Беглецът: Mitsubishi Eclipse Cross 1.5T

Червеният диамант му отива, но…

    Ето, че дойдоха времена, в които корпорацията „Мицубиши Мотърс“ би следвало да се чувства далеч по-добре, отколкото преди пет години, да речем. Когато през 2014 г. се появи зарядно-хибридната версия на Outlander, тя моментално оглави продажбените класации в държавите с регулации насърчаващи колите с кабел. Не че някой от тях, като Холандия, не схванаха бързо политическия характер на привилегированите му покупки, преосмисляйки стимулите си, и не че в България в средата на 2015-а той имаше цена, но трансформационният му ефект в Европа бе безспорен.

И въпреки, че тази водеща техника не оказа сходен глобален ефект върху продажбите на Mitsubishi, успехът на други модели в Азия направи така, че да прекрачат заветния милион. Не ще и дума, че година по-късно тъкмо това развитие подтикна Nissan да придобият контролния пакет върху трите ромба, превръщайки ги и в партньор на съюза с Renault година по-късно.

С такъв попътен вятър в платната „Мицубиши“ направиха смела стъпка в екосистемата на средните кросоувъри, където вече успешно обитават породи като Nissan Qashqai, Toyota CH-R и Volkswagen T-Roc. В днешни дни тя определено представлява един от най-динамичните автомобилни сегменти в Европа, а Mitsubishi имат силна репутация в двойното предаване, така че на хартия очакванията от новия Eclipse Cross са да поднася четири двигателни колела, независимо от моторизацията си. Да, ама не съвсем: в чувала с амбициите си новият модел носи, освен смелостта да се превърне в най-доброто, което японците са доставяли, да бъде и най-адаптивното към вкусовете на времето. А в Европа това ще рече 80% предно предаване. 

Дизайнът 
 

    Базиран на модифицираната и актуализирана платформена генетика от по-големия Outlander, в Eclipse Cross има нещо от концептуалната дързост на XR PHEV II, без драмата на повърхностите и ъглите му.

Дори в този си по-умерен вид Eclipse Cross прескача сегментния праг с аурата на един от по-хващащите окото обитатели – не на последно място заради клиновидната си задна част – и със сигурност би предизвикал още по-силен смут, ако Toyota и Volkswagen не го бяха изпреварили. 

Под очевидно смелата му ръбеста външност с изнесени назад колела се крие технологичен напредък, благодарение на който устойчивостта на усукване е подобрена осезаемо над Outlander, не само заради променената предна носеща архитектура, но и заради употребата на структурни лепила, използвани около отворите за вратите, задния капак и колелата. 

Цялата тази предизвикателно ръбеста композиция с вид на беглец от ралито Париж–Дакар е окачена върху комбинацията преден макферсън/заден мултилинк, въоръжена с инструменти (предпазни клапани в амортисьорите, пружини с модифицирани характеристики на разтягане, скосени опори на предните носачи и специални втулки в задното окачване) за усъвършенстване на представянето на шасито, отвъд динамичните стандарти на Outlander. Електромеханичното усилване но волана отново е заето от по-големия брат, но е по-директно и с нови компоненти.

Интериорът

    Въпреки по-скоро радикалния си външен вид, вътрешността на Eclipse Cross не си поставя за цел да изненадва или възхищава. Вместо това, дизайнерският език е на страната на консерватизма, което в превод на български ще рече преобладаваща функционалност и логика. За съжаление, нямах шанса да карам най-високото ниво на  оборудване и се наложи да приема реалностите на преобладаващо обикновената, твърда пластмаса, с което впечатленията за интериорното охолство, въпреки контрастните шевове върху текстила, бяха само в сравнение с Outlander, не и с конкуренцията. 7-инчовият централен дисплей изглежда на място; не такова е впечатлението от бързината, качеството на графиката и логиката на навигацията из него, която остава все така причудлива за навиците ми.

Между седалките е разположено нещо, замислено като многофункционален, сензорен навигационен панел, чиято характеропатия, изразяваща се в свръхчувствителна антиинтуитивност, отново ме принуди да се оправям по добрия стар контактен път – с докосване на дисплея. Като никога ми се наложи да призная, че има операционни системи, които се лекуват само с Android Auto – за първи път ми е.

Пространството представлява кутия, пълна със смесени дарове: шофьорът и навигаторът му няма за какво да мрънкат. За тяхна сметка търсещите късмета си отзад няма да го намерят над главата си: цената на драматичното скосяване е сурова и дори ръстово подранили тийнейджъри са осъдени на контакт с тапицерията на тавана. Хубавата новина идва от пространството за краката – там проблеми няма.

И въпреки, че в огледалото за обратно виждане разделеното на две стъкло на петата врата напомня пясъчен часовник, а отворът на багажника е със странна форма, мястото в него е напълно прилично, под високия му под попаднах на тайна, прелестна бърлога.

Движението

    Дори в епохата след Дизелгейт, представянето на вида кросоувър с гама от един, при това бензинов, двигател е смела стъпка. Хубавото е, че вече се предлага и дизел с двойно предаване и конвенционален автоматик (бензинът е с вариатор).

И така, късмета си опитах с 1.5-литровия турбо бензин (163 к.с.) с предно предаване и механични скорости. От него също дойдоха смесени новини: с широкия си диапазон от въртящ момент той никога не оставя тежкия под тон и половина Eclipse Cross без дъх. Това е жив и весел агрегат и въпреки, че по-добре да не влизате в червения диапазон на оборотомера му, целият път до него е напълно задоволителен. Струва си да кажем, че предавателните числа на 6-степенната „ръчка“, въпреки прецизния ход на лоста, ми дойдоха въздълги и сивички: този агрегат обещава повече потенциал за разгръщане, отколкото трансмисията му позволява.

Въпреки това, способността на мотора да потъне назад във фоновия шум при ниски обороти на дълъг път е толкова ясно изразена, че Eclipse Cross ме свари неподготвен с тихия си и мек бензинов нрав.

За марка като Mitsubishi – историческият доставчик на призов рали хардуер и транспорт, предназначен за най-суровите условия на планетата – нещата с поведението на пътя ми дойдоха размити. Казано накратко, нивото на оборудване Intense се носи цивилизовано, но пътното му поведение е далеч от сегментните стандарти.

Предлагам да започнем с возенето, защото при движение със стандартно темпо двигателят звучи осезаемо дистанциран, без кой знае какво отношение към дискретните амплитуди в окачването, което превръща придвижването с Eclipse Cross в култивирано упражнение, предвид теглото и най-вече цената му. И тъй като по един или друг начин пътната агенция полага последователни усилия за поддържането на голяма част от асфалта у нас в средновековно състояние, при движение по покритие с подобни качества, с неизбежната ниска скорост, вибрациите отдолу влизат в купето, с което нуждата от още работа по демпферните характеристики на окачването става очевидна, ако ще се мерят с водещите в сегмента, естествено.

Много вероятно е версия с двойно предаване да се справя по-компетентно с тежките завои, на които подложих предното, но контролът на шасито поднася една голяма въпросителна. 1.5-литровият бензин, генериращ добро ускорение дори при стръмни изкачвания, демонстрира готовност за ускорение по всяко време. Големите странични отклонения в завой обаче не дават възможност да усетиш границите на сцепление на гумите – до степен, в която свръхчувствителните системи против приплъзване са в постоянна война с тях. Това с уговорката, че въпросните особености не се разкриват незабавно: при непретенциозно, ежедневно темпо мицубишито води относително хармонични преговори със завоите. 

Опитайте да настъпите газта обаче и ви посреща буря от трудно за управляване шаси и ревностно настроен софтуер за стабилност. Правя обоснованото предположение, че ESP-то е така агресивно калибрирано, само за да прикрие проблемите в сцеплението на предното предаване. Работата е там, че, отвъд базовия контрол на поведението на колата, окачването видимо губи контрол над масата й, което води и до непредсказуемост в завой. Това естествено ще разочарова по-енергичните шофьори, които биха могли да се подведат от обещаващата спецификация: карането на това „Мицубиши“ е по-трудна и обезкуражаваща работа, отколкото би трябвало. Много разчитам на четирите водещи колела.

Заключението

    Eclipse Cross определено не е без постижения. Най-напред, от гледна точка дизайн, той е в огромна степен като себе си: ръбест, странен и червен, няма как да не обърнете глава след него. После идва бензиновият му агрегат, демонстриращ симпатична смес от ентусиазъм и огнева мощ, гарнирани с приличен разход (8.8 – 9.8 в моя случай). Смислено развитие открих и вътре – качеството на материалите е отбелязало забележим прогрес, макар и само по стандартите на марката.

Агресивният подход към ценообразуването и добрите остатъчни стойности със сигурност ще привлекат потребление към версиите с двойно предаване, дори на нашия скромен, лишен от покупателна сила, нанопазар.

При целия чар на бойкото си, алтернативно излъчване обаче, предното предаване е далеч от сегментния стандарт за поведение и управляемост. Нека опитам така: Mitsubishi Eclipse Cross е смел и способен, но лишен от маниери, ентусиаст.

В такъв контекст не ми е трудно да предскажа дефицит на тълпи от вдъхновени последователи. Въпреки че някои със сигурност ще му простят динамичните недостатъци, които дори чудесният червен Red Diamond не е в състояние да маскира, не съм сигурен, че ще го виждам често.

За десетте месеца в Европа са продадени точно 22 116. В България – уви, продължаваме да не знаем. 

Всичко, за което днес не остана време, е в сайта им.