Галска дилема: Peugeot 508 SW

Емоции и разум във война

Започваме 

    В последните години говорим постоянно, че традиционният D сегмент на ниските, масови триобемни лимузини преживява историческа криза на смисъла за сметка на гледащите ги отвисоко кросоувъри, чието предлагане кипи от смущаващо разнообразие и не по-малко смущаващ потребителски ентусиазъм. 

Поставени под натиск, производителите бързо си дадоха сметка, че са изправени пред простата дилема: или приключват със скуката, или отписват (поне в Европа) присъствието си в сегмента, а с това и самия него. Тази сурова реалност принуди дизайнерите да се хванат за работа, решително отхвърляйки кодовете от миналото.

В това отношение Peugeot  508 се утвърди като една от най-отчетливите илюстрации за обстоятелството, че във войната между разума и емоциите около чертожната дъска на френския дизайнерски отдел надделява разбирането, че друг метод за запазване на спадащия интерес, освен да облечеш колите си в одеждите на съблазънта, просто няма. Така решението да продължат тенденцията на галската дързост в територията на комбито – или по-точно специфичната кръстоска на генетичен материал от комби и купе, от която се ражда shooting brake-а – изглежда напълно естествено.

Още повече, че подобна стъпка има убедителни чисто практични аспекти като този, че евромиксът в търсенето седан/комби очертава убедително съотношение 40:60.

С дължина от 4.78 м SW е символично (съответно 1 и 3 см) по-висок и по-дълъг от седана; символична е и разликата в теглото. Визуалната обаче е далеч по-осезаема от тази в мерките и теглилките, най-вече, когато се спрете откъм задната четвърт – това е гледната точка, от която се откроява изтегления силует на скосеното комби с висока линия на стъклата без рамки, увенчано с двата разделени, контрастни накрайника на изпускателната система и отличителната светлинна графика.

Разликата в пропорциите, макар и малка, е концентрирана логично в задната част с идеята за увеличаване на полезното багажно пространство, но съмнение да няма: това е познатият дух на благородната стремителност, на която „Пежо“ дължат над три пъти по-доброто пазарно представяне на модела в Европа за първите девет месеца – още едно обстоятелство, за което углавна отговорност носи главният дизайнер Жил Видал.

Самите мерки на багажното пространство са далеч отвъд най-просторното в сегмента, че и под тези на предшественика, но това е цената за един от аспектите на войната между сърцето и разума, която естетът плаща на драго сърце. Следващо етикета на изтънчената елегантност и визуална привлекателност, комбито представлява вече добре познатата от седана освежаваща историческия сегментен задух алтернатива. 

Влизам 

    Още помня тръпките, които ме побиха при първа среща с i-Cockpit-а преди години в 208; 308 и 3008 ми помогнаха да свикна, а тук вече проблеми с настройките и гледната точка към таблото практически няма. Изглежда произтича от комбинацията между ниската точка на седене и широката амплитуда за настройка на седалката и малкия волан, благодарение на които видимостта към сочната графика на изцяло дигитализирания инструментален панел вече не е проблем за вратната мускулатура.

Разнообразието от материали, обработки и текстури е поднесено на вече добре познатото високо ниво, а в полза на разума точка отбелязва една идея по-високият таван, благодарение на който пространството отзад причинява по-малко дискомфорт над главите на по-едрите си обитатели; което не може да се каже за другите аспекти в пространството отзад – емоциите тук бележат с интересни съчетания на контрастни материали и шевове. Изобщо, интериорът тук е място за обитаване, достатъчно добро, за да не се свени в компанията на премиум комбита като С-класата на Mercedes, да кажем.

Всичко това на практика подсказва, че пред нас е транспорт, ориентиран за пореден път около съвременния урбанизиран планктон, този път олицетворяван от младото градско семейство с до две деца и силно повишена чувствителност към екстериорния и интериорен дизайн, с присъщата на старата школа обаче толерантност към храните с животински произход (интересната текстура на кожените тапицерии и все още липсващата електрификация не кореспондират особено с ценностите на надигащата се в Европа вълна на фосилен, Ню Ейдж веган екзорсизъм, но да не се разсейваме от основното) – още един аспект на галските дилеми, които 508 SW щедро ни поднася.

Това, че физиологичните разлики със седана са малки всъщност е отлична новина, защото комбито пази ревниво наследените му добродетели – еластичната отзивчивост, придаваща на придвижването с тази кола общия знаменател на спокен, приятен прогрес, съчетана с добър контрол върху капризите на пътната ни топография. 

Принос в усещането има и настроеният на 180 коня 1.6-литров турбо бензин, комбиниран с 8-степенен автоматик. Вероятно се дължи на съчетанието от ниски обороти на въртящия момент, добре оразмерена трансмисия и ниско собствено тегло; така в представянето му определено има повече живост, отколкото очакваш: в режим Sport газта се изнервя подобаващо, а воланът е авторитетно по-тежък, придавайки на комбито и дъх на живост. Е, не дотам, че да стане истински забавно за шофиране, естествено, но мога само да приветствам допълнителната увереност в шасито, която се усеща при смело навлизане в поредица ритмично изтеглени завои. Всичко това с цената на разход в порядък 9 с моя подход към карането.

Върнеш ли в Comfort по магистрала, чувстваш моментално завръщането на старателната порядъчност, с която окачването бори вертикалните пътни амплитуди – приспособимост, към която четирите цилиндъра под предния капак имат решаващ принос, но френската рецепта за мехлем срещу пътни обриви все пак не е така съвършена, както може би изглежда. В алгоритъма на японската трансмисия има ясно изразена склонност към това да не ви оставя дълго в ръчен режим, когато го предпочетете, както и известно колебание в самостоятелния избор на предавка след това. Трябва обаче да признаем, че това ще направи впечатление само на малцинството ентусиасти-любители на волната асфалтова езда и пълния контрол над скоростите. Същото с възтвърдата нервност при вторичното поемане на неравности от шасито, която изглежда е и функция от избора на гуми с подходящ размер, както и липсата на обратна връзка с пътя у най-малкия (но и един от най-удобните) волан в съвременна кола, който съм хващал.

Точка от начален удар в полза на емоциите, както и при седана, прави аудиосистемата на Focal – вероятно най-категоричният принос към претенциите за субективно качество в тази кола. Поне в моята глава. Без да повтарям вече казваното, само ще напомня да не пропуснете да я чуете с познат материал, дори звукът в колата да е извън приоритетите ви.

Малко епилог

    За представителите на породата убеден прагматик с ясно изразен шофьорски уклон, за когото разумната математика на размера и емоциите от ускорението тежат повече от тръпките на външността, то по света с гаранция ще се намерят и по-просторни, и по-предразположени към каране комбита.

Ако обаче към естетиката прибавим и останалите му таланти, не след дълго ще схванем, че Peugeot 508 SW поставя още една галска дилема, отваряща война на емоциите с разума.

За мен днес тя практически не съществува: както седанът е кола, притегляща от пръв поглед, една идея по-силна се оказа гравитацията на SW.

Което пропуснах, ще откриете в сайта.