Януари 2003-а, автомобилното изложение в Детройт: Audi най-после показват, че са осъзнали фундаменталната истина, че Щатите не се превземат без голям джип. Ражда се концептуалният Audi Pikes Peak quattro, напомнящ както за победите на марката в едноименното състезание в Скалистите планини, така и за търсенето на адекватно решение на рехавото представяне в Северна Америка.
Септември 2005, автосалонът във Франкфурт: В окончателен вид возилото в духа на най-добрите визуални традиции на Инголщат е показано на домашен терен и така се ражда един от породистите представители на вида „крайцер Аврора“, предназначен да покаже на света, че личната ви революция е приключила с победа и средствата за производство са овладени, а благата – справедливо преразпределени от един нов член на обществото.
Когато човек застане до Q7 във версия S-line, единственият въпрос, който остава без отговор, е къде е оръдието, оповестило началото на въпросния революционен процес. Не видях и торпедни апарати; Иво Андонов също беше изчезнал някъде... Видът на дългото 5.09 метра и тежко 2.27 тона возило, чиято предна решетка стига почти до раменете на по-компактен самец, вдъхва страхопочитание, а LED-светлините, съчетани с 20-цолови джанти с гуми 275/45/20 окончателно затвърждават извода, че всеки опит за контрареволюция е обречен на провал. Огледалата за обратно виждане са на нивото на таваните на повечето коли, а самочувствието зад волана – още по-високо.
Не знам как го постигат, но Audi винаги са имали свръхестествената способност да всяват респект чрез сдържаност: с редки изключения формите им са санитарно изчистени, от което авторитетът изобщо не страда, напротив. Чудна работа…
Ако оставим тежките британски лимузини пред скоби, това е върхът на автомобилната хранителна верига и визуалното му обозначаване само показва колко напредничава е била германската дизайнерска мисъл през далечната 2002-а.
Веднъж добрали
се до шофьорското място придобивате съвсем заслуженото усещане на победител:
гледката е чудесна, а видимостта към неудачниците в борбата за преразпределение
на блага – без забележки. Това включва цялостен обзор от камери (наричат го corner view), така че единственият проблем с паркирането в град като София е да
намерите свободно място с дължина 5.50.
Друго умение на дунавската марка е пресъздаването на визуалната сдържаност в интериора: оформен с маниакално чувство за детайл и качествени материали, ще познаете възрастта му само по малкия според съвременните стандарти дисплей и несъразмерните облегалки за главите на имперските предни седалки, тапицирани в приятна комбинация от кожа и алкантара. Останалото е просто и логично с добра визуализация и интуитивен, макар и леко овехтял, интерфейс за управление.
Колата е седемместно чудо на интериорното пространство, с изключение на третия ред, който е доста по-тесен и сложен от очакваното, но реалността е такава, че екипажът на колесния крайцер много рядко надхвърля четирима.
Под страховитата предница мърка добре познат отличен 3-литров дизел, предаващ 245-те си конски сили на четирите колела през традиционен 8-степенен автоматик от ZF. Въпреки, че Q7 няма трансферна кутия и понижаващи предавки, централният диференциал и регулируемото въздушно окачване го превръщат в прилично средство за пренасяне на класовата борба извън пътя. Както и при благата, разпределението на въртящия момент е асиметрично (60/40); добавете невъзмутим пътен комфорт, стегнат волан, копринена скоростна кутия и мощни спирачки, и получавате комбинация с напълно легитимни претенции за нов обществен ред.
Дизелът е с добра тяга и звук; сложният алгоритъм на старт-стопа напомня за себе си само по лекатата тръпка, преминаваща през шасито на светофар, а най-добрят в момента класически автоматик напълно защитава присъствието си в този асфалтов боен кораб.
Варна, Бургас? Няма да ги усетите. Будапеща, Виена? Само кажете кога. Колата, чийто обем при успоредно паркиране прилича на понатежала над стегнатия колан талия е в стихията си на дълъг път: купето е тихо, воланът води тежката машинария точно, а окачването се грижи за отличната за размерите й странична стабилност. Е, килограмите личат даже в спортен режим, но е трудно да се очаква, че подобен крайцер е в състояние да се движи като джет. ТАСС е упълномощена да заяви: с тези размери изпреварването се превръща в логистично упражнение, изискващо планиране, тъй като накрая все пак трябва да се наместите обратно в лентата си – внимавайте.
Багажникът е огромен и въпреки високия си под би могъл да съперничи на лекотоварната гама на много производители, стига да имате търпението да сгънете и приберете всичко, което му пречи да се разгърне.
Не бих нарекъл това недостатък, а по-скоро характеропатия: мултимедията е в жабката и достъпът до DVD-чейнджъра и двата слота за SD карти е зад капак, водещ към учудващо тясно с оглед трансконтиненталните размери на Q7 пространство. За сметка на това разполагате с неизброими пространства, ниши и кутии за разни неща. Сигурен съм, че в новия модел това ще бъде преосмислено, както и добавянето на далеч по-популярния USB вход. Невъзможността да се възпроизвежда музика от нещо повече от MP3 формат винаги ме разочарова, но за сега се очертава като тъжна норма в 95% от колите и още един възрастов белег.
Гордостта да разхождате из социума 100-литровия си резервоар, за да демонстрирате победата на капитала над труда, е с цената на разход между 9.9 и 12.6 литра, което звучи съвсем справедливо с оглед разказаното дотук. Производителят твърди съвсем друго – 7.4, но ние подминаваме германската пропаганда с невъзмутимо мълчание.
Въпреки, че е на пазара вече десета година, Audi Q7 старее достойно и дълго отлаганият наследник ще се появи в края на 2014-а: сагата на отхвърления заради бруталната си показност първоначален проект е на приключване, а новата техника обещава по-тънка с над 350 кг талия и нови технологични върхове, сред които два хибрида и следваща крачка напред на т.нар. MMI (интерфейс за общуването между човек и машина) в арматурното табло.
Без съмнение търпението на алпинистите по социалната стълбица към новия модел отдавна е изчерпано, но в края на живота на сегашния можем спокойно да заключим, че дългият живот на Q7, включващ два фейслифта, завършва със заслужено и спокойно самочувствие.
Критиците да не забравят, че пуснатият на вода през 1900 г. крайцер до ден-днешен е на служба и заради културната си и историческа значимост предстои да бъде превърнат в символ на руския флот.
Сп. "Тема"
Друго умение на дунавската марка е пресъздаването на визуалната сдържаност в интериора: оформен с маниакално чувство за детайл и качествени материали, ще познаете възрастта му само по малкия според съвременните стандарти дисплей и несъразмерните облегалки за главите на имперските предни седалки, тапицирани в приятна комбинация от кожа и алкантара. Останалото е просто и логично с добра визуализация и интуитивен, макар и леко овехтял, интерфейс за управление.
Колата е седемместно чудо на интериорното пространство, с изключение на третия ред, който е доста по-тесен и сложен от очакваното, но реалността е такава, че екипажът на колесния крайцер много рядко надхвърля четирима.
Под страховитата предница мърка добре познат отличен 3-литров дизел, предаващ 245-те си конски сили на четирите колела през традиционен 8-степенен автоматик от ZF. Въпреки, че Q7 няма трансферна кутия и понижаващи предавки, централният диференциал и регулируемото въздушно окачване го превръщат в прилично средство за пренасяне на класовата борба извън пътя. Както и при благата, разпределението на въртящия момент е асиметрично (60/40); добавете невъзмутим пътен комфорт, стегнат волан, копринена скоростна кутия и мощни спирачки, и получавате комбинация с напълно легитимни претенции за нов обществен ред.
Дизелът е с добра тяга и звук; сложният алгоритъм на старт-стопа напомня за себе си само по лекатата тръпка, преминаваща през шасито на светофар, а най-добрят в момента класически автоматик напълно защитава присъствието си в този асфалтов боен кораб.
Варна, Бургас? Няма да ги усетите. Будапеща, Виена? Само кажете кога. Колата, чийто обем при успоредно паркиране прилича на понатежала над стегнатия колан талия е в стихията си на дълъг път: купето е тихо, воланът води тежката машинария точно, а окачването се грижи за отличната за размерите й странична стабилност. Е, килограмите личат даже в спортен режим, но е трудно да се очаква, че подобен крайцер е в състояние да се движи като джет. ТАСС е упълномощена да заяви: с тези размери изпреварването се превръща в логистично упражнение, изискващо планиране, тъй като накрая все пак трябва да се наместите обратно в лентата си – внимавайте.
Багажникът е огромен и въпреки високия си под би могъл да съперничи на лекотоварната гама на много производители, стига да имате търпението да сгънете и приберете всичко, което му пречи да се разгърне.
Не бих нарекъл това недостатък, а по-скоро характеропатия: мултимедията е в жабката и достъпът до DVD-чейнджъра и двата слота за SD карти е зад капак, водещ към учудващо тясно с оглед трансконтиненталните размери на Q7 пространство. За сметка на това разполагате с неизброими пространства, ниши и кутии за разни неща. Сигурен съм, че в новия модел това ще бъде преосмислено, както и добавянето на далеч по-популярния USB вход. Невъзможността да се възпроизвежда музика от нещо повече от MP3 формат винаги ме разочарова, но за сега се очертава като тъжна норма в 95% от колите и още един възрастов белег.
Гордостта да разхождате из социума 100-литровия си резервоар, за да демонстрирате победата на капитала над труда, е с цената на разход между 9.9 и 12.6 литра, което звучи съвсем справедливо с оглед разказаното дотук. Производителят твърди съвсем друго – 7.4, но ние подминаваме германската пропаганда с невъзмутимо мълчание.
Въпреки, че е на пазара вече десета година, Audi Q7 старее достойно и дълго отлаганият наследник ще се появи в края на 2014-а: сагата на отхвърления заради бруталната си показност първоначален проект е на приключване, а новата техника обещава по-тънка с над 350 кг талия и нови технологични върхове, сред които два хибрида и следваща крачка напред на т.нар. MMI (интерфейс за общуването между човек и машина) в арматурното табло.
Без съмнение търпението на алпинистите по социалната стълбица към новия модел отдавна е изчерпано, но в края на живота на сегашния можем спокойно да заключим, че дългият живот на Q7, включващ два фейслифта, завършва със заслужено и спокойно самочувствие.
Критиците да не забравят, че пуснатият на вода през 1900 г. крайцер до ден-днешен е на служба и заради културната си и историческа значимост предстои да бъде превърнат в символ на руския флот.
Сп. "Тема"
