Емоции и разум във война
Започваме
В последните години говорим постоянно, че традиционният D сегмент на ниските, масови триобемни лимузини преживява историческа криза на смисъла за сметка на гледащите ги отвисоко кросоувъри, чието предлагане кипи от смущаващо разнообразие и не по-малко смущаващ потребителски ентусиазъм.
Поставени под натиск, производителите бързо си дадоха сметка, че са изправени пред простата дилема: или приключват със скуката, или отписват (поне в Европа) присъствието си в сегмента, а с това и самия него. Тази сурова реалност принуди дизайнерите да се хванат за работа, решително отхвърляйки кодовете от миналото.
В това отношение Peugeot 508 се
утвърди като една от най-отчетливите илюстрации за обстоятелството, че във
войната между разума и емоциите около чертожната дъска на френския дизайнерски
отдел надделява разбирането, че друг метод за запазване на спадащия интерес, освен
да облечеш колите си в одеждите на съблазънта, просто няма. Така решението да
продължат тенденцията на галската дързост в територията на комбито – или
по-точно специфичната кръстоска на генетичен материал от комби и купе, от която
се ражда shooting brake-а
– изглежда напълно естествено.
Още повече, че подобна стъпка има убедителни чисто практични аспекти като този, че евромиксът в търсенето седан/комби очертава убедително съотношение 40:60.
С дължина от 4.78 м SW е символично (съответно 1 и 3 см) по-висок и по-дълъг от седана; символична е и разликата в теглото. Визуалната обаче е далеч по-осезаема от тази в мерките и теглилките, най-вече, когато се спрете откъм задната четвърт – това е гледната точка, от която се откроява изтегления силует на скосеното комби с висока линия на стъклата без рамки, увенчано с двата разделени, контрастни накрайника на изпускателната система и отличителната светлинна графика.
Разликата в пропорциите, макар и малка, е концентрирана логично в
задната част с идеята за увеличаване на полезното багажно пространство, но
съмнение да няма: това е познатият дух на благородната стремителност, на която
„Пежо“ дължат над три пъти по-доброто пазарно представяне на модела в Европа за
първите девет месеца – още едно обстоятелство, за което углавна отговорност
носи главният дизайнер Жил Видал.
Самите мерки на багажното пространство са далеч отвъд най-просторното в сегмента, че и под тези на предшественика, но това е цената за един от аспектите на войната между сърцето и разума, която естетът плаща на драго сърце. Следващо етикета на изтънчената елегантност и визуална привлекателност, комбито представлява вече добре познатата от седана освежаваща историческия сегментен задух алтернатива.
Влизам
Още помня тръпките, които ме побиха при първа среща с i-Cockpit-а преди години в 208; 308 и 3008 ми помогнаха да свикна, а тук вече проблеми с настройките и гледната точка към таблото практически няма. Изглежда произтича от комбинацията между ниската точка на седене и широката амплитуда за настройка на седалката и малкия волан, благодарение на които видимостта към сочната графика на изцяло дигитализирания инструментален панел вече не е проблем за вратната мускулатура.
Разнообразието от материали,
обработки и текстури е поднесено на вече добре познатото високо ниво, а в полза
на разума точка отбелязва една идея по-високият таван, благодарение на който
пространството отзад причинява по-малко дискомфорт над главите на по-едрите си
обитатели; което не може да се каже за другите аспекти в пространството отзад –
емоциите тук бележат с интересни съчетания на контрастни материали и шевове. Изобщо,
интериорът тук е място за обитаване, достатъчно добро, за да не се свени в
компанията на премиум комбита като С-класата на Mercedes, да кажем.
Всичко това на практика подсказва, че пред нас е транспорт, ориентиран за пореден път около съвременния урбанизиран планктон, този път олицетворяван от младото градско семейство с до две деца и силно повишена чувствителност към екстериорния и интериорен дизайн, с присъщата на старата школа обаче толерантност към храните с животински произход (интересната текстура на кожените тапицерии и все още липсващата електрификация не кореспондират особено с ценностите на надигащата се в Европа вълна на фосилен, Ню Ейдж веган екзорсизъм, но да не се разсейваме от основното) – още един аспект на галските дилеми, които 508 SW щедро ни поднася.
В последните години говорим постоянно, че традиционният D сегмент на ниските, масови триобемни лимузини преживява историческа криза на смисъла за сметка на гледащите ги отвисоко кросоувъри, чието предлагане кипи от смущаващо разнообразие и не по-малко смущаващ потребителски ентусиазъм.
Поставени под натиск, производителите бързо си дадоха сметка, че са изправени пред простата дилема: или приключват със скуката, или отписват (поне в Европа) присъствието си в сегмента, а с това и самия него. Тази сурова реалност принуди дизайнерите да се хванат за работа, решително отхвърляйки кодовете от миналото.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi7mjVlnfoXnSM_KrLmo46bawKFRlD1hcJjd0y2krf2fmSxo2h6G7to-XjgIjd9BndpWhy9pQwTObscYtFhHENO6KnGrCFNdqN_gytRCF1qD1Pq9jl9CcQYmTFfwJ0lCtxrccpx8zBlcQ44/s400/Peugeot+508+SW+-+2.jpg)
Още повече, че подобна стъпка има убедителни чисто практични аспекти като този, че евромиксът в търсенето седан/комби очертава убедително съотношение 40:60.
С дължина от 4.78 м SW е символично (съответно 1 и 3 см) по-висок и по-дълъг от седана; символична е и разликата в теглото. Визуалната обаче е далеч по-осезаема от тази в мерките и теглилките, най-вече, когато се спрете откъм задната четвърт – това е гледната точка, от която се откроява изтегления силует на скосеното комби с висока линия на стъклата без рамки, увенчано с двата разделени, контрастни накрайника на изпускателната система и отличителната светлинна графика.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiucTyvPaii3lQmKfznt4mymhjyl_rlvBfSFK3Z-l07GSXelNNlMViMk5UoFxOIWG-YhXj_MT74OEAZwII_5L1ag2UkpnyW3XdI7IeS2s7c58A7hA2Aa9_xCmaFo4eI5H3mf__TxuLAWR-r/s400/Peugeot+508+SW+-+5.jpg)
Самите мерки на багажното пространство са далеч отвъд най-просторното в сегмента, че и под тези на предшественика, но това е цената за един от аспектите на войната между сърцето и разума, която естетът плаща на драго сърце. Следващо етикета на изтънчената елегантност и визуална привлекателност, комбито представлява вече добре познатата от седана освежаваща историческия сегментен задух алтернатива.
Влизам
Още помня тръпките, които ме побиха при първа среща с i-Cockpit-а преди години в 208; 308 и 3008 ми помогнаха да свикна, а тук вече проблеми с настройките и гледната точка към таблото практически няма. Изглежда произтича от комбинацията между ниската точка на седене и широката амплитуда за настройка на седалката и малкия волан, благодарение на които видимостта към сочната графика на изцяло дигитализирания инструментален панел вече не е проблем за вратната мускулатура.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiJCDfADasK32hxeA56h7dLXo4bqmbef8HQOZKb_KQYpmYSCy9SUvY9Zb-cSuKOoXubsDlJ1JLiDBGv20DUPN2rhthxSkMQs7Hsv2nWn6CA9LxTzk2cpyZfMuf3IKyjNja7A4lZV2M0aCPr/s400/Peugeot+508+SW+-+4.jpg)
Всичко това на практика подсказва, че пред нас е транспорт, ориентиран за пореден път около съвременния урбанизиран планктон, този път олицетворяван от младото градско семейство с до две деца и силно повишена чувствителност към екстериорния и интериорен дизайн, с присъщата на старата школа обаче толерантност към храните с животински произход (интересната текстура на кожените тапицерии и все още липсващата електрификация не кореспондират особено с ценностите на надигащата се в Европа вълна на фосилен, Ню Ейдж веган екзорсизъм, но да не се разсейваме от основното) – още един аспект на галските дилеми, които 508 SW щедро ни поднася.
Това, че физиологичните разлики
със седана са малки всъщност е отлична новина, защото комбито пази ревниво наследените
му добродетели – еластичната отзивчивост, придаваща на придвижването с тази
кола общия знаменател на спокен, приятен прогрес, съчетана с добър контрол
върху капризите на пътната ни топография.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjc3U_gnLjf7ZI5Cbv-y-i5nOtVHY8hsSWCF-kx-PKQAsDKfizBho0ZPggZbEwO1qSD8s6IVF_855yFdffeLO-Y4Y8jwCJs8kIsVB1jsjH6afwfa4e2EKo7RSwusiucbXpKWpsN-ip-4s6B/s400/Peugeot+508+SW+-+5.jpeg)
Върнеш ли в Comfort по магистрала, чувстваш моментално
завръщането на старателната порядъчност, с която окачването бори вертикалните
пътни амплитуди – приспособимост, към която четирите цилиндъра под предния
капак имат решаващ принос, но френската рецепта за мехлем срещу пътни обриви все
пак не е така съвършена, както може би изглежда. В алгоритъма на японската
трансмисия има ясно изразена склонност към това да не ви оставя дълго в ръчен
режим, когато го предпочетете, както и известно колебание в самостоятелния
избор на предавка след това. Трябва обаче да признаем, че това ще направи
впечатление само на малцинството ентусиасти-любители на волната асфалтова езда
и пълния контрол над скоростите. Същото с възтвърдата нервност при вторичното
поемане на неравности от шасито, която изглежда е и функция от избора на гуми с
подходящ размер, както и липсата на обратна връзка с пътя у най-малкия (но и един от най-удобните) волан в съвременна кола,
който съм хващал.
Точка от начален удар в полза на
емоциите, както и при седана, прави аудиосистемата на Focal – вероятно най-категоричният
принос към претенциите за субективно качество в тази кола. Поне в моята глава.
Без да повтарям вече казваното, само ще напомня да не пропуснете да я чуете с
познат материал, дори звукът в колата да е извън приоритетите ви.
Малко епилог
За представителите на породата
убеден прагматик с ясно изразен шофьорски уклон, за когото разумната математика
на размера и емоциите от ускорението тежат повече от тръпките на външността, то
по света с гаранция ще се намерят и по-просторни, и по-предразположени към
каране комбита.
Ако обаче към естетиката прибавим
и останалите му таланти, не след дълго ще схванем, че Peugeot 508 SW поставя още една галска
дилема, отваряща война на емоциите с разума.
За мен днес тя практически не
съществува: както седанът е кола, притегляща от пръв поглед, една идея по-силна се оказа гравитацията на SW.