В малкия кросоувър сегмент нахлува характер
Jeep Renegade - дръзко различен от изнежената конкуренция
|
Въведение
Тези от вас, които пилеят времето
си в четене, вероятно познават отношението ми към историческия манталитет в американската
автомобилна индустрия: арогантната им самодостатъчност, гарнирана с големи като
двоен Биг Мак порции технологична небрежност и управленска несъстоятелност
справедливо ги наказа; бяха
заприличали на динозаврите преди измирането си – големи, гладни и глупави те
загинаха при първия глобален нефтен катаклизъм. Това, че днес все пак ги
има е само поредното доказателство за силата на популяризираната в средата на
80-те от конгресмена-републиканец от Кънектикът Стюарт Макини фраза „прекалено
голям, за да се провали“ - системната им значимост надви житейската логика.
Овцете в американското
автомобилно стадо разбира се не са еднакво черни; нещо повече - някои от тях
претърпяха изненадващо положителна еволюция, а думата днес е за Jeep, чиято история още от
времето на American Motors Corporation е тясно свързана с Европа.
Фактът, че 74-годишната марка
оцеля въпреки вълната от проблеми, отключени след първата петролна криза, идва
да ни покаже, че в света на автомобилите съществуват емблеми, способни да съхранят
различността си във времето,
надживявайки капризите на съдбата. Така Jeep се наредиха сред имената, превърнали се в нарицателно за
продукта; в една индустрия, осеяна с примери за незащитени претенции,
американската високопроходима техника успя да запази облика си и днес
е една от златните кокошки във Fiat
Chrysler Automobiles.
До ноември тази година продажбите
им в Европейския съюз растат с над 140%, което в голяма степен се дължи на
резултатите на Jeep Renegade – за десетмесечието са продадени почти 44 500.
Renegade
Нежен поглед? Ни най-малко
|
Е плод на презокеанското
технологично сътрудничество между Детройт и Торино. Споделящ
малката платформа с двойно предаване на FCA, субкомпактният дезертьор е първият произвеждан в Италия
„Джийп“, чиято съдба е да замести по-големите Compass и Patriot, намесвайки се в континенталното
меле на малките кросоувъри. Споделяйки техниката на FIAT 500X, Renegade не би могъл да бъде по-различен
от него - радвам се, че
дизайнерите на проекта са тръгнали по смелия път на отличаването; вместо превзелите
сегмента нежни очи на кошута, Renegade
ни гледа ококорен и леко начумерен. Историческата предна решетка със
седем вертикални жлеба се допълва от авантюристично изглеждаща броня с ъгъл на
атака, подсказващ характер и сериозни офроуд намерения. Трапецовидните колесни
арки хармонират добре с общото ръбато впечатление, което се допълва от дизайна
на джантите и правоъгълните задни светлини, напомнящи тубите за бензин, окачвани
до резервната гума.
Двуобемната кутия предлага версии
с предно и двойно предаване; в духа на традициите на високата американска
проходимост двойното е с програма за понижаващи предавки и възможност за
прехвърляне на до 100% от въртящия момент към едно колело. Така вероятността да
изпаднете в унизителна ситуация, въртейки безпомощно висящи гуми по някой
безименен чукар, е до голяма степен неутрализирана. Това колцина ще дръзнат да
изпробват възможностите на дългия 4.24 и висок 1.67 м джип е отделен въпрос –
верността към традицията е по-важна. В зависимост от моторизацията,
трансмисиите и задвижването теглото е в порядък 1381 - 1519 кг.
Renegade предлага широк избор от задвижване и трансмисии. Преценявайте: в диапазона между 1.4 и 2.4 литра са се разположили общо шест агрегата с три вида гориво (и етанол), вързани за цели четири трансмисии, най-екзотичната от които е новият деветстепенен автоматик. Ако към вече изброеното разнообразие добавим и двата вида задно окачване (греда с предното предаване и многоточково при двойното), мисля че трябва да поканим всички, които все още подценяват най-малкия Jeep, да напуснат – за тях място сред нас днес няма.
Renegade предлага широк избор от задвижване и трансмисии. Преценявайте: в диапазона между 1.4 и 2.4 литра са се разположили общо шест агрегата с три вида гориво (и етанол), вързани за цели четири трансмисии, най-екзотичната от които е новият деветстепенен автоматик. Ако към вече изброеното разнообразие добавим и двата вида задно окачване (греда с предното предаване и многоточково при двойното), мисля че трябва да поканим всички, които все още подценяват най-малкия Jeep, да напуснат – за тях място сред нас днес няма.
Ексцентричният външен вид (чиято привлекателност е
пряко зависима от нивото на оборудване и цвета) ме предразположи да очаквам вътрешен
простор, което се потвърди и на
практика: в Renegade е
широко за размерите му. Предизвикателството вътре очевидно е било в правилното
дозиране на отликата от изнежената конкуренция в духа на чепатия нрав на Wrangler. Пълно е с
авантюристични подмятания: централните въздуховоди напомнят очила за ски,
оборотомерът е умишлено „изкалян“, а в графичния растер на рамката на предното
стъкло ще разпознаете прадядото Willys – все индивидуализиращи и подчертаващи произхода детайли. Без да
блестят с нещо специално, материалите подсказват европейски произход, а зад
таблото се намествате високо в седалки с необичайно високи подглавници. С
изключение на малко странния интерфейс за управление на вторичните настройки и
малкия, 5-инчов дисплей на базовата TomTom навигация, всичко е логично, а воланът –
достатъчно дебел, предразполагащ към контрол. Говорейки за волана, не искам да
пропусна находчивото разполагане на част от бутоните за управление на аудиото
от обратната му страна. Мястото под пръстите е много интуитивно и внася хармония
сред панаира от бутони в лицевата част.
Имах шанса да карам 1.6-литровия дизел със 120 коня и 6-степенна механична
трансмисия. Италианският дизел тегли без колебание през изненадващо позитивната
с приятното си превключвне скоростна кутия. Мажорно настроената техника тегли
до 100 за приличните 10.2 секунди, а междинното й ускорение прави изпреварването
практически безпроблемно. Прави впечатление, че въпреки четвъртития си облик Renegade е тих в движение и преглъща километрите без
лакомия: разходът, който постигнах, беше в порядък 7.4, което ще рече, че свалянето
му под 7 не е проблем. Всичко това с двама души и празен багажник. Ако обаче
често се налага да пренасяте хора и неща, то със сигурност ще изпитате нужда от
още мощност.
Дългата ръка на
италианския дизайн е ясно разпознаваема вътре
|
Окачването също сервира приятна изненада с достатъчната си еластичност и
дълбочина, за да е комфортно и контрол на страничния наклон, за да е спонтанно.
По завоите леката стоманена кутия следва ловко и уверено движенията на вече
утвърдилия се като индустриален стандарт безчувствен електрически усилен волан.
Без шампионски претенции получавате усещането за енергичност, носеща добавената
стойност на доказаните си извънпътни възможности – това е кола, способна да се
справи с плашещи неопитното око терени.
Пространството отзад е напълно достатъчно за двама възрастни обитатели, като третият колан в тези автомобили е по-скоро символичен или детски. Същото се отнася и за багажника с двойно дъно, чийто обем и организация харесах. За разлика от подпомагащите активни системи, които, както се полага на кола от 2016-а, следят за маркировката, знаците и поведението на останалите на пътя. Една от тях - така нареченият асистент за задържане на автомобила в пътната лента е добре познатата активна електроника, която ви пречи да напуснете лентата си, ако не дадете мигач. В случая на Renegade тя подлежи на настройване в три степени (от граничеща с нахалство самоинициатива до срамежлива мекота), но не и на изключване. Напомни ми, че в стремежа си да се покажат с технологии производителите се справят различно с интеграцията на всички тези уж полезни джаджи; тя нерядко превръща карането от удоволствие в движение по ръба на втория закон на роботиката на Айзък Азимов. С радост бих вързал палавите ръчички на склонния към престараване асистент, но така и не открих начин – наложи се да свикна.
Пространството отзад е напълно достатъчно за двама възрастни обитатели, като третият колан в тези автомобили е по-скоро символичен или детски. Същото се отнася и за багажника с двойно дъно, чийто обем и организация харесах. За разлика от подпомагащите активни системи, които, както се полага на кола от 2016-а, следят за маркировката, знаците и поведението на останалите на пътя. Една от тях - така нареченият асистент за задържане на автомобила в пътната лента е добре познатата активна електроника, която ви пречи да напуснете лентата си, ако не дадете мигач. В случая на Renegade тя подлежи на настройване в три степени (от граничеща с нахалство самоинициатива до срамежлива мекота), но не и на изключване. Напомни ми, че в стремежа си да се покажат с технологии производителите се справят различно с интеграцията на всички тези уж полезни джаджи; тя нерядко превръща карането от удоволствие в движение по ръба на втория закон на роботиката на Айзък Азимов. С радост бих вързал палавите ръчички на склонния към престараване асистент, но така и не открих начин – наложи се да свикна.
Епилог
Без съмнение задачата пред Jeep Renegade е да усвои
възможно по-голяма част от мощния положителен импулс, обзел терена на субкомпактните
кросоувъри. Той е приятно различен от събратята си, а обилието задвижващи
системи и трансмисии е далеч отвъд средното в сегмента. Това, с което във FCA изглежда
са имали проблем, е разбирането за предназначението на иначе много грамотно
направената кола. Сложното двойно предаване например оскъпява, без да гарантира
достъп до нови потребители – възможностите му са безспорни, но не така стои
въпросът с цената им, която с лекота стига 70 000 лв. с ДДС. Този, който
карах, бе в порядък 53 000 - доста по-приемливо.
Най-насърчаващо обаче е, че
дизайнерите не са се колебали да проявят дързост – в шарената група на многоцелевите
малки возила Jeep Renegade
е лесно разпознаваем.
Което не може да се каже за
клиентската му база в България: тя е далеч от свободолюбието на младите, около
30-годишни привърженици на автомобилния авантюризъм, които у нас просто нямат
покупателната сила.
Няма коментари:
Публикуване на коментар