Бензиновият електромобил: Nissan Qashqai e-Power

Един антагонист на plug-in хибрида

   Снимки: Nissan Europe

     В подробности третото поколение на Nissan Qashqai вече разнищвахме веднъж, затова планирам днешната среща с по-нестандартната му версия да бъде по-праволинейна. Любопитен съм да видя разликите, както и да си отговоря на въпроса дали това задвижващо допълнение му стига, за да остане важен в сегмента, който някога преформулира, или тази му еволюция е по-скоро знак за загуба на темпо.

    И така, вероятно най-лесният начин да опишем новия Nissan Qashqai e-Power – макар и не и най-точният, признавам – е като зареждащ се с бензин електромобил. Представляваща сериен хибрид по същество, новата им задвижваща система e-Power се различава от пълната, меката или plug-in хибридната конфигурации по това, че ролята на двигателя с вътрешно горене в процеса е сведена до това да работи като генератор за монтирания отпред електромотор, чийто 188 к.с. мощност и 330 Нм въртящ момент задвижват директно предния мост. Уникалността й се състои в това, че понастоящем е единствената подобна система на пазара, а принципът е сходен с бордовия генератор на BMW i3 с удължен пробег от преди години, предоставяйки изцяло електрическо, лишено от тревогите (или яда – както предпочитате) за пробега, шофиране. Дотук добре: предлага категорична и индивидуализираща го разлика.

С нея обаче нещата далеч не се изчерпват: „Нисан“ се отличават от другите пълни или самозарядни хибриди и по това, че със своите 2,1 кВч батерията е по-голяма от нормата (за сравнение Toyota C-HR е с 1,3) и се допълва от трицилиндров, 1,5-литров редови бензин, който също е необичаен. Nissan го наричат VC-Turbo, като първите две букви обозначават променливата му компресия. Вместо с конвенционални пръти, буталата се свързват към коляновия вал чрез моторизирана многозвенна система от компоненти, променящи горната и долна мъртва точка. Идеята е двигателят да бъде въвеждан в променливи състояния: на висока компресия за повече производителност или ниска за подобряване на горивната му икономия; всичко това в диапазон 8:1 – 14:1.

В Nissan гледат на него като на „свързваща технология“, твърдейки че ще помогне за улесняване на цялостното преминаване към електрификация. Задачата й е да запознае потреблението с електромобилното шофьорско изживяване, без да го кара да променя навиците си. „Опитваме се да се доближим възможно най-много до следващия ви електромобил“, четох да казва говорител на компанията.

   Nissan Qashqai не е категоричният сегментен доминатор от миналото, но и конкуренцията му вече не е същата

За отбелязване е, че японците са непреклонни в отхвърлянето на зарядните хибриди. Причината е в заключението, че клиентите им просто не ги зареждат: възползват се от правителствените бонуси, търкаляйки няколкостотин килограма батерии, без да ги използват. Европейският им продуктов вицепрезидент Арно Шарпентие го формулира така: „Не съм сигурен, че plug-in хибридите ще издържат много по-дълго – решихме да не вървим по този път. Беше доста смела стъпка, ако се вгледате в конкурентите ни. За нас e-Power е по-добро решение, което може също и да образова клиента, подготвяйки го за изцяло електрически автомобил.“

Инак първоначалната идея зад идеално изпълващия дефиницията „бензинов електромобил“ Qashqai e-Power бе да пристигне заедно с втория им електромобил – Nissan Ariya като част от подхода за постигане на глобален  50-процентов дял на електрификацията в продажбите до 2030 г. Проблеми около високотехнологичното производство (наричат го „интелигентен завод“) в префектура Точиги обаче объркаха предварителния план, но да не губим концентрация върху не по-малко любопитния e-Power.

   Не казах нищо за външността само защото тя, с изключение на козметичните обозначителни детайли, е с все същата технично геометризирана осанка, чиито изострени плоскости, ъгли, ръбове и светлинен подпис характеризират третото поколение на най-продаваната им кола. Изглежда все така добре.

Да го раздвижим

   Ако не беше дискретният тътен, излъчващ се от предницата под товар, през повечето време задвижването би оставило много добро впечатление – като за чисто електрическа система. Отдаването на мощността е плавно, гладко и бързо; ускорението – приятно линейно (до 100 е с точно две секунди по-пъргав от мекия хибрид – 7,9) и – ако включите режима e-Pedal, който е просто незаменим в града – спирачната регенерация е изключително силна.

Концепцията не предполага скоростна кутия, така че ускорението с педал до пода е без колебание – нито в първоначалния импулс, нито след него. Най-общо казано, това е действително добре хармонизирана настройка, в чийто смисъл се убеждаваш толкова повече, колкото по-дълго прекараш зад волана, най-вече в градската среда, която е в основата на замисъла зад понятието кросоувър на днешния ден.

   Въпреки, че не го води, Qashqai все още е в челото на един много горещ сегмент

Двигателят с вътрешно горене действително напомня за присъствието си само при по-големи – бих ги нарекъл дори екстремни, ако това не беше стандартно магистрално темпо от 150 по скоростомер – натоварвания, при които се развърта гръмогласно и дори малко смущаващо за живот и по-високи обороти; всичко това дори в моменти, лишени от осезаема конкретна връзка с амплитудата на десния ви крак – нрав, с който напомня традиционния хибрид. Въпреки че в отговор на критиките за дразнещия „ефект на гумената лента“ от вариаторната скоростната кутия „Нисан“ твърдят, че са настроили новаторския си агрегат за по-добро съответствие със скоростта, той все още свири една сравнително монотонна и лишена от вдъхновение мелодия. 

Така Qashqai e-Power ви подсеща, че не е кола, ориентирана към настроения за нездрава еуфория водач, който е най-добре да запази лекотата в десния си крак, оставяйки се на тихото тиктакане на амбициозната механика. Да, истина е, че със специалната помощ на регенеративното спиране предната част влиза в завой приятно, но преобладаващото усещане е за лекота и антистресова гладкост, сервирани в един гъмжащ от оживление сегмент: със сигурност не толкова смел и подривен, колкото в маркетинга им се иска да го мислят, но напълно адекватен. За останалите упражнения Nissan си имат Z, чиято последна версия по политически причини в Европа ще гледаме само на екран – от яд да подлудееш, но млъкни сърце…

Общото ми впечатление е като за най-добре решеното, най-малко компромисно (ако не броим липсата на двойно предаване, разбира се) и най-скъпо задвижване (с точно 5 000 лв. над най-високия бензинов вариант 4х4 ), което можете да имате в Qashqai, елиминиращо потенциалните разочарования от механичната трансмисия и вариатора в стандартния 1,3-литров DiG-T. Повтарям: по всяка измервателна система това не е нито особено бърза, нито много ангажираща задвижваща система: настроена е да работи най-добре в градска и крайградска среда (където се твърди, че целевите купувачи прекарват 3/4 от времето си) и има най-много смисъл при умерена консумация.

    При моята смесена употреба по пътищата на отечеството получих среден разход от 7,8/100, но вие по-добре очаквайте с около литър надолу и, както наблюдаваме при всички електрифицирани задвижвания, голямата енергийна ефективност идва, ако преобладаващата част от приложението му, както казах, е в града – това от една страна.

   Всички яйца в една кошница: делът на Qashqai в продажбите е опасно висок; част от причината е и в моделната цикличност

От друга, най-новото допълнение към гамата Qashqai остава вярно на приветливата, безопасна, предвидима и рационална формула на съществуващите версии. Най-общо казано, той е все така удобен, тих, маневрен и лесен за шофиране: нравът на шасито е доказателство за добавената тежест (порядък 200 килограма) на хибридната система и при каране изпитва известна крехкост с дървен оттенък върху изобилието от по-неравни пътища, дължаща се в голяма степен на 20-цоловите колела с гуми 235/45. Добрата новина е, че усещането се топи пропорционално на нарастващата скорост. Воланът е някак свръхподпомаган и усърдно самоцентриращ се; общото сцепление и контролът върху тялото остават все така добри, но повтарям за последен път: това не е кола с афинитет към бягство по извития гръбнак на интересния второстепенен път.

Новото поколение на инфоразвлечението, което вече навлиза и в гамата надолу, носи добре дошло развитие в логиката и функционалността (Android Auto все още е по кабел, но графиката на централния дисплей е много прецизна), а разнообразните технологии за подпомагане на водача са групирани и настроени добре – в повечето случаи и ненатрапчиви. Интериорът продължава да ме радва много с изобретателния отказ от евтиния бляскав и склонен към надраскване и отпечатъци пиано лак и привързаност към механичните бутони: това е същият добре познат, сдържан, ала осезаем ореол на качество.

„Нисан“ пресмятат, че e-Power ще прави 40% от глобалните продажби на Qashqai, което го превръща в едно от най-съществените допълнения към гамата им напоследък – затова и днес вниманието към него. Моите впечатления от крайния резултат подсказват, че очакването им звучи реалистично, макар и свръхоптимистично тук, което е без значение; не е трудно да си представиш как много бъдещи потребители на Qashqai се поддават на любопитството си към предимствата на такова едно по-нестандартно задвижване – най-вече тези, каращи най-често на по-къси разстояния.

     Като никога днес ще кажа две думи за цените, защото те са много важни за съдбата на Nissan Qashqai e-Power тук; те варират от 72 490 за входното ниво на оборудване Acenta и опират в 88 890 за Tekna Plus, което е все още доста под сравнимите зарядни хибриди, но не обещава точно масовост, която данните от МВР за регистрациите така и не ни дават шанса да измерим.

–

     Големият въпрос днес обаче не е ценови; той най-вече е дали с това допълнение към актуалния Qashqai Nissan правят достатъчно, за да го изведат отново пред свръхамбициозната му и често размножаваща се чрез делене конкуренция и дали еволюционният подход към лицето на европейската им гама не е по-скоро знак за загуба на темпо. И въпреки, че в качеството си на антагонист на plug-in хибрида той е един категорично по-силен продукт, не мога нито еднозначно да го потвърдя, нито уверено да го отхвърля. 

     Всички подробности оставям да проучите в сайта им.

Част от истаблишмънта: Nissan Qashqai

Един отговор на въпрос за 3 милиона

   Снимки: Nissan Europe, Калоян Желев

Любимецът на публиката – въведение

   Когато нещата опрат не просто до марката Nissan, а до модела им Qashqai, малко история по правило е неизбежна. Причината – пределно проста: Qashqai не просто почти сам спаси „Нисан“ в Европа, но и популяризира идеята, че масовият европеиден човек може да замени хечбека, лимузината и вана с нещо, което на пръв поглед изглежда, че живее извън асфалта без на практика да се нуждае както от тромавия му и неефективен хардуер, така и от излъчването на едрата му и агресивна природа, за да го направи.

Представен първо като прототип на автосалона в Женева през 2004, глобалната премиера на първия Qashqai J10 бе в Париж след две години. През декември 2006 от конвейера на Завода в Съндърланд в графство Тайн и Уиър слизат първите 54 бройки от един модел с име на номадско иранско племе и амбициозната задача да прескочи летвата от 100 000 годишно.

   Откъдето и да го погледнем, без Qashqai обосновката за присъствието на Nissan в Европа би била под
въпрос

И потреблението го прегърна: роди се един продукт, без който „Нисан“ днес изглеждат немислими, а и нова автомобилна порода, която не просто изпълнява задачата още през 2008, а в десетилетието след нея стабилно се придържаше към числа отвъд 200-те хиляди. Кой би устоял на изкушението да не му закачи прякора „cash cow“? И още: видът SUV/кросоувър изобщо преобрази европейската автомобилна карта до такава степен, че през 2021 г. продажбите му удариха историческия връх от 45.5% от целия пазар.

Две поколения по-късно конкуренцията на самотния номад вече надхвърля две дузини, но противно на подвижната му природа в Nissan Motor Manufacturing (UK) запазиха верността към кралството: Qashqai изигра и ролята на фар на надеждата за британския пролетариат, че след Брекзит не всички автомобилни производители ще се разбягат.

Второто поколение J11 се появи през 2013 в един напълно променен контекст: практически не бе останал нито масов, нито премиум производител без нещо подобно в портфейла си, а японците вече не водеха създадения от самите тях сегмент, но съхраниха темпото, опазвайки честта на първосъздатели на тая свръхмодерна автомобилна порода.  

Цялата им героична предистория (продадоха се над 3 милиона, все пак) предразполага към внимателната трета стъпка: обособеният чисто електрически модел се казва Ariya, което освобождава пространството за авангардна външност, докато пред J12 остава една задача с пределно ясен бриф: да остане любимецът на публиката.

Дизайн и концепция

    Външността на днешния ни герой със сигурност поставя чавки в повечето от правилните квадратчета за компактен SUV, набор 2021. Стегната, технично-геометрична външност с динамизирани линии, обеми и ъгли? Да. Отличителен и остър светлинен подпис? Да. „Плаващ“ контрастен покрив? Да. Масивни колела, плътно запълващи правилните радиуси на арките им? Да.

Всъщност новият Qashqai е малко по-голям от своя предшественик: 35 мм (20 от които – в междуосието) по-дълъг, 32 мм по-широк и 25 мм по-висок той пази ясно родствена връзка, особено гледан от задната си четвърт; масивната V-образна предна решетка и тесните матрични светлини с форма на бумеранг са много характерни за цялата им гама, а дизайнерите в лондонския офис уместно са решили облика на задните да е в стилизирания дух на старите.

Всичко това го осъвременява и въпреки, че визуалната задача не е да шокира, J12 има много отличителен дизайн, а мощните му вертикални предни въздухозаборници, функциониращи като въздушни завеси за изчистване на потоците около колелата, контрастният покрив и разнообразието от цветови комбинации (моята беше ефектна: минерална сиво-черна) само затвърждават привлекателността на фокусираната, просветено европеизирана външност.

Още по-радикална е промяната под предния капак, където дизеловите коне са пуснати на паша, а пространството е изцяло резервирано за електрификация. Дебютиралият във фейслифта на предходния модел 1,3-литров турбо бензин от фамилия H, за който вече стана дума, е пренесен заедно със своите 138/156 к.с. в механични и автоматични трансмисионни версии, а по-високата мощност се предлага и с обновено двойно предаване – тъкмо нея карах.

Меката им хибридизация е само 12-волтова, не 48, и има минимален принос във въртящия момент, а ефектът й е повече в изглаждане на ускорението и спирането, както и в захранването на допълнителното енергийно потребление при изключен двигател. 270-те нютона въртящ момент се появяват сравнително рано (на 1 750 об./мин.); по-рано става и изключването му при спиране: при скорости под 18 км/ч двигателят спира, а генерираната и съхранявана в по-мощна батерия енергия обезпечава нуждите на електрическите консуматори, пестейки гориво. Скоростните кутии са 6-степенна механична при предното предаване и вариаторен Xtronic със седем условни предавки за по-високата мощност и двойното предаване.

На мястото на дизелите е голямата промяна: 1,5-литровият e-Power, чиято серийна хибридна архитектура е предназначена да работи само в режим на генератор за удължаване на пробега, докато колелата се въртят само от ток. Без да е индустриална новост, идеята за разнообразяване на хибридните конфигурации е оригинална, а за нея ще говорим при първа възможност след представянето й тази година.

Qashqai е първият модел в Европа, поставен върху новата групова CMF-C платформа, чиято основна задача е да увеличи дела на стоманите с висока якост, сваляйки теглото. Резултатът: увеличена с 41% твърдост и свалени 60 килограма. Във външните панели преобладава алуминият, а задната врата е изработена от композити. При големите колела и двойното предаване задното окачване е ново, многоточково, монтирано на подрама, чието предназначение е да филтрира шума и пътните вибрации.

Интериор

     Един от аспектите, в които възрастта на предходния Qashqai личеше най-ясно, бе интериорът и новото поколение прави някои големи технологични крачки напред, а най-добрата новина е тази, че дигитализацията му не е самоцел. Арматурното табло е станало някак по-голямо, с по-акцентирано скосяване и по-убедителни хоризонтални декоративни ленти, а към големия head-up дисплей най-високото ниво на оборудване Tekna Plus добавя няколко добре тапицирани сини панела, 9-инчов централен екран с повишена разделителна способност и подобрена графика. Пред себе си шофьорът има 12,3-инчов, конфигурируем TFT дисплей, а интересно капитонираната напа на седалките е приятна и на допир. Шаманите от маркетинга са формулирали добре усещането в контактните точки на интериора – „умен на пипане“: всичко, до което ще се докосвате редовно, е с уютно, меко покритие, а изобилието от механични бутони и превключватели реагира с приятна, ясна тежест. Събрано е с амбицията, както казват те, „да предлага първокласна, но практична, луксозна, но достъпна и усъвършенствана, но използваема среда“, поставяща стандарти, които другите да следват.

Самочувствието е нещо много хубаво, а още по-приятно става то, когато е и защитено: Nissan Qashqai е от тия лесни за обитаване коли, в които всички важни функции се управляват от физически превключватели: от простия и прегледен вентилационен панел през подпомагащите карането системи до head-up дисплея – всичко се контролира не през „слайдери“ или нямащи чет менюта върху чувствителен на допир екран, а с копчета. Организацията в този щедро осветен от големия си панорамен покрив интериор подсказва високи дози здрав разум, а единственият чувствителен на допир панел наоколо е централният дисплей на инфоразвлечението.

В продължение на разумната тема Qashqai дава възможност на своите обитатели да зареждат умните си джаджи по всеки удобен начин: 12V, USB-A, USB-C или пък индукционно – тук, както и във всяко друго отношение, удобството е в култ, а радикално европеизираните азиатци го предлагат в изобилие.

Благодарение на отварящите се почти под прав ъгъл врати, достъпът до втория ред е особено лесен. Веднъж попаднали там, разбирате, че разполагате с прилично пространство за обитаване с много място за главата въпреки фиксирания панорамен покрив. В ръкава си задните седалки не крият трикове от рода на плъзгане или реглаж по наклон, ала в уголемения багажник ще откриете хитра функционалност за подреждане с двулицеви подови панели, подлежащи на вдигане и изправяне, предпазващо от хаоса на летящите в движение потреби. Те не само дават възможност за поставяне на кални и мръсни багажи, но и създават плосък под с малко, полезно „мазе“, че и с резервна гума под него. Всичко това благодарение на пространствената оптимизация на задното окачване.

Във високите нива на оборудване предлагат свързани и интегрирани услуги на NissanConnect с опция за безкабелен Apple CarPlay^®. С комбинация от виртуални и физически методи за управление и навигация системата е сравнително лесна и отзивчива, а под дисплея има малък „перваз“, на който да опрете ръката си, така че работата й да е стабилна. Добрата новина за онези на които графиката с традиционна японска текстура от рязано стъкло ще се стори малко остаряла е, че огледалната телефонна интеграция е изпълнена много добре.

В движение

   Както и при предишната ни среща, въпреки че по-силният от двата микрохибрида предлага 156 коня и сравнително ранен въртящ момент, тежкият около тон и половина Qashqai не се оказа кола за спортно каране, изкушаваща ви да забравите винаги предразположените към морска болест деца на задната седалка.

При повечето обстоятелства двигателят е тих и охотно развъртащ до червено, където ще ви посрещне с леко сонорен, недоволен шум, който в интерес на истината ще чувате много рядко, а ускорението до 100 е с точно десета под десетте секунди – постижение, което не предразполага към извънредни очаквания. Тук му е мястото да не пропуснем, че част от конкуренцията предлага значително по-амбициозни конфигурации; така става очевидно, че в „Нисан“ са търсили хармонията на крайния пакет, не изключителността в една отделна дисциплина.

Все в този дух за вариаторната трансмисия в движение можем да кажем, че не се усеща като вариатор, което само по себе си е комплимент. Освен, че предлага физически скоростен лост, CVT‑то има спортен режим и възможност за ръчно превключване с пера на волана, но и двете не блестят с дълбока автентичност, така че най-добре да оставите умните джаджи да си вършат работата сами, макар и малко шумно; в противен случай ще ги принудите да ви напомнят, че работата под напрежение не е любимата им спортна дисциплина. Освен всичко друго, оставени на себе си са най-ефективни.

Ако и да не се отличава с игривост, окачването е леко, плавно, точно и напълно предвидимо. Внимавали са много да го настроят за комфорт и тишина въпреки големите гуми с размер 235/45 R20. С двата и половина оборота от-до и две настройки за тежест воланът остава лек и спонтанен, а с натрупването на странични сили в бърз завой сцеплението на предните гуми поддава плавно и с предсказуемо недозавиване – работата на двата двигателни моста дава осезаем резултат, както прави и векторното разпределение на въртящия момент, чиято реакция е съкратена. При цялата разтовареност от блокажни и диференциални претенции, двойното предаване няма проблем в справянето с леки и средни извънпътни авантюри.

Кренът и „плавателните“ усещания в серийни неравности са управлявани добре, а колата е пъргава на колелата си, успявайки чевръсто да избегне съпротивата на мудната и недоволна лепкавост, от която не един и двама претенденти страдат. В движение с по-ниско градско темпо и върху така добре познатите ни родни тестови „настилки“ с обилие от несъразмерно грапави, забравени от Пътната агенция и общините, неравности неизбежно ще усетите как амортисьорите не успяват да се оправят с какафонията под себе си – упражнение, в което големите колела донякъде помагат, – но като цяло това е един много удобен транспорт.

Така управлението му е настроено с приоритет за безопасност, не за ангажираност; континенталите EcoContact не са от надарените с най-много сцепление, но са напълно адекватни за кола с такъв характер, а поставени на лимита на възможностите си, системите за стабилност работят добре и без да се натрапват. Спирането респектира с краткост и нула предразположение към драма.

Ако долавям някакъв по-изразен недостатък, то той е в лекотата на волана: много е лек при малки ъгли на завиване, а гмурнете ли се по-остър завой и с по-голяма скорост тежестта му се натрупва по-внезапно от очакваното. На теория изглежда като добродетел, но в действителност стои изкуствено и непоследователно и като цяло прилича на замислено да обезкуражава всички кормилни ентусиасти, защото не създава излишни усещания за увереност в поставянето на возилото върху пътя. Добрата страна на подобна настройка е лекото градско маневриране, за което помага и видимостта напред: високата позиция на сядане и дългият, плосък капак улесняват позиционирането на шасито из града.

Онези от системите за шофьорско подпомагане, чиято изначална цел не е да дразнят (какъвто е „помощникът“ за поддържане на лентата – една от най-досадните системи в модерните коли), работят много добре: въпреки, че не го използвам продължително, на магистрала интелигентният ProPilot се грижи сам за зададената скорост и траектория – компетентно и без да насърчава мисленото изключване от карането, средният разход от което в моя случай бе в порядък 9,6/100.

Нещо, което ще оцените на истински дълъг път са седалките. На пръв поглед те нямат много специален вид, но при продължителни магистрални преходи се оказаха добре поддържащи и с много настройки, променливият наклон на основата включително. Сравнително дългата седалищна част ги прави удобни и за дългокраките, а липсата на дълбока странична опора не е проблем, тъй като нравът на колата така или иначе не насърчава твърде дисциплината рисуване на криви с висока скорост.

Прост сбор между удобна седалка, увеличено пространство и композирано поведение на шасито, и получавам всички предпоставки за удобно каране на дълъг път. Което ме подсеща, че аудиосистемата от Bose е абсолютно задължителна, а ориентираната около 10 говорителя 7.1-канална архитектура с усилвател клас D и супербас в багажника ме изненада приятно с детайлното и автентично пресъздаване на интимността в 24-битовия, 96-килохерцов (D/A конверторът чете до 192) FLAC на „Modern Day Apprentice“ от албума All Rise на Грегъри Портър. Въпреки, че системните претенции не надхвърлят средния клас, тя непременно ще съумее да открои качественото съдържание, благодарение на което ще й простите известния дефицит на сценичен размах.

Да обобщим

   Дори в края на моделния си цикъл предходният Qashqai продължаваше да се представя убедително, така че наследникът му не се нуждаеше от драматичен обратен завой.

Трудно е да се спори с очевидното обстоятелство, че новият модел се движи по тънката линия на компромиса между императива да надгражда силните страни на предшествениците си, създали традиция на модерна практичност и миролюбив нрав, и съобразяването с все по-безпощадната брюкселска регулаторна рамка, повеляваща мнозинството от колите преднамерено да дистанцират от старите навици на карането, превръщайки ни в едни окаяни, постмодерни въглеродни мъченици, за които щастието на водача е пръв сред смъртните им грехове.

В дизайнерския център в централен Лондон това изглежда ясно осъзнато, а за утеха те предлагат качествен, удобен интериор, който добре се справя със задачата да помири дигиталната мода от последния сезон с простотата на използваемостта й.

Времето, когато Nissan Qashqai бе необезпокояван доминатор – не само в създадения от него сегмент, но и далеч отвъд – обаче е отминало: сегментът на компактните кросоувъри и SUV-та е претъпкан от амбициозна конкуренция, чийто претенции са вдигнали летвата до стратосферата, особено когато става дума за задвижващите им системи. На умалените му меки хибриди им липса онази последна доза убедителност, която с нетърпение очаквам от e-Power.

–

   В своето трето превъплъщение „Qq“, както голяма част от най-настървените съперници, остава кола за притежатели, не за водачи. Ако радостта от карането ви е важна, по-добре изхарчете парите за някой горещ хеч или напористо комби.

И въпреки, че вече можем да го причислим по-скоро към истаблишмънта, отколкото към претендентите за коренна промяна, спорът с J12 по същество е невъзможен: това е един внимателно обмислен и лазерно прицелен автомобилен продукт.

Да не забравяме и обстоятелството, че армията от над 3 милиона настоящи собственици е готова за подмяна, питайки се дали моментът е настъпил. Е, днес искам да им кажа, че Qashqai няма да ги подведе.

     Както обикновено, подробностите ще откриете в сайта им.

Nissan Qashqai II: колко прави 4х4

Nissan създадоха сегмента преди седем години. Пред новия модел стои задачата да удържи първенството

Седем години 

Бяха напълно достатъчни на Nissan, за да затвърди репутацията на Qashqai като най-успешния японски автомобил в Европа за всички времена. Харесваме или не високия многоцелеви хечбек с предно или двойно предаване, продажби от 1.24 млн. (общо над 2 млн.) не оставят кой знае какво пространство за шикалкавене – постижението е внушително. 

През 2006-а философията беше кристално ясна: да се привлекат за каузата потребителите, които харесват динамичната концепция на спортния многоцелеви автомобил, но агресивният му характер и голям размер ги отблъскват. Това, което последва предполагам е надхвърлило и най-смелите очаквания в „Нисан“: заводът в Съндърланд, където се произвеждат, е най-голямото автомобилостроително предприятие в Обединеното кралство, редовно надхвърлящо половин милион годишен капацитет. Успехът на модела беше толкова внушителен, че безапелационно насмете в ъгъла цялата останала гама и поне в моята глава се превърна в емблема на марката (не, не забравям GT-R, само го слагам в скоби) в Европа. Историята на кръстения на полуномадското иранско племе многофункционален джип е и поучително доказателство за правотата на старата автомобилна мъдрост: „Разработвай автомобилите там, където ще ги продаваш“. 

Qashqai II 

Не е мръднал от първоначалния замисъл: една идея по-дълъг, по-широк и по-нисък от предшественика си, той на практика обитава същия ареал на кросоувърите от С сегмент, в който живеят екземпляри като Opel Mokka, Hyundai ix35 или Kia Sportage. 

Външният вид на храбрия „Нисан“, по-специално V-образната тема от предната решетка, е развит и общото впечатление е за актуализирана и по-стремителна външност, въпреки, че очевидно са внимавали да не станат прекалено агресивни, отблъсквайки старите си фенове. Въпреки това външността е станала осезателно по-атлетична, а добавеният хром подсказва, че поговорката „Скромността краси човека“ вече не се радва на чак толкова много привърженици в Nissan Design Europe. Въпреки това трябва да знаете, че мярата не е изпусната и общото впечатление е за концептуална еволюция. Интуицията на минувачите също го усеща, защото, седнал високо, ще усетите одобрителните погледи на по-младите от тротоара, които прекрасно разбират, че не сте следващият японски космонавт, но въпреки това ви даряват симпатия. Тя се дължи и  на комбинацията от 19-цолови джанти при най-високото ниво на оборудване и мускулест профил на калниците (особено предните), ориентиран около колелата. 

Дългият 4,38, широк 1,81 и висок 1.60м. „Кашкай“ е тежаща около тон и половина компактна машина с размерите на хечбек от С сегмент и практичността на по-голямо комби. Усещате го влизайки вътре - семплото табло на предшественика е развито във всяко отношение: формите са по-претенциозни, а материалите – значително подобрени. Първото впечатление е за запазената височина на шофьорската гледна точка и вдигната линия на стъклата. Доста работа е паднала по плитките седалки в предходния модел и новите вече предлагат реална опора. Не че характерът на колата е много спортен, но седите наистина стегнато и удобно, което подсилва усещането за контрол. 

Напредък има и в таблото: дизайнът и материалите подсказват повишените претенции на второто поколение - дисплеите са пораснали, а разделителната им способност се е подобрила. Целият интерфейс за общуване с колата е актуализиран и работата му е стабилна, особено на телефонната интеграция, която се очертава като любима автомобилна слабост.

Има обаче противоречия: пространството между седалките е разчистено с електрическа ръчна спирачка, но напълно излишният дисплей за климатизацията – не. Налице са и типичните за японския аскетизъм особености: от групата бутони за стъклата единствено шофьорското се затваря докрай само с едно натискане, а вечер в тази част на вратата цари необясним мрак. От друга страна, за разлика от престараването при част от конкуренцията, чийто интериори вечер светят и мигат като флипери, долната част на централната конзола добавя наистина дискретно заобикалящо осветление – така средата е развита в духа на външността.

Приятните усещания продължават в движение: добре познатият 1.6-литров дизел с една турбина е тих и ентусиазиран; с изключение на дължащото се на въртящия момент колебание между втора и трета предавка в града, механичните скорости са точни, а лостът – със среден ход. Автоматикът е модернизиран вариатор, емулиращ 7 предавки. Той запазва типичната за трансмисиите от този вид икономия, опитвайки се същевременно да добави усещане за смяна на предавки с два съединителя.  Усилването на волана е с две настройки – Comfort и Sport. Първата ще допадне на дамите в града, а втората прибавя нова доза усилие и чувство за контрол извън него.

Системите за подпомагане на шофьора са си на мястото и част от тях правят точно това, което трябва. Изключение прави предупреждението за напускане на лентата, което работи само при едно условие, без което не може – маркировка. Когато я няма, а това е често срещано явление у нас, просто нямате такава система. 

Окачването също е пораснало: сбогом на тропането в серийни неравности. Колата завива по-точно, с увереност и въпреки осезаемия страничен наклон (спортни претенции все пак няма) чувството за контрол не изчезва нито за миг. В това отношение помагат и активните системи за стабилност, симулиращи работата на блокиращ диференциал и контролиращи недозавиването. В условия на нормално сцепление двойното предаване всъщност е предно, прехвърлящо до половината от въртящия момент към задния мост, когато ситуацията стане хлъзгава. Не съм единодушен само към 19-цоловите гуми с размер 225/45: с тях нисанът изглежда модно, но са ниски за България, а 18-цолови няма – само 16 и 17. 

Удар в гредата 

Qashqai II е станал приятен за каране на средни разстояния, които благодарение на големия багажник не са проблем и с повече хора. Задните седалки не са чудо на функционалността, но сгъването им с изравняване на пода позволява да си пренесете колелото, сваляйки само предната гума. На практика возилото е еволюирало от по-потентна алтернатива на хечбековете от С сегмент в истински прибран семеен автомобил. 

Въпреки, че е далеч от спорта, конфигурацията, за която разказвам днес предразполага към каране, крайният резултат от коeто беше среден разход в порядък 7.1 л. Той разбира се е безкрайно далеч от амбициозните (и напълно непостижими в реалния живот) 4.9, но пък е отлично постижение предвид възможностите на приятно изглеждащата японска машинария. 

Тук се натъкнах и на основния проблем - в лицето новия Qashqai склонността ми към заяждане за жалост удари в гредата: добре обмисленото и премерено развитие на модела продължава да го държи здраво в челото на многоцелевите возила с човешки размер. За моя радост конкуренцията не спи и модели като Skoda Yeti и Mercedes-Benz GLA, да не говорим за следващия Tiguan на VW, ще нажежат обстановката още. Докато това стане обаче, Nissan Qashqai II продължава да брани успешно репутацията си на изобретател на сегмента. 

На това се дължи и склонността ми да приема, че 4х4 = 2 000 000. Но само днес.

Сп. "Тема"