не по-малко смущаващ потребителски ентусиазъм.
Поставени под натиск, производителите бързо си дадоха сметка, че са изправени пред простата дилема: или приключват със скуката, или отписват (поне в Европа) присъствието си в сегмента, а с това и самия него. Тази сурова реалност принуди дизайнерите да се хванат за работа, решително отхвърляйки кодовете от миналото.
В това отношение Peugeot 508 се
утвърди като една от най-отчетливите илюстрации за обстоятелството, че във
войната между разума и емоциите около чертожната дъска на френския дизайнерски
отдел надделява разбирането, че друг метод за запазване на спадащия интерес, освен
да облечеш колите си в одеждите на съблазънта, просто няма. Така решението да
продължат тенденцията на галската дързост в територията на комбито – или
по-точно специфичната кръстоска на генетичен материал от комби и купе, от която
се ражда shooting brake-а
– изглежда напълно естествено.
Още повече, че подобна стъпка има убедителни чисто практични аспекти като този, че евромиксът в търсенето седан/комби очертава убедително съотношение 40:60.
С дължина от 4.78 м SW е символично (съответно 1 и 3 см) по-висок и по-дълъг от седана; символична е и разликата в теглото. Визуалната обаче е далеч по-осезаема от тази в мерките и теглилките, най-вече, когато се спрете откъм задната четвърт – това е гледната точка, от която се откроява изтегления силует на скосеното комби с висока линия на стъклата без рамки, увенчано с двата разделени, контрастни накрайника на изпускателната система и отличителната светлинна графика.
Разликата в пропорциите, макар и малка, е концентрирана логично в
задната част с идеята за увеличаване на полезното багажно пространство, но
съмнение да няма: това е познатият дух на благородната стремителност, на която
„Пежо“ дължат над три пъти по-доброто пазарно представяне на модела в Европа за
първите девет месеца – още едно обстоятелство, за което углавна отговорност
носи главният дизайнер Жил Видал.
Самите мерки на багажното пространство са далеч отвъд най-просторното в сегмента, че и под тези на предшественика, но това е цената за един от аспектите на войната между сърцето и разума, която естетът плаща на драго сърце. Следващо етикета на изтънчената елегантност и визуална привлекателност, комбито представлява вече добре познатата от седана освежаваща историческия сегментен задух алтернатива.
Влизам
Още помня тръпките, които ме побиха при първа среща с i-Cockpit-а преди години в 208; 308 и 3008 ми помогнаха да свикна, а тук вече проблеми с настройките и гледната точка към таблото практически няма. Изглежда произтича от комбинацията между ниската точка на седене и широката амплитуда за настройка на седалката и малкия волан, благодарение на които видимостта към сочната графика на изцяло дигитализирания инструментален панел вече не е проблем за вратната мускулатура.
Разнообразието от материали,
обработки и текстури е поднесено на вече добре познатото високо ниво, а в полза
на разума точка отбелязва една идея по-високият таван, благодарение на който
пространството отзад причинява по-малко дискомфорт над главите на по-едрите си
обитатели; което не може да се каже за другите аспекти в пространството отзад –
емоциите тук бележат с интересни съчетания на контрастни материали и шевове. Изобщо,
интериорът тук е място за обитаване, достатъчно добро, за да не се свени в
компанията на премиум комбита като С-класата на Mercedes, да кажем.
Всичко това на практика подсказва, че пред нас е транспорт, ориентиран за пореден път около съвременния урбанизиран планктон, този път олицетворяван от младото градско семейство с до две деца и силно повишена чувствителност към екстериорния и интериорен дизайн, с присъщата на старата школа обаче толерантност към храните с животински произход (интересната текстура на кожените тапицерии и все още липсващата електрификация не кореспондират особено с ценностите на надигащата се в Европа вълна на фосилен, Ню Ейдж веган екзорсизъм, но да не се разсейваме от основното) – още един аспект на галските дилеми, които 508 SW щедро ни поднася.
В последните години говорим постоянно, че традиционният D сегмент на ниските, масови триобемни лимузини преживява историческа криза на смисъла за сметка на гледащите ги отвисоко кросоувъри, чието предлагане кипи от смущаващо разнообразие и не по-малко смущаващ потребителски ентусиазъм.
Поставени под натиск, производителите бързо си дадоха сметка, че са изправени пред простата дилема: или приключват със скуката, или отписват (поне в Европа) присъствието си в сегмента, а с това и самия него. Тази сурова реалност принуди дизайнерите да се хванат за работа, решително отхвърляйки кодовете от миналото.

Още повече, че подобна стъпка има убедителни чисто практични аспекти като този, че евромиксът в търсенето седан/комби очертава убедително съотношение 40:60.
С дължина от 4.78 м SW е символично (съответно 1 и 3 см) по-висок и по-дълъг от седана; символична е и разликата в теглото. Визуалната обаче е далеч по-осезаема от тази в мерките и теглилките, най-вече, когато се спрете откъм задната четвърт – това е гледната точка, от която се откроява изтегления силует на скосеното комби с висока линия на стъклата без рамки, увенчано с двата разделени, контрастни накрайника на изпускателната система и отличителната светлинна графика.

Самите мерки на багажното пространство са далеч отвъд най-просторното в сегмента, че и под тези на предшественика, но това е цената за един от аспектите на войната между сърцето и разума, която естетът плаща на драго сърце. Следващо етикета на изтънчената елегантност и визуална привлекателност, комбито представлява вече добре познатата от седана освежаваща историческия сегментен задух алтернатива.
Влизам
Още помня тръпките, които ме побиха при първа среща с i-Cockpit-а преди години в 208; 308 и 3008 ми помогнаха да свикна, а тук вече проблеми с настройките и гледната точка към таблото практически няма. Изглежда произтича от комбинацията между ниската точка на седене и широката амплитуда за настройка на седалката и малкия волан, благодарение на които видимостта към сочната графика на изцяло дигитализирания инструментален панел вече не е проблем за вратната мускулатура.

Всичко това на практика подсказва, че пред нас е транспорт, ориентиран за пореден път около съвременния урбанизиран планктон, този път олицетворяван от младото градско семейство с до две деца и силно повишена чувствителност към екстериорния и интериорен дизайн, с присъщата на старата школа обаче толерантност към храните с животински произход (интересната текстура на кожените тапицерии и все още липсващата електрификация не кореспондират особено с ценностите на надигащата се в Европа вълна на фосилен, Ню Ейдж веган екзорсизъм, но да не се разсейваме от основното) – още един аспект на галските дилеми, които 508 SW щедро ни поднася.
Това, че физиологичните разлики
със седана са малки всъщност е отлична новина, защото комбито пази ревниво наследените
му добродетели – еластичната отзивчивост, придаваща на придвижването с тази
кола общия знаменател на спокен, приятен прогрес, съчетана с добър контрол
върху капризите на пътната ни топография.

Върнеш ли в Comfort по магистрала, чувстваш моментално
завръщането на старателната порядъчност, с която окачването бори вертикалните
пътни амплитуди – приспособимост, към която четирите цилиндъра под предния
капак имат решаващ принос, но френската рецепта за мехлем срещу пътни обриви все
пак не е така съвършена, както може би изглежда. В алгоритъма на японската
трансмисия има ясно изразена склонност към това да не ви оставя дълго в ръчен
режим, когато го предпочетете, както и известно колебание в самостоятелния
избор на предавка след това. Трябва обаче да признаем, че това ще направи
впечатление само на малцинството ентусиасти-любители на волната асфалтова езда
и пълния контрол над скоростите. Същото с възтвърдата нервност при вторичното
поемане на неравности от шасито, която изглежда е и функция от избора на гуми с
подходящ размер, както и липсата на обратна връзка с пътя у най-малкия (но и един от най-удобните) волан в съвременна кола,
който съм хващал.
Точка от начален удар в полза на
емоциите, както и при седана, прави аудиосистемата на Focal – вероятно най-категоричният
принос към претенциите за субективно качество в тази кола. Поне в моята глава.
Без да повтарям вече казваното, само ще напомня да не пропуснете да я чуете с
познат материал, дори звукът в колата да е извън приоритетите ви.
Малко епилог
За представителите на породата
убеден прагматик с ясно изразен шофьорски уклон, за когото разумната математика
на размера и емоциите от ускорението тежат повече от тръпките на външността, то
по света с гаранция ще се намерят и по-просторни, и по-предразположени към
каране комбита.
Ако обаче към естетиката прибавим
и останалите му таланти, не след дълго ще схванем, че Peugeot 508 SW поставя още една галска
дилема, отваряща война на емоциите с разума.
За мен днес тя практически не
съществува: както седанът е кола, притегляща от пръв поглед, една идея по-силна се оказа гравитацията на SW.