Две събития на годината в един месец

Докато КЗК се саморазправя с Индустриал Комерс, Стоян Желев мигрира към BMW и Mini

            В България девизът им вече е ирония.

На практика и двете не са новини:

Разследването на официалния вносител на Hyundai продължи година и резултатът от него дойде под формата на глоба, която е в състояние да изхвърли от бизнеса всяка средна компания у нас.

Другият резултат е, че незапознатите научиха пазарния им дял, което е полезно, тъй като продажбите на Hyundai отдавна са в режим на класифицирана информация. Те липсват даже в данните от КАТ за шестмесечието, което обаче се дължи по-скоро на ценообразуването им от „Пътна полиция”, която пък третира информацията за регистрациите на автомобили у нас като монополист от времето на индустриализацията в Англия.

От 241-страничния на доклад на КЗК става ясно, че проблем изглежда има, но той не заслужава такова пресилено упражнение по строгост, приличащо повече на гавра, отколкото на санкция. Не пожелавам никому посещение от КЗК, защото тя винаги ще намери какво да накаже.

Истината е, че проблемът е концептуален, а не формален. На деградиращия български автомобилен „пазар” цари вторичен хаос, предизвикан от три основни съставки в токсичен коктейл:

1. Исторически кратък растеж, последван от брутален срив, сварил неподготвени практически всички играчи, някои от които не са адекватни и до днес;

2. Устойчива пълна незаинтересованост на държавата от структурните проблеми на автомобилизацията изобщо, както и на автомобилния парк и пазар в частност;

3. Хронична слабост на ААП, произтичаща от липсата на консолидация около фундаменталните общи интереси. 

В този смисъл налагането на безпрецедентната глоба точно в този изоставен на божията милост бранш би трябвало да накара всички в него много интензивно да преосмислят ценностите си. Защото автомобилният пазар е един от най-конкурентните и поведението на дистрибуторите е отдавна регулирано, както по формален, така и по естествен път. Винаги ще има изключения и винаги ще има недоволни от тях, но мащабът и ефектът им върху свободната търговия е символичен в сравнение с други сектори.

Ако пазарният срив е прекият катализатор на имплозията в Индустриал Комерс, истинските й мащаби ще разберем само след като потърпевшите упражнят правото си на обжалване. Във всички случаи, вътрешният конфликт е очевиден; интересно дали инициаторите му са имали представа за истинските мащаби на последствията.

Всеки може да е следващият.

-

Независимо от формалностите, покупката на Камор Ауто от собственика на София Франс Ауто също е знакова за процесите в автомобилния сектор: масовите марки вече не предлагат устойчив дистрибуторски бизнес модел и оцеляването минава през неизбежна диверсификация нагоре.

Стоян Желев е един от най-лоялните партньори на Peugeot в Източна Европа, за което е награждаван нееднократно, но лоялността няма нищо общо с оцеляването: СФА е в състояние, налагащо, също както при семейство Пежо, спешна инвестиционна диверсификация. Тепърва ще получаваме порции конкретика, но две неща са очевидни:

Каквото и да мислите за него, Стоян Желев е най-опитният.

1. Стоян Желев е доказан автомобилен предприемач с опит и няма да позволи друг да му налага решения;

2. Независимо какво е завареното положение, Камор ще изживее (всъщност вече го изживява) тежкия стрес на преструктурирането, на който мнозина няма да издържат. Опитът подсказва, че преди продажбата на една компания старите собственици са най-склонни да „палуват". Резултатът рядко е приятен за купувача и завареният екип го усеща моментално.  

В светлината на двете събития не е трудно да се предскаже и предстоящото развитие при марките, чийто права се държат от едва дишащи гръцки компании: те или ще напуснат страната, или ще сменят притежателите си.

Логиката на ситуацията предполага оцеляване само на най-силните и съобразителните, способни да функционират в невъзможните родни условия.

Всичко това обрича малките и средни на изчезване.