Peugeot 208 – чарът на сложността

Десет процента от субкомпактния сегмент в Европа остават цел на французите. Въпросът е: това ли е колата, с която да го постигнат?

           Новиян малък лъв излъчва приемственост, макар и визуално усложнена.

Независимо харесвате ли френските коли или не, един факт е неоспорим – французите имат традиции в малките возила: като започнам от Peugeot 201, представено на парижкия автосалон през 1929 г., и стигнем до 208, което видяхме в Женева 83 години по-късно, семейството от Сошо се е утвърдило в правенето на малки коли. Последното доказателство е фактът, че през настоящия век само двe марки успяха да надпродадат VW Golf в Европа и една от тях е Peugeot – точно с моделите 206 и 207 през 2003 и 2007-а. 

Двеста и осмият 

беше представен в Женева през март и задачата му в новата реалност на топящия се европейски пазар без съмнение е да съхрани поне частично  падащия дял на марката. 

Нямам понятие какво очаквате, но противно на традицията за уголемяване 208 е по-малък от успешния си прешественик: с дължина от под четири метра новото френско супермини прави крачка назад по отношение на размерите си. 

Във външния вид определено има разпознаваема приемственост, макар и не точно по начина, който бих искал: 208 е визуално усложнена версия на зрелия и семпъл 207, който много харесвам. Без да я описвам (безсмислено при толкова много снимки), тя отразява нещо, което тълкувам като дизайнерско престараване: при очевидната приемственост, към простата и разпознаваема като “Пежо” външност на 207, двеста и осмицата добавя натруфена с детайли външна графика. Разбираемата и безпогрешно осезаема цел на дизайнера Пиер Отие е била да създаде още по-убедително превъплащение на познатите предшественици. И тя донякъде е постигната: без да е по-голям 208 има по-монолитен вид. Наречете го феномен на оптическта измама, но смаленият и значително олекнал 208 изглежда по-тежък и тромав от предшественика си. Не знам дали е заради масивната предница, или претрупаните светлинни групи, но според мен впечатлението е факт. Не държа на съгласието ви – красивото е индивидуална категория. 

Внимание: интериор 

Първото ми съприкосновение с купето на колата беше свързано с това, което впоследствие се оказа като мисия невъзможна: всичко в нея, без седалките, сякаш е дело на неразбран от публиката гений на монументалната скулптура, дал всичко от себе си, за да си отмъсти на невежата тълпа в един автомобилен интериор.

Сядате в колата и първите опити за наместване са неуспешни. Не по някаква друга причина, а заради основните уреди, които просто не са си на мястото: разположението им напред и необичайно високо под предното стъкло е такова, че позиционирането на волана по познатия начин е невъзможно. Аз не се отказвам лесно, но последвалите опити само потвърдиха очевидното: ще трябва да ги следите над волана, а не през него.

Самият волан е малък, което харесвам, и сплескан в южната си част; вероятно заради неизбежното му ниско разположение, което практически е в скута на каращия. Иначе нямате пряка видимост към таблото, чиято сложност се пренася в монументалната пластика на централна конзола. А тя, заедно с пространството над волана, предлага нова порция архитектурни странности. Няма да навлизам в подробностите, които и сами лесно ще видите, но в тази кола много малко неща са на мястото си. Самият аз така и не се наместих удобно в нея.

             Така и не се разбрахме с интериора: нито настроих колата по себе си,  
             нито приех самоцелния му авангардизъм.

Едно от изключенията са чудесните седалки с дълбока странична опора, които обаче не променят странната шофьорска позиция. Също и изненадващо дискретното заобикалящо осветление. Изненадващо, защото резултатът от безвкусната и необуздана употреба на диодите в повечето автомобили напоследък е обикновен кич.

Всичко останало в 208 напомня поразително на интериорния авнгардизъм в „Ситроен”, основният резултат от който, ако не се лъжа, е спад в търсенето? Да не забравя, че липста на традиционните дръжки в тавана, което недоумявам, определено помага.

За отбелязване е и че в малките пежа животът на задните седалки е традиционно труден, но далеч не всичко търпи критика: отпред пространството е обширно, какъвто е дисплеят с приятна графика и дълбоката, но оставяща много място за коленете жабка. А, да: централната конзола допълва интероирните странности на 208 с нестандартно управление на климатизацията, гарнирано с напълно излишен трети дисплей, чиято визия контрастира неприятно с другите два. За съжаление, „синдромът на третия дисплей” (ориентиран към климатизацията) е разпространен и в много други автомобили. 

В движение 

По-малкият от двата 1.6-литрови дизели (с мощност 92 к.с.), които опитах, се характеризира с двойнственост, която липсва в 207: HDi (така наричат дизелите си) е пъргав, но шумен. Пъргав, защото нямате проблеми с изпреварването, когато надминете 1500 оборота, а шумен, защото над 3000 познатото мъркане прераства в необичаен вой. Нямам представа на какво се дължи, но е осезаем. Както е осезаем и шумът в купето при магистрално темпо от около 150 км/ч, за който вероятно трябва да виним липсващата шеста предавка. Това ме подсеща, че скоростният лост на 208 е с дълъг ход и хлабаво усещане при превключване.

Каквото впрочем е и окачването, което се е върнало към традиционната френска мекота. Точният иначе волан с променливи характеристики е много лек, когато трябва и води вярно предницата в завой, но следващото я неубедително подскачане разваля общото впечатление. С две думи: ревизираната ходова част от 207 излъчва разпиляност. 

Което не мога да кажа за старт/стопа - той е един от най-добрите, които съм опитвал. Не мога да не отбележа „интуицията” с, която гаси двигателя още преди да сте спрели напълно – как да не харесаш бързо схващащите джаджи...

Тук често критикувам действащите европейски автомобилни норми за измерване на енергийната ефективност и няма да пропусна случая да се заям отново: разликата между лабораторно симулираните 3.8 л./100 км. и реалните 6.6 е повече драстична. Това донякъде може да се дължи на нетърпението, с което завивах из Родопите, но така или иначе разликите между теория и реалност имат нужда от решително преосмисляне. 

Други 

В тази категория включвам всичко останало, което пропуснах да класифицирам, където му е мястото:

- Предна решетка с много дискусионен дизайн и качество на светлосивата си метализирана пластмаса;

- Изразителна трапецовидна престилка, която явно е част от модата на деня, но не индивидуализира колата – виж VW Polo и Renaul Clio IV;

- Интериор със сериозни ергономични проблеми: сякаш зад 208 не стои вековен автомобилен опит;

- Като изключим текстила на седалките и във вратите, материалите не вдъхновяват – както обикновената, така и лакираната пластмаса са далеч от възприятията ми за качество, а светлият й цвят ми напомни за антибактериалната среда в „Токуда”. 

Заключение 

Неведнъж сме обсъждали кръстопътя, през които преминава френската автомобилна индустрия и по-конкретно Peugeot. Производителят се нуждае отчаяно от две неща:

      1. Запазване на пазарния дял;     

      2. Печалба от малките модели.

           Вярвам в красотата на простите неща, а тази светлинна графика е 

           преднамерено сложна.

По първата точка, през миналия месец видяхме преосмислените планове на французите за продажбите на 208: от първоначалните 175 хиляди те са  намалени на 140 000. По-рано тази година „Пежо” се надяваха на над половин милион догодина, повече от четиристотин хиляди от които - в Европа.

По втората, няма да ви е трудно да сглобите прилична двеста и осмица, навлизайки в района 35 - 40 000 лева, което е естествено с оглед младостта на модела. Въпросът е, че подобна цена е трудна за отстояване с оглед на предложенията от конкуренцията.

Не мога да преценя дали 208 не случи на момент за пазарно въвеждане, или моделът просто страда от липса на творчески идеи и ресурси за технологично развитие. 

Каквато и да е причината, моят отговор на въпроса от подзаглавието е отрицателен: 208 не е убедителната крачка напред, от която марката действително се нуждае.

Вместо това получаваме претециозно маскиран застой.

Сп. "Тема"