понеделник, 21 декември 2015 г.

Jeep Renegade: вместо нежни очи на кошута

В малкия кросоувър сегмент нахлува характер



Jeep Renegade - дръзко различен от изнежената конкуренция
Въведение 

Тези от вас, които пилеят времето си в четене, вероятно познават отношението ми към историческия манталитет в американската автомобилна индустрия: арогантната им самодостатъчност, гарнирана с големи като двоен Биг Мак порции технологична небрежност и управленска несъстоятелност справедливо ги наказа; бяха заприличали на динозаврите преди измирането си – големи, гладни и глупави те загинаха при първия глобален нефтен катаклизъм. Това, че днес все пак ги има е само поредното доказателство за силата на популяризираната в средата на 80-те от конгресмена-републиканец от Кънектикът Стюарт Макини фраза „прекалено голям, за да се провали“ - системната им значимост надви житейската логика. 

Овцете в американското автомобилно стадо разбира се не са еднакво черни; нещо повече - някои от тях претърпяха изненадващо положителна еволюция, а думата днес е за Jeep, чиято история още от времето на American Motors Corporation е тясно свързана с Европа. 

Фактът, че 74-годишната марка оцеля въпреки вълната от проблеми, отключени след първата петролна криза, идва да ни покаже, че в света на автомобилите съществуват емблеми, способни да съхранят различността си  във времето, надживявайки капризите на съдбата. Така Jeep се наредиха сред имената, превърнали се в нарицателно за продукта; в една индустрия, осеяна с примери за незащитени претенции, американската високопроходима техника успя да запази облика си и днес е една от златните кокошки във Fiat Chrysler Automobiles. 

До ноември тази година продажбите им в Европейския съюз растат с над 140%, което в голяма степен се дължи на резултатите на Jeep Renegade – за десетмесечието са продадени почти 44 500. 


Нежен поглед? Ни най-малко
Renegade 

Е плод на презокеанското технологично сътрудничество между Детройт и Торино. Споделящ малката платформа с двойно предаване на FCA, субкомпактният дезертьор е първият произвеждан в Италия „Джийп“, чиято съдба е да замести по-големите Compass и Patriot, намесвайки се в континенталното меле на малките кросоувъри. Споделяйки техниката на FIAT 500X, Renegade не би могъл да бъде по-различен от него - радвам се, че дизайнерите на проекта са тръгнали по смелия път на отличаването; вместо превзелите сегмента нежни очи на кошута, Renegade ни гледа ококорен и леко начумерен. Историческата предна решетка със седем вертикални жлеба се допълва от авантюристично изглеждаща броня с ъгъл на атака, подсказващ характер и сериозни офроуд намерения. Трапецовидните колесни арки хармонират добре с общото ръбато впечатление, което се допълва от дизайна на джантите и правоъгълните задни светлини, напомнящи тубите за бензин, окачвани до резервната гума. 

Двуобемната кутия предлага версии с предно и двойно предаване; в духа на традициите на високата американска проходимост двойното е с програма за понижаващи предавки и възможност за прехвърляне на до 100% от въртящия момент към едно колело. Така вероятността да изпаднете в унизителна ситуация, въртейки безпомощно висящи гуми по някой безименен чукар, е до голяма степен неутрализирана. Това колцина ще дръзнат да изпробват възможностите на дългия 4.24 и висок 1.67 м джип е отделен въпрос – верността към традицията е по-важна. В зависимост от моторизацията, трансмисиите и задвижването теглото е в порядък 1381 - 1519 кг. 

Renegade предлага широк избор от задвижване и трансмисии. Преценявайте: в диапазона между 1.4 и 2.4 литра са се разположили общо шест агрегата с три вида гориво (и етанол), вързани за цели четири трансмисии, най-екзотичната от които е новият деветстепенен автоматик. Ако към вече изброеното разнообразие добавим и двата вида задно окачване (греда с предното предаване и многоточково при двойното), мисля че трябва да поканим всички, които все още подценяват най-малкия Jeep, да напуснат – за тях място сред нас днес няма. 

Ексцентричният външен вид (чиято привлекателност е пряко зависима от нивото на оборудване и цвета) ме предразположи да очаквам вътрешен простор, което се  потвърди и на практика: в Renegade е широко за размерите му. Предизвикателството вътре очевидно е било в правилното дозиране на отликата от изнежената конкуренция в духа на чепатия нрав на Wrangler. Пълно е с авантюристични подмятания: централните въздуховоди напомнят очила за ски, оборотомерът е умишлено „изкалян“, а в графичния растер на рамката на предното стъкло ще разпознаете прадядото Willys – все индивидуализиращи и подчертаващи произхода детайли. Без да блестят с нещо специално, материалите подсказват европейски произход, а зад таблото се намествате високо в седалки с необичайно високи подглавници. С изключение на малко странния интерфейс за управление на вторичните настройки и малкия, 5-инчов дисплей на базовата TomTom навигация, всичко е логично, а воланът – достатъчно дебел, предразполагащ към контрол. Говорейки за волана, не искам да пропусна находчивото разполагане на част от бутоните за управление на аудиото от обратната му страна. Мястото под пръстите е много интуитивно и внася хармония сред панаира от бутони в лицевата част. 


Дългата ръка на италианския дизайн е ясно разпознаваема вътре
Имах шанса да карам 1.6-литровия дизел със 120 коня и 6-степенна механична трансмисия. Италианският дизел тегли без колебание през изненадващо позитивната с приятното си превключвне скоростна кутия. Мажорно настроената техника тегли до 100 за приличните 10.2 секунди, а междинното й ускорение прави изпреварването практически безпроблемно. Прави впечатление, че въпреки четвъртития си облик Renegade е тих в движение и преглъща километрите без лакомия: разходът, който постигнах, беше в порядък 7.4, което ще рече, че свалянето му под 7 не е проблем. Всичко това с двама души и празен багажник. Ако обаче често се налага да пренасяте хора и неща, то със сигурност ще изпитате нужда от още мощност. 

Окачването също сервира приятна изненада с достатъчната си еластичност и дълбочина, за да е комфортно и контрол на страничния наклон, за да е спонтанно. По завоите леката стоманена кутия следва ловко и уверено движенията на вече утвърдилия се като индустриален стандарт безчувствен електрически усилен волан. Без шампионски претенции получавате усещането за енергичност, носеща добавената стойност на доказаните си извънпътни възможности – това е кола, способна да се справи с плашещи неопитното око терени. 

Пространството отзад е напълно достатъчно за двама възрастни обитатели, като третият колан в тези автомобили е по-скоро символичен или детски. Същото се отнася и за багажника с двойно дъно, чийто обем и организация харесах. За разлика от подпомагащите активни системи, които, както се полага на кола от 2016-а, следят за маркировката, знаците и поведението на останалите на пътя. Една от тях - така нареченият асистент за задържане на автомобила в пътната лента е добре познатата активна електроника, която ви пречи да напуснете лентата си, ако не дадете мигач. В случая на Renegade тя подлежи на настройване в три степени (от граничеща с нахалство самоинициатива до срамежлива мекота), но не и на изключване. Напомни ми, че в стремежа си да се покажат с технологии производителите се справят различно с интеграцията на всички тези уж полезни джаджи; тя нерядко превръща карането от удоволствие в движение по ръба на втория закон на роботиката на Айзък Азимов. С радост бих вързал палавите ръчички на склонния към престараване асистент, но така и не открих начин – наложи се да свикна. 

Епилог

Без съмнение задачата пред Jeep Renegade е да усвои възможно по-голяма част от мощния положителен импулс, обзел терена на субкомпактните кросоувъри. Той е приятно различен от събратята си, а обилието задвижващи системи и трансмисии е далеч отвъд средното в сегмента. Това, с което във FCA изглежда са имали проблем, е разбирането за предназначението на иначе много грамотно направената кола. Сложното двойно предаване например оскъпява, без да гарантира достъп до нови потребители – възможностите му са безспорни, но не така стои въпросът с цената им, която с лекота стига 70 000 лв. с ДДС. Този, който карах, бе в порядък 53 000 - доста по-приемливо. 

Най-насърчаващо обаче е, че дизайнерите не са се колебали да проявят дързост – в шарената група на многоцелевите малки возила Jeep Renegade е лесно разпознаваем. 

Което не може да се каже за клиентската му база в България: тя е далеч от свободолюбието на младите, около 30-годишни привърженици на автомобилния авантюризъм, които у нас просто нямат покупателната сила. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар