Един антагонист на plug-in хибрида
Снимки: Nissan Europe |
В подробности третото поколение на Nissan Qashqai
вече разнищвахме веднъж, затова
планирам днешната среща с по-нестандартната му версия да бъде по-праволинейна. Любопитен
съм да видя разликите, както и да си отговоря на въпроса дали това задвижващо
допълнение му стига, за да остане важен в сегмента, който някога преформулира,
или тази му еволюция е по-скоро знак за загуба на темпо.
И така, вероятно най-лесният начин да опишем новия Nissan Qashqai e-Power –
макар и не и най-точният, признавам – е като зареждащ се с бензин електромобил.
Представляваща сериен хибрид по същество, новата им задвижваща система e-Power
се различава от пълната, меката или plug-in хибридната конфигурации по това, че
ролята на двигателя с вътрешно горене в процеса е сведена до това да работи
като генератор за монтирания отпред електромотор, чийто 188 к.с. мощност и 330
Нм въртящ момент задвижват директно предния мост. Уникалността й се състои в
това, че понастоящем е единствената подобна система на пазара, а принципът е
сходен с бордовия генератор на BMW i3 с удължен пробег от преди години,
предоставяйки изцяло електрическо, лишено от тревогите (или яда – както предпочитате) за пробега, шофиране. Дотук добре: предлага категорична и индивидуализираща го разлика.
В Nissan гледат на него като на „свързваща технология“, твърдейки че ще
помогне за улесняване на цялостното преминаване към електрификация. Задачата й
е да запознае потреблението с електромобилното шофьорско изживяване, без да го
кара да променя навиците си. „Опитваме се да се доближим възможно най-много до
следващия ви електромобил“, четох да казва говорител на компанията.
Nissan Qashqai не е категоричният сегментен доминатор от миналото, но и конкуренцията му вече не е същата |
За отбелязване е, че японците са непреклонни в отхвърлянето на зарядните хибриди. Причината е в заключението, че клиентите им просто не ги зареждат: възползват се от правителствените бонуси, търкаляйки няколкостотин килограма батерии, без да ги използват. Европейският им продуктов вицепрезидент Арно Шарпентие го формулира така: „Не съм сигурен, че plug-in хибридите ще издържат много по-дълго – решихме да не вървим по този път. Беше доста смела стъпка, ако се вгледате в конкурентите ни. За нас e-Power е по-добро решение, което може също и да образова клиента, подготвяйки го за изцяло електрически автомобил.“
Инак първоначалната идея зад идеално изпълващия дефиницията „бензинов
електромобил“ Qashqai e-Power бе да пристигне заедно с втория им електромобил –
Nissan Ariya като част от подхода за постигане на глобален 50-процентов дял на електрификацията в продажбите
до 2030 г. Проблеми около високотехнологичното производство (наричат го „интелигентен завод“) в префектура Точиги обаче объркаха
предварителния план, но да не губим концентрация върху не по-малко любопитния e-Power.
Да го раздвижим
Ако не беше дискретният тътен, излъчващ се от
предницата под товар, през повечето време задвижването би оставило много добро впечатление – като за чисто електрическа
система. Отдаването на
мощността е плавно, гладко и бързо; ускорението – приятно линейно (до 100 е с точно две секунди по-пъргав от мекия хибрид – 7,9) и –
ако включите режима e-Pedal, който е
просто незаменим в града – спирачната регенерация е изключително
силна.
Концепцията не предполага скоростна кутия, така че ускорението с педал до пода е без колебание –
нито в първоначалния импулс, нито
след него. Най-общо казано,
това е действително добре хармонизирана настройка, в чийто смисъл се убеждаваш толкова повече,
колкото по-дълго прекараш зад
волана, най-вече в градската
среда, която е в основата на
замисъла зад понятието кросоувър на днешния ден.
Въпреки, че не го води, Qashqai все още е в челото на един много горещ сегмент |
Двигателят с вътрешно горене действително напомня за присъствието си само при по-големи – бих ги нарекъл дори екстремни, ако това не беше стандартно магистрално темпо от 150 по скоростомер – натоварвания, при които се развърта гръмогласно и дори малко смущаващо за живот и по-високи обороти; всичко това дори в моменти, лишени от осезаема конкретна връзка с амплитудата на десния ви крак – нрав, с който напомня традиционния хибрид. Въпреки че в отговор на критиките за дразнещия „ефект на гумената лента“ от вариаторната скоростната кутия „Нисан“ твърдят, че са настроили новаторския си агрегат за по-добро съответствие със скоростта, той все още свири една сравнително монотонна и лишена от вдъхновение мелодия.
При моята смесена употреба по пътищата на отечеството получих среден разход от 7,8/100, но вие по-добре очаквайте с около литър надолу и, както наблюдаваме при всички електрифицирани задвижвания, голямата енергийна ефективност идва, ако преобладаващата част от приложението му, както казах, е в града – това от една страна.
Всички яйца в една кошница: делът на Qashqai в продажбите е опасно висок; част от причината е и в моделната цикличност |
От друга, най-новото допълнение към гамата Qashqai остава вярно на приветливата, безопасна, предвидима и рационална формула на съществуващите версии. Най-общо казано, той е все така удобен, тих, маневрен и лесен за шофиране: нравът на шасито е доказателство за добавената тежест (порядък 200 килограма) на хибридната система и при каране изпитва известна крехкост с дървен оттенък върху изобилието от по-неравни пътища, дължаща се в голяма степен на 20-цоловите колела с гуми 235/45. Добрата новина е, че усещането се топи пропорционално на нарастващата скорост. Воланът е някак свръхподпомаган и усърдно самоцентриращ се; общото сцепление и контролът върху тялото остават все така добри, но повтарям за последен път: това не е кола с афинитет към бягство по извития гръбнак на интересния второстепенен път.
Новото поколение на инфоразвлечението, което вече навлиза и в гамата надолу, носи добре дошло развитие в логиката и функционалността (Android Auto все още е по кабел, но графиката на централния дисплей е много прецизна), а разнообразните технологии за подпомагане на водача са групирани и настроени добре – в повечето случаи и ненатрапчиви. Интериорът продължава да ме радва много с изобретателния отказ от евтиния бляскав и склонен към надраскване и отпечатъци пиано лак и привързаност към механичните бутони: това е същият добре познат, сдържан, ала осезаем ореол на качество.
–
Големият въпрос днес обаче не е ценови; той най-вече е дали с това
допълнение към актуалния Qashqai Nissan правят достатъчно, за да го изведат отново пред свръхамбициозната му и често размножаваща се чрез делене конкуренция и дали еволюционният подход към лицето на европейската им гама не е
по-скоро знак за загуба на темпо. И въпреки, че в качеството си на антагонист
на plug-in хибрида той е един
категорично по-силен продукт, не мога нито еднозначно да го потвърдя, нито
уверено да го отхвърля.
Всички подробности оставям да проучите в сайта им.
Няма коментари:
Публикуване на коментар