70 години от десанта в Нормандия: Jeep Grand Cherokee

Най-после с достоен продукт в Европа

          Суета, маниери на холивудски рогач и непукизъм – как да не го харесаш

D-day 

Случайно или не, запознанството ми с гордия представител на американската проходима школа съвпадна точно с тържествата по случай 70-годишнината от десанта в Нормандия - първият уикенд на юни…

Операция „Нептун“, която е част от голямата операция „Овърлорд“ за откриване на втори фронт срещу Германия в Европа, е най-големият десант в историята на войните. И тъй като днес ще говорим за една конкретна кола, няма да ви занимавам с внушителната историческа фактология. Гледайки честванията в Колвий-сюр-Мер обаче си мислех за важността на произхода: проходимият разузнавателен автомобил с двойно предаване и военна номенклатура “MB” ("Military" model "В") на Willys-Overland Motors печели поръчката на Военния департамент. За петте години от 1941 до края на войната са произведени общо почти 660 хиляди и това е началото на марката, станала нарицателно за този тип автомобили -  Jeep. 

Името 

Митологията около него е богата, но произходът му върви основно в две посоки:

 

1. „Джийп“ е исторически наложилият се термин на американските техници за всяко ново, експериментално военно транспортно средство;

2. Южен дъ Джийп е приличащ на куче герой от комиксите за Попай Моряка: „малък, способен да преодолява различни измерения и да решава невъзможни проблеми“.  Когато войниците изпробвали първите армейски Eм Бита, били толкова впечатлени от възможностите им, че името им дошло само.

Jeep Grand Cherokee Overland 3.0CRD V6

И тук не минаваме без история: въпреки, че няма биографията на прадядо си (първото поколение на модела се появява едва през 1993-а), Grand Cherokee е наследил цялото му ДНК. Волният Jeep е едър звяр, който не остава незабелязан: формите на дългия 4.82 и висок 1.76 м. джип са производни на трапеца – от огромните колесни арки, поглъщащи 20-цоловите колела без да усетят, през изсечения силует, та чак до контура около никелираните отвори на предната решетка и фаровете, доминира трапецовидната геометрия. Дизайнерите, работили над последната версия, определено са направили един от най-яко изглеждащите джипове в този сегмент - ръбест, небрежно-елегантен,  суетен, свободолюбив  и модерен, Grand Cherokee e всичко друго, но не и анонимен добряк. Светлините са стеснени (отличителната им LED графика - също), така  е и с линията на стъклата, което прави субективното усещане за размер още по-внушително.

Няма по-утвърдени класици на интериорната сиромашия от американците. Десетилетия наред положението в колите им беше толкова окаяно, че фалитите дойдоха като справедливо наказание за напълно непонятната от европейска гледна точка презокеанска мърлящина. Не и в Grand Cherokee - хората от FIAT са положили огромни усилия за осъвременяването му и резултатите са факт: качество, прегледност и модернизирано удобство царят почти навред. Материалите са на поне една епоха разстояние от юрската меланхолия в старите крайслери, а графиката на двата дисплея и интуитивната работа на интерфейса за управление на вторичните настройки (въпреки, че не съм привърженик на чувствителните на допир дисплеи в колите) – поне на две. От друга страна американците са майстори в лежерното пренасяне на хора на големи разстояния и Grand Cherokee следва достойно традицията: широката му дневна дава щедър простор, а вентилацията в седалките ми помогна след 5-часово каране да се чувствам така, сякаш още не съм тръгнал. 

Таблото е ориентирано около два дисплея; малкият скоростен лост е 

Т-образен, а единственият лост до волана – претрупан с функции

Но далеч не всичко е идеално: графиката на дисплеите, макар и интуитивна, определено не е на нивото на най-високите германски постижения. Така е и с част от материалите. Въпреки това за много положителното общо усещане помагат почтеният италиански 6-цилиндров, V-образен трилитров дизел с 250 коня (реален разход 11-11,5 л/100 км), работещ в тандем с добре познатия 8-степенен автоматик на ZF.

Добрата новина е, че италианците са разработили достойна за нрава на американското добиче техника, теглеща го с премерено ръмжене до 100 км/ч за 8.2 секунди и през цялото време ви кара да се чувствате уверени, въпреки теглото от почти 2.3 тона. Същото прави и скоростната кутия с едно изключение: за да се вместят в набелязаната цена, американците са избрали по-евтиния софтуерен пакет за управлението й, на което се дължи и замислянето на коя точно предавка да ви изтегли от завоя, както и съпроводеното с инат връщане в автоматичен режим, след като сте си поиграли с лостовете във волана за ръчния.

Това обаче не може да се каже за окачването: въздушно и напълно независимо, то прави така, че почти не разбирате през какво минавате, а контролът на страничния наклон е напълно приемлив за тежката категория на американския off-road герой. Като казах off-road герой се сещам, че Jeep неслучайно са станали нарицателно за проходимост: съчетано с променливото окачване, двойното предаване с два диференциала, единият от които електронен, се подчинява безропотно. Видимо сложно, то е лесно за управление: избирате типа на настилката с въртящ бутон между седалките, настройките се онагледяват на дисплея, а ако това не стига – контролирате височината ръчно. С клиренс до 29 см. и възможности за газене до половин метър този вожд на двойното предаване ни отведе точно до наблюдателната площадка на Бековите скали над с. Равногор - преклонихме се пред гледката към яз. Въча и потупахме големия Cherokee по предния капак за нрава му извън пътя.

            Голeмият и добре организиран багажник ме свари неподготвен – по-рядка 
               мрежа не бях виждал

Точно там понечих да извадя фотоапарата от багажника, осъзнавайки, че размерите му стигат на малко дете да се загуби. Ако обаче сложите мрежата с необичайно широки отвори в иначе добре организираното (и също така тапицирано) багажно пространство, бързо ще осъзнаете, че  трябва да я карате по-кротко с пъпеши отзад. 

Достойно 

Не съм фен на американската автомобилна индустрия: с лавина от продуктови безумия, стратегическа шефска немощ и вехти технологии през годините тя логично се самоуби - добре, че беше държавата.

Откакто през 2009-а в Chrysler задуха столичният европейски вятър обаче промените са ясно забележими: като започнем от предизвикалата културен шок италианска производствена философия, позната като WCM (World Class Manufacturing), преминем през европейските технологии под ламарината и завършим с отличния външен вид, от времената на голямата американска автомобилна депресия не е останало нищо – Grand Cherokee е пренесъл традициите на прадядо си в един твърд характер, който харесах заради суетата и прилично подплатената му откъм технология визуална безочливост.

Не случайно продажбите в Jeep удариха рекорди: 2013-а отбеляза исторически връх, а за първата половина на тази година са най-бързо растящата марка в Европа – Grand Cherokee прави половината от продадените до юни 16 348 коли. Това е много далеч от числата на вездесъщите германци, но стига да им покаже, че не са сами.

В България оскъдните данни на КАТ сочат само 23 регистрации до юни, но причината за тях не е в достойнствата на Grand Cherokee, който по съотношение цена/качество в момента е един от най-добрите продукти в сегмента си. С рогат характер и пълен непукизъм в Jeep посрещат достойно седемте десетилетия от касапницата по бреговете на Нормандия.

Сп. "Тема"