Тихо: Opel Astra 1.6CDTi

С нов дизел, скоростна кутия и охота

          Под познатата външност на Opel Astra се крие чисто нов алуминиев дизел, достоен за отделна техническа студия

Когато миналата година карах за първи път новия 1.6-литров дизел на Opel, монтиран в Zafira, вечно киселият скептик у мен не ахна: освен по-тихата му работа в сравнение със старото поколение и предполагаемия по-нисък разход, от пръв поглед нямаше много за ах и ох. Моделът, в който бяха избрали да го монтират, също не предразполагаше към чудеса: седеместният ван е автомобил за смирено придвижване на хора с багажа им. Въпреки това беше очевидно, че в Германия са свършили много работа: дизелите са най-потърпевши от новите европейски емисионни изисквания EURO 6, вдигащи летвата до степен, в която дори по-малки двигатели като този по неволя се превръщат в чудо на високата техника. В конкретния случай усилията за подобряване на енергийната и емисионна ефективност са хвърлени във всички посоки и резултатът е убедителна крачка напред в нафтовия даунсайзинг – новото поколение 1.6-литрови дизели вече имат мощностните и теглителни характеристики на двулитровите отпреди десетина години на значително по-ниска емисионна цена. Цената на резултата обаче е висока, тъй като всички мерки предполагат инвестиции в добавени системи, нови решения и материали, което оскъпява крайния резултат. Предвид значителния напредък в бензиновата техника и цените на горивата аргументите на прословутите с ефективността си дизели малко по малко започват да се отдалечават. Което изобщо не означава, че съм ги разлюбил, но за да консумирате приемуществата им, трябва да правите все по-голям годишен пробег. 

По стъпките на Insignia 

Днес обаче няма да сравняваме икономическите и емоционални аспекти в избора на задвижваща система, а ще видим що за продукт е станал Opel Astra 1.6CDTi, както е пълното име на третия модел в гамата на Рюселсхайм, получил малкия нафтов ювелир. 

Започваме от там, че Opel Astra върви плътно по визулните стъпки на Insignia – въпреки по-малкия си размер скулптурната чувственост не му е чужда и общото впечатление е много положително. Толкова положително, че човек се чуди как един от най-красивите триврати хечбекове в момента – версията Astra GTC изобщо е успял да се промъкне през сивата американска бюрокрация, но това е друга тема - днес говорим за практичната версия с пет врати, която, както казах, почти няма проблеми с външността. А когато към белия основен цвят прибавите таван, огледала и джанти в черен лак, от и без това малкото проблеми не остава и помен. Главният дизайнер на „Опел“ Марк Адамс и неговата дружина определено са имали сполука; до степен, в която чакам със свито сърце предстоящото обновяване на модела, което ще бъде в духа на Adam и новата Corsa. 

В купето на Astra също няма пространство за смайване, но това не пречи всичко да е направено добре: с изключение на подлежащата на драстично опростяване централна конзола и графиката на шофьорския дисплей вътре ситуацията е приятна, а и просторна: въпреки скосяването на покрива отзад е широко, а с двойното си дъно багажникът, без да е отличник, е напълно достатъчен. Това, което впечатлява е липсата на шум и вибрации от двигателя в движение. Студен и на празен ход изцяло алуминиевият агрегат леко потропва, но в нормален режим просто изчезва в звуковия фон, където преобладава шумът от вятъра и търкалянето на 18-цоловите гуми с размер 235/45. Освен тих, дизелът е и гъвкав: голяма част от въртящия момент от 320 Nm се появява рано, което позволява лесно изпреварване и предразполага към натиск. Същото правят и 136-те му конски сили, които са най-високата литрова мощност в класа за сега. Увереността расте и заради не прекалено твърдото окачване, осигуряващо едновременно комфорт и усещане за контрол в завой. Това е добре, защото втвърдяването на волана не е съвсем линейно и няколко пъти ме свари неподготвен – какво да се прави, усилването масово е електрическо и това често личи. Общото усещане в движение, без да води в сегмента, е напълно уверено – за разлика от нафтата, Astra гълта километрите охотно. И тук няма да пропусна, че това се дължи и на добрите седалки: удобни и с достатъчно опора, те са част от разтоварващия нрав на колата.

Нови са и шестте механични скорости. С намалено тегло и фрикционни загуби дългите предавки пасват на нрава на мотора, осигурявайки меко и точно превключване и действително ниски обороти: можете да го карате на 1000, без да усещате типичните недоволни вибрации, заради които ви обземат подозренията, че земята под вас е започнала да се разтваря. Вярно е, че над 3500 оборота (които 90% от потребителите ще прескачат само по невнимание) звукът започва да става въздрезгав, но даже и тогава не излиза от контрол – работата е добре свършена.

С такива дадености остава само следващото поколение да свали малко тегло и би имало всички предпоставки да се мери със спонтанността на формално по-слабите дизели на Skoda Octavia/VW Golf.

       Вътре цари познатата комбинация от хармонични линии, удобни седалки и нуждаеща се от редакция централна конзола

Общото предразположение към каране доведе до разход от 7.1 л., който е забавно далеч от теоретичните 3.9 - 4.2, но разчитам, че отдавна сте претръпнали към лишената от допирни точки с реалността методика на т.нар. NDEC цикъл.

Много друго за отбелязване няма, освен че въпреки относителната си сложност интерфейсът за управление вторичните настройки и телефонната интеграция се представят стабилно.

Като изключим приятната външност и меката работа на дизела, Opel Astra не е шампион в нито една друга основна дисциплина, което вероятно се дължи на минаващите вече над пет години от появата му. Това е сред основните причини  за четвъртото място в сегмента в Европа през първото полугодие. В България моделът е в края на десетката, доколкото може да се вярва на данните от ААП, но това не се дължи на продукта, който определено има потенциал за повече. 

Вместо епилог

Ако автомобилните данъци в многострадалното ни отечество имаха нещо общо с модерните времена, в които другите живеят, въглеродните емисии от 104-110 г/км на дизеловата Astra биха защитили напълно цената й от 43 – 46 000 лв. за приятно оборудван екземпляр. По-слабата версия със 110 коня пък пада под символичните сто грама, заради които кметът на най-големия град в една цивилизована страна би ви посрещнал с хляб и сол в национална носия, да не говорим за безплатните права за достъп в центъра и значителните финансови и нефинансови привилегии на съвременната моторизация в комплекта на модерните общества.

По тези въпроси у нас обаче е тихо. Като новия дизел на Opel Astra.