Тези, които не се вълнуват от съдбата на автомобилите в България сигурно ще
посрещнат с безразличие абсурда, че българският автомобилен пазар – 40-тина
официално представени марки със съответната дистрибуторска инфраструктура и
невъзможен за обхващане вторичен пазар - работи четвърт век, без да знае
резултатите си.
Да, колкото и невероятно да звучи, през цялото време компаниите на пазара
на нови автомобили разчитаха на собствената си споделена (и непълна) пазарна информация, а на малките и рядко отпускани порции регистрации от
КАТ се гледаше по-скоро като на мерило за това кой с колко преувеличава,
отколкото като на конструктивен източник – бяха скъпи и им липсваше качество за
повече.
25 години стигат
Някак без подобаващо внимание, заради лятната ваканция, остана
прессъобщението на Асоциацията на автомобилните производители и техните
оторизирани представители (ААП) за постигнатия с помощта на Германо-българската
и Френско-българската търговски камари пробив по отношение на публичността на
информацията за автомобилните регистрации в страната.
Краят на абсурда информацията да се продава по противоречащата на Закона за държавните такси Тарифа №4 е не по-малко абсурден: ще получаваме само част от нея (без продуктова аналитичност) и само два пъти в годината. Това е повече от недостатъчно за нуждите на оперативния бизнес анализ, а както ще видите от данните, те са твърде обобщени и с някои обясними само с архаична методика грешки:
- Превозните средства са категоризирани според стандартите, но откриваме и любопитната категория „неизвестна“, която не би трябвало да съществува;
- Освен нови и употребявани, превозните средства биват и „други“. При това в категорията попадат над 32 000, а числата са дадени без обяснение;
- Справката за средната възраст на българския автомобилен парк е направена във формат, който не позволява усредняването й, поради което не можем да се сравняваме с повечето държави в ЕС, за които отдавна има стандартизирана информация. Единственото, което става ясно е, че караме много стари коли;
- Данните не дават възможност за сравнение с предишни периоди и както ще видите при разпределението по вид гориво, делът на модерните задвижващи системи е, простете нелюбезността ми, жалък.
Това са част от красноречивите симптноми за липсващо разбиране за проблем и
остра нужда от цялостно решение – ситуация, за която отговорност носят както
държавата, така и ние – автомобилните хора, които за 25 години постигнахме един
най-обикновен провал.
Въпреки това ААП заслужават да им стиснем ръката: най-после измъченият от липса на данни бизнес (и не само той) има достъп до регистрациите на нови и употребявани автомобили, както и до базова информация за структурата на българския автомобилен парк – още не е за вярване, че занапред ще знаем повече, а излагането пред чужденците ще е една идея по-малко.
Победата всъщност е пирова, тъй като на двайсет и петата година получаваме информационен екзистенц-минимум, който е изначално и подразбиращо се задължение на МВР. При това само два пъти в годината, а не ежемесечно, както е нормално. Докато в КАТ се научат да събират и обработват информация по стандартите на XXI век и се сдобият с адекватна информационна система, ще трябва да се задоволим с това. Но трябва да е кристално ясно, че МВР спешно дължи на сектора модерен информационен масив, даващ възможност за сериозен анализ и планиране. Това обаче не променя положителния характер на събитието - и най-дългият път започва с една крачка. Искам да вярвам, че оттук насетне качеството на информацията само ще се подобрява. Ето и линкът към страницата на МВР: http://www.mvr.bg/Polezno_e_da_znaete/otchet_mps.htm
Какво ни казват числата
1. България е в устойчивото състояние на характеризираща се с ниска покупателна сила
пазарна стагнация, предопределяща структурно деградиращ автомобилен парк.
2. Хроничната политическа нестабилност и устойчивата бедност предполагат трудни продажби на нови автомобили, което е добра новина само за евтината Dacia; всички останали в една или друга степен се мъчат от срива на потребителското доверие.
3. Съотношението в продажбите нови/употребявани автомобили е достойно за страна от Третия свят.
4. Няма национална стратегия за автомобилна модернизация и състоянието на свободно падане не създава предпоставки за обратното. Стимулиращата потреблението на стари автомобили данъчна структура е само едно от многобройните следствия.
5. Под натиска на кризисната предизборна ситуация (прогнозата, че ще прерастне в кризисна следизборна не е въпрос на аналитичен гений) пазарът ще остане в безтегловност до края на годината. Предпоставки за фундаментална промяна впоследствие? Никакви.
6. Както ще видите от данните, реекспортът продължава, което е логично - в момента това е единственият достъпен тактически метод за поддръжка на минималната дилърска жизнеспособност в условия на разпад на вътрешното търсене, а информацията от МВР частично неутрализира вредата от него.
7. Данните са оскъдни и не дават възможност за пълноценно бизнес планиране. При тази
честота на актуализиране месечната информация на ACEA (Европейската
асоциация на автомобилните производители) за България сигурно ще продължи да се предоставя от ААП и ще е все така неточна.
8. Българската автомобилна общност, доколкото има такава, явно не е в състояние да окаже конструктивен натиск върху държавата в посока на създаването и поддържането на стабилна автомобилна екосистема.
9. Лишените от експертен капацитет "институции" това и чакат.
Така светлината в края на тунела очевидно се дължи на идващия влак, а ситуацията напомня следната вицова класика:
 |
|
Данните на МВР - коктейл от важна
информация,
липса на аналитичност, архаична технология и фактически грешки |
Краят на абсурда информацията да се продава по противоречащата на Закона за държавните такси Тарифа №4 е не по-малко абсурден: ще получаваме само част от нея (без продуктова аналитичност) и само два пъти в годината. Това е повече от недостатъчно за нуждите на оперативния бизнес анализ, а както ще видите от данните, те са твърде обобщени и с някои обясними само с архаична методика грешки:
- Превозните средства са категоризирани според стандартите, но откриваме и любопитната категория „неизвестна“, която не би трябвало да съществува;
- Освен нови и употребявани, превозните средства биват и „други“. При това в категорията попадат над 32 000, а числата са дадени без обяснение;
- Справката за средната възраст на българския автомобилен парк е направена във формат, който не позволява усредняването й, поради което не можем да се сравняваме с повечето държави в ЕС, за които отдавна има стандартизирана информация. Единственото, което става ясно е, че караме много стари коли;
- Данните не дават възможност за сравнение с предишни периоди и както ще видите при разпределението по вид гориво, делът на модерните задвижващи системи е, простете нелюбезността ми, жалък.
Въпреки това ААП заслужават да им стиснем ръката: най-после измъченият от липса на данни бизнес (и не само той) има достъп до регистрациите на нови и употребявани автомобили, както и до базова информация за структурата на българския автомобилен парк – още не е за вярване, че занапред ще знаем повече, а излагането пред чужденците ще е една идея по-малко.
Победата всъщност е пирова, тъй като на двайсет и петата година получаваме информационен екзистенц-минимум, който е изначално и подразбиращо се задължение на МВР. При това само два пъти в годината, а не ежемесечно, както е нормално. Докато в КАТ се научат да събират и обработват информация по стандартите на XXI век и се сдобият с адекватна информационна система, ще трябва да се задоволим с това. Но трябва да е кристално ясно, че МВР спешно дължи на сектора модерен информационен масив, даващ възможност за сериозен анализ и планиране. Това обаче не променя положителния характер на събитието - и най-дългият път започва с една крачка. Искам да вярвам, че оттук насетне качеството на информацията само ще се подобрява. Ето и линкът към страницата на МВР: http://www.mvr.bg/Polezno_e_da_znaete/otchet_mps.htm
Какво ни казват числата
1. България е в устойчивото състояние на характеризираща се с ниска покупателна сила
пазарна стагнация, предопределяща структурно деградиращ автомобилен парк.2. Хроничната политическа нестабилност и устойчивата бедност предполагат трудни продажби на нови автомобили, което е добра новина само за евтината Dacia; всички останали в една или друга степен се мъчат от срива на потребителското доверие.
3. Съотношението в продажбите нови/употребявани автомобили е достойно за страна от Третия свят.
4. Няма национална стратегия за автомобилна модернизация и състоянието на свободно падане не създава предпоставки за обратното. Стимулиращата потреблението на стари автомобили данъчна структура е само едно от многобройните следствия.
5. Под натиска на кризисната предизборна ситуация (прогнозата, че ще прерастне в кризисна следизборна не е въпрос на аналитичен гений) пазарът ще остане в безтегловност до края на годината. Предпоставки за фундаментална промяна впоследствие? Никакви.
6. Както ще видите от данните, реекспортът продължава, което е логично - в момента това е единственият достъпен тактически метод за поддръжка на минималната дилърска жизнеспособност в условия на разпад на вътрешното търсене, а информацията от МВР частично неутрализира вредата от него.
8. Българската автомобилна общност, доколкото има такава, явно не е в състояние да окаже конструктивен натиск върху държавата в посока на създаването и поддържането на стабилна автомобилна екосистема.
9. Лишените от експертен капацитет "институции" това и чакат.
Така светлината в края на тунела очевидно се дължи на идващия влак, а ситуацията напомня следната вицова класика:
Нане и Вуте пасат говеда на два
близки хълма. По едно време Нане нарушава рустикалната идилия:
- Вутеее, по радиото казаа, дека китайците биле излетели у Космосо, бе! - Сите лиии? - вика от отсрещния баир Вуте. - Не, само двама! - Е, па оти зяеш тогай?! Сп. "Тема" |
Няма коментари:
Публикуване на коментар