неделя, 22 юни 2014 г.

Nissan Qashqai II: колко прави 4х4

Nissan създадоха сегмента преди седем години. Пред новия модел стои задачата да удържи първенството



Седем години 

Бяха напълно достатъчни на Nissan, за да затвърди репутацията на Qashqai като най-успешния японски автомобил в Европа за всички времена. Харесваме или не високия многоцелеви хечбек с предно или двойно предаване, продажби от 1.24 млн. (общо над 2 млн.) не оставят кой знае какво пространство за шикалкавене – постижението е внушително. 

През 2006-а философията беше кристално ясна: да се привлекат за каузата потребителите, които харесват динамичната концепция на спортния многоцелеви автомобил, но агресивният му характер и голям размер ги отблъскват. Това, което последва предполагам е надхвърлило и най-смелите очаквания в „Нисан“: заводът в Съндърланд, където се произвеждат, е най-голямото автомобилостроително предприятие в Обединеното кралство, редовно надхвърлящо половин милион годишен капацитет. Успехът на модела беше толкова внушителен, че безапелационно насмете в ъгъла цялата останала гама и поне в моята глава се превърна в емблема на марката (не, не забравям GT-R, само го слагам в скоби) в Европа. Историята на кръстения на полуномадското иранско племе многофункционален джип е и поучително доказателство за правотата на старата автомобилна мъдрост: „Разработвай автомобилите там, където ще ги продаваш“. 

Qashqai II 

Не е мръднал от първоначалния замисъл: една идея по-дълъг, по-широк и по-нисък от предшественика си, той на практика обитава същия ареал на кросоувърите от С сегмент, в който живеят екземпляри като Opel Mokka, Hyundai ix35 или Kia Sportage. 

Външният вид на храбрия „Нисан“, по-специално V-образната тема от предната решетка, е развит и общото впечатление е за актуализирана и по-стремителна външност, въпреки, че очевидно са внимавали да не станат прекалено агресивни, отблъсквайки старите си фенове. Въпреки това външността е станала осезателно по-атлетична, а добавеният хром подсказва, че поговорката „Скромността краси човека“ вече не се радва на чак толкова много привърженици в Nissan Design Europe. Въпреки това трябва да знаете, че мярата не е изпусната и общото впечатление е за концептуална еволюция. Интуицията на минувачите също го усеща, защото, седнал високо, ще усетите одобрителните погледи на по-младите от тротоара, които прекрасно разбират, че не сте следващият японски космонавт, но въпреки това ви даряват симпатия. Тя се дължи и  на комбинацията от 19-цолови джанти при най-високото ниво на оборудване и мускулест профил на калниците (особено предните), ориентиран около колелата. 

Дългият 4,38, широк 1,81 и висок 1.60м. „Кашкай“ е тежаща около тон и половина компактна машина с размерите на хечбек от С сегмент и практичността на по-голямо комби. Усещате го влизайки вътре - семплото табло на предшественика е развито във всяко отношение: формите са по-претенциозни, а материалите – значително подобрени. Първото впечатление е за запазената височина на шофьорската гледна точка и вдигната линия на стъклата. Доста работа е паднала по плитките седалки в предходния модел и новите вече предлагат реална опора. Не че характерът на колата е много спортен, но седите наистина стегнато и удобно, което подсилва усещането за контрол. 

Напредък има и в таблото: дизайнът и материалите подсказват повишените претенции на второто поколение - дисплеите са пораснали, а разделителната им способност се е подобрила. Целият интерфейс за общуване с колата е актуализиран и работата му е стабилна, особено на телефонната интеграция, която се очертава като любима автомобилна слабост.

Има обаче противоречия: пространството между седалките е разчистено с електрическа ръчна спирачка, но напълно излишният дисплей за климатизацията – не. Налице са и типичните за японския аскетизъм особености: от групата бутони за стъклата единствено шофьорското се затваря докрай само с едно натискане, а вечер в тази част на вратата цари необясним мрак. От друга страна, за разлика от престараването при част от конкуренцията, чийто интериори вечер светят и мигат като флипери, долната част на централната конзола добавя наистина дискретно заобикалящо осветление – така средата е развита в духа на външността.

Приятните усещания продължават в движение: добре познатият 1.6-литров дизел с една турбина е тих и ентусиазиран; с изключение на дължащото се на въртящия момент колебание между втора и трета предавка в града, механичните скорости са точни, а лостът – със среден ход. Автоматикът е модернизиран вариатор, емулиращ 7 предавки. Той запазва типичната за трансмисиите от този вид икономия, опитвайки се същевременно да добави усещане за смяна на предавки с два съединителя.  Усилването на волана е с две настройки – Comfort и Sport. Първата ще допадне на дамите в града, а втората прибавя нова доза усилие и чувство за контрол извън него.

Системите за подпомагане на шофьора са си на мястото и част от тях правят точно това, което трябва. Изключение прави предупреждението за напускане на лентата, което работи само при едно условие, без което не може – маркировка. Когато я няма, а това е често срещано явление у нас, просто нямате такава система. 

Окачването също е пораснало: сбогом на тропането в серийни неравности. Колата завива по-точно, с увереност и въпреки осезаемия страничен наклон (спортни претенции все пак няма) чувството за контрол не изчезва нито за миг. В това отношение помагат и активните системи за стабилност, симулиращи работата на блокиращ диференциал и контролиращи недозавиването. В условия на нормално сцепление двойното предаване всъщност е предно, прехвърлящо до половината от въртящия момент към задния мост, когато ситуацията стане хлъзгава. Не съм единодушен само към 19-цоловите гуми с размер 225/45: с тях нисанът изглежда модно, но са ниски за България, а 18-цолови няма – само 16 и 17. 

Удар в гредата 

Qashqai II е станал приятен за каране на средни разстояния, които благодарение на големия багажник не са проблем и с повече хора. Задните седалки не са чудо на функционалността, но сгъването им с изравняване на пода позволява да си пренесете колелото, сваляйки само предната гума. На практика возилото е еволюирало от по-потентна алтернатива на хечбековете от С сегмент в истински прибран семеен автомобил. 


Въпреки, че е далеч от спорта, конфигурацията, за която разказвам днес предразполага към каране, крайният резултат от коeто беше среден разход в порядък 7.1 л. Той разбира се е безкрайно далеч от амбициозните (и напълно непостижими в реалния живот) 4.9, но пък е отлично постижение предвид възможностите на приятно изглеждащата японска машинария. 

Тук се натъкнах и на основния проблем - в лицето новия Qashqai склонността ми към заяждане за жалост удари в гредата: добре обмисленото и премерено развитие на модела продължава да го държи здраво в челото на многоцелевите возила с човешки размер. За моя радост конкуренцията не спи и модели като Skoda Yeti и Mercedes-Benz GLA, да не говорим за следващия Tiguan на VW, ще нажежат обстановката още. Докато това стане обаче, Nissan Qashqai II продължава да брани успешно репутацията си на изобретател на сегмента. 

На това се дължи и склонността ми да приема, че 4х4 = 2 000 000. Но само днес.


Сп. "Тема"

1 коментар: