България мрази електромобилите

Вчера правителството отчете изпълнението на мерките от Националния план за насърчаване на производството и ускореното навлизане на екологични превозни средства
 

Единственото, което могат да правят нашите политици с електромобилите, е да се снимат с тях

   Странно е, че в България се оплакваме от липса на приемственост. Вчера правителството прие отчет за извършеното по приетия от предишния кабинет т.нар. „Национален план за насърчаване на производството и ускореното навлизане на екологични превозни средства“. Самият текст на плана прилагам в линка (http://www.mi.government.bg/bg/theme-news/nacionalen-plan-za-deistvie-za-nasarchavane-proizvodstvoto-i-uskorenoto-navlizane-na-ekologichni-prevo-924-m0-a1-3.html), а краткият ми коментар, който неведнъж съм правил, е, че това е изсмукан от пръстите текст, лишен от мисъл, който с нищо няма да промени жалкото състояние на автомобилизацията в България.

За да сравните качеството на амбициите и възможностите, прилагам и стартегията на Шотландия за електрификация в автомобилния им транспорт (http://www.transportscotland.gov.uk/report/j272736-00.htm ).

По-търпеливите и информирани сред вас ще забележат шокиращата разлика и не би трябвало да се изненадват - българският двугодишен(!) план е точно това, което е: калпав резултат от невъзможния напън на една лишена от експертност по проблема администрация.

Днес не искам да анализирам - българският „документ“, лишен от смислена концепция, не подлежи на сериозен анализ, - а само да споделя, че отчетените резултати са предопределени от качеството на изходния текст. Това, което накратко бих могъл да кажа е, че резултати няма: отчетеният процентен ръст в регистрациите на електромобилите и зарядните хибриди няма нищо общо с „мерките“ от правителствения „план“ и порядъкът му в абсолютни стойности е стотици (общо 932 – 366 електромобила и 566 хибрида), а делът им в общия брой превозни средства в България (3 572 616) – тъжните 0,026%.

Абстрахирайки се за миг от символичното присъствие на Министерство на транспорта, се питам и кога най-после ще получим безплатен достъп до редовна и аналитична информация от българския автомобилен пазар и състоянието на автомобилния парк. Тя е публична по характер и отдавна би трябвало да е на разположение на сайтовете на отговорните институции (първите две, за които се сещам, са Министерство на транспорта и Министерство на вътрешните работи). Вместо това режимът за достъп до нея е на средновековно ниво и няма нищо чудно, че състоянието на автомобилния ни парк е същото.

Спор няма, странният документ е плод на творчеството на предишното правителство и е справедливо отражение на възможностите му. Питам се обаче защо хората, заинтересовани от модернизацията на българския автомобилен парк, се примириха с посредствения документ, вместо да упражнят натиск за създаването на, доколкото ни стигат силите, мощна работна група, която да формулира дългосрочна стратегия за българска автомобилна модернизация? Да не пропусна да кажа, че Индустриален клъстер Електромобили стартира инициатива за създаването на междуведомствена работна група, но за сега няма конкретни резултати. Нейните цели обаче са по-тесни, съответстващи на интересите на електромобилната общност, докато България има нужда от цялостна стратегия за декарбонизация на автомобилния транспорт.

С документи като този няма да излезем от блатото на въглеродно интензивния скрап на колела. Та ние дори не сме в състояние да измерим средната му възраст, свеждайки я до едно число, което представлява универсален индикатор за темпа и качеството на автомобилизацията. Честно си признавам, че ако всичко това беше направено както трябва, щях много да се изненадам.

   Сега отново навлизаме в предизборната зона с нулева гравитация и за неопределено време електромобилите, поне от държавна гледна точка, ще умрат преди да са се родили.

България мрази електромобилите.