Лостът на цените

Стимулите на автомобилния пазар в Европа

    Често тук говорим за цени и пазари, но крайно рядко всъщност обръщам по-сериозно внимание на автомобилния пазар от гледна точка на неговото ценообразуване и ролята на отделните му елементи.

В автомобилния сектор ценообразувателната тема е един от гръбначните прешлени на целия индустриален бизнес модел – от производителя до крайния дистрибутор. С напредването на 2025-а европейският автомобилен пазар се очертава като един много сложен и динамичен пейзаж, плуването в чийто бурни води е дисциплина, с която не всички се справят с еднаква вещина.

Дълго време играли ролята на базов компонент в процеса на автомобилните продажби, отстъпките и стимулите в момента работят като ключов фактор за оформяне на конкурентния пейзаж с неговите деликатни ценови стратегии и свръхизострена чувствителност към рентабилността. Анализът на динамиката в тези стимули на четирите големи европейски пазара (Германия, Франция, Италия и Великобритания) поднася на опитващите се да плуват в бурни води автомобилни производители материал за ключови прозрения. На нас пък дава възможността да надникнем в една специфична тема, по която у нас не просто не се говори извън офисите, но самите пазарни участници – както в почти всяко друго отношение – са в ситуация на дълбок информационен дефицит, затрудняващ допълнително поддържането на деликатния баланс между чистата рентабилност на продажбите и постигането на пазарните им цели.

И така, с помощта на данните от Jato Dynamics ще хвърлим едно любопитно око към ценовата структура на европейския индивидуален автомобилен пазар.

Силата на стимулите за формирането на потребителския избор

   Само през първото тримесечие на 2025 г. в четирите системно най-важни държави от ЕС автомобилната индустрия е раздала на частните автомобилни потребители отстъпки на стойност над милиард и половина евро. Днес се фокусираме върху индивидуалното потребление, тъй като то илюстрира много добре работата на финансовите инструменти; флотското е голяма друга тема, на която ще обърнем отделно внимание при случай. Важността му е обусловена от обстоятелството, че колкото по-висока е покупателната сила на даден автомобилен пазар, толкова по-висок е делът на индивидуалното потребление; съответно толкова по-високи са и транзакционните цени. При целия ни фундаментален информационен дефицит в България то се оценява някъде в широкия порядък (и с много вариации при някои марки, разбира се) на 20% от продажбите, докато в Европа – с всички възможни уговорки за регионалната му динамика с оглед куп променливи фактори – представлява някъде около 40. Това го прави базов маржообразуващ фактор в продажбите, предвид обстоятелството, че приходите от флотските са често в пъти по-ниски, но пък работят за поддържането на пазарните дялове на марките – едно обстоятелство, което в централите следят с не по-малка мотивация.

Източник: Jato Dynamics

Та внушителният размер на отстъпките само подчертава стратегическото им значение за поддържане на пазарния дял, стимулирането на продажбите и максимизирането на приходите – трите базови приоритета в автомобилната дистрибуция. На пръв поглед не личи, но стимулите са далеч отвъд простото намаление на цените: те обхващат различни елементи – от отстъпки в брой и оферти за замяна до правителствения финансов принос, насочен към насърчаване (терминът по-скоро е принуда) на приемането на автомобилната електрификация, а също подмяната и обновяването на националните автомобилни паркове изобщо – работа, в която ние отдавна и унизително се провалихме без вероятност за промяна.

Поддържането на стратегическия баланс на стимулите е от изключителна важност за автомобилните производители: данните показват, че прекомерното отстъпване директно корелира със спада в маржовете на печалба, докато ограничаването им пък често води до загуба на пазарен дял спрямо по-конкурентни предложения. На фона на наблюдаваната в последните тримесечия драстично повишена пазарна нестабилност поддържането на този баланс става една все по-сложна и все по-важна задача.

Тенденции при отстъпките: Q1 2025 спрямо Q1 2024

    Рязко увеличение в Германия и Обединеното кралство: и двете ключови държави отбелязват значително увеличение на средния размер на отстъпките в сравнение с 2024-а. В Германия например средната отстъпка е нараснала със значителните 31%, увеличавайки се до 618 евро/автомобил. По сходен начин Обединеното кралство отбеляза ръст от 237 евро. Частичното обяснение за подобни увеличения естествено е в покачващите се цени на крайния автомобилен продукт и в двете държави, което от своя страна логично налага ръст в отстъпките за поддържане на конкурентоспособността.

Спад в Италия и Франция: точно обратното се наблюдава в страни като Италия и Франция, отбелязващи спад в средните отстъпки. Италия по-конкретно в момента се гордее с най-ниската средна отстъпка в рамките на Голямата четворка. Френският спад пък се дължи на отслабващото въздействие на държавния компонент и по-специално електромобилните стимули, които през миналата година там играеха ролята на основен двигател в отстъпките.

Да разбием структурата

   Един от най-показателните аспекти за тенденциите в отстъпките на автомобилния пазар в Европа е разбиването на структурата им. Лъвският пай от финансовите стимули по правило е под формата на парични отстъпки, включващи фиксирани ценови редукции, оферти за разпродажба на складови наличности и отстъпки, свързани със самото продажбено финансиране. Съществуват обаче забележителни различия в начина, по който други видове инструменти – офертите за бракуване/замяна на употребявани автомобили и държавните стимули – се разпространяват в различните страни.

Въпреки че стимулите за замяна на употребявани автомобили за нови са особено значими в Италия например, на пазари като Германия и Франция те представляват по-малка част от общите отстъпки. В Обединеното кралство отстъпките за замяна стават все по-важни, а значението им в момента е сравнимо с това във Франция.

В контекста на нарастващите бюджетни дефицити в няколко страни държавните стимули там претърпяха драматичен спад. През 2025 г. стимулите в Италия изчезнаха напълно, а във Франция свиването им е близо наполовина в сравнение с предходната година; същите тези стимули понастоящем вече не са налични и в Германия и Обединеното кралство.

Регионалните структурни вариации в отстъпките са чудесна илюстрация за значителното влияние на местните пазарни условия върху ефективността на стимулите. Данните показват, че регулаторната среда, предпочитанията на потребителите и местните икономически условия са все фактори, влияещи върху променливото въздействие при различните видове стимули на различни пазари.

Функцията на ценовото позициониране

   За разбирането на тенденциите в отстъпките би следвало да оценяваме стимулите и в по-широкия контекст на каталожните/базови цени. Анализът на връзката между увеличенията на цените и стратегиите в отстъпките помага да схванем по-добре по-голямата картина на случващото се на всеки пазар.

Италия и Франция показват ясно изразената тенденция регистрациите им да са водени от колите в B сегмент – както SUV-та, така и хечбекове. Това създава пропорционално по-ниско ниво на средна отстъпка и по-ниска средна цена по ценова листа, отколкото в Германия и Обединеното кралство.

Любопитното тук е, че както Германия, така и Великобритания са отбелязали по-съществено увеличение на цените на превозните средства в сравнение с други страни през 2025 г., което – в комбинация с нарастващите отстъпки – показва пазари, на които автомобилите с висока стойност се конкурират и по цена, и по характеристики. Цените в Германия растат с 1215 евро (2,8%), докато Обединеното кралство отбеляза още по-голямо увеличение – с 1280 (3,1%).

Там, където отстъпките намаляват, или цените се увеличават не така драстично (Италия +453 евро или 1,5%), или даже намаляват (Франция -949 евро или -2,9%). Последното се дължи на фактори като по-нисък електромобилен дял и по-висок дял на автомобилите от сегмент B в сравнение с година по-рано.

Струва си тук да се отбележи, че макар Германия и кралството да имат нива на отстъпки през първото тримесечие на 2025 г. в абсолютни стойности, подобни на данните от Италия Q1 на 2024 г., тези отстъпки представляват само около 5,7% от цената на дребно в Германия и Обединеното кралство, докато в Италия делът им за периода е 8,2%.

Какво е значението за производителите

    За автомобилните производители тези тенденции подсказват, че натискът за предоставяне на конкурентни отстъпки само ще расте, тъй като новите играчи (включително марките, фокусирани върху електрическите превозни средства) продължават да предизвикват, да го кажем меко, традиционните играчи. Така стратегическото управление на програмите за стимулиране помага на производителите да реагират ефективно, доколкото възможностите стигат, на променливото потребителско търсене, защитавайки  същевременно печалбите си.

Макар и вече характеризиращ се с колебливо темпо, преходът към електрификация и хибридизация има своите значителни предизвикателства, но също така съдържа потенциал и за възможности, тъй като държавните електрификационни стимули насърчават търсенето на възприеманите днес за по-екологични превозни средства. Съвсем друга тема, разбира се, е доколко в светлината на масовите бюджетни дисбаланси и вродената склонност към преосмисляне на представите ни за света всичко това обещава дългосрочна устойчивост. Нещо повече: към всички тези рискове следва да добавим базовата грешка в самия подход към тези стимули, базиран върху едностранен политически натиск за налагането на една технология, основаващ се на изначално погрешното допускане (тук умишлено се абстрахирам от всички други груби грешки в името на запазения фокус върху темата), че в новите условия автомобилната ни индустрия ще съхрани конкурентоспособността на крайния си продукт, същевременно създавайки значителна част от добавената му стойност в Европа. Все решения взети на базата на информация, според която Китай бе инвестиционно и технологично по-напред още в средата на 2010-те. В момента сме поставени пред избора национална сигурност или нетна нула (така, както си я представяме на този етап – нека нито за миг да не забравяме), което ни поставя пред императивната нужда от прагматични технологични решения, съобразявани с ограниченията и в геополитиката.

    В този контекст гъвкавостта и бързата адаптация към пазарните промени са ключ към успеха, но самият характер на промените обещава само едно: по-нататъшно оскъпяване на автомобилния продукт. А причината е проста: гъвкавостта на съответствието на една мегаиндустрия с потребителските предпочитания, зависими от динамиката в конкурентните, регулаторните и геополитически промени, има изключително висока цена, която всички ние плащаме – тази на постоянната несигурност.

България: първи стъпки в 2025-а

Голямата несигурност

    Първото тримесечие на 2025-а нямаше как да започне по-интересно:

В началото на март ЕК излезе с план за действие, чиято задача бе да очертае бъдещето пред европейската автомобилна индустрия в момент, когато тя постепенно губи 130-годишната си безапелационна доминация.

Планът бе предшестван от нещо, което доста пресилено определиха като „стратегически диалог“ между комисията и заинтересованите страни – един очевидно важен разговор, който илюстрира безсилието на същите тези заинтересовани страни да очертаят път за излизане от кризисната геоикономическа ситуация, в която едновременно притисната от изток и от запад Европа изглежда не е в състояние да осмисли дългосрочните последствия от ставащото за най-мощната й индустрия, а участниците се оказаха неспособни да формулират нещо повече от „още от същото“ в един доста нискокачествен план за действие, който не просто изглежда сляп за очевидните европейски автомобилни рискове, но поднесе поредно доказателство, че Европа се намира в края на 500-годишния си лидерски период. Тъжното четиво илюстрира най-обикновена несъстоятелност: от неспособност да се схванат фундаменталните причини за настоящата ситуация, през типичното за европейския хюбрис усещане за непогрешимост, до пълната липса на качествени идеи за бъдещето, които да дават поне минимални основания да мислим, че в самолета има пилот. Не е пилот – гинеколог е.

В това време Америка реши да защити индустрията си с един от най-детински наивните възможни методи – въвеждането на мита, с което американците подобриха значително мартенските си пазарни резултати за сметка на пълното с тревожна неизвестност бъдеще на един автомобилен пазар, запътил се решително към оскъпяването на продукта и ограничаване на предлагането му. Какво и как ще се получи там и колко време ще издържат митата на Доналд Тръмп тепърва предстои да видим.

Китай се възстановява след слабия януари и с продължаване на бонусната схема, насърчаваща обновяването на автомобилния им парк, затварят първото тримесечие с ръст.

На този сложен фон България се представя според очакванията: първата четвърт приключваме с очакван спад в района на трите процента, а аз съм любопитен дали предвид традиционно по-силното българско първо автомобилно полугодие той ще се засили с напредването на годината. Не можем да твърдим същото за вторичния пазар, чийто 6-процентен ръст е най-обикновена илюстрация за острата зависимост на българските пазарни резултати от поведението на големите паркови оператори и флотски клиенти, чието отсъствие е много осезаемо.

    Сравнението с 2019-а подсказва, че проблемите във веригата да доставките са вече минало и ако американските мита не разбалансират крайно ситуацията отново, кризата в доставките изглежда окончателно преодоляна.

   Промяна има във водещите задвижващи системи, при които хибридизацията най-после доминира. Да не забравяме, че освен логично следствие от еволюиращото предлагане, картината е причинена и от крайно разнородната група на хибридите, в която у нас влиза всичко – от микрохибриди до зарядните хибриди с увеличена електрическа автономия. Така данните на КАТ очевидно се нуждаят от по-добра аналитичност – нещо, за което и от ААП отдавна настояват.

Нищо за отбелязване и в регионалното разпределение: не така активните участници на флотския пазар свалиха дела на София при новите автомобили, без да променят картината по същество: дълбоките ни регионални диспропорции остават.

Китайските марки започват вече да си пробиват път и тук, ала въпреки че за година се е удвоил, делът им от под 2% все още е далеч от ситуацията да предизвика паника сред конкурентите им – ще е необходимо време.

Методологията на мерене на реекспорта го прави да изглежда пренебрежим; ефектът му върху автомобилните числа сега изглежда по-скоро символичен.

    Отказвайки да се намеси по-активно на автомобилния пазар, насърчавайки „зеленото“ автомобилно търсене по модела на повечето държави в ЕС, България все пак е на път да преобрази един дефект в ефект: така поне търсенето ни не е изкривено от законодателна принуда, а планирането не е застрашено от внезапно прекратяване на несъществуващите бонуси по макроикономически причини. Така делът на електромобилите в автомобилния ни парк остава все така далеч от еднопроцентната отметка, за разлика от този на хибридите, чиято разнолика група е в подножието на втората.

С толкова дълбоко некомпетентна и като следствие незаинтересована от автомобилните си политики държавна администрация, и отсъстващ автомобилен обществен дебат не е изненада, че структурата на парка остава доминирана от дизели и газифицирани бензини.

Бездействието предопределя и все същата праисторическа възрастова структура, която даже не желаем да премерим както трябва, а общата липса на консистентност в данните от страната (личи и днес) са основната причина да отсъстваме от картата на практически всички автомобилни аналитични центрове.

-

    Първите ни стъпки в поредната автомобилна година отново демонстрират, че в критични за автомобилния сектор времена силите ни стигат дотук, а за повече амбицията просто липсва.

Напълно неподготвени за маратона: България през 2024

В окото на буря с непредсказуем край

   Борбата с данните продължава: в ACEA няма числа от България за категориите над N1, поради което консолидацията за 2023 и 2024 г. тук е с произход МВР

    Имаме всички предпоставки да смятаме, че през 2024-а автомобилната индустрия бе в разгара на нещо, което, представлява продължителен период на разрив – една буря, която няма да утихне скоро. През предстоящите 10-15 години технологията и геополитиката ще продължат радикално да трансформират пазарите и да нарушават (по-склонен съм да напиша „взривяват“, но не искам да ви тревожа излишно) веригите за доставки. В същото време центърът на тежестта й вече се измества, а до каква степен и в каква посока (на този етап това е Глобалният юг) остава да следим.

    Въпросът ще управлява ли Азия и през 2040 година или западните играчи ще успеят да организират ефективно завръщане на този етап има по-скоро риторичен характер. За хората, движещи продължителния процес на трансформация през следващите две десетилетия, предстоящата несигурност прави разбирането на тенденциите жизненоважно. Технологичните и мобилни феномени, които в края на миналото десетилетие изглеждаха неотменими, днес съвсем не са такива: автомобилна Европа – която за разлика от геополитическата – съвсем не е (или беше?) лишеното от собствена воля джудже в толкова дълбока степен подцени негативните последствия от „зелените“ си инициативи за климатичен неутралитет, че днешната комисия е видимо несъстоятелна, а Европейската асоциация на автомобилните производители, позната с френския си акроним ACEA, изглежда изпаднала в състояние, близко до паниката, предизвикано от вече осъзнатата ни неспособност да се конкурираме в новата среда, която така лекомислено сами създадохме, избирайки да изоставим принципите на технологичния неутралитет, поставяйки всичките си яйца в една кошница, догматично обявявайки едни за по-праведни от други. Изправени сме пред урок, който тепърва предстои да влезе в учебниците.

Регулациите за безопасност и емиси влияят пряко върху цената на автомобилите, продавани в Европа. Днес средната цена на дребно на автомобил в Германия – най-големият автомобилен пазар в Европа – е 56 735 евро. Според Федералната статистическа служба това е повече, отколкото средният германски служител прави за една година (51 900 евро преди данъци). 

Подобна история с високи средни цени на дребно има и в другите четири големи пазара. Средната стойност във Франция е почти 49 000 евро, повишава се до 54 000 в Испания и 56 000 в Италия. В Обединеното кралство средната цена на дребно на чисто нов автомобил е 49 451 паунда, което по обменния курс за ноември 2024 се равнява на 59 360 евро.

Въпреки че европейската инфлация играе роля, годишният темп от 1,7%, регистриран през септември 2024-а, е значително по-нисък от показателите, регистрирани между ноември 2021 и септември 2023 г., когато достига връх от 10,6% (октомври 2022). Заедно с Обединеното кралство Италия е една от двете страни в „Голямата петорка“, в които автомобилните цени са отбелязали най-значително увеличение; от потребителите днес се очаква да плащат с 45% повече, отколкото през 2019 г., докато френските цени са се увеличили с 23%.

Всичко това води до отказ от потребление и вдигане на средната възраст на колите в употреба – една голяма друга тема.

Източник: JATO Dynamics

Какво тогава крие предстоящият маратон за света на автомобилите? Основните тенденции изглежда са най-малко четири:

• Поляризация: регионалните диспропорции предстои да се задълбочават, а добавеният от тях пласт на сложност само ще утежни предизвикателствата;

• Автоматизация: във всичките й мислими измерения – от автономия до изкуствен интелект – и във всички звена на веригата на добавената стойност. Пряко е свързана с преструктурирането на заетостта и сама по себе си е адски сложна работа;

• Дигитализация и свързаност: харесваме го или не, колите все повече ще са такива;

• Електрификация – с всичките й регионални колебания, вариации и планини от рискове, и съпътстващите неизвестни.

Комбинацията между тях вече така раздвижи автомобилната тектоника, че първите разломи са вече факт: от трусовете в най-големите европейски секторни играчи Volkswagen и Stellantis, през войната на тарифите с Китай и пълната с въпроси американска политическа промяна. Да не говорим за съюза на нуждаещите се между Honda и Nissan, както и секторът на доставчиците, който в лицето на ключовите си актьори Bosch, Continental, Forvia, Michelin, Schaeffler, Valeo и ZF само през 2024-а обяви съкращения в порядък от над 50 000… 

    Слонът в стаята Китай ще отбележи още една година над 30-милионната отметка, а от 2020 насам експортът им е нараснал около шест (6) пъти, което само подчертава истинската тежест на поднебесния автомобилен сектор – новата суперсила. С дял от 16% експортна дестинация №1 логично е Русия, като делът на вътрешното горене там е над 90. Най-голям вносител на електрифицираните им коли (електромобили + зарядни хибриди) обаче е Бразилия – BRICS очевидно върши добра автомобилна работа, а бумът на вътрешния пазар през последните месеци не отменя напрегнатото усещане за несигурност през 2025-а.

Американският пазар отчете числа в района на 16-те милиона (най-добрата им година след 2019), докато EС ще се задоволи с под 11.5 в западната си част, докато от времето на пандемията преди 4 години континентът губи общо около 4 млн. продажби годишно – обстоятелство, обясняващо тежкия удар върху печалбите на производителите: капацитетите са настроени за по-голямо производство и бидейки хронично неутилизирани, те подкопават значително икономиката им.

    При целия най-общ позитивизъм, лъхащ от българските автомобилни числа, годината тук всъщност не беше нищо особено: да, ръстът от почти 16% в сравнение с 2023-а е факт – оказахме се даже най-бързо растящият пазар в ЕС, – ала основите на българската моторизация остават без никаква промяна. Разпознаваемо е много лесно: ръстът на вторичния пазар – където впрочем е масовото ни индивидуално потребление – бе даже по-висок.

На първо място видимо това е в данните за брутния ни вътрешен продукт – един показател, по който сме устойчиво последни, а той е сред фундаменталните двигатели на органичното автомобилно търсене. 

Естествено на фона на ниските ни разполагаеми доходи идва и високият дял на разходите за транспорт: така хем харчим много висок процент от доходите си за него, хем те са толкова ниски, че не могат да обезпечат качеството му.

Това предопределя най-ниските ни показатели по отношение покупката на нови автомобили, както и едно от най-ниските нива на моторизация в ЕС изобщо, т.е. представяме се слабо както в количествено, така и в качествено отношение.

Каквито и данни, касаещи моторизацията ни, да погледнем, те оставят картината непроменена: с такива показатели не можем да постигнем повече.

    И все пак, на какво се дължи внушителният ни на пръв поглед ръст през 2024-а? Отговорът е пределно прост: на комбинацията между пазарната българска сезонност (традиционно по-силната първа част от годината), подкрепена от съвпадението във векторите на еднократно, кампанийно, аритмично поведение на големи национални и наднационални паркови оператори (на ум ми идват примери като МВР и Frontex), съвпаднали със способността на индустрията най-после да доставя.

Класика в България при тези ни устойчиви макроикономически особености, заради слабостта на индивидуалното, е флотското потребление да бъде водещият пазароопределящ фактор. Така поведението на големите паркови оператори предопредели една формално добре изглеждаща 2024-а, радостта от която е половинчата по още една базова причина извън еднократния й характер: естеството на флотското потребление влошава драстично един от базовите качествени бизнес показатели на сектора, а именно средната печалба от единица продаден автомобил. Да не забравя още нещо: въпросният му аритмичен характер затруднява планирането много. Комбинацията от такива предпоставки води до меко казано умерени очаквания за 2025-а, чието много вероятно автомобилно забавяне, макар и както винаги със закъснение, няма да подмине и нас.

И така, изпратихме 2024 с почти 50 000 регистрации – един на пръв поглед, както вече стана дума, впечатляващ ръст, но исторически рекордната 2008 остана непокътната. За сметка на това предпандемичната 2019-а вече не представлява база за сравнение, поради което тази година ще се връщам към нея само при извънредна нужда от сравнение.

Въпреки появата на нови китайски марки на пазара ни, делът им от общо под 2% все още не изглежда притеснително за конкуренцията: на потреблението ни очевидно ще му трябва време за осмисляне и приемане на новото китайско предлагане, което постепенно се разнообразява, но през 2024-а така и не успя да заприлича на заплаха.

И без това ниският дял на електричеството в задвижващия микс е станал още по-нисък: от 5,45 е паднал на 3,93% (почти 28-процентен спад). Това логично развитие се дължи на две добре познати предпоставки: ниската ни покупателна сила и отсъствието на тежко регулаторно насилие над потреблението. Последното е класически пример за преобразяване без наше участие на един дефект (липсата на сериозни данъчни „стимули“ и отсъствието на бонуси за насърчаване на конкретно потребление) в ефект, с чиято помощ поне картината на търсенето тук е относително органична.

Такава е тя и по региони: тежките дисбаланси на бедността личат от километри: въпреки, че София дава малко над 40% от българския БВП, столичният дял в автомобилните продажби е много по-висок. Обяснението отвъд структурата на доходите е в концентрацията на публични институции в града, чиято тежест на малкия ни автомобилен пазар е диспропорционално голяма.

Така структурата на регионалното потребление (няма начин да не отбележим продължаващия дефицит на консистентност в данните на МВР) отразява справедливо както ниския размер на доходите ни, така и дълбоките разделения, които в комбинация и при отсъствието на държавни политики за повишаване качеството на моторизацията чертаят устойчива картина на пределно стар автомобилен парк, чиято структура отдавна се е превърнала от ключов превозвач на обществените ни отношения (с дял в сухопътните превози на пътници и товари от над 80% няма как да бъде друго) в заплаха за националната сигурност (с толкова висока средна възраст, която дори не желаем да мерим както трябва, и тук няма как да бъде друго). Дори и с този примитивен подход към възрастта се вижда, че за 15 години процентът на автомобилите на 20+ години се е удвоил. Никак няма да е преувеличено, ако преценим тази отблъскваща картина като катастрофален обществен провал – институционален и браншови. Мобилността ни няма бъдеще без план.

    Като стана дума за липсата на план и регулации, миналогодишният софийски автосалон беше рекорден не само по мащаб на зрителския интерес, но и по отказ на автомобилната общност от предизвикването на какъвто и да било обществен разговор по темите на българската мобилност и връзката й с качеството на обществените отношения. Като изключим откриването, на което с общите си приказки присъстваха няколко дежурни говорещи глави, лишени напълно от разбиране за проблемите в екосистемата на събитието, което посещават, нямаше нищо. В допълнение към тях самият ни автомобилен сектор не отрони нито дума, въпреки че моментът в навечерието на европейски и поредни предсрочни парламентарни избори бе повече от подходящ да чуем какво имат да кажат политиците ни. Е, те, както винаги, нямаха нищо за казване, а и ние бяхме напълно лишени от ентусиазъм да ги чуем.

   Колкото и да не ми харесва, заключението ми е, че обитателите на българската автомобилна екосистема изглежда вярват, че са се адаптирали към нея относително добре и освен, че нямат никаква идея какво да се прави, дълбоко в себе си се страхуват от евентуалната промяна (рискът от неспособност за адаптация очевидно се приема за голям), поради което не я и искат. Колкото – толкова; амбиция за повече просто не съществува. Това естествено ни прави напълно неподготвени за преходния маратон и предопределя вършенето на откровени глупости като гласуването на страната „за“ паническите мита върху китайските автомобили – едно действие, илюстриращо много добре дълбоката ни и вече изглеждаща като безнадеждно необратима автомобилна профанизация. Дума на годината тук е посредственост.

В подобен контекст няма как да очакваме нищо различно, освен до болка познатото: електрификацията на автомобилния ни парк има символичен, мек характер (делът на чистите електромобили е нараснал до 0,53% спрямо 0,37 година по-рано, докато хибридите се справят много по-добре), а миксът на задвижванията остава без промяна, чието най-малко общо кратно е дизелизация и газификация в условия на вече приключил процес по превръщането на България в автомобилния контейнер за боклук на ЕС. Изключително удобен, впрочем.

-

   Та в тази връзка лековерният позитивизъм би прозвучал най-малко непрофесионално, а годината, която вече започна, е само една от предстоящия ни дълъг трансформационен маратон, докато бурята с неизвестен край само подчертава фундаменталната ни несъстоятелност и пълна неподготвеност да управляваме тревожните процеси на промяна, които вече са в окото й.

·  

Девет месеца България: впечатление за ръст

То е повърхностно, а ключовият принос в него имат парковите оператори

     Говорим за България, ала горещата тема без никакво съмнение днес е една: Китай.

Важността му произтича от най-баналното възможно обстоятелство: размерът. Поднебесната империя представлява почти 30% от световните автомобилни продажби и над 2/3 от електромобилните. През миналата година ЕС е изнесъл близо 360 000 коли за 19,4 млд. евро (основен тук е приносът тройката германски премиум колоси ) и е внесъл около 707 000 на стойност 12,9 млд.

Както се изрази главният изпълнителен директор на BMW Оливер Ципсе след гласуваните на 4 октомври мита, Европейският съюз излъчва „фатален сигнал за европейската автомобилна индустрия“. И ако очертаващият се по-широк търговски конфликт с Китай представлява риск с трудни за остойностяване последствия, то гласуването на България със „за“ се вписва напълно в останалата без пилот кабина на разнебитените българските автомобилни политики.

  Разпределението на гласовете

Много бих се радвал да чуя не само кой и с какви инструкции е гласувал по този безумен от всяка гледна точка начин, но и каква е българската стратегическа институционална обосновка за това лишено от мисъл за национален интерес аматьорско поведение.

Че по темите на моторизацията си България няма посока много отдавна за никого не е тайна; за съжаление, не е тайна, че компетентност не е останала и по много други национални теми, част от който е и тази, че с подобно поведение не просто обричаме мобилността си на безпътица, но с един удар се лишаваме, например, от китайския инвестиционен потенциал.

    В този тревожен контекст отсъствието на знакови емблеми от предстоящия софийски автосалон не е изненада, а девизът му тази година е в парадоксално противоречие с пълното мълчание по големите автомобилни проблеми, което се очертава там. А се подразбира обратното.

Нека обаче се върнем към автомобилния си пазар, новостите на който тази година са основно в областта на новите китайски играчи, за които ще стане дума след малко, не и прехваленият ръст, за който принос има единствено аритмичното, кампанийно поведение на големи национални и европейски паркови оператори от категорията на МВР и Frontex. Освен че създава климат на напълно необоснован, подвеждащ оптимизъм, това поведение на големите държавни и наднационални институции предизвиква още поне два проблема: влошава значително приходите на единица продаден автомобил във финансовите резултати на „печелившите“ вносители и дистрибутори, и създава подвеждаща основа за планирането на предстоящата година. Нека обаче оставим тази проблематика да ферментира между стените на офисите, където в момента интензивно се планира и да се обърнем към така наречените си пазарни показатели.

    След предходни месеци на пикови доставки септември е по-кротък: привидният ни позитивен ръстов темп спадна с близо 35% – от 31,60 през юни до 20,59% днес. Това най-вероятно ще ни остави още някой и друг месец начело на европейската пазарна ръстова класация – един показател с практическо значение единствено при запълване на вечно гладните за съдържание медии.

По отношение разпределението на задвижващите системи динамиката за сега е в полза на хибридите, чието постоянно разширяващо се предлагане логично завзема позиции за сметка на всички останали – един далеч по-съдържателен от гледна точка на продуктовото и пазарно планиране вектор.

   За разлика от него регионалното разпределение на продажбите без никакво колебание сочи дълбоки диспропорции на бедността, за които често тук говорим: София води драстично следващите Варна, Пловдив и Бургас, а най-обикновеното пряко сравнение на позициите при новите и употребявани регистрации илюстрира много точно икономическото състояние по области.

    Пазарният дял на китайските марки все още не е стигнал 2%, но с предстоящата намеса на нови участници в лицето на SEEAG тук скоро ще видим Geely и Lynk & Co., с чиято помощ и тая отметка ще отиде в историята. Много ми е трудно да прогнозирам как новите мита ще се отразят на присъствието им тук, ала едно е сигурно: в условия на външна и вътрешна несигурност те ще добавят още един пласт на натиск върху останалите.

    С всички уговорки относно методиката на следене на реекспорта ролята му от мощен фактор в представянето на много марки се сведе до малък, балансиращ някои от портфейлите, инструмент с лимитиран потенциал за въздействие.

    Топ 50 е пряко отражение на всичко казано дотук: водят или възходящите задвижващи системи (в случая хибриди), или добре представящите се в тазгодишната еднократна кампания за попълване парка на МВР.

    Сходна е ситуацията в представянето на електрическите превозни средства: делът им символизира дефицита на жизнеспособност на една незряла технология извън тънкия пласт платежоспособно потребление на най-големия град в условия на отсъстваща регулаторна принуда.

Така любопитното око няма да открие нищо ново както в тенденциите на задвижващите системи в структурата (дизелите растат – бавно и неудържимо), така и по отношение на възрастта на автомобилния ни парк.

Нито има воля за промяна на начина на меренето й, нито символичният спад в категорията на най-старите е нещо повече от временен ефект вследствие на пиковите институционални регистрации.

    Ето това се все аспекти от повърхностното впечатление за ръст през вече изминалите девет месеца на 2024-а.

Пак преполовихме: 2024-а този път

Тектонското разместване е в ход: последствията при нас, както обикновено, закъсняват

    И няма да се бавя с примерите: европейският лек автомобилен пазар през юни се възстановява от слабите предходни месеци. Независимо дали това се дължи на допълнителния обичаен натиск за предаване в края на тримесечие/полугодие или на отслабването на лихвената тежест (поне от страна на ЕЦБ на този етап), ръстът, макар и скромен, е факт. И въпреки че резултатите на пръв поглед изглеждат малко по-добри от 2023-а, годишните прогнози са крайно резервирани: цените остават изключително високи, лихвеният спад – много умерен, а геополитическата нестабилност – пред очите ни.

     Американският юни не бе добър (-3,0%) и една от цитираните причини е крайно любопитна: засегналата около 15 000 дилърства кибератака от 19 юни ги принуждава към масово отлагане на предавания за юли. 2,3-процентовият ръст за полугодието обаче не е най-любопитният им показател, а застаряването на парка, на чиято рекордна средна възраст от 12,6 години там гледат като на златен период за сектора на следпродажбеното обслужване, за чийто пиков потребител традиционно се смятат возилата на възраст между 6 и 14.

    Трети пореден месец на спад в Китай (-6,9%), демонстриращ неспособността на правителствените субсидии да подкрепят вътрешното търсене в една инак бурно растяща мегаикономика. Полугодието обаче е на ръст – 2,9%, подвеждащо етикираните като NEV (New Energy Vehicles) електромобили имат безпрецедентен дял от 48% от продажбите на нови автомобили. Все още е рано да се каже какъв ще е мащабът на ефекта от американските и европейски митнически санкции – трябва да мине малко време, за да видим картината в цялост, включваща и реципрочните санкционни мерки. Нямате представа колко тежък е животът на собственика на конвенционален автомобил в Китай – един от най-несвободните пазари на света. С такъв регулаторен натиск се „насърчава“ потребление на всичко.

    Европейският юни бе белязан с 3,6-процентов ръст (4,4 за полугодието), който илюстрира най-вече ролята на държавата като негов основен двигател (италианското правителство най-после въведе дългоочакваните електромобилни субсидии), както и пълната нежизнеспособност на технологията в настоящия й вид да участва в равностойно съревнование. Ще го кажа така: на този етап от състоянието на технологията електромобилното потребление е потребление на субсидии и законодателна принуда, не на технологични предимства.

     На този фон България демонстрира традиционната сила на първото си пазарно полугодие, чийто темп е белязан от охлаждане в последните два месеца. Независимо от това сме шампиони по ръст в ЕС, а разминаването между данните от ACEA и МВР повдига все същите въпроси за качеството им. Постоянният PR поток от информации за поредния значителен лот автомобили, предадени на поредния флотски клиент само подчертават истинските двигатели на нашия растеж (еднократните покупки на държавата и кампаниите за обновяване на парковете на големите флотски клиенти) и традиционната слабост на българското индивидуално потребление. То е величина, която не само не подлежи на промяна, но към нея не трябва да пропускаме да прибавим катастрофална демографска картина, благодарение на която методът „Атлас“ на Световната банка ни включи в най-високата от четирите подоходни групи в света.

Каквато и да е критиката по методологията на СБ, за година време се е свил драстично темповият диференциал между новите и употребявани автомобили – едно обстоятелство, говорещо както за отпушване на „свежия“ вторичен продукт, така и за особеностите в динамиката на вторичния пазар, илюстриращ истинския подоходен профил на българския индивидуален потребител.

   И така, с решаващото съдействие на държавата в качеството й на клиент българският автомобилен пазар надхвърли базовата 2019-а, а ниските и бавно повишаващи се нива на реекспорта или го превръщат в заслужаваща ограничено внимание величина, или пък би следвало най-после да преосмислим методологията на измерването му.

Както и да гледаме на автомобилния си пазар, едно е сигурно: изпадналата до статус на ученик със специални автомобилни образователни потребности държава поне се въздържа от законодателните крайности на принудата, които тепърва подлежат на вълна от масово политическо и впоследствие регулаторно преосмисляне. Когато след няколко години светът излезе от критичната си точка на пренареждане, ще се събудим в една нова ситуация с – много ми се иска да се надявам – по-високо от настоящото съдържание на здрав разум. И тогава, ако все още има заинтересовани, бихме могли да направим някой плах опит за рационален преглед и трезво преосмисляне на българската автомобилна катастрофа. Ала не се напрягайте: такъв за момента не се очертава – смисълът изцяло е загубен.

До настъпването на този колкото паметен, толкова и малко вероятен миг, шарената, крайно разнородна, група на хибридите логично изпреварва дизелите в структурата на продажбите по видове гориво, а интересът към електромобилите продължава своя спад: с изчерпването на малката група ранни технологични осиновители, безпрецедентният ръст на цените им, ограниченията на подлежащата на надживяване настояща технология и натрупването на данни за силно и преднамерено преувеличения им екологичен принос интересът към електромобилите логично се топи, пренасочвайки се в една по-балансирана, хибридна посока. За съжаление, отново трябва да се върна към добрата стара тема с качеството на данните, които, освен че не дават възможност да се прави по-подробен анализ, съдържат и много неприемлив процент грешка под формата на любимия ми етикет „друго“.

   Колкото до териториалното разпределение на продажбите, делът на няколкото по-големи града остава относително статичен, с което индикаторът на бедността ни стои непроменен, независимо към коя от подоходните групи решат да ни присъединят.

   Един от въпросите, чийто официален отговор все още чакаме, е в чий ръце ще влезе вече символично представящия се бранд на „Мицубиши“, чийто показатели по правило са белязани от верността на компактна потребителска група, чието практически пълно изчезване подсказва само едно: близката промяна. Остава да заложим на това кой ще има честта да поеме щафетата от Балкан Стар Мотърс, защото търпимостта на отговарящите за региона със сигурност не  е безгранична.

Единствеото, което прави впечатление в топ 50, извън приключването с ръста на Tesla, е че делът на китайските марки вече е около процент – величина, която все още е в границите на трудната забележимост, но е напълно в духа на времето и отсъствието на по-агресивна законова рамка за електромобилно подпомагане. Казано по друг начин, българският пазар все още е неопределено далеч (ако изобщо някога се промени) от това да постави на изпитание обичайните заподозрени в десетката на отличниците.

Както преди малко стана дума, реекспортът – или поне този критерий за измерването му – вече не пазароопределящият фактор, който беше преди време.

На фона на всичко казано дотук, спадът в ръстовия темп на електромобилите съвсем не бива да е изненада, а рубежът от 1% все така прилича на мираж, хоризонтът на чието достигане се характеризира с все същата висока доза неопределеност.

   Не толкова оптимистичният край на днешния пазарен преглед по традиция ще увенчаем със структурата на българския автомобилен парк, чиято дизелизация логично продължава – такава е органичната логика и на предлагането, и на търсенето на вторичния пазар.

    За средната възраст ми е крайно неприятно да повтарям, а и нямам какво ново да кажа: на фона на бездействието ни тя остава колкото заплашително висока, толкова и официално неопределена заради отказа ни да прецизираме измервателния инструмент. Но консенсусът за възрастта е ясен: последни в Европа.

     В контекста на бурното глобално пренареждане, което води до разместване и на автомобилните тектонски плочи, в провинция България е тихо: там всички последствия закъсняват.