Част от контекста: Nissan X-Trail 2.0 dCi 4x4 CVT

Породата им овладя света, Nissan водят стадото 

Те доминират 

    И този път не ми се наложи да гриза дълго молива в чудене как да започна: 

Когато човек говори за многоцелевата порода SUV/кросоувър*, просто няма как да подмине факта, че тя на практика владее света. Съдете сами: при глобални продажби от малко над 86 млн. през 2017-а (2.4% ръст) колите от вида SUV броят около 1/3. Ръстът им е почти 13% (малко под 28 милиона). Сравнено с 2014-а, това води и до дялов ръст от забележителните 11.5%. Цялата тази картина идва да покаже, че влечението по това, което тук наричаме традиционно джипове съвсем няма вид на преходна любовна афера.

Новата вълна модели от глобалните играчи вещае ръстът да продължи и през 2018-а, а по един логичен, както предстои да разберем, начин стадото на доминиращите се води от колата, за която ще говорим днес – Nissan X-Trail (в Щатите го знаят като Rogue) направи над 800К в последната година. 

Развитието на оригинала 

   Представен в началото на века, Т30 още тогава, въпреки ръбатия си вид, бе по-скоро кросоувър, отколкото SUV, най-вече заради платформата, споделяна с конвенционални модели, като Primera и Almera. 

После дойде 2014-а, когато връзката бе драстично прекъсната с новия модел, заживял триумфално на голямото кръстовище в C-SUV сегмент. 

Миналата година „Нисан“ актуализираха и Qashqai, който така и не получи версия +2, така че залозите за масовия семеен превоз вече са изцяло тук. 

И тъй като пропорциите бяха в основата на силата на новия модел, скачаме директно в детайлите: в темела на колата е CMF (Common Module Family) платформата, споделяна с много други возила от груповата гама. Използващ разтегната версия на споделения хардуер, подостреният и освежен X-Trail е една идея по-дълъг – 4.69, като промени в останалите основни размери (ширина, височина и междуосие) няма. Без изменение е и коефициентът на въздушно съпротивление – 0.32. 

Като казах подострен и освежен, не си представяйте основна преработка; по-скоро иде реч за актуализация на външност, с която по начало не бях в конфликт на интереси, и вдигане на летвата вътре. И всичко това е опаковано в джаджи от типа на обединяващия няколко подпомагащи, кандидат автономни, системи ProPILOT, имащ грижата за управлението, газта и спирането в рамките на избраната пътна лента с идеята да подпомагат движението в задръстване, или поддържането на високо темпо по оживена магистрала.

Не ви нрябва втори поглед, за да разпознаете подострянето: предницата е премоделирана в по-агресивен, отличително хромиран, V-образен дух. Сходна работа е свършена по задната броня, а при най-високото ниво на оборудване двете са свързани от добре премерена хромирана лента в основата на вратите. 

В купето промените започват от новия, по-дебел и обогатен с функционалности, волан с подсечена долна част. Не е останала без преглед и централната конзола, преработена за повече пространство за съхранение и по-рафиниран вид на материалите и повърхностите. Гърбът ми мигом усети и добавената странична опора на предните седалки, а дясната ръка – промяната в дизайна и усещането на допир с новия скоростен лост. Двуцветният интериор на X-Trail е все така просторен и практичен за ролята на училищен транспорт, но напредъкът в концепцията е безспорен.

Японците са успели да напипат златното сечение: без да тежи с претенции, колата има внушителен вид, обещаващ компетентно справяне с кал до главините, без да кара да се чувствате като случайно попаднал в града овчар (макар и с голямо стадо), какъвто е случаят с повечето от инцидентно напусналите N-ското щатско село рустикални американски пикапи.

Вътре пък е умно, солидно и напълно приветливо: „плоскодънният“ волан определено прави разлика в субективното ми чувство за качество и макар че интериорът не е точно упражнение по последен блясък на модата, внушава чувство за хармония между стил и практичност. Всичко това отразява доказаната способност на поданиците в Поднебесната империя да проектират спретнати интериори. 

В движение X-Trail е нищо повече, но и нищо по-малко, от любезен компаньон: удобен, с отлична шофьорска позиция, той е имунизиран от излишни претенции. Някакви по-особени изисквания към шофьора? Ни най-малко. Чувствата са споделени: талантът на този транспорт е както в превръщането на ежедневното градско асфалтово циркулиране във възможно най-приемливо преживяване, така и в напълно обрания и овладян порив по завоите. Макар и възнервно (най-вероятно заради ниските, красиви, 19-цолови колела), многоточковото задно окачване се оправя вещо със смяната на посоката и страничния наклон. 

Също толкова грамотен е извън пътя: забиете ли в прашната слънчогледова нива, уж за да гледате звездите, седнали на отворения покрив, единственото, което ще ви смути далеч не е извънпътния му талант, а видимо надушилите нюансираните ви намерения бясно лаещи кучета на стопанина й…

Двойното предаване е добре познатата адаптивна 4х4 система с три позиции: от обикновено предно, през автоматичния режим, добавящ задния мост само при хлъзгане и пълна газ, до постоянното зацепване, пасващо на подобни авантюри. 

И въпреки, че 7-степенният вариатор е претърпял очевидно развитие в посока гладкост, а 177-те коня на 2-литровия дизел (9.1 с моя стил и метод) нямат сериозни проблеми с ускорението и прикачния инвентар, дефицитът на чисто механична гладкост е осезаем. При цялата си композираност X-Trail се нуждае от по-здрава ръка над звука, а моторът – от още изолация. Там е и един от единиците му кусури – магистралното темпо: звукът от двигателя и завихрянето около А-колоните е повече, отколкото е редно. 

Да обобщим 

   Няма никакво съмнение, че Nissan X-Trail е на милиони километри разстояние от това да бъде кола за енергично каране; от него няма да се впечатли никой, който държи на прекия контакт с транспорта в ръцете си. 

Но: изглежда много добре (оранжевото е измислено за него), притежава приветлив и изключително практичен интериор, няма проблеми извън пътя (стига да знаете къде да спрете) и притежава ведро непретенциозна душевност. 

При това положение без колебание схващаш контекста на най-продавания кросоувър в света, още повече че цената на най-високото му ниво на оборудване Tekna e в порядък 75 000 с ДДС, което е на светлинни години от обитаващите района на шестцифрените числа претенции на премиум емблемите. 

Пожелавам си единствено да беше усвоил по-гладките обноски на обновения Qashqai. 

Всичко, което днес умишлено пропуснах, оставям на любопитството ви в сайта на Nissan.

   * Признавам, че не съм чужд на честата употреба на популярната в последното десетилетие терминологична напаст „crossover“. Ако на някого му хрумне добър български превод, да помага, че ми омръзна да се чудя как да избягам от тоя отровен банализъм. Бел. авт.