Peugeot RCZ – френски премиум?

Външност и добре премислена еротика

Фрнкфурт 2007-а: „Пежо“ показаха прототипа 308 RCZ, който не бе замислен за производство. Ентусиазмът на публиката и ценителите обаче ги окуражи дотолкова, че през 2009 го видяхме в завършен вид, а година по-късно - на конвейера.

Те никога няма да си признаят, естествено, но външността говори достатъчно: с пропорциите си това е достъпният еквивалент на далеч по-мощното и скъпо Audi TT. В което няма нищо лошо: Peugeot имат остра нужда от продукт, който да обръща главите по улиците и са успели – RCZ е страхотно купе с още по-страхотен покрив с две извивки, вдъхновението, за които дължим на миланския стилист Загато. Всичко в този автомобил е добре премислена еротика – кривите завършват с подходящи акценти и след фейслифта колата окончателно е заприличала на Peugeot, което да пожелаете.  Във времена на опасност за живота и тежка оскъдица марката има нужда от точно такива продукти, които много напомнят поведението на Citroen - нищо особено като съдържание, но дръзка и печелеща всеопрощение на техническите грехове визия. 

Сложната за производство структура от стомана, алуминий и стъкло налага купето да емигрира в завода на Magna Steyr в Грац, където редом с амбициозния простосмъртен гал се произвеждат утвърдени аристократи като Mercedes-Benz G и Mini Countryman, което определено подпомага имиджа.

Прекрасен дълбок, червен металик, алуминиева конструкция на тавана и матирани 19-цолови джанти слагат край на първоначалния ми визуален унес – скачам вътре. Там ме посреща типичният за „Пежо“ компромис: с малки изключения интериорът е наследен от старото 308 и като се абстрахираме от чудесните седалки с монолитни облегалки бръчките на възрастта, макар и достойни, личат. Добре, че са кожата и лакираната централна конзола, защото материалите не са впечатляващи, а сгъваемият централен дисплей, въпреки добрата си графика, е дебел и с недостатъчна разделителна способност. Всичко това обаче е обяснимо, защото цената на RCZ завършва там, където започва TT и това все трябва да дойде отнякъде. Иначе таблото е прегледно, воланът – с размерите на тава за ритуален хляб по повод шумното откриване на обект с регионално значение, но шофьорската позиция и педалите компенсират с много добро разположение - няма странни отклонения и липсващи настройки. 

Дългото 4.29 м. и широко 1.96 купе е високо 1.36 и тежи 1297 кг. Това предразполага към удобство за двама – пейките с вертикални облегалки отзад са по-скоро тапицирано с кожа продължение на багажника, отколкото място за сядане. Разпределението на масите е в съотношение, което води до... това, след малко; преди него е двигателят. Той е добре познатият от недалечното минало приятен агрегат, разработен съвместно с BMW; с турбина достига 200 коня и ускорява линейно от 2000 до кроя на оборотомера. Звукът му не е кой знае какъв, но акустичните добавки в изпускателната система поставят нещата на местата им – приятно осезаем, но без да причинява главоболие на дълъг път. С него колата е жива и изпреварването – лесно. Но не е спортна. Шестте предавки са голяма крачка напред във всяко отношение спрямо останалите в гамата им, но извън нея няма да ги запомните, особено в сравнение с германска техника. Комбинацията обаче е съвсем грамотна и ви гарантира както безпроблемно придвижване с малко багаж, така и лъстивите погледи от тротоара, което май е и стопроцентово изпълнение на поставените от маркетинга задачи.

Така се оказа и на практика, защото в движение съчетанието между голям и олекващ при висока скорост волан, концептуално вехто окачване (кога най-после ще измислят нещо повече от псевдомакферсън и торсионна греда?!) и разпределение на масите 66/34 водят до приятно придвижване, но нищо повече. Настъпите ли газта из завоите колата започва да недозавива повече от всичко, което сте пробвали. Страничната стабилност е приемлива, а окачването - тихо, но липсата на спортна увереност личи, независимо от стилния автоматичен заден спойлер, чийто реален ефект така и не успях да оценя.

Цялата тази работа, съчетана със сравнително високото тегло на еротичното френско купе, водят до маса компромиси, но на кой му пука, след като времената, в които живеем не дават пет пари за съдържанието – всичко е форма, при това там забележки всъщност няма. Иначе ускорението до 100 е за 7.5 сек., а максималната скорост – 237 км/ч. 1000 метра от място прави за почти 28 секунди и ако този път употребявам повече числа, отколкото каламбури, то е защото самият аз се опитвам да оценя правилно комбинацията помежду им. А тя ме води до заключението, което вече частично споделих – отлична кройка, цветове и копчета, без претенции в качеството на материите и шева. 

Забравих, че в зависимост от настроението ми - омаян от женствеността на покривните извивки, или проклинащ също така женственото недозавиване - стигнах до разход между 9.2 и 10.4, което е неудържимо отвъд теорията за 6.7, но пък колата предразполага към натиск и тутакси простих поредното преувеличение.

Старият аудиофил в мен оцени старанието на JBL да направят подходящо озвучаване – упражнение, в което до голяма степен са успели, но продължава да недоумява защо единствените музикални файлове, които човек може да слуша, са MP3. Къде е единият грам милост към ценителя?

Мрънкането обаче е крайно неуместно, защото общото усещане след няколко дни общуване с леконравния южняшки еквивалент на нордическия технологичен блицкриг мога само да обобщя, че Сошо заслужава поздравления за дързостта да произведе нещо толкова встрани от основната си гама и което, въпреки очевидните недостатъци, е в състояние да предизвиква желание. Всичко това в пълния си блясък без напрежение достига 75 000 лв. с ДДС, което е много навътре в икономическата зона на друг, макар и непряк, конкурент - VW Scirocco.

Същевременно французите не спират дотук: появи се R-еволюция за франкофони куражлии с най-мощната до момента серийна версия 1.6 в индустрията – 270 к.с. Тук преработките по двигателя и окачването са много, а добавеният блокиращ диференциал ще се бори с главоболията на недозавиването и пренасянето на въртящия момент във волана. Дано това да е колата за каране.

Галският лъв може и да не е в най-достойния си период в момента, но дързостта винаги заслужава уважение и французите са я проявили в правилните пропорции. Peugeot RCZ e характерна за френските разбирания интерпретация на тема премиум, чийто осезаеми недостатъци този път прощавам на драго сърце в името на формите.

Сп. Тема