вторник, 10 юли 2012 г.

NISSAN QASHQAI 1.6 dCi:

Между древните ирански племена и модерния дизел.

Хаосът от бетон и неизмазани фасади е отличен фон за хармоничния Qashqai.

 
Уточнение на понятията вместо увод

Nissan Qashqai e малко двуличен: от една страна е кръстоска между средноразмерен хечбек и прибрано семейно комби, а от друга – чист лек джип, или SUV, както е прието да се казва сега. Да, има версия само с предно предаване, но това не променя нещата. Производителите пък много държат на понятието Crossover, което не е нищо друго освен лингвистичен комуникационен трик за избягване на антиекологичната и омразна на радикалите абревиатура SUV (от Suburban vehicle), без да се прилага на практика. Умело, нали?

За да не се губим в превода бързам да обясня и странното име: „Кашкай” е кръстен на древно номадско племе от пустинните райони на югозападен Иран. В контекста на моментната политическа обстановка звучи доста деликатно, но вие се съсредоточете върху метафората - Nissan вярват, че целевият им купувач също е скитник по природа.

Трябва да знаете обаче, че една от най-трудните маркетингови задачи пред един производител е тъкмо името: нямате представа на колко противоречиви изисквания трябва да отговаря.
За моя голяма радост, повечето въпросителни около тази кола, която има амбицията да бъде всичко за всички, се изчерпват с терминологията на „класирането” и произхода на името. В почти всички останали аспекти това е автомобил, който взриви сегмента и принуди конкуренцията трескаво да преосмисли работата си. В резултат вече пета година е най-популярният лек всъдеход в Европа. А ако не спрете да четете тук, предстои да разберете и защо е така.

Как изглежда?

Външно езикът на тялото му е неутрално-практичен: формата очевидно следва функцията. С дължина от 4,33 м. той изцяло се вписва в габаритите на хечбек. Иначе няма самоцелни финтифлюшки, а излъчването е уверено без претенциозното самодоволство на т.нар. „премиум” марки. И още по-добре, защото липсата на външни претенции само засилва приятната изненада от надхвърлените очаквания, но за тях след малко. 

Как е отвътре?

Височината на Qshqai е такава, че веднага усещате удобството да влезете без да се прегъвате – просто сядате. Средата вътре е приятна, материалите са качествени и дори пластмасата на долните нива е добра. Таблото е логично и меко, а уредите са си по местата и правят това, което очаквате. Липсва изобилието от ситни бутони с неясно предназначение, а жабката и нишата под предния подлакътник са дълбоки. 

Две изключения: не разбирам липсата на, както я наричат в Nissan, „импулсна” функция за четирите електрически стъкла, т.е. способността им да се затварят и отварят докрай, без да натискате бутона непрекъснато. Колата не вдига стъклата автоматично и при заключване. Това е странна ергономия, защото затварянето им преди слизане се превръща в редовна домакинска работа – нещо като задължението да проверявате всички прозорци преди да излезете от къщи, за да не става течение. Досада. 

           Таблото е семпло и добре направено, но дисплеят е малък – това е цената на
           интегрирането му в централната конзола. Явно Nissan смятат компромиса за
           приемлив. Не и аз.
Същото се отнася и до сгъването на огледалата, за които има отделен бутон, а функцията не е логично обвързана със заключването и отключването. Казвам всичко това не за да се заяждам, а защото контрастира с иначе добре обмисления уют, тишината в който нарушават само завихрянето, причинено от възголемите огледала при магистрално темпо, и подрънкването на окачването в щедрите пътни неравности - да ги наречем гальовно така - из Отечеството.

Инак пространството е обилно, настройките около шофьора – достатъчни. Самата позиция е висока и гледате на света с имперско самочувствие. Някой критикуват видимостта заради дебелите задни С-колони, но аз нямах проблем. Още повече, че на централния дисплей (малко малък и с недостатъчен контраст и разделителна способност, сякаш) имате видимост от всички страни при паркиране. Отличната функционалност на камерите би се допълнила чудесно от звукова сигнализация. Е, няма пълно щастие, но пък има приятен стъклен панорамен покрив, чийто електрически сенник споделя нрава на стъклата – не се отваря и затваря докрай с едно натискане.

Имам и още две пожелания: към страничната опора на предните седалки, която не подхожда на бодрия характер на колата; отзад пък таванът е леко нисък, ако сте над 1.80, но това не е драма в компактна кола с толкова други добродетели. Просто при такива позитиви човек неволно става претенциозен. 

Борбата между човека и машината

Отзад е таванът е малко нисък, но останалото пространство 
е добро.
За изобилието от електронно управлявани функции – от навигацията до интегрирането на мобилния телефон – качеството на работния интерфейс е критично. Сглобяваният в Съндърланд японец предлага сравнително интуитивно упраление, с чиито особености свиквам бързо. 

Две неща за отбелязване: при всяко стартиране на дисплея се изписва текст на нещо средно между общи условия с елементи на предупреждение за употреба на навигационната система и напомняне за отговорността на водача – неуморно и методично като класната ми от прогимназията. Не стига това, ами иска потвърждение, за да изчезне.

От друга страна, не е проблем да се отървеш от навигацията, когато не ти трябва – нещо, което в други коли е въпрос на неравна борба между човека и машината. Това добре.

Механичната лекота

Тя започва под капака с една много голяма и много приятна изненада: 1.6-литров дизел със самочувствие на двулитров. 130-те коня при 1 750 оборота правят Qashqai впечатляващо пъргав, а усещането за лекота е моментално и се допълва от 6-те точни скорости с къс ход и лекия директен волан с много прилична за возило от този тип обратна връзка. Това изглежда като най-доброто в клас 1.6, което съм карал напоследък.
Окачването е малко шумно при големи неравности, но иначе осигурява на височкия (1.62 м.) Qashqai добра устойчивост в завой. Е, винаги можем да искаме повече, но с оглед цената, на която е постигнато всичко това, млъквам незабавно. А и говорим не за традиционен хечбек, а за кандидат всъдеход все пак...

Забравих да кажа още нещо за предимствата на даунсайзинга*: двигателят е толкова лек, добре балансиран и тих, че иначе настойчивият Стоп/Старт е практически неосезаем.

Енергийна ефективност

Абстрахирам се от данните на производителя, защото тестовият цикъл е пълен с недостатъци, водещи до големи отклонения от реалността. Стига ви да знаете, че кола със сравнително висока проходимост, тегло малко над тон и половина и оптимизирано до 0.33 челно съпротивление, показа разход между 6.4 и 7.4, което е отличен показател за шофьор като мен, който не си продава удоволствието за триста грама нафта. Благодарение на технологичните подобрения и по-конкретно на „студеното” рециклиране на изгорелите газове, евроазиатският мотор има и много ниски емисии, като е наблегнато особено на добилия лоша слава при дизелите напоследък азотен окис.

Общото впечатление

е за многоцелево превозно средство, предлагащо мирно съжителство между иначе много трудно съчетаеми противоречия: според нуждата можете да транспортирате цяло семейство или обездвижената си баба със съпровождащия багаж. Двойка индивидуалисти биха стигнали далеч с двойното предаване, предлагащо и блокаж, а самотният бегач на дълги разстояния ще усети, че пътува чак след петстотния километър. Няма да ви е срам и на коктейл.

Прибрана външност и вътрешно изобилие са съчетани успешно.
За кола, която предлага толкова много в толкова малко, Nissan Qashqai е разбираем водач в категорията: за по-малко от пет години неувяхващият му успех донесе над милион продажби, а през първите четири месеца на годината е осми в Европа – най-високото историческо постижение на японски автомобил. 

Както неведнъж съм казвал, да обсъждаме продажбите в България е упражнение, сходно с гледането на боб, но по любимия ми алтернативен метод на визуалния анализ, малкият джип е много популярен и у нас. Само не ме питайте точно колко и къде е спрямо конкуренцията, защото в момента никой не може да каже със сигурност. Дори аз.

Заключение

Цената на най-високата версия е 56 010 лв. с ДДС, което е, хм, най-скъпото в ценовата листа. Но претегляйки оборудването и добавяйки неостойностимата радост от съжителството с така приятно балансиран продукт, получаваме автомобил, който води убедително шарената група на събратята си. 

За сега Qashqai е еталонът ми в сегмента на малките, как беше... кросоувъри. Точка.

                                                                                                                                                                    
 
*Досадна чуждица, идваща от английската downsizing, която маркира мерките за подобряване на общата енергийната ефективност чрез намаляване. Казано по-просто, това е постигането на повече с по-малко. Отнася се както за двигателите, чието олекотяване, спадащ с времето обем и развиваща се горивна и емисионна ефективност се дължат на „букет” от различни мерки, така и за всички останали елементи: 

Започвате с оптимизирана архитектура, прецизно многостепенно принудително пълнене и интелигентно управление на всички процеси; добавяте щедра употреба на олекотени материали и заместители, подлежащи на пълно рециклиране; подправяте с мерки за понижаване на триенето (аеродинамична оптимизация, специфична обработка на повърхности, масла, гуми и т.н.)

В резултат получавате чувствително подобрение във всички аспекти  - от тегло до динамика и управляемост, водеща до значително подобряване на общата енергийна ефективност на автомобилите. (бел. авт.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар