Както и да го гледаш: KIA Sorento 2.2D 4WD

 Амбициозно, със сериозни намерения

   Снимки: Kia Motors Europe

    „Къде съм дремал почти две десетилетия, че да проспя три моделни поколения, преди да се кача най-после в тая кола?!“ – питам се с недоумение, ядно тръшкайки вратата (без да пропускам да отбележа плътния звук при затварянето й в дневника си). 

Аз може и да съм проявил престъпна небрежност, но в Северна Америка например през последното десетилетие редовно я продават в над 100 000, а заводът й в Уест Пойнт, Джорджия неслучайно беше таргетиран и от Apple.

Да, виждам, че в миналите си превъплъщения Kia Sorento е бил хвален като голям, практичен, талантлив и достъпен многоцелеви семеен транспорт, но още преди затварянето на шофьорската врата бе ясно, че четвъртото поколение на флагманския SUV е заченато с амбицията да разпери криле.

Чуйте само: ако всичко бе наред, миналата година в Женева трябваше да видим представянето на ново поколение от средноразмерната им платформа, с нови дизелови и електрифицирани задвижващи системи, и със сходна амбиция към безопасността и активното шофьорското подпомагане. За мен обаче – тъй като технологичното развитие е станало такава неизбежност, че се подразбира – най-съществената крачка напред е във външността и интериора: всичко е концептуализирано така, че да привлече вниманието на още по-широко потребление от хора, на които никога преди и през ум не им е минавало да притежават Kia. Но всичко по реда си.

Външност и архитектура

    Първото, което забелязваш в новия Sorento, е предната решетка: „тигровият нос“ на „Кия“ без съмнение е станал по-голям, като на всички, ала не е достигнал комедийния размах при някои и пасва на нарасналите му претенции добре. Със скъсените надвеси и удълженото междуосие на новата си платформа N3 Sorento изглежда „по-бърз“ (нищо, че е по-висок). Причината е в удължаването на т.нар. „премиум пролука“ – разстоянието между линията на предната ос и основата на челното стъкло. С размери 4.81/1.70/1.90 водещият корейски джип продължава обитаването на пространството между средноразмерните и пълноразмерни SUV-та, доближавайки се по-скоро до вторите, а в архитектурата му повече от всякога присъства коктейлът алуминий/стомани с повишена якост. Резултатът – подобрение на твърдостта и теглото, спаднали вибрации.

Колата определено хваща окото от естетична гледна точка: не просто харесваш това, което виждаш – от мощната предна осанка до двусегментните диодни вертикали отзад, – но и схващаш, че корейците прилагат успешно един стар екстериорен премиум тевтонски трик: техничната външност. Изразява се в съзнателно изострените, геометрично изсечени линии и плоскости, както и в съзнателно технологизираните и хромирани акценти – все методи за внушаване на прецизност, качество и цялостна технологична изтънченост, работещи в защита на новото лого на марката и ценовите очаквания на флагмана. Не, че им е за първи път да копират домашното на германските си съученици, но работи – тихо и ефективно. Като казах флагман, това е поредната емблема, в каймака на чиято гама вече няма да открием класическата триобемна лимузина. Добре все пак, че там някъде в подножието й все пак се одързостиха да позиционират една кола за каране…

Вътре

    Което и от трите нива на оборудване да изберете, интериорът им се възползва от мамутските си размери: увеличената с 35 мм колесна база е отворила широта във всички измерения, а разстоянието между седящите отпред е достигнало американски пропорции, т.е. по-лесно ще им е да си пишат, отколкото да си говорят.

Интериорът на Sorento олицетворява идеала на големите семейства, каквито все по-рядко срещаме по нашите ширини: изтеглилият късата клечка да попадне на третия ред нещастник с ръст над 1.80 ще остане приятно изненадан, че може да седи зад друг със сходни габарити, поне на средни разстояния. Вътре е и гъвкаво, ако потрябва: вторият ред се плъзга напред-назад, както и наклонява, а бутоните в багажника опростяват процеса до безпроблемност.

От гледна точка на самия дизайн умишлената конвенционалност остава в миналото: отстъпила е на много по-модерна интерпретация. Четем прессъобщението им: „Едно от най-висококачествените интериорни пространства в Kia до момента – интуитивната, ориентирана към технологиите кабина на новия Sorento – е снабдена с първокласни материали и най-модерно инфоразвлечение.“ Допълнението от мен е, че общото впечатление за издигната на ново равнище модерност представлява по-скоро една повърхностна премиум имитация, отколкото веществено пресъздаване на предлаганото от Германия: широките дисплеи (12.3+10.25 инча) и доминиращо изпъкналите вентилационни отвори определено са в духа на Mercedes-Benz, докато текстурираният, четкан „метал“ е много Audi.

По възприятие за качество „Кия“ не могат за да се мерят с тях (никой не го и очаква при този им ценови диференциал), а в интериора липсва и нестандартната изобретателност, демонстрирана от Peugeot в последните години, но подходът е цялостно последователен: пространството е предостатъчно, каквато е и амплитудата в настройването на удобните отопляеми и вентилирани седалки, да не говорим за чутовния багажник, а изгледът към пътя – повелителен. Нещо повече: графиката на големите дисплеи е чиста, управлението на вентилацията е добре обособено; добра новина са и физическите бутони, чието натискане усещаш; такъв е и масивният кръгъл трансмисионен селектор.

Не съм в състояние да изброя и опиша разнообразната функционалност на това, което корейските комуникации наричат Advanced Driver Assistance Systems (ADAS), но няма проблем да обобщя целта на употребата им: помощ в смекчаването на много от присъщите на карането рискове и стрес, пазейки както обитателите вътре, така и другите на пътя. От находчивия монитор на ставащото в мъртвата точка отзад, чийто ляво и дясно изображения се проектират в двата кръгли уреда в таблото, до дистанционното паркиране, бордовите системи са на познатата с понятието „ниво 2“ автономия. Ще го обобщя така: ако от последното ви влизане в Kia са минали повече от пет години, просто няма да я познаете.

В движение

    Благодарение на интензивната електрификация я докарахме до там, че с 1819-те си килограма новият 2.2-литров, напречно разположен алуминиев дизел с директно впръскване е най-леката модификация в гамата. Двеста и двете конски сили и 440-те нютона на ранния му въртящ момент достигат до двойното предаване през 8-степенен автоматик с два съединителя. Новото в него е т.нар. „Terrain Mode“: специфични настройки на стабилността, разпределението на въртящия момент към колелата и точките на трансмисионно превключване с оглед запазване на сцеплението в кал, сняг и пясък.

Като начало, звукът на събудения дизел е безкрайно далеч от сърдитото тракане на студения метал: D + газ e равно на усещане за теглене почти веднага. Новата трансмисия реди оптимизираните за повече ефективност предавателни числа нагоре гладко, а нямащото никакво значение тук ускорение до 100 е за приличните 9.1. По-същественото е, че комбинацията между двигател и скоростна кутия значително е повишила чисто механичната си прецизност: давам си сметка, че по ред причини настройките в повечето съвременни коли са такива, че съзнателно те дистанцират от карането и май е крайно време да се примиря с цялата тази изолираща те от света отвратителна любезност; на окачването включително, чийто дълг към гладкостта е първостепенен приоритет.

Казано по друг начин, инженерите са постигнали похвално разсъдлив баланс на управлението в големия си джип: не са се опитвали да променят посоката на движението му с повишеното чувство на пъргавина и отзивчивост, каквото правят други. Вместо това, той е по-отпуснат към владеенето на тялото си, а средно директната кормилна рейка, създава устойчивост, съразмерна със силите на странично въздействие. 

В завой естествено крен има – не можеш да очакваш друго от 7-местен джип с висок център на тежестта, но за сметка на това воланът е с добре претеглено усилие и точност, придаващи на масивния метал автентичното усещане за солидност в движение. И въпреки, че особено в спортен режим добавената тежест на волана е осезаемо изкуствена, връзката му със ставащото под колелата е сравнително добра.

Което е добре дошло, защото Sorento не е щедър на механично сцепление: върху влажен асфалт големият тигров нос ще покаже сравнително лесен усет към недозавиване, коригирано бързо и спокойно от системите му за стабилност. И ако по някаква напълно непонятна причина са изключени, едното вдигане на крак от газта върши работата със сходна дискретност. Не трябва да забравяте обаче, че гумите от последно поколение са във все по-голяма степен ориентирани върху намаляване на съпротивлението си при търкаляне и свеждат усилията за достигане до границата на сцепление до минимум. Казано иначе, МНЗ предупреждава: това е голяма и тежка кола, която трябва да се кара нежно. Окачването (преден макферсън и двойни носачи) държи в ръкава си достатъчна амплитуда за справяне с разнообразието от коловози по останките от магистрала „Хемус“, но по владеенето на шасито върху агресивните й серийни напречни неравности разбираш, че меката му настройка не винаги помага, особено с такава скорост. И най-вече, когато е извадено от зоната си на комфорт: вторичното поемане на поредицата груби асфалтови гребени, сътворени със специалното съдействие на Пътната агенция, те вади от преобладаващото усещане за впечатляваща магистрална тишина, заменяйки го с по-шумна и потропваща напрегнатост.

Както вече стана дума, Sorento е добре подкован с подпомагащи водача му технологии, по-голямата част от които са вещо интегрирани и улесняват употребата си. Имайки предвид ограничената чисто шофьорска привлекателност на този тип транспорт, допълнителният му пласт съдействие в повечето случаи е добре дошъл. Все пак няма начин да пропусна работата на любимия ми „лентов вредител“ (системата за предупреждение при напускане на лентата и активно съдействие за поддържането й), чиято честа намеса по тесните и неправилни междуградски криви е дразнещо предозирана, създавайки усещането, че играеш ролята на пътник върху предната лява седалка; възглупав при това. Добрата новина е, че изключването й става с бутон на волана. Сходно е поведението на асистираното управление по магистрала, прецизността на чиято намеса не е на нивото на моята, поради което с радост разбрах, че мога да използвам адаптивния круиз контрол без него. В следващите софтуерни ъпгрейди биха могли да добавят и памет към функцията на иначе безценния auto hold, така че да не се налага да го включваш отново след всеки старт.

С всичките им умни и преумни подпомагащи системи общуването с днешните коли изобщо започва заплашително да се превръща в упражнение, нямащо много общо шофирането – подход, както за пореден път чувате днес, по който никак не си падам.

Без да са голяма сила в домашното аудио от висок клас, BOSE са проектирали достойна за амбициите на колата автомобилна аудиосистема, базирана на 12 говорителя, работещи в 7.1-канална конфигурация и, освен всичко друго, любопитната функция за възпроизвеждане на звуци, съответстващи на различни природни звукови „пейзажи“.

Както и да го гледаш – да обобщим

    Както и да го гледаш, с четвъртото поколение на Sorento Kia заявяват амбицията да се изправят срещу първокласен противник. При цялото старание, на което няма как да не симпатизираш, в начина му на придвижване има особености, показващи, че им предстои още път. Разположени са най-вече върху враждебно настроения български асфалт, който не се налага да търсиш дълго с отличните LED фарове, за да схванеш, че изобилства с настилки, способни да осветят инак сигурната му увереност от по-пикантен ъгъл.

И ако от динамичния финес на окачването може да се очаква още, то е компенсирано в жанра на практичната полезност: това е добре направен, просторен и оборудван, впечатляващ с универсалността си седемместен SUV – естетично оформен и стратегически позициониран ценово.

Силата на конвенционалния му дизел изглежда достатъчна, когато караш празен (разходът му в моя случай бе в порядък 8.7 - 9.2), но не съм сигурен дали ще е така с повече хора и багаж на борда; не съм сигурен и дали организираният около 1.6-литровия турбо бензин заряден хибрид ще може да предложи нещо качествено повече, предвид добавеното си тегло, и това изглежда е последната и очевидно дължаща се на актуалните ни емисионни еврорегулации въпросителна пред амбициозната игра, в която Kia Sorento се намесва с напълно сериозни намерения.

Всичко пропуснато днес ще компенсирате в сайта им.