От позиция на водещ: Renault Captur INTENS TCe 120

Далеч от съвършенството, той вероятно ще я удържи 

Въведение

 

    Вдигнем ли дума за Renault Captur, разговорът неизбежно следва да започне с един лек, въвеждащ пазарен преразказ с минимум елементи на разсъждение.

През 2017-а бумът в продажбите на малките, многоцелеви возила от В сегмент, познати още като кросоувъри, взе почивка: ръстът на сегмента бе „едва“ 5% (продадоха се над милион и половина парчета) или 9.7% от пазара. Това е направо охлаждане в сравнение с Q4 на 2016 например, когато показателят бе надхвърлен почти тройно, подсказвайки пряката зависимост на все по-важната автомобилна порода от дебюта на нови модели.

В този контекст Renault Captur съумя да запази доминацията в сегмента, превръщайки се в единствения играч, надминал 200-те хиляди, било то и след 2 процента спад.

Каква е причината ли? Хм, гледано от плът и кръв, събраното, малко, еднообемно возило от В сегмент хваща окото – дума да не става. Пробвайте се в най-високото ниво на оборудване INTENS с пълнофункционалните му LED фарове, изберете контрастния покрив, обхващащ и А колоните, и положението изведнъж става напечено: очите от тротоара започват да се оглеждат във вас, следвани от главите. Добавете някой от външните пакети за персонализация, и положението става направо нетърпимо – като сокът от моркови в детството. 

Дивидентът от пазарните резултати вероятно има нещо общо с тази нетърпимост, още повече, че лекият фейслифт добавя нови външни цветове (на контрастният покрив включително), докато оптичните промени са сведени до предницата и разбира се светлините. Нещо по-съдържателно е подобреното стандартно оборудване из цялата ценова листа, сравнявано с предходната версия. 

По същество 

   Captur е поставен върху модифицираната за по–широка следа платформа на Clio Grandtour. Макар и да не му личи от пръв поглед, той всъщност е компактен: 4.12 дълъг и 1.57 висок, междуосието е от съвсем приличните 2.61. Присъщата на малкия квази коросовър висока формула е интерпретирана добре: по-голям от Clio, но не дотам, че да плаши, той предлага много добра видимост, а ограничаването да предно предаване автоматично го прави достъпен във всяко отношение.

Скачайки вътре, шаманите от маркетинга опитват да ми внушат, че „По-изискан от преди, интериорът се възползва от висококачествена пластмаса, лъскав хром и елегантно приглушени цветове. Воланът е изработен от по-луксозни материали и, при по-високите версии, идва тапициран в пълнозърнеста кожа. Скоростният лост сега е с по-модерно излъчване, докато панелите на вратите са модифицирани с цел безпроблемно монтиране на тях на всички бутони и контролери. LED светлините над предните седалки включват индивидуални светлини за четене.“ 

Преведено от маркетинг новговор на човешки всичко това ще рече, че материалите вътре са все така твърди, без да дразнят, с добре премислена текстура на тръпчинки и преобилно място за съхранение – оранжевите вътрешни стени на огромната жабка, тип „чекмедже“, включително. С изключение на чувствителния на допир дисплей, разходката из чийто менюта разконцентрира, останалото е просто и прегледно, без ситни бутони с неясна функционалност и финтифлюшки. „Рено“ са проявили и похвална оригиналност, патентовайки сменяемите калъфи на седалките с цип – идея, която харесах още първия път. 

И тъй като дизелът напоследък е унизен, оскърбен и натикан в ъгъла (глупост, благодарение на която миналата година средните автомобилни въглеродни емисии в Европа се повишиха за пръв път от десетилетие) наблегнах на най-пъргавото в гамата – 1.2-литровия турбо бензин със 120 коня и 6-степенен автоматик. Също както при Clio, оставам фен на френската дързост да последват VW в правенето на компактен автоматик с два съединителя, който, без да им е конкурент в бързината и гладкостта, е достатъчно жив, за да ме държи в будно състояние зад подобрените материали на волана.

Без да е чудо на техниката от своя страна, по-големият от двата бензина в гамата е гъвкав и, за разлика от по-малкия дизел, изпреварва с известна охота, която вади изпреварването от зоната на нервите. Всичко това с цената на среден разход от 8.5, който всъщност представлява едно похвално постижение.

Но да не се заблуждаваме, Captur не е овкусен по небцето на водача ентусиаст: воланът му е лек, а воденето – недотам точно и крайният резултат е по-скоро скромен, отколкото забележителен. Това обаче няма да попречи да му се порадвате, стига да се ограничите до някой и друг от все още удържащите след 2-3 зими новоасфалтирани завои от времето на Лиляна Павлова в ролята й на министър на регионалното развитие. И все пак, Renault Captur е редови транспорт. Дали ще сте начална учителка от Бретан, административен служител от окръг Шарлероа или румънски фармацевт, това е практичен (и стилен, дума няма, особено в най-високото си ниво на оборудване) четириколесен уред за ежедневна употреба, нищо повече. Ала и нищо по-малко.

Основният му недостатък е в липсата на вдъхновение и поведението върху изобилстващия по тия земи занемарен асфалт: плъзгането по гладката му разновидност тук е заменено от внезапното пропадане на колелата в дупките на т.нар. „първокласни пътища“ (за тях пунктуацията би трябвало да въведе понятието главни кавички), в които усещането за относителна хармония се разпада. 

На практика това означава, че Captur представлява най-вече изявление за стил и начин на живот: много вероятно е да откриете сходна практичност в някой малък ван, но акцентът тук е върху показността (много френско) и наистина високото ниво на персонализация, без да е лишен от и практични основания, естествено. Той твърдо не попада сред увлекателните за каране коли и актуализацията в средата на живота му не прави кой знае колко за промяна: воланът определено страда от недостиг на прецизност, а автоматикът подлежи на лесно изнервяне.

По отношение на озвучаването Renault-Nissan си дружат с BOSE и въпреки, че те са на почтена дистанция от билото на аудио хайенда, трябва да призная, че напредъкът е насърчаващ. Личният ми проблем като човек, който не си представя карането без музика, е сложната и разсейваща навигация из менютата, базирана на чувствителния на допир дисплей. Опитът подсказва, че други методи вършат далеч по-ефективна работа. Но очевидно са и по-скъпи.

Заключение

    Да обобщим: Renault Captur няма да ви зашемети с качествата си в движение. Нито пъргавината, нито механичната прецизност, нито гладкостта са сред водещите му страни. Ала не в това е задачата. 

Стилът, приветливата свежест, практичността и цялостната финансова обосновка на пакета би следвало да му помогнат да запази гледната си точка от позицията на водещ. 

Да, макар и далеч от съвършенството, малкият френски кросоувър много вероятно ще удържи фронта. Поне още година.

Още факти и числа ще откриете в сайта.