 |
| Да вкараме българския автомобилен пазар в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО? |
Уж бях зарязал напълно темата продажби на автомобили в България заради
безобразните данни от пазара, но натрупването на събития предполага поне едно
изречение.
Според информацията от ААП през януари са предадени 1429 коли - число, което не включва Hyundai, Infiniti и Mercedes-Benz. Ако направим прословутото обосновано предположение, че те имат около 8% пазарен дял, то общият размер на продажбите би трябвало да е някъде към 1553.
Според уж по-надеждната информация от ACEA през януари клиентите в България са получили приблизително 1132 леки и 297 лекотоварни коли, което е пак 1429. Извод: не може да се вярва и на тях, тъй като взимат информацията от нас, а ние даваме каквото си искаме.
В надеждната информация от JATO, както обикновено ни няма никакви. И скоро няма да ни има - там прекрасно знаят, че в информационните системи на производителите има нереални продажби и голям реекспорт, в който част от вносителите станаха експерти поради липса на вътрешно търсене, неподходящи инвестиционни решения и неспособност за оптимизация на разходите пропорционално на пазарната катастрофа. Всичко това прави точната оценка на реалните продажби практически невъзможна. Единственото сигурно е, че са адски малко.
Казано иначе, калпавото отношение към числата няма скоро да се промени; не и преди да започнем да виждаме точна ежемесечна информация от МВР. Сектор „Пътна полиция“ пък е тема на отделен разговор, тъй като, ако съдим по мърлявия факс, който бяха изпратили миналата година, имат леко съмнително отношение към числата, които иначе продават на брутална цена. ACEA пък поемат калкулирания риск да включат неверните данни от системно незначителен пазар, което няма да им развали голямата картина, а в таблицата, въпреки звездичката, няма да стои празен ред. Само се чудя колко ли още такива редове има в месечната им информация.
От друга страна, имплозията в поредното правителство, за което колите не съществуваха, ме кара да се надявам, че в следващото ще има хора с отношение към автомобилните проблеми, а агенциите към Министерство на транспорта ще излязат поне за кратко от пълната си телесна и умствена парализа. За да има разговор обаче са необходими поне две страни, а нашата – тази на автомобилния сектор - я няма никаква.
Четвърт век бездействие доведоха до катастрофа, от която автомобилната дистрибуция далеч не е единственият потърпевш; окаяното състояние на автомобилния парк и жалките резултати по електромобилния сюжет са отлично допълнение.
И след като се разсее прахът от срутването и (евентуално) разчистим отломките ще видим далеч по-малко, но, надявам се, по-качествени играчи, браншова организация, отговаряща на предназначението си и власт, която е в състояние да слуша, говори и действа. Защото без бързо постигнато съгласие, че има голям проблем и спешните действя са задължителни, ще си останем в блатото, в което доволно пляскаме сега.
Според информацията от ААП през януари са предадени 1429 коли - число, което не включва Hyundai, Infiniti и Mercedes-Benz. Ако направим прословутото обосновано предположение, че те имат около 8% пазарен дял, то общият размер на продажбите би трябвало да е някъде към 1553.
Според уж по-надеждната информация от ACEA през януари клиентите в България са получили приблизително 1132 леки и 297 лекотоварни коли, което е пак 1429. Извод: не може да се вярва и на тях, тъй като взимат информацията от нас, а ние даваме каквото си искаме.
В надеждната информация от JATO, както обикновено ни няма никакви. И скоро няма да ни има - там прекрасно знаят, че в информационните системи на производителите има нереални продажби и голям реекспорт, в който част от вносителите станаха експерти поради липса на вътрешно търсене, неподходящи инвестиционни решения и неспособност за оптимизация на разходите пропорционално на пазарната катастрофа. Всичко това прави точната оценка на реалните продажби практически невъзможна. Единственото сигурно е, че са адски малко.
Казано иначе, калпавото отношение към числата няма скоро да се промени; не и преди да започнем да виждаме точна ежемесечна информация от МВР. Сектор „Пътна полиция“ пък е тема на отделен разговор, тъй като, ако съдим по мърлявия факс, който бяха изпратили миналата година, имат леко съмнително отношение към числата, които иначе продават на брутална цена. ACEA пък поемат калкулирания риск да включат неверните данни от системно незначителен пазар, което няма да им развали голямата картина, а в таблицата, въпреки звездичката, няма да стои празен ред. Само се чудя колко ли още такива редове има в месечната им информация.
От друга страна, имплозията в поредното правителство, за което колите не съществуваха, ме кара да се надявам, че в следващото ще има хора с отношение към автомобилните проблеми, а агенциите към Министерство на транспорта ще излязат поне за кратко от пълната си телесна и умствена парализа. За да има разговор обаче са необходими поне две страни, а нашата – тази на автомобилния сектор - я няма никаква.
Четвърт век бездействие доведоха до катастрофа, от която автомобилната дистрибуция далеч не е единственият потърпевш; окаяното състояние на автомобилния парк и жалките резултати по електромобилния сюжет са отлично допълнение.
И след като се разсее прахът от срутването и (евентуално) разчистим отломките ще видим далеч по-малко, но, надявам се, по-качествени играчи, браншова организация, отговаряща на предназначението си и власт, която е в състояние да слуша, говори и действа. Защото без бързо постигнато съгласие, че има голям проблем и спешните действя са задължителни, ще си останем в блатото, в което доволно пляскаме сега.
Ето нещо за случая от мемоарите на Маргарет Тачър - „Годините
на Даунинг Стрийт“, книга първа:
"Президентът на
Гвиана Форбс Бърнам спомена, че трябва да постигнем “консенсус” и че: "Консенсус - това е единственото нещо,
което остава, когато не може да бъде постигнато съгласие”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар