1917
е по-известна в историята като годината на Великата октомврийска социалистическа революция, но е паметна и за японското автомобилостроене: компанията, която тогава се нарича Mitsubishi Shipbuilding Co., Ltd. представя първия японски сериен автомобил – Model A. Седемместният седан, базиран на Fiat Tipo 3 не постига кой знае колко: изцяло ръчно произвежданата кола е скъпа и през 1921-а производството й е прекратено след рядко скромния тираж от 22.
Днес малкият японски производител (с продажби за 2012-а в порядък от един милион) е част от традиционен кейрецу конгломерат и историята му помни подеми и спадове.
Независимият производител - автор на един от класическите примери за това колко е трудно да се намери подходящо глобално име за модел* - е в предния отряд на електромобилистите и е източник на технология за много марки, а последните петнайсет години са пълни с премеждия, достойни за специално внимание.
Сега обаче сме на гости на последния
Outlander
с който червените диаманти се надяват да утвърдят репутацията си на автори на практични и надеждни многоцелеви коли без претенции за моден блясък.
Три версии за 12 години ми звучат като неуспешно търсене на идентичност, но последната изглежда най-сполучлива. С меките форми и изтеглени светлини на тясното си лице Otlander III е доста по-приятен за окото от ръбестите си предшествници и е вестител на нова външност, която постепенно ще видим в цялата моделна гама.
И все пак: що е то Outlander и има ли почва той у нас?
е по-известна в историята като годината на Великата октомврийска социалистическа революция, но е паметна и за японското автомобилостроене: компанията, която тогава се нарича Mitsubishi Shipbuilding Co., Ltd. представя първия японски сериен автомобил – Model A. Седемместният седан, базиран на Fiat Tipo 3 не постига кой знае колко: изцяло ръчно произвежданата кола е скъпа и през 1921-а производството й е прекратено след рядко скромния тираж от 22.
Днес малкият японски производител (с продажби за 2012-а в порядък от един милион) е част от традиционен кейрецу конгломерат и историята му помни подеми и спадове.
Независимият производител - автор на един от класическите примери за това колко е трудно да се намери подходящо глобално име за модел* - е в предния отряд на електромобилистите и е източник на технология за много марки, а последните петнайсет години са пълни с премеждия, достойни за специално внимание.
Сега обаче сме на гости на последния
Outlander
с който червените диаманти се надяват да утвърдят репутацията си на автори на практични и надеждни многоцелеви коли без претенции за моден блясък.
Три версии за 12 години ми звучат като неуспешно търсене на идентичност, но последната изглежда най-сполучлива. С меките форми и изтеглени светлини на тясното си лице Otlander III е доста по-приятен за окото от ръбестите си предшествници и е вестител на нова външност, която постепенно ще видим в цялата моделна гама.
И все пак: що е то Outlander и има ли почва той у нас?
 |
|
Външният вид е приятно умерен.
|
Преди всичко това е семеен автомобил с повишена проходимост от среден клас,
който се опитва (и до голяма
степен успява) да предложи транспортна
концепция, която в по-заможните държави се използва основно от майките за логистиката
на децата им. Това е типичен втори семеен автомобил, с чиято помощ главата на
семейството е спокоен, че съдбата на домочадието е в добри ръце. У нас, както
се досещате, целевият купувач е съвсем друг, но спокойствието, което Outlander излъчва е същото.
И така: 2.2 литровият дизел със скромните по днешните мерки 150 коня е вързан с традиционен 6-степенен автоматик, който с гладкото си превключване е крачка пред заекващия си двудисков предшественик. С до трима души без багаж обаче това е напълно достатъчно: тихият дизел дърпа прилично и ако свикнете с бавната мисъл на скоростната кутия ще преглъщате стотици километри без усилие. Да, олекналият с около 100 килограма и с подобрена аеродинамика джип е с нрав тих и спокоен във всяко отношение.
Тук обаче налетях на разочарование: това е първият автомобил, който срещам,
без т.нар. kick-down функция
– сваляне на предавки за по-бързо изпреварване при натискането на газта до
пода. Вместо това ефектът се постига само ръчно, с перата на волана, и първият
път ме изправи на нокти. После свикнах, но така и не проумях - явно японците са
се прицелили в неизпреварващите майки.
Пренасям ви вътре, където напредъкът е очевиден: формите не са от най-авангардните, но материалите почти навред са подобрени значително и общото усещане е за продължение на външността. Пространството е щедро, а третият ред седалки вече не са зле тапицираните пейки, правени в час по трудово, а прилично място за живот, достъпът до който е улеснен от задна седалка с впечатляваща гъвкавост. Сгънати двата реда правят багажник с радващи окото на прилежната и всеотдайна домакиня размер и организация.
Предните седалки пък са много удобни: уважавам традиционната японска ергономия с опора в раменете, но тънката тапицерия ме смути – къде е по-убедителният текстил?
Та отпред е широко, а видимостта – без проблеми. Изобщо спокойствието продължава под формата на прегледност, нарушавана само от някои от второстепенните настройки, които в духа на традиционната източна мистика са скрити от погледа, или неосветени.
И така: 2.2 литровият дизел със скромните по днешните мерки 150 коня е вързан с традиционен 6-степенен автоматик, който с гладкото си превключване е крачка пред заекващия си двудисков предшественик. С до трима души без багаж обаче това е напълно достатъчно: тихият дизел дърпа прилично и ако свикнете с бавната мисъл на скоростната кутия ще преглъщате стотици километри без усилие. Да, олекналият с около 100 килограма и с подобрена аеродинамика джип е с нрав тих и спокоен във всяко отношение.
Пренасям ви вътре, където напредъкът е очевиден: формите не са от най-авангардните, но материалите почти навред са подобрени значително и общото усещане е за продължение на външността. Пространството е щедро, а третият ред седалки вече не са зле тапицираните пейки, правени в час по трудово, а прилично място за живот, достъпът до който е улеснен от задна седалка с впечатляваща гъвкавост. Сгънати двата реда правят багажник с радващи окото на прилежната и всеотдайна домакиня размер и организация.
Предните седалки пък са много удобни: уважавам традиционната японска ергономия с опора в раменете, но тънката тапицерия ме смути – къде е по-убедителният текстил?
Та отпред е широко, а видимостта – без проблеми. Изобщо спокойствието продължава под формата на прегледност, нарушавана само от някои от второстепенните настройки, които в духа на традиционната източна мистика са скрити от погледа, или неосветени.
 |
|
В купето цари същата непретенциозно приятна умереност.
|
Няколко думи за аудиото в Outlander: това е автомобил, който, без да претендира за чудеса, приятно впечатлява
със звуковата си убедителност: микро- и макродинамика, детайлност, убедителна
сцена и хомогенно възпроизвеждане в целия честотен спектър, без бумтене или
яркост, са само част от добродетелите на звука от 8+1 говорителя, управлявани
така, че да компенсират колкото е възможно по-добре по принцип лошата
автомобилна акустика. Музиката ми е хоби и много ценя това старание.
- Дисплеят е малък и с ниска разделителна способност, а менютата на интерфейса не са венеца на интуицията - съчетанието изглежда овехтяло. Навигацията в по-високото ниво на оборудване споделя проблема въпреки порасналия екран;
Но:
- Дисплеят е малък и с ниска разделителна способност, а менютата на интерфейса не са венеца на интуицията - съчетанието изглежда овехтяло. Навигацията в по-високото ниво на оборудване споделя проблема въпреки порасналия екран;
- USB портът е много нестабилен и възпроизвеждането често прекъсва, което много ме изнерви. За всеки случай смених носителя и стабилността се подобри, но проблемът не изчезна – жалко за старанието в иначе добре проектираната музика и подбрани компоненти;
- Същата нестабилност демонстрира и връзката с телефона, която често се разпада, а прехвърлянето на контактите в колата така и не се случи. Да приемем, че причината е в бавната ми схватливост и краткото време за обучение, а не в Bluetooth-a. Иначе телефонът си е точно на мястото в удобния многофункционален подлакътник.
Цялата тази работа прилича на недоизпипана предсерийна софтуерна бета версия, подлежаща на надстройване по най-бързия начин, защото е досадна и пречи на концентрацията върху иначе приятната кола.
Като казах приятна, окачването е по-меко от това на повечето конкуренти, но тихо, а наклонът в завой – осезателен. Очевидно са преценили, че тези настройки плюс твърде лекия дори по магистрала волан са по-подходящи за пренасянето на безценния товар на грижовните майки. На мен обаче всичко това ми се стори някак нежно (което е естествено - не съм в целевата група), въпреки, че сцеплението като цяло е ОК, за което допринася и двойното предаване, в което японците са доказана сила.
В крайна сметка Mitsubishi Outlander се оказа лек за каране в града и уютен за преодоляване на средни разстояния извън него: веднъж свикнал с ограниченията му разбирате, че това, което получавате всъщност никак не е малко.
 |
|
Третият ред седалки са голяма крачка напред.
|
Проходимостта му не изпитах твърде, но в сняг с дълбочина от около 40 см.
усетих сцепление без колебание.
Епилог
Mitsubishi Otlander е спретнат средноразмерен автомобил с добра проходимост, ориентиран към практичното битово ежедневие на 4-5-членно семейство, чийто нужди би могъл да покрие с лекота. Проблемът на повечето автомобили у нас е, че поради ред причини, които днес ще пропуснем, за да не си разваляме настроението, не попадат при автентичния си потребител: в ръцете на претенциозен квази-мъжкар с претенции, далеч надхвърлящи възможностите му, аутлендърът би могъл да разочарова, особено предвид славата на Pajero по нашите ширини. Вън от това не е случайно, че на трайно увехналия ни пазар Otlander прави около ¾ от продажбите на марката и представянето му логично е от решаваща важност.
Mitsubishi Outlander е спокойна, но уверена крачка напред във всяко отношение, заслужаваща вниманието на всички автомобилни потребители с доход много над средния и прагматично отношение към транспорта. Само моля, „Мицубиши“, изчистете незабавно „бръмбарите“ в интерфейса и управлението на скоростната кутия – това са лесно решими софтуерни проблеми с висок субективен ефект, контрастиращ силно с иначе добре премисления и приветлив SUV.
С подходящите очаквания и най-вече на цена от малко над 57 000 лв. без ДДС за средното ниво на оборудване, това е пешка с потенциал на топ.
Сп. "Тема"
Епилог
Mitsubishi Otlander е спретнат средноразмерен автомобил с добра проходимост, ориентиран към практичното битово ежедневие на 4-5-членно семейство, чийто нужди би могъл да покрие с лекота. Проблемът на повечето автомобили у нас е, че поради ред причини, които днес ще пропуснем, за да не си разваляме настроението, не попадат при автентичния си потребител: в ръцете на претенциозен квази-мъжкар с претенции, далеч надхвърлящи възможностите му, аутлендърът би могъл да разочарова, особено предвид славата на Pajero по нашите ширини. Вън от това не е случайно, че на трайно увехналия ни пазар Otlander прави около ¾ от продажбите на марката и представянето му логично е от решаваща важност.
Mitsubishi Outlander е спокойна, но уверена крачка напред във всяко отношение, заслужаваща вниманието на всички автомобилни потребители с доход много над средния и прагматично отношение към транспорта. Само моля, „Мицубиши“, изчистете незабавно „бръмбарите“ в интерфейса и управлението на скоростната кутия – това са лесно решими софтуерни проблеми с висок субективен ефект, контрастиращ силно с иначе добре премисления и приветлив SUV.
С подходящите очаквания и най-вече на цена от малко над 57 000 лв. без ДДС за средното ниво на оборудване, това е пешка с потенциал на топ.
Сп. "Тема"
*В мрежата няма да ви е
трудно да разберете защо в Испания Pajero се нарича Montero.
Няма коментари:
Публикуване на коментар