Audi А1: малкият с големи претенции

Пристигна версията с пет врати на още едно малко возило от висок клас.

Версията с пет врати определено е по-практична.

По-близо до масите

От 1997-а, когато Mercedes първи се престрашиха да опитат в жанра на субкомпактните автомобили от висок клас, минаха 15 години. За тези 15 години се случи много: разположеният отпред двигател, съчетан с предно предаване отдавна не е мръсна дума, а самите автомобили постепенно изпълниха със съдържание словосъчетанието „малък премиум”. Тримата „братя по оръжие” на германската автомобилна индустрия - Audi, BMW и Mercedes - в крайна сметка слязоха при широките народни маси с все по-успешни превъплащения на темата. Както наскоро говорихме, сегментът расте главоломно и никой не може да си позволи аристократизма да подмине желанията на мнозинството. Сериозните промени в клиентското поведение през новия век, както и глобалните икономически проблеми, доведоха до все по-богат избор от малки автомобили със самочувствие във всички класове. „Отгоре” тук слизат Audi, BMW и Mercedes, към които напоследък се присъединиха Lexus и Volvo, а „отдолу” идват KIA, Citroen и FIAT. Изборът е толкова голям, че човек е изправен пред реален проблем.

В историята останаха ранните неволи на А-класата: тя не се представи убедително на „лосовия тест”, което наложи впоследствие въвеждането на стандартна ESP система. Или пък футуристичното малко А2, което с изцяло алуминиевото си купе беше толкова авангардно и скъпо, че пазарът почти не го забеляза. Високите марки обаче учат бързо и днес резултатът е повече от убедителен.

Така малкият размер изобщо не означава малки претенции: хвърлете един поглед на току-що представения A1 Sportback, който е най-достъпният модел в гамата на Audi, и ще се убедите. 

Четири без пет по Инголщат

Мнозина спецове побързаха да заключат, че на баварския бряг на Дунава отиват твърде далеч с формàта „четири без пет” (дължина 3,95 м.) и това вече не е продукт на марка с висока репутация. Спорът с „разбирачи” е традиционно труден, но дори краткият преглед на последната версия с пет врати представя новото ауди като достоен малък събрат в гама, която напоследък се опитва да запълни всяка ниша. А там, където няма такава – създава нова. В подкрепа на това са и резултатите от миналата година, когато се продадоха около 200 000 от тази малка кола с висока добавена стойност.

Без трета седалка отзад е по-добре.

Накратко, в сравнение в тривратата версия, тук имаме няколко добавени сантиметра в дължината на покрива и няколко милиметра в ширина (1,91 м. с огледалата) и височина (1,42 м.). На теория това означава още малко пространство отзад, а на практика - за човек като мен с ръст над 180 см. - е тясно. Усещането отпред е точно обратното – илюзията за по-голям автомобил е пълна. Извод: третият заден колан е излишен. В действителност, това е кола за двама възрастни и две деца, поради което версията с двуместна задна седалка й отива повече.

Моторизацията като начало е прилична: три бензинови агрегата с директно впръскване и различно налягане на турбините, както и два малки дизела. Мощностите са от 86 до 185 к.с. за бензиновине и 90 – 105 за дизелите. По-късно през годината пристигат по-голям двулитров дизел (143 к.с.) и последна версия на 1.4TFSI (140 к.с.) с възможност за изключване на цилиндрите, първите отзиви, за който са повече от положителни. Volkswagen Group водят в малките бензинови двигатели с комбинирани компресори и вече няма голям производител, който не предлага под някаква форма намален обем, съчетаващ директно впръскване с турбини. А след почти повсеместното въвеждане на старт-стоп системите, изключването на цилиндрите изглежда е следващата ключова стъпка по пътя на енергийната ефективност. Много вероятно е те да са предпочитани пред дизелите. През лятото ще се появи и малка серия от 333 A1 quattro с 256 коня.

Скоростните кутии са 5 и 6-степенни механични и 7-степенна двудискова автоматична. Тя е едно от любимите ми технически постижения със светкавичната си реактивност и ниско тегло. Освен всички останали  предмства, сваля леко разхода на гориво и въглеродните емисии.

Неограничена персонализация

Сдържаният шик и цветови контрасти повдигат самочувствието 

ви отпред.

Откакто Mini въведоха модата на почти неограничената персонализация на новата ви малка кола, останалите ги последваха без двоумене. А1 не прави изключение с възможностите за външно контрастно оцветяване/фолиране и интериор, предлагащ от бяло до крещящ лайм, както и всички възможни декоративни елементи – от ринговете на обдухвателите до педалите. След кратко осмисляне на възможните комбинации, дори и най-малкото съмнение, че това е дамски автомобил се изпарява без остатък.

Което изобщо не може да се каже за пътното поведение на тежащата малко над тон и сто килограма кола: на най-радикалните спортисти воланът може да се стори вял, но всъщност е точен, благодарение на електронния диференциал, подпомагащ недозавиването и сцеплението в завой. Окачването е зряло за толкова малък автомобил, а смяната на посоката става с ентусиазъм. Единственото ми съмнение е към пакета S-line, включващ 17-цолови джанти и по-твърдо окачване. Спортно окачените автомобили не се чувстват добре по кърпените ни пътища и предлагат едно сурово изживяване, така че ентусиастите или ще преглътнат компромиса, или ще погледнат другаде.

Връщайки се към интериора, ще кажа само, че в последните години Audi станаха образец за класен автомобилен уют, който със своя високотехнологичен шик е пример за мирно съвместно съществуване между оптимален контрол и модерна, но сдържана функционалност. Малкият А1 не е изключение от този стил и усещането вътре естествено подлъгва за реалните размери на колата.

Багажникът е малък, но на кого му пука...

Любителите на джаджи ще се зарадват много на възможностите за безжична мрежова комуникация, които създават среда за интегриране на всичките ви WLAN-устройства, което е необичайно за малка градска кола. Багажникът е малък (270 - 920л.), но никой не купува такива коли заради вместимостта им, нали?

Съдбата на Audi A1 e да обслужва стилното градско придвижване на дамската половина от европейско семейство с доходи над средните, което не споделя разбирането „купувай най-голямото, което можеш да си позволиш”.

Късметът му в България ще е труден заради комбинация от ниска покупателна сила и друга потребителска култура.