Klassisch gemacht
Предистория
Всичко започва преди 74 години, когато роденият в Амерсфорт потомствен холандски
автомобилен дистрибутор и първи търговец на Volkswagen извън Германия, Бернардус Маринус „Бен“ Пон преговаря
във Волфсбург условията за внос на бръмбари.
Окото му хваща една предназначена за вътрешнозаводски нужди проста
транспортна платформа, базирана на техниката им – Plattenwagen. Странната
конфигурация от седнал на пейка върху задните колела водач, пренасящ части и
кутии върху разположената пред него дървена платформа, моментално вдъхновява
предприемчивия Бен, който е напълно наясно с потенциала на такъв транспорт в
следвоенна Европа.
На следващата година в работния му тефтер се появява една скица, датирана
23 април 1947, на която се вижда концепцията на изцяло затворено товарно
пространство с предно управление. Капацитетът на завода обаче бил изцяло
запълнен и работата трябвало да почака. Когато в производството се появил
прозорец, инженерите не се мотали – прототипът се появил за три месеца. След
оптимизация на дизайна и изглаждане на аеродинамиката му във въздушния тунел на
Техническия университет в Брауншвайг, на 19 май 1949 г. новоизбраният изпълнителен
директор Хайнц Нордхоф одобрява производството на товарното возило с официално
име Type 2; първият слиза от
конвейера на 19 ноември. В началото са товарните модели Combi и Commercial; микробусът излиза през май 50-а, а през първата
производствена година са сглобени общо 9 541 парчета.
Такава накратко е предисторията по раждането на най-дълго произвеждания
масов лекотоварен транспорт в
автомобилната история (общо
12 милиона до днес); негов баща
е Бен Пон, а едноименният холдинг е сред най-големите холандски компании.
Multivan 6.1
В съвременния обсебен от SUV-та
пазар всеки автомобилен производител, който се гласи да проектира луксозен,
7-местен пътнически транспорт с цена над 100 000, има нужда от истинска
смелост, за да използва лекотоварен автомобил за отправна точка.
Днес обаче ще говорим за Volkswagen Multivan, който не е просто поредният 7-местен бус, както
впрочем и Transporter-ът, на
който е базиран, не е обикновеният ван. Работата е там, че до появата на коли
като Type 2 и Citroën
H Van такава порода като товарен ван
не е съществувала, а с времето във Волфсбург и Хановер съумяха да пречистят до синьо кръвта на шестте поколения от товарните си коне.
Така, с помощта на генетиката и селекцията, някъде около 1996-а на базата
на четвърто поколение T4 се ражда мултиванът. Мисията му е да облагороди и динамизира
прагматиката на пътническия транспорт, което му се отдава през по-мощни
двигатели, автоматични трансмисии, двойно предаване и непознато в пролетарското
семейство на Transporter интериорно охолство с произход от леките коли. С последователност и
постоянство Multivan успя да
укрепи мястото си върху острието на технологичния бръснач в сегмента, а версията
6.1 по същество представлява фейслифт на представения през 2015-а Т6.
С простия си функционален и минималистично акцентиран екстериор Multivan олицетворява ценностите на архитектурното
течение Bauhaus: никаква
орнаментика, никакви финтифлюшки – формата следва функцията. Василий Кандински
го казва сякаш най-добре: „необходимостта създава формата“. В този дух
дизайнерите на 6.1 са се движили на пръсти по деликатната граница между лекотоварния
прагматизъм и елегантността на леката кола. Чистата, геометрична външност,
интеграцията на светлините и внушителната предна решетка, широките равнини,
лишените от напрежение линии и ъглите им на пресичане, както и обилното
остъкляване, съчетани с двутоновото оцветяване (елегантната комбинация бяло/меден бронз в моя
случай) и новите, 18-цолови
джанти олицетворяват една проста и сдържана, но ясно разпознаваема премиум естетика. Няма нужда от кой знае каква наблюдателност: спретнатите, тънки фуги
и деликатните акценти в предните калници стигат. И къде изобщо съм тръгнал, без
да забележа новата диодна графика на LED светлините…
Под спретнатата форма ще откриете прелюбопитна техника: напречно
монтиран, 2-литров, битурбо дизел с директно впръскване (199 коня/450 нютона въртящ момент), предаващ силата си на Haldex-базираното двойно предаване през
7-степенен DSG автоматик с
два съединителя. Усилването на волана вече е електромеханично, направено със
задната мисъл за взаимодействие с активните системи за подпомагане, които са от
последното поколение на леката гама – като в Passat. Активното окачване от второ
поколение е с вече почти безстепенни настройки.
Интериор 6.1
Вътрешните впечатления от Multivan в голяма степен зависят от това през коя врата влизате.
Ситуацията отпред в голяма степен може да се характеризира с определението
уютно местенце от класа: позицията е изправена, ръцете – изпънати; двуцветната
кожена седалка е дебела, удобна и високо монтирана. Благодарение на изправеното и много широко предно стъкло, гледката е
властна; шофьорското кресло е с двустранни, регулируеми във височина
подлакътници, а късият скоростен лост стои високо – точно под управлението на
вентилацията. На мястото на модулите от централната конзола и трансимисионния
тунел между седалките тук има гладък под, по който можете да стигнете до
задните седалки, без да излизате. Таблото е прегледно по последна VW мода: 10.25-инчовият дисплей с висок
контраст и разделителна способност идва директно от леката гама; централният
екран и интерфейсът за инфоразвлечението също са добре познати. Всичко това, мобилните
онлайн платформи We Connect/We Connect Plus включително, е интегрирано в изцяло цифрова,
свързана архитектура с гласов и жестов контрол, която в Хановер с право наричат Digital
Cockpit.
Функционалността е под знака на добре позната, прегледна германска логика,
с която не се налага да се бориш, а качеството на материалите е достойно за
златната среда между уют и прагматизъм: преобладава достойната за уважение, добре
сглобена, твърда, матова пластмаса, а двуцветната кожа, лакът и сатенираният алуминий вдигат значително субективното усещане за качество. Нишите, местата и
кутиите за поставяне на разни неща в тази кола по принцип са безчет, а
изобретателността на интериорните дизайнери съперничи по дързост с
мореплавателите от епохата на великите географски открития.
Трябва обаче да се качите през двете широки, плъзгащи задни врати (в случая електрическо бе само
подпомагането на затварянето им, но нямаше и нужда от повече – механизмът им е
правен от часовникари), за да
схванете истинското предназначение на Multivan. Вторият ред е зает от две плъзгащи и въртящи се капитански
кресла, поставени на обща 4-релсова система с триместната седалка от третия
ред. Двете вътрешни са двойни и върху тях е закрепена сгъваема, кръгла маса,
която позволява отзад да се получи напълно годна за употреба зала за срещи или
столова – въпрос на нужди. Седалките от втория ред се демонтират, с което Multivan
се трансформира просторен хол за
петима и багажа им за поне седмица.
Талантите му не свършват тук: седалките подлежат на конфигурация „легло“,
на което с малко повече интимност ще се поберат до трима+1. Дефицит на пространство няма начин да изпитате: изобилието му е без лек автомобилен аналог; включително багажника,
чиято променлива вместимост е зависима от положението на третата седалка:
красотата на релсовата система е във възможността да жертвате багажник в името
на пространство за краката и обратното. Внимавайте и с отварянето на огромния му електрически капак, под който
спокойно се побират четирима – нуждае се от много място отзад.
Описанието на рафинираната в
продължение на 70 години интериорна функционалност би могло да продължи още
няколко страници, но не виждам смисъл да дублирам описанията в брошурата, а за
тия работи си има и коли в шоурума; стига ви да знаете, че с постоянното
откриване на нови места и функционалности любопитният обитател на тая кола се
чувства като истински автомобилен археолог. Което ме подсеща за
обстоятелството, че след дълъг уикенд с приятели и децата им момчетата на
мивката ще ви приемат с умислени погледи и срок за изпълнение на следващия ден.
Цялото това охолство в кола с размер 4,90/1,90/1,97; казано по друг начин,
возилото е с отпечатък на комби от D сегмент. Та ако на света съществува транспорт, заради който си заслужава
да мислите за назначаването на иконом, това ще да е Multivan.
Движение 6.1
Ако имате притеснения, че във Volkswagen Multivan возите най-важните си клиенти или транспортирате неостойностимите
си задни части във фургон, предназначен за превоз на неодушевен товар,
най-добре от самото начало да се разделите с тях. Питате защо ли? На първо
място, защото оригиналният Transporter е едно от най-гладките возила в сегмента на средните панелни микробуси. И
второ, защото хановерският инженеринг се е постарал да пренастрои окачването с
изричната задача да не пъди най-претенциозните му пътници.
С една дума, возенето е добро, дори по стандартите на леките коли; кабината
е тиха и добре изолирана от най-прилежно поддържаните дупки и неравности, т.е. е
от меката страна. Колкото и да си играете с динамичния контрол на шасито, то
остава там; недостатъкът е усещането за полюшване по демонстрационните участъци
на Пътната агенция, но никога до степен на „плавателност“ и загуба на връзка с настилката
под колелата. Добрата новина е, че независимо от ширналите се плоскости и
равнини с идеален резонансен и потропващ потенциал, както и безкрайната
функционалност за отваряне, въртене и преместване във всички мислими направления,
интериорът запазва постоянно присъствие на духа и не дразни с тропане, дрънкане
и вибриране. По наистина лош асфалт удари от окачването все пак ще чуете, няма
начин, но пък при високо магистрално темпо двигателят почти изчезва и звукът от
пътя е добре контролиран. В тези щедри огледала за обратно виждане вятърът разбира
се ще шуми, а решите ли да ускорите агресивно, под капака ще се надигне
приглушен рев: àко и да не е
на пиедестала на премиум SUV
елита или най-добрите лимузини, общата му рафинираност надхвърля значително
очакванията.
Опитайте да влезете по-енергично в крива и още преди главният изпълнителен
директор да ви е смъмрил от задната седалка, ще усетите ясно изразен страничен
наклон. Истината е обаче, че контролът на крена в тази висока кола е повече от
достатъчен за скоростите, на които агрегатът е способен. Казаното важи в още
по-голяма степен за по-ниското с 2 см спортно окачване и „Фолксваген“ заслужават похвала за
динамичната увереност на мултивана, съхраняващ присъствие на духа при скорости,
които каращите обикновени коли приемат за
нормални. Подлите неравности във върха на бързо взет завой разкриват известна
суровост в шасито, ала то остава вярно на избраната посока; ръбът на сцеплението
е маркиран от бавно и предсказуемо изграждано недозавиване.
На хартия вездесъщият двулитров битурбо дизел от семейство TDI с леко понижена по емисионни съображения мощност и AdBlue под капака не блести с нищо специално, ала в движение се проявява
като мек, тих и охотно разтеглив – като ластик. 7-степенната скоростна кутия е
приятно гладка, а превключването й – неусетно, стига да не попадате в
категорията истерик на десния крак, на която по дефиниция би трябвало да се
забрани достъп до шофьорското място в тая кола.
Новият електромеханичен
волан, който е ключова предпоставка и за работата на всички автономни и подпомагащи
системи от актуалния сезон, е точен и добре балансиран – няма да усетите и миг
колебание в правилното позициониране на колата; при ниски скорости Multivan
приятно изненадва с маневрена
директност. Ускорението до 100 на тежкия малко над 2100 метал става в порядък на
средните 10 секунди, а разходът му на гориво се кротна в рамките 10 - 10,5, което е
систински подвиг предвид петимата на борда, високото магистрално темпо и
простите физически закони.
При колите от тази порода ускорението от място обаче не е най-същественото;
далеч по-важно е ранният въртящ момент да мотивира добре теглото и да служи за
превенция от насрещен вятър. Стига ви да знаете, че силата му за изпълнение и
на двете дисциплини е повече от щедра, а моторът е отзивчив и тегли силно от
доста под 2000 оборота, превръщайки продължителното каране на тежката, голяма
кола в едно разтоварено упражнение.
Паркирането и движението на заден ход са работа лесна не само заради високо
разположената седалка, но и благодарение на богатото меню от подпомагащи системи и функционалности.
Заключение 6.1
Общуването си с Multivan започнах със смътната тревога, че ми предстои да контактувам с изпаднала
извън времето машинария. Ще ми се наложи да го завърша с опровержение.
Работата е там, че за толкова десетилетия на пътя основната победа на Multivan е в самото оправдаване на продължаващия му
живот в условията на смъртни заплахи от безбройните и ултрамодерни, 7-местни SUV-та.
Hyundai
Santa Fe обаче не е така
използваем, а при цялото си материално изобилие BMW X5 не е така обитаем, просторен и гъвкав; на
двата им липсва и оня неповторим аромат на сладостта да го конфигурираш точно
според бъдещото му предназначение, присъщ само на лекотоварния жанр.
За 70 години Volkswagen Transporter изобщо, а Multivan 6.1 в
частност, се превърна в краля на многоцелевия транспорт; особено ако нуждите ви са ориентирани към превозно средство, с което да правите наистина всичко – да
работите, спите, ядете и отвъд. В тази ниша той има само един достоен конкурент
в лицето на част от версиите на Mercedes-Benz V-класа.
Такива пропорции и гъвкавост всъщност са много над реалните потребности на повечето
семейства и компании – там живеят модификациите на по-утилитарния и достъпен Carvelle. На пазар като нашия, в който нишата
практически не съществува, а броящите се на пръстите на ръцете продажби са
насочени предимно към единичните охолни авантюристи и компаниите с високо
просветен в транспортно отношение мениджмънт, цената му на рецепция, достигаща 150 000 без усилие,
несъмнено ще го накаже тежко за сметка на коли с несравнимо по-оскъдна функционалност.
А тъкмо тя, в комбинация с концептуалната изобретателност и
пътния му нрав, означава, че 73 години по-късно идеята от чертежа в тефтера на
Бен остава ненадмината в сегмента. Неслучайно холандците пазят оригинала й в Държавния музей в Амстердам.
Klassisch gemacht, Volkswagen.
Мястото за подробности естествено е в сайта им.
Предистория
Всичко започва преди 74 години, когато роденият в Амерсфорт потомствен холандски автомобилен дистрибутор и първи търговец на Volkswagen извън Германия, Бернардус Маринус „Бен“ Пон преговаря във Волфсбург условията за внос на бръмбари.
Окото му хваща една предназначена за вътрешнозаводски нужди проста транспортна платформа, базирана на техниката им – Plattenwagen. Странната конфигурация от седнал на пейка върху задните колела водач, пренасящ части и кутии върху разположената пред него дървена платформа, моментално вдъхновява предприемчивия Бен, който е напълно наясно с потенциала на такъв транспорт в следвоенна Европа.
На следващата година в работния му тефтер се появява една скица, датирана 23 април 1947, на която се вижда концепцията на изцяло затворено товарно пространство с предно управление. Капацитетът на завода обаче бил изцяло запълнен и работата трябвало да почака. Когато в производството се появил прозорец, инженерите не се мотали – прототипът се появил за три месеца. След оптимизация на дизайна и изглаждане на аеродинамиката му във въздушния тунел на Техническия университет в Брауншвайг, на 19 май 1949 г. новоизбраният изпълнителен директор Хайнц Нордхоф одобрява производството на товарното возило с официално име Type 2; първият слиза от конвейера на 19 ноември. В началото са товарните модели Combi и Commercial; микробусът излиза през май 50-а, а през първата производствена година са сглобени общо 9 541 парчета.
Такава накратко е предисторията по раждането на най-дълго произвеждания масов лекотоварен транспорт в автомобилната история (общо 12 милиона до днес); негов баща е Бен Пон, а едноименният холдинг е сред най-големите холандски компании.
Multivan 6.1
В съвременния обсебен от SUV-та пазар всеки автомобилен производител, който се гласи да проектира луксозен, 7-местен пътнически транспорт с цена над 100 000, има нужда от истинска смелост, за да използва лекотоварен автомобил за отправна точка.
Днес обаче ще говорим за Volkswagen Multivan, който не е просто поредният 7-местен бус, както впрочем и Transporter-ът, на който е базиран, не е обикновеният ван. Работата е там, че до появата на коли като Type 2 и Citroën H Van такава порода като товарен ван не е съществувала, а с времето във Волфсбург и Хановер съумяха да пречистят до синьо кръвта на шестте поколения от товарните си коне.
Така, с помощта на генетиката и селекцията, някъде около 1996-а на базата на четвърто поколение T4 се ражда мултиванът. Мисията му е да облагороди и динамизира прагматиката на пътническия транспорт, което му се отдава през по-мощни двигатели, автоматични трансмисии, двойно предаване и непознато в пролетарското семейство на Transporter интериорно охолство с произход от леките коли. С последователност и постоянство Multivan успя да укрепи мястото си върху острието на технологичния бръснач в сегмента, а версията 6.1 по същество представлява фейслифт на представения през 2015-а Т6.
С простия си функционален и минималистично акцентиран екстериор Multivan олицетворява ценностите на архитектурното течение Bauhaus: никаква орнаментика, никакви финтифлюшки – формата следва функцията. Василий Кандински го казва сякаш най-добре: „необходимостта създава формата“. В този дух дизайнерите на 6.1 са се движили на пръсти по деликатната граница между лекотоварния прагматизъм и елегантността на леката кола. Чистата, геометрична външност, интеграцията на светлините и внушителната предна решетка, широките равнини, лишените от напрежение линии и ъглите им на пресичане, както и обилното остъкляване, съчетани с двутоновото оцветяване (елегантната комбинация бяло/меден бронз в моя случай) и новите, 18-цолови джанти олицетворяват една проста и сдържана, но ясно разпознаваема премиум естетика. Няма нужда от кой знае каква наблюдателност: спретнатите, тънки фуги и деликатните акценти в предните калници стигат. И къде изобщо съм тръгнал, без да забележа новата диодна графика на LED светлините…
Под спретнатата форма ще откриете прелюбопитна техника: напречно монтиран, 2-литров, битурбо дизел с директно впръскване (199 коня/450 нютона въртящ момент), предаващ силата си на Haldex-базираното двойно предаване през 7-степенен DSG автоматик с два съединителя. Усилването на волана вече е електромеханично, направено със задната мисъл за взаимодействие с активните системи за подпомагане, които са от последното поколение на леката гама – като в Passat. Активното окачване от второ поколение е с вече почти безстепенни настройки.
Интериор 6.1
Вътрешните впечатления от Multivan в голяма степен зависят от това през коя врата влизате.
Ситуацията отпред в голяма степен може да се характеризира с определението уютно местенце от класа: позицията е изправена, ръцете – изпънати; двуцветната кожена седалка е дебела, удобна и високо монтирана. Благодарение на изправеното и много широко предно стъкло, гледката е властна; шофьорското кресло е с двустранни, регулируеми във височина подлакътници, а късият скоростен лост стои високо – точно под управлението на вентилацията. На мястото на модулите от централната конзола и трансимисионния тунел между седалките тук има гладък под, по който можете да стигнете до задните седалки, без да излизате. Таблото е прегледно по последна VW мода: 10.25-инчовият дисплей с висок контраст и разделителна способност идва директно от леката гама; централният екран и интерфейсът за инфоразвлечението също са добре познати. Всичко това, мобилните онлайн платформи We Connect/We Connect Plus включително, е интегрирано в изцяло цифрова, свързана архитектура с гласов и жестов контрол, която в Хановер с право наричат Digital Cockpit.
Функционалността е под знака на добре позната, прегледна германска логика, с която не се налага да се бориш, а качеството на материалите е достойно за златната среда между уют и прагматизъм: преобладава достойната за уважение, добре сглобена, твърда, матова пластмаса, а двуцветната кожа, лакът и сатенираният алуминий вдигат значително субективното усещане за качество. Нишите, местата и кутиите за поставяне на разни неща в тази кола по принцип са безчет, а изобретателността на интериорните дизайнери съперничи по дързост с мореплавателите от епохата на великите географски открития.
Трябва обаче да се качите през двете широки, плъзгащи задни врати (в случая електрическо бе само подпомагането на затварянето им, но нямаше и нужда от повече – механизмът им е правен от часовникари), за да схванете истинското предназначение на Multivan. Вторият ред е зает от две плъзгащи и въртящи се капитански кресла, поставени на обща 4-релсова система с триместната седалка от третия ред. Двете вътрешни са двойни и върху тях е закрепена сгъваема, кръгла маса, която позволява отзад да се получи напълно годна за употреба зала за срещи или столова – въпрос на нужди. Седалките от втория ред се демонтират, с което Multivan се трансформира просторен хол за петима и багажа им за поне седмица.
Талантите му не свършват тук: седалките подлежат на конфигурация „легло“, на което с малко повече интимност ще се поберат до трима+1. Дефицит на пространство няма начин да изпитате: изобилието му е без лек автомобилен аналог; включително багажника, чиято променлива вместимост е зависима от положението на третата седалка: красотата на релсовата система е във възможността да жертвате багажник в името на пространство за краката и обратното. Внимавайте и с отварянето на огромния му електрически капак, под който спокойно се побират четирима – нуждае се от много място отзад.
Описанието на рафинираната в продължение на 70 години интериорна функционалност би могло да продължи още няколко страници, но не виждам смисъл да дублирам описанията в брошурата, а за тия работи си има и коли в шоурума; стига ви да знаете, че с постоянното откриване на нови места и функционалности любопитният обитател на тая кола се чувства като истински автомобилен археолог. Което ме подсеща за обстоятелството, че след дълъг уикенд с приятели и децата им момчетата на мивката ще ви приемат с умислени погледи и срок за изпълнение на следващия ден.
Цялото това охолство в кола с размер 4,90/1,90/1,97; казано по друг начин, возилото е с отпечатък на комби от D сегмент. Та ако на света съществува транспорт, заради който си заслужава да мислите за назначаването на иконом, това ще да е Multivan.
Движение 6.1
Ако имате притеснения, че във Volkswagen Multivan возите най-важните си клиенти или транспортирате неостойностимите си задни части във фургон, предназначен за превоз на неодушевен товар, най-добре от самото начало да се разделите с тях. Питате защо ли? На първо място, защото оригиналният Transporter е едно от най-гладките возила в сегмента на средните панелни микробуси. И второ, защото хановерският инженеринг се е постарал да пренастрои окачването с изричната задача да не пъди най-претенциозните му пътници.
С една дума, возенето е добро, дори по стандартите на леките коли; кабината е тиха и добре изолирана от най-прилежно поддържаните дупки и неравности, т.е. е от меката страна. Колкото и да си играете с динамичния контрол на шасито, то остава там; недостатъкът е усещането за полюшване по демонстрационните участъци на Пътната агенция, но никога до степен на „плавателност“ и загуба на връзка с настилката под колелата. Добрата новина е, че независимо от ширналите се плоскости и равнини с идеален резонансен и потропващ потенциал, както и безкрайната функционалност за отваряне, въртене и преместване във всички мислими направления, интериорът запазва постоянно присъствие на духа и не дразни с тропане, дрънкане и вибриране. По наистина лош асфалт удари от окачването все пак ще чуете, няма начин, но пък при високо магистрално темпо двигателят почти изчезва и звукът от пътя е добре контролиран. В тези щедри огледала за обратно виждане вятърът разбира се ще шуми, а решите ли да ускорите агресивно, под капака ще се надигне приглушен рев: àко и да не е на пиедестала на премиум SUV елита или най-добрите лимузини, общата му рафинираност надхвърля значително очакванията.
Опитайте да влезете по-енергично в крива и още преди главният изпълнителен директор да ви е смъмрил от задната седалка, ще усетите ясно изразен страничен наклон. Истината е обаче, че контролът на крена в тази висока кола е повече от достатъчен за скоростите, на които агрегатът е способен. Казаното важи в още по-голяма степен за по-ниското с 2 см спортно окачване и „Фолксваген“ заслужават похвала за динамичната увереност на мултивана, съхраняващ присъствие на духа при скорости, които каращите обикновени коли приемат за нормални. Подлите неравности във върха на бързо взет завой разкриват известна суровост в шасито, ала то остава вярно на избраната посока; ръбът на сцеплението е маркиран от бавно и предсказуемо изграждано недозавиване.
На хартия вездесъщият двулитров битурбо дизел от семейство TDI с леко понижена по емисионни съображения мощност и AdBlue под капака не блести с нищо специално, ала в движение се проявява като мек, тих и охотно разтеглив – като ластик. 7-степенната скоростна кутия е приятно гладка, а превключването й – неусетно, стига да не попадате в категорията истерик на десния крак, на която по дефиниция би трябвало да се забрани достъп до шофьорското място в тая кола.
Новият електромеханичен волан, който е ключова предпоставка и за работата на всички автономни и подпомагащи системи от актуалния сезон, е точен и добре балансиран – няма да усетите и миг колебание в правилното позициониране на колата; при ниски скорости Multivan приятно изненадва с маневрена директност. Ускорението до 100 на тежкия малко над 2100 метал става в порядък на средните 10 секунди, а разходът му на гориво се кротна в рамките 10 - 10,5, което е систински подвиг предвид петимата на борда, високото магистрално темпо и простите физически закони.
При колите от тази порода ускорението от място обаче не е най-същественото; далеч по-важно е ранният въртящ момент да мотивира добре теглото и да служи за превенция от насрещен вятър. Стига ви да знаете, че силата му за изпълнение и на двете дисциплини е повече от щедра, а моторът е отзивчив и тегли силно от доста под 2000 оборота, превръщайки продължителното каране на тежката, голяма кола в едно разтоварено упражнение.
Паркирането и движението на заден ход са работа лесна не само заради високо разположената седалка, но и благодарение на богатото меню от подпомагащи системи и функционалности.
Заключение 6.1
Общуването си с Multivan започнах със смътната тревога, че ми предстои да контактувам с изпаднала извън времето машинария. Ще ми се наложи да го завърша с опровержение.
Работата е там, че за толкова десетилетия на пътя основната победа на Multivan е в самото оправдаване на продължаващия му
живот в условията на смъртни заплахи от безбройните и ултрамодерни, 7-местни SUV-та.
Hyundai Santa Fe обаче не е така използваем, а при цялото си материално изобилие BMW X5 не е така обитаем, просторен и гъвкав; на двата им липсва и оня неповторим аромат на сладостта да го конфигурираш точно според бъдещото му предназначение, присъщ само на лекотоварния жанр.
За 70 години Volkswagen Transporter изобщо, а Multivan 6.1 в частност, се превърна в краля на многоцелевия транспорт; особено ако нуждите ви са ориентирани към превозно средство, с което да правите наистина всичко – да работите, спите, ядете и отвъд. В тази ниша той има само един достоен конкурент в лицето на част от версиите на Mercedes-Benz V-класа.
Такива пропорции и гъвкавост всъщност са много над реалните потребности на повечето семейства и компании – там живеят модификациите на по-утилитарния и достъпен Carvelle. На пазар като нашия, в който нишата практически не съществува, а броящите се на пръстите на ръцете продажби са насочени предимно към единичните охолни авантюристи и компаниите с високо просветен в транспортно отношение мениджмънт, цената му на рецепция, достигаща 150 000 без усилие, несъмнено ще го накаже тежко за сметка на коли с несравнимо по-оскъдна функционалност.
А тъкмо тя, в комбинация с концептуалната изобретателност и пътния му нрав, означава, че 73 години по-късно идеята от чертежа в тефтера на Бен остава ненадмината в сегмента. Неслучайно холандците пазят оригинала й в Държавния музей в Амстердам.
Klassisch gemacht, Volkswagen.
Мястото за подробности естествено е в сайта им.
Hyundai Santa Fe обаче не е така използваем, а при цялото си материално изобилие BMW X5 не е така обитаем, просторен и гъвкав; на двата им липсва и оня неповторим аромат на сладостта да го конфигурираш точно според бъдещото му предназначение, присъщ само на лекотоварния жанр.
За 70 години Volkswagen Transporter изобщо, а Multivan 6.1 в частност, се превърна в краля на многоцелевия транспорт; особено ако нуждите ви са ориентирани към превозно средство, с което да правите наистина всичко – да работите, спите, ядете и отвъд. В тази ниша той има само един достоен конкурент в лицето на част от версиите на Mercedes-Benz V-класа.
Такива пропорции и гъвкавост всъщност са много над реалните потребности на повечето семейства и компании – там живеят модификациите на по-утилитарния и достъпен Carvelle. На пазар като нашия, в който нишата практически не съществува, а броящите се на пръстите на ръцете продажби са насочени предимно към единичните охолни авантюристи и компаниите с високо просветен в транспортно отношение мениджмънт, цената му на рецепция, достигаща 150 000 без усилие, несъмнено ще го накаже тежко за сметка на коли с несравнимо по-оскъдна функционалност.
А тъкмо тя, в комбинация с концептуалната изобретателност и пътния му нрав, означава, че 73 години по-късно идеята от чертежа в тефтера на Бен остава ненадмината в сегмента. Неслучайно холандците пазят оригинала й в Държавния музей в Амстердам.
Klassisch gemacht, Volkswagen.
Мястото за подробности естествено е в сайта им.