Из чаршията: Каквото го заслужаваме

Началото на автосалона е хубав повод за ситуационен преглед

    Довечера е официалното откриване на това, което се очаква да се превърне в рекордно по всички измерими показатели българско автомобилно изложение – Автомобилен салон София 2017. Напълно естествено е да не очаквате от мен да играя ролята на телефонен указател – имат си отличен сайт.  

Това, което сте в пълното си право да искате обаче, е ясна картина за състоянието на българската автомобилна екосистема в числа и инфографики: тема, която – докато съм здрав и с акъла си – е осъдена да ме вълнува от живо по-живо.

Както многократно сме говорили в последните години, тематиката на българската моторизация е обект на пълно игнориране от страна на публичните власти. Доколкото изобщо съществуват по автомобилните теми, тъй като в последните години от тях практически нищо не остана, а ние се правим, че не го забелязваме. Състоянието на българския парк и политиките, управляващи интеграцията на превозните средства в обществените ни отношения, са тясно свързани, а резултатите по пътищата ни – напълно логични.

 

Положението е така фундаментално лошо, че спря да ни вълнува. Ако бяхме истински заинтересовани, показателите биха били съвсем други. Така и не е чудно, че т.нар. държава съществува по-скоро под формата на диагноза. Но да не губим време в мрънкане.

Като начало нека не забравяме къде ни е мястото в момента: за осемте месеца на годината българският лек автомобилен пазар представлява около 0.19% от този на ЕС. 

Това, че не сме системно значими не е новост. Както не е новост и фактът, че по брой автомобили на глава от населението (508/1000 през 2015-а) сме под средните за ЕС 573. Въпреки това някой би се изненадал да види зад нас държави като Дания, Ирландия, Словакия и Унгария, но това само идва да покаже, че не количествените измерители са истинският показател, а качествените – средната му възраст. Там понятието „пернишка трагедия“ изведнъж придобива реално съдържание. 

Кратко въведение

    Както му е редът, започваме с хубавото. До момента 2017-а се очертава като положителна за автомобилния ни пазар: икономическият растеж тласка числата нагоре с двуцифрен темп; ниските лихви само катализират процеса. Леко подобрение, както ще видим, отбелязва и структурата на парка. В покупателната сила сме шампиони отзад напред, и с тези темпове никога няма да се издигнем, но раздвижването е факт. 

Факт са и новостите: Mercedes-Benz и жизнеспособният му нов вносител най-после се срещнаха; на 19-и е откриването на второто дилърство на BMW в София. Renault добавиха пакет конвенционална логистична подкрепа за клиентите на ZOE: Омникар Ауто предлага бонус от 20 дни годишно с конвенционален автомобил, когато пътуването е извън пробега му. Видяхме и новия Nissan Leaf. На 15.10. Spark дебютират на софийския пазар с MaaS платформа, конструирана върху 25 фолксвагена e-up!. ААП искат бонуси за електромобилите.

За нетренираното ухо това са все форми на пазарен живот, подсказващи, че в тунела най-после има светлина.

Ще прощавате, ама бързам да ви дръпна за тирантите, преди да сте полетели в бездната на безпочвения позитивизъм: всичко това е само лъжицата мед в кацата с катрана на българската моторизация. 

Да видим:

Както личи от инфографиката, консолидираните продажби на автомобили до 3.5 тона растат с двуцифрен темп. Без съмнение това е добра новина. Както е добра и новината от статистиката, че износът на транспортни средства, каквито не произвеждаме, расте забележимо.

Казано иначе, ниските ни цени и системна незначителност обуславят консумацията на голяма част от привидния ръст от реекспорта: тук ще откриете последната визуализация от 2016-а за размера му – 16%. Това на практика прави данните от ААП и КАТ подвеждащи без анализ на износа. Така реалната пазарна картина не се променя драстично: да, автентичният растеж на вътрешното търсене е очевиден, но е доста под видимия от пръв поглед спектър на данните. Колко точно – не знаем.

Ето я и втората привидно добра новина: делът на най-старите автомобили в структурата на парка е паднал под 40%, докато този на новите се е вдигнал. Работата е там,  че с този темп скоро няма да достигнем нивата дори от 2010-а, камо ли да започнем да гоним европейски показатели. Най-забавното е, че на сайта на Европейската асоциация на автомобилните производители ACEA информация за средната възраст на автомобилния ни парк липсва. Така по неизбежност трябва да повтарям старата народна поговорка, от която ми е дошло до козирката: качеството на данните е ключов индикатор за качеството на процесите. Въпреки, че от миналия юли под натиска на задължението за транспониране на Директива 2014/94/ЕС за разгръщане на инфраструктурата за алтернативни горива МВР започна публикуването на данни за регистрациите в България, качеството и аналитичността им са все още крайно недостатъчни за истински пазарен анализ. Тези от ААП са неточни и непълни по друга линия и заедно не се допълват в пълна обща картина. По-ясен индикатор за състоянието на автомобилната ни екоситема от този ми е трудно да искам.

Внимавайте също да не пропуснете драстичния ръст на дизелите у нас. Старите дизели. Много старите. За тях след малко.

Както виждате, в данните на КАТ ситуацията нарозовява още: по качеството, начина на систематизиране и консистентността им има планина от работа, а и тук не виждаме експорта, за който стана дума. При вече възстановения до предкризисните си нива европейски пазар правя обоснованото предположение, че през 2017-а делът му в тези числа ще е по-висок.

Тук същите пазарни играчи са подредени по ръстовите си темпове, а оцветяването е самообяснително. Логична картина, обусловена най-вече от ниските абсолютни стойности на водещите и потребителската ни култура. 

Това лято кресчендото на дизел-електрическата истерия достигна нови върхове; в България – отвъд празните приказки в мрежата – не правим нищо по същество. Всъщност правим: водещото европейско кошче за автомобилен боклук сме. Отразено е справедливо в данните: делът на електрическите превозни средства расте с мъчителен темп, по естествен път – толкова, колкото им позволява несъществуващата екосистема. Аспект от нея, заслужаващ специално внимание, е и качеството на информацията за разположението, състоянието и режима на достъп до сиромашката ни зарядна инфраструктура. Оправданието – простете, обяснението – е в динамиката й.

Защо бягаме от организираното усилие по създаването й е въпрос, чийто отговор трябва да търсим не толкова по министерства и парламентарни комисии, колкото в творчеството на Иван Хаджийски.

Обречен на слабост опит за малко аналитичност – поименно изброяване на продадените зарядни автомобили. Обречен заради непълната и неточна информация от ААП и нулевата от МВР. Отговорът на въпроса кога ще променим това търсете в предишния параграф.

Тази вече е зловеща: спадналият с близо половин милион (заради свалянето от регистрация на най-бруталния скрап) парк онагледява ръст на относителния дял на дизелите за сметка на бензина. Освен всичко друго, което най-верните ми читатели знаят наизуст, това говори за несъществуваща държава. Както и за липсата на воля и натиск за промяна. Тук е и дефицитът на желание да се види слонът в стаята – заплашващата националната ни сигурност структура на автомобилния парк. За облика на съпътстващата го екосистема не ща и да почвам. Защото започна ли, ще се сетя, че сред заплахите за националната ни сигурност особеностите на националния характер и манталитет са на първо място. 

И така: в условия на известно пазарно раздвижване състоянието на българската моторизация остава примитивно, успоредно с нивото на разбиранията ни за нормалност и самоуважение.

Каквито са и напълно лишените от здрав разум действия на столичната община по планирането на места за нови зарядни станции.

При положение, че не разполагаме с национална стратегия за модернизиране и декарбонизация на автомобилния парк и видимо нямаме желание и сили да я създадем, сме осъдени на повече новини като тази за заплахата от поредна наказателна европроцедура за бавене на законодателство.

 

Така продължаваме да имаме автомобилна екосистема в състояние такова, каквото заслужаваме. Докато тънем в глупост и посредственост, на повече не можем да се надяваме. 

    Наясно съм, че в навечерието на празник като софийския автосалон звуча в дисхармония с пищните по нашите разбирания декори на предстоящото представление, но бруталната фактология на дереджето ни не ме оставя да се отпусна. Дори на празник.