Част от контекста: Nissan X-Trail 2.0 dCi 4x4 CVT

Породата им овладя света, Nissan водят стадото 

Те доминират 

    И този път не ми се наложи да гриза дълго молива в чудене как да започна: 

Когато човек говори за многоцелевата порода SUV/кросоувър*, просто няма как да подмине факта, че тя на практика владее света. Съдете сами: при глобални продажби от малко над 86 млн. през 2017-а (2.4% ръст) колите от вида SUV броят около 1/3. Ръстът им е почти 13% (малко под 28 милиона). Сравнено с 2014-а, това води и до дялов ръст от забележителните 11.5%. Цялата тази картина идва да покаже, че влечението по това, което тук наричаме традиционно джипове съвсем няма вид на преходна любовна афера.

Новата вълна модели от глобалните играчи вещае ръстът да продължи и през 2018-а, а по един логичен, както предстои да разберем, начин стадото на доминиращите се води от колата, за която ще говорим днес – Nissan X-Trail (в Щатите го знаят като Rogue) направи над 800К в последната година. 

Развитието на оригинала 

   Представен в началото на века, Т30 още тогава, въпреки ръбатия си вид, бе по-скоро кросоувър, отколкото SUV, най-вече заради платформата, споделяна с конвенционални модели, като Primera и Almera. 

После дойде 2014-а, когато връзката бе драстично прекъсната с новия модел, заживял триумфално на голямото кръстовище в C-SUV сегмент. 

Миналата година „Нисан“ актуализираха и Qashqai, който така и не получи версия +2, така че залозите за масовия семеен превоз вече са изцяло тук. 

И тъй като пропорциите бяха в основата на силата на новия модел, скачаме директно в детайлите: в темела на колата е CMF (Common Module Family) платформата, споделяна с много други возила от груповата гама. Използващ разтегната версия на споделения хардуер, подостреният и освежен X-Trail е една идея по-дълъг – 4.69, като промени в останалите основни размери (ширина, височина и междуосие) няма. Без изменение е и коефициентът на въздушно съпротивление – 0.32. 

Като казах подострен и освежен, не си представяйте основна преработка; по-скоро иде реч за актуализация на външност, с която по начало не бях в конфликт на интереси, и вдигане на летвата вътре. И всичко това е опаковано в джаджи от типа на обединяващия няколко подпомагащи, кандидат автономни, системи ProPILOT, имащ грижата за управлението, газта и спирането в рамките на избраната пътна лента с идеята да подпомагат движението в задръстване, или поддържането на високо темпо по оживена магистрала.

Не ви нрябва втори поглед, за да разпознаете подострянето: предницата е премоделирана в по-агресивен, отличително хромиран, V-образен дух. Сходна работа е свършена по задната броня, а при най-високото ниво на оборудване двете са свързани от добре премерена хромирана лента в основата на вратите. 

В купето промените започват от новия, по-дебел и обогатен с функционалности, волан с подсечена долна част. Не е останала без преглед и централната конзола, преработена за повече пространство за съхранение и по-рафиниран вид на материалите и повърхностите. Гърбът ми мигом усети и добавената странична опора на предните седалки, а дясната ръка – промяната в дизайна и усещането на допир с новия скоростен лост. Двуцветният интериор на X-Trail е все така просторен и практичен за ролята на училищен транспорт, но напредъкът в концепцията е безспорен.

Японците са успели да напипат златното сечение: без да тежи с претенции, колата има внушителен вид, обещаващ компетентно справяне с кал до главините, без да кара да се чувствате като случайно попаднал в града овчар (макар и с голямо стадо), какъвто е случаят с повечето от инцидентно напусналите N-ското щатско село рустикални американски пикапи.

Вътре пък е умно, солидно и напълно приветливо: „плоскодънният“ волан определено прави разлика в субективното ми чувство за качество и макар че интериорът не е точно упражнение по последен блясък на модата, внушава чувство за хармония между стил и практичност. Всичко това отразява доказаната способност на поданиците в Поднебесната империя да проектират спретнати интериори. 

В движение X-Trail е нищо повече, но и нищо по-малко, от любезен компаньон: удобен, с отлична шофьорска позиция, той е имунизиран от излишни претенции. Някакви по-особени изисквания към шофьора? Ни най-малко. Чувствата са споделени: талантът на този транспорт е както в превръщането на ежедневното градско асфалтово циркулиране във възможно най-приемливо преживяване, така и в напълно обрания и овладян порив по завоите. Макар и възнервно (най-вероятно заради ниските, красиви, 19-цолови колела), многоточковото задно окачване се оправя вещо със смяната на посоката и страничния наклон. 

Също толкова грамотен е извън пътя: забиете ли в прашната слънчогледова нива, уж за да гледате звездите, седнали на отворения покрив, единственото, което ще ви смути далеч не е извънпътния му талант, а видимо надушилите нюансираните ви намерения бясно лаещи кучета на стопанина й…

Двойното предаване е добре познатата адаптивна 4х4 система с три позиции: от обикновено предно, през автоматичния режим, добавящ задния мост само при хлъзгане и пълна газ, до постоянното зацепване, пасващо на подобни авантюри. 

И въпреки, че 7-степенният вариатор е претърпял очевидно развитие в посока гладкост, а 177-те коня на 2-литровия дизел (9.1 с моя стил и метод) нямат сериозни проблеми с ускорението и прикачния инвентар, дефицитът на чисто механична гладкост е осезаем. При цялата си композираност X-Trail се нуждае от по-здрава ръка над звука, а моторът – от още изолация. Там е и един от единиците му кусури – магистралното темпо: звукът от двигателя и завихрянето около А-колоните е повече, отколкото е редно. 

Да обобщим 

   Няма никакво съмнение, че Nissan X-Trail е на милиони километри разстояние от това да бъде кола за енергично каране; от него няма да се впечатли никой, който държи на прекия контакт с транспорта в ръцете си. 

Но: изглежда много добре (оранжевото е измислено за него), притежава приветлив и изключително практичен интериор, няма проблеми извън пътя (стига да знаете къде да спрете) и притежава ведро непретенциозна душевност. 

При това положение без колебание схващаш контекста на най-продавания кросоувър в света, още повече че цената на най-високото му ниво на оборудване Tekna e в порядък 75 000 с ДДС, което е на светлинни години от обитаващите района на шестцифрените числа претенции на премиум емблемите. 

Пожелавам си единствено да беше усвоил по-гладките обноски на обновения Qashqai. 

Всичко, което днес умишлено пропуснах, оставям на любопитството ви в сайта на Nissan.

   * Признавам, че не съм чужд на честата употреба на популярната в последното десетилетие терминологична напаст „crossover“. Ако на някого му хрумне добър български превод, да помага, че ми омръзна да се чудя как да избягам от тоя отровен банализъм. Бел. авт.

На училище с Nissan X-TRAIL

Новият проходим японски кросоувър е лоша новина за мнозина

Не, грешка няма - датата не е 15 септември и денят не е първият учебен. Просто в гамата на Nissan се появи новост, заместваща едновременно два модела, които напомнят по нещо за първия учебен ден – седемместният Qashqai+2 и две поколения предшественици.

Започваме с това, че, ако не внимавате, няма да ви е трудно да сбъркате новия X-TRAIL с Qashqai: въпреки десетте сантиметра повече в дължина, по-голямата ширина и височина (размерите са съответно 4.64/1.82/1.70м.), новият японски средноразмерен джип е загубил напълно плоския и ръбат чар на двете поколения от предшественика си. Вместо това си имаме работа с напълно идентичния графичен език от последния Qashqai, което е много добра новина: колата изглежда по-авторитетно и изтънчено, а с индивидуализираната си светлинна графика и 19-цоловите колела в най-високото ниво на оборудване нисанът си е направо приятна гледка; зеленият металик пък му придава доза спретнат колежански аристократизъм.

Училищната ми терминология днес не е случайна: заради третия си ред седалки категорията проходим кросоувър от среден клас масово се използва за развеждане на деца на училище – концепцията предразполага към сигурност, а височината – към видимост. 

Да тръгваме

Визуалната приемственост с Qashqai е изцяло пренесена вътре, докато слизащите от първото поколение на модела с централно разположени уреди ще изпитат културен шок: тъжната, сиво-твърда пластма е в небитието за сметка на напълно актуализирана концепция с позната логика и прилични материали. 

Шега няма – въпреки „театралното“ си разположение (всеки следващ ред седалки е една идея по-висок от предния с оглед видимост) предните седалки са високи и видимостта е безпроблемна. За съжаление, нивата на оборудване са така структурирани, че т.нар. Around View Monitor (камерите, осигуряващи птичи поглед при паркиране) е обвързано с наличието на навигационна система, а лумбалната опора на предните седалки се регулира чак в ниво Premium, но това са дреболии на фона на добре обмислената среда. С едно изключение – третият ред седалки. Там пространството е такова, че бих качил детето си само ако ще е на заточение заради двойката на класното по алгебра – мястото е недостатъчно и цари клаустрофобия. Затова пък багажникът би побрал всички такъми по физическо, от които двете ви деца ще имат нужда за целия среден курс на обучение. 

Радикален даунсайзинг 

Под капака на X-TRAIL се шири малък, 1.6-литров дизел със 130 к.с. и 320 Nm въртящ момент, появаващ се на 1750 оборота – даунсайзингът е радикален. Няма конкурент в сегмента с толкова мълк агрегат, но не бързайте да го отписвате: мощността е спаднала с 20 коня в сравнение с предишния 2-литров дизел, но въртящият момент – не. При това се появява на по-ниски обороти, а благодарение на лекия агрегат и либералната употреба на високоякостни стомани в структурата на купето теглото на версията с двойно предаване е впечатляващите 1580 кг. – цели 90 по-малко.

Превод в ефир на езика на грижовните майки, разкарващи хлапена на училище: в ниските режими малкият дизел е тих и ленив. С повишаването на оборотите обаче турбината плавно влиза в действие и крайният резултат е напълно прилично придвижване. Нещата стават малко по-груби под натиск при изпреварване, но на дълъг път шумът от търкалянето на ниските гуми и вятъра е по-силен. Друг двигател за сега няма, а вариаторният автоматик не се предлага с двойно предаване, което е и основната болка на продажбите. В моя случай обаче точната 6-степенна механична скоростна кутия с къс лост и среден ход на предавките се представи напълно задоволително. Признавам, че имаше моменти, в които си пожелавах още 30-тина коня и също толкова нютона вътящ момент отгоре, но истината е, че това не са коли за сериозно натискане, а практични сейфове на колела, грижещи се за опазване на безценната челяд. 

За това впрочем се грижат системи, които през 2020-а ще видим в напълно автономния „Нисан“: Active Trace Control например следи и съдейства превантивно при риск от напускане на траекторията в завой. По познатият начин се държат системите за следене на обекти в сляпата точка, както и при движение на заден ход; бдителен компютър дебне за ранни признаци на умора, а паркинг асистентът помага на плахата съпруга в избягването на срещата на мъжа й със застрахователите. Като добавим следенето на пътните знаци и LED фаровете в най-високото ниво на оборудване Ultimate, получаваме напълно завършен продукт с цена в порядък 67 630 лв. с ДДС. Единственият проблем е, че третият ред седалки струва цели 1600 лв. - можеха да ги вкарат в базовата цена.

В града X-Trail се оказа маневрен – с лек и точен волан той е лесен за паркиране. Единственият му проблем е двоуменето между втора и трета при ниски скорости, но към това се привиква. На дълъг път, особено в серийни завои по кърпения роден асфалт, височината се усеща под формата на страничен наклон, а 19-цоловите колела допринасят за подскачане, въпреки сравнителното мекото окачване и активната система за гасене на серийни вибрации.

На дълъг път  няма да имате проблем всякакви пасажерски конфигурации до 4 + 1 - вътре е широко и удобно. Не знам само само как биха изглеждали нещата при закачване на ремарке с джет или мотор. 

Ако не казвам нищо за двойното предаване, то е защото е познатата от гамата доказана концепция и ви стига да знаете, че си върши работата на ниво.

Комбинираният разход, който на хартия е 5.3 л./100 км, на практика е около 8, което е постижение за возило с подобен размер и възможности. 

Един от малкото недостатъци, действащи ми като трън в очите, е липсата на възможност за възпроизвождане на некомпресирани аудиофайлове с по-висока разделителна способност от MP3. Това говори за подценяване на безспорната им важност и поне в най-високото ниво на оборудване биха могли да развият аудиосистемата в нещо действително хубаво. 

Няма пълно щастие 

Бидейки сред най-леките и икономични в класа си, Nissan X-TRAIL е триумф на технологичната унификация: всички възможни компоненти (включително архитектурата) са споделени с други марки и модели в групата, а общата му функционалност определено е в духа на добрите японски традиции.

Това е многоцелеви проходим семеен автомобил, който ще се справи с практически всички задачи. Освен с тази да уреди безплатни билети за мача на „Лудогорец“ с „Реал“ за сина ви, но нали сме се разбрали – пълно щастие няма. 

Този ключов недостатък не му попречи да стане 4х4 на годината в България, а появата му е лоша новина за голяма част от пряката конкуренция в сегмента. 

Сп. "Тема"