Jeep Renegade: вместо нежни очи на кошута

В малкия кросоувър сегмент нахлува характер

Jeep Renegade - дръзко различен от изнежената конкуренция

Въведение 

Тези от вас, които пилеят времето си в четене, вероятно познават отношението ми към историческия манталитет в американската автомобилна индустрия: арогантната им самодостатъчност, гарнирана с големи като двоен Биг Мак порции технологична небрежност и управленска несъстоятелност справедливо ги наказа; бяха заприличали на динозаврите преди измирането си – големи, гладни и глупави те загинаха при първия глобален нефтен катаклизъм. Това, че днес все пак ги има е само поредното доказателство за силата на популяризираната в средата на 80-те от конгресмена-републиканец от Кънектикът Стюарт Макини фраза „прекалено голям, за да се провали“ - системната им значимост надви житейската логика. 

Овцете в американското автомобилно стадо разбира се не са еднакво черни; нещо повече - някои от тях претърпяха изненадващо положителна еволюция, а думата днес е за Jeep, чиято история още от времето на American Motors Corporation е тясно свързана с Европа. 

Фактът, че 74-годишната марка оцеля въпреки вълната от проблеми, отключени след първата петролна криза, идва да ни покаже, че в света на автомобилите съществуват емблеми, способни да съхранят различността си  във времето, надживявайки капризите на съдбата. Така Jeep се наредиха сред имената, превърнали се в нарицателно за продукта; в една индустрия, осеяна с примери за незащитени претенции, американската високопроходима техника успя да запази облика си и днес е една от златните кокошки във Fiat Chrysler Automobiles. 

До ноември тази година продажбите им в Европейския съюз растат с над 140%, което в голяма степен се дължи на резултатите на Jeep Renegade – за десетмесечието са продадени почти 44 500. 

Нежен поглед? Ни най-малко

Renegade 

Е плод на презокеанското технологично сътрудничество между Детройт и Торино. Споделящ малката платформа с двойно предаване на FCA, субкомпактният дезертьор е първият произвеждан в Италия „Джийп“, чиято съдба е да замести по-големите Compass и Patriot, намесвайки се в континенталното меле на малките кросоувъри. Споделяйки техниката на FIAT 500X, Renegade не би могъл да бъде по-различен от него - радвам се, че дизайнерите на проекта са тръгнали по смелия път на отличаването; вместо превзелите сегмента нежни очи на кошута, Renegade ни гледа ококорен и леко начумерен. Историческата предна решетка със седем вертикални жлеба се допълва от авантюристично изглеждаща броня с ъгъл на атака, подсказващ характер и сериозни офроуд намерения. Трапецовидните колесни арки хармонират добре с общото ръбато впечатление, което се допълва от дизайна на джантите и правоъгълните задни светлини, напомнящи тубите за бензин, окачвани до резервната гума. 

Двуобемната кутия предлага версии с предно и двойно предаване; в духа на традициите на високата американска проходимост двойното е с програма за понижаващи предавки и възможност за прехвърляне на до 100% от въртящия момент към едно колело. Така вероятността да изпаднете в унизителна ситуация, въртейки безпомощно висящи гуми по някой безименен чукар, е до голяма степен неутрализирана. Това колцина ще дръзнат да изпробват възможностите на дългия 4.24 и висок 1.67 м джип е отделен въпрос – верността към традицията е по-важна. В зависимост от моторизацията, трансмисиите и задвижването теглото е в порядък 1381 - 1519 кг. 

Renegade предлага широк избор от задвижване и трансмисии. Преценявайте: в диапазона между 1.4 и 2.4 литра са се разположили общо шест агрегата с три вида гориво (и етанол), вързани за цели четири трансмисии, най-екзотичната от които е новият деветстепенен автоматик. Ако към вече изброеното разнообразие добавим и двата вида задно окачване (греда с предното предаване и многоточково при двойното), мисля че трябва да поканим всички, които все още подценяват най-малкия Jeep, да напуснат – за тях място сред нас днес няма. 

Ексцентричният външен вид (чиято привлекателност е пряко зависима от нивото на оборудване и цвета) ме предразположи да очаквам вътрешен простор, което се  потвърди и на практика: в Renegade е широко за размерите му. Предизвикателството вътре очевидно е било в правилното дозиране на отликата от изнежената конкуренция в духа на чепатия нрав на Wrangler. Пълно е с авантюристични подмятания: централните въздуховоди напомнят очила за ски, оборотомерът е умишлено „изкалян“, а в графичния растер на рамката на предното стъкло ще разпознаете прадядото Willys – все индивидуализиращи и подчертаващи произхода детайли. Без да блестят с нещо специално, материалите подсказват европейски произход, а зад таблото се намествате високо в седалки с необичайно високи подглавници. С изключение на малко странния интерфейс за управление на вторичните настройки и малкия, 5-инчов дисплей на базовата TomTom навигация, всичко е логично, а воланът – достатъчно дебел, предразполагащ към контрол. Говорейки за волана, не искам да пропусна находчивото разполагане на част от бутоните за управление на аудиото от обратната му страна. Мястото под пръстите е много интуитивно и внася хармония сред панаира от бутони в лицевата част. 

Дългата ръка на италианския дизайн е ясно разпознаваема вътре

Имах шанса да карам 1.6-литровия дизел със 120 коня и 6-степенна механична трансмисия. Италианският дизел тегли без колебание през изненадващо позитивната с приятното си превключвне скоростна кутия. Мажорно настроената техника тегли до 100 за приличните 10.2 секунди, а междинното й ускорение прави изпреварването практически безпроблемно. Прави впечатление, че въпреки четвъртития си облик Renegade е тих в движение и преглъща километрите без лакомия: разходът, който постигнах, беше в порядък 7.4, което ще рече, че свалянето му под 7 не е проблем. Всичко това с двама души и празен багажник. Ако обаче често се налага да пренасяте хора и неща, то със сигурност ще изпитате нужда от още мощност. 

Окачването също сервира приятна изненада с достатъчната си еластичност и дълбочина, за да е комфортно и контрол на страничния наклон, за да е спонтанно. По завоите леката стоманена кутия следва ловко и уверено движенията на вече утвърдилия се като индустриален стандарт безчувствен електрически усилен волан. Без шампионски претенции получавате усещането за енергичност, носеща добавената стойност на доказаните си извънпътни възможности – това е кола, способна да се справи с плашещи неопитното око терени. 

Пространството отзад е напълно достатъчно за двама възрастни обитатели, като третият колан в тези автомобили е по-скоро символичен или детски. Същото се отнася и за багажника с двойно дъно, чийто обем и организация харесах. За разлика от подпомагащите активни системи, които, както се полага на кола от 2016-а, следят за маркировката, знаците и поведението на останалите на пътя. Една от тях - така нареченият асистент за задържане на автомобила в пътната лента е добре познатата активна електроника, която ви пречи да напуснете лентата си, ако не дадете мигач. В случая на Renegade тя подлежи на настройване в три степени (от граничеща с нахалство самоинициатива до срамежлива мекота), но не и на изключване. Напомни ми, че в стремежа си да се покажат с технологии производителите се справят различно с интеграцията на всички тези уж полезни джаджи; тя нерядко превръща карането от удоволствие в движение по ръба на втория закон на роботиката на Айзък Азимов. С радост бих вързал палавите ръчички на склонния към престараване асистент, но така и не открих начин – наложи се да свикна. 

Епилог

Без съмнение задачата пред Jeep Renegade е да усвои възможно по-голяма част от мощния положителен импулс, обзел терена на субкомпактните кросоувъри. Той е приятно различен от събратята си, а обилието задвижващи системи и трансмисии е далеч отвъд средното в сегмента. Това, с което във FCA изглежда са имали проблем, е разбирането за предназначението на иначе много грамотно направената кола. Сложното двойно предаване например оскъпява, без да гарантира достъп до нови потребители – възможностите му са безспорни, но не така стои въпросът с цената им, която с лекота стига 70 000 лв. с ДДС. Този, който карах, бе в порядък 53 000 - доста по-приемливо. 

Най-насърчаващо обаче е, че дизайнерите не са се колебали да проявят дързост – в шарената група на многоцелевите малки возила Jeep Renegade е лесно разпознаваем. 

Което не може да се каже за клиентската му база в България: тя е далеч от свободолюбието на младите, около 30-годишни привърженици на автомобилния авантюризъм, които у нас просто нямат покупателната сила. 

Техническите данни.  

70 години от десанта в Нормандия: Jeep Grand Cherokee

Най-после с достоен продукт в Европа

          Суета, маниери на холивудски рогач и непукизъм – как да не го харесаш

D-day 

Случайно или не, запознанството ми с гордия представител на американската проходима школа съвпадна точно с тържествата по случай 70-годишнината от десанта в Нормандия - първият уикенд на юни…

Операция „Нептун“, която е част от голямата операция „Овърлорд“ за откриване на втори фронт срещу Германия в Европа, е най-големият десант в историята на войните. И тъй като днес ще говорим за една конкретна кола, няма да ви занимавам с внушителната историческа фактология. Гледайки честванията в Колвий-сюр-Мер обаче си мислех за важността на произхода: проходимият разузнавателен автомобил с двойно предаване и военна номенклатура “MB” ("Military" model "В") на Willys-Overland Motors печели поръчката на Военния департамент. За петте години от 1941 до края на войната са произведени общо почти 660 хиляди и това е началото на марката, станала нарицателно за този тип автомобили -  Jeep. 

Името 

Митологията около него е богата, но произходът му върви основно в две посоки:

 

1. „Джийп“ е исторически наложилият се термин на американските техници за всяко ново, експериментално военно транспортно средство;

2. Южен дъ Джийп е приличащ на куче герой от комиксите за Попай Моряка: „малък, способен да преодолява различни измерения и да решава невъзможни проблеми“.  Когато войниците изпробвали първите армейски Eм Бита, били толкова впечатлени от възможностите им, че името им дошло само.

Jeep Grand Cherokee Overland 3.0CRD V6

И тук не минаваме без история: въпреки, че няма биографията на прадядо си (първото поколение на модела се появява едва през 1993-а), Grand Cherokee е наследил цялото му ДНК. Волният Jeep е едър звяр, който не остава незабелязан: формите на дългия 4.82 и висок 1.76 м. джип са производни на трапеца – от огромните колесни арки, поглъщащи 20-цоловите колела без да усетят, през изсечения силует, та чак до контура около никелираните отвори на предната решетка и фаровете, доминира трапецовидната геометрия. Дизайнерите, работили над последната версия, определено са направили един от най-яко изглеждащите джипове в този сегмент - ръбест, небрежно-елегантен,  суетен, свободолюбив  и модерен, Grand Cherokee e всичко друго, но не и анонимен добряк. Светлините са стеснени (отличителната им LED графика - също), така  е и с линията на стъклата, което прави субективното усещане за размер още по-внушително.

Няма по-утвърдени класици на интериорната сиромашия от американците. Десетилетия наред положението в колите им беше толкова окаяно, че фалитите дойдоха като справедливо наказание за напълно непонятната от европейска гледна точка презокеанска мърлящина. Не и в Grand Cherokee - хората от FIAT са положили огромни усилия за осъвременяването му и резултатите са факт: качество, прегледност и модернизирано удобство царят почти навред. Материалите са на поне една епоха разстояние от юрската меланхолия в старите крайслери, а графиката на двата дисплея и интуитивната работа на интерфейса за управление на вторичните настройки (въпреки, че не съм привърженик на чувствителните на допир дисплеи в колите) – поне на две. От друга страна американците са майстори в лежерното пренасяне на хора на големи разстояния и Grand Cherokee следва достойно традицията: широката му дневна дава щедър простор, а вентилацията в седалките ми помогна след 5-часово каране да се чувствам така, сякаш още не съм тръгнал. 

Таблото е ориентирано около два дисплея; малкият скоростен лост е 

Т-образен, а единственият лост до волана – претрупан с функции

Но далеч не всичко е идеално: графиката на дисплеите, макар и интуитивна, определено не е на нивото на най-високите германски постижения. Така е и с част от материалите. Въпреки това за много положителното общо усещане помагат почтеният италиански 6-цилиндров, V-образен трилитров дизел с 250 коня (реален разход 11-11,5 л/100 км), работещ в тандем с добре познатия 8-степенен автоматик на ZF.

Добрата новина е, че италианците са разработили достойна за нрава на американското добиче техника, теглеща го с премерено ръмжене до 100 км/ч за 8.2 секунди и през цялото време ви кара да се чувствате уверени, въпреки теглото от почти 2.3 тона. Същото прави и скоростната кутия с едно изключение: за да се вместят в набелязаната цена, американците са избрали по-евтиния софтуерен пакет за управлението й, на което се дължи и замислянето на коя точно предавка да ви изтегли от завоя, както и съпроводеното с инат връщане в автоматичен режим, след като сте си поиграли с лостовете във волана за ръчния.

Това обаче не може да се каже за окачването: въздушно и напълно независимо, то прави така, че почти не разбирате през какво минавате, а контролът на страничния наклон е напълно приемлив за тежката категория на американския off-road герой. Като казах off-road герой се сещам, че Jeep неслучайно са станали нарицателно за проходимост: съчетано с променливото окачване, двойното предаване с два диференциала, единият от които електронен, се подчинява безропотно. Видимо сложно, то е лесно за управление: избирате типа на настилката с въртящ бутон между седалките, настройките се онагледяват на дисплея, а ако това не стига – контролирате височината ръчно. С клиренс до 29 см. и възможности за газене до половин метър този вожд на двойното предаване ни отведе точно до наблюдателната площадка на Бековите скали над с. Равногор - преклонихме се пред гледката към яз. Въча и потупахме големия Cherokee по предния капак за нрава му извън пътя.

            Голeмият и добре организиран багажник ме свари неподготвен – по-рядка 
               мрежа не бях виждал

Точно там понечих да извадя фотоапарата от багажника, осъзнавайки, че размерите му стигат на малко дете да се загуби. Ако обаче сложите мрежата с необичайно широки отвори в иначе добре организираното (и също така тапицирано) багажно пространство, бързо ще осъзнаете, че  трябва да я карате по-кротко с пъпеши отзад. 

Достойно 

Не съм фен на американската автомобилна индустрия: с лавина от продуктови безумия, стратегическа шефска немощ и вехти технологии през годините тя логично се самоуби - добре, че беше държавата.

Откакто през 2009-а в Chrysler задуха столичният европейски вятър обаче промените са ясно забележими: като започнем от предизвикалата културен шок италианска производствена философия, позната като WCM (World Class Manufacturing), преминем през европейските технологии под ламарината и завършим с отличния външен вид, от времената на голямата американска автомобилна депресия не е останало нищо – Grand Cherokee е пренесъл традициите на прадядо си в един твърд характер, който харесах заради суетата и прилично подплатената му откъм технология визуална безочливост.

Не случайно продажбите в Jeep удариха рекорди: 2013-а отбеляза исторически връх, а за първата половина на тази година са най-бързо растящата марка в Европа – Grand Cherokee прави половината от продадените до юни 16 348 коли. Това е много далеч от числата на вездесъщите германци, но стига да им покаже, че не са сами.

В България оскъдните данни на КАТ сочат само 23 регистрации до юни, но причината за тях не е в достойнствата на Grand Cherokee, който по съотношение цена/качество в момента е един от най-добрите продукти в сегмента си. С рогат характер и пълен непукизъм в Jeep посрещат достойно седемте десетилетия от касапницата по бреговете на Нормандия.

Сп. "Тема"