Peugeot 308 - кола на надеждата

В Сошо 308 е много повече от автомобил на годината

 

          Приликата с VW Golf e добро попадение

307

Това е символичният брой на точките, с които на Женевския автосалон новият 308 бе избран за кола на годината в Европа. В централата на Peugeot-Citroen скоро не e имало по-голям повод за шампанско: в компанията на две „електрички“ – BMW i3 и Tesla Model S френският лъв спечели убедителна победа, с която не само защити честта на конвенционалното задвижване, но направи нещо много по-важно – даде лъч светлина в тъмния френски тунел.

 

Често говорим напоследък, че PSA са в режим на свободно падане: само в последните две години загубите им са над 7 млрд. евро, което обаче е само най-видимата страна на червения айсберг. Компанията се нуждае отчаяно от овладяване на разходите (в което през 2013-а отбелязаха напредък) и нови приходи, което не се получи – оборотът от автомобили е спаднал с почти 5%.

 

На фона на драматичния сценарий, в който с поддържащи роли са включиха държавата и китайците от Dongfeng, признанието за 308 им дойде като ведро студена вода в средата на пустинята.

 

308

„Пежо“ 308, или Т9, както е другото му име, бележи радикална раздяла с традициите на миналото: край на визуалните френски финтифлюшки – прагматизмът и здравия разум тържествуват. Оформена в духа на 208 и 508, новата триста и осмица е по-къса (4,25 м) и по-ниска (1,46 м) от еднообемния си предшественик.

 

На вид е френска версия на VW Golf, което обаче е хубаво: колата излъчва ведра и уверена сдържаност. Опитът ми показва, че както при хората, така и при колите прекалено яркото външно оперение крие сериозни дефицити в характера, а на шаренията се гледа като на любим метод за замазването им. С 308 случаят не е такъв: без да липсват типичните за последното поколение на марката визуални маркери пропорциите са приятни и напълно в духа на германските шампиони в сегмента.

 

Няма никакъв спор, че с тази кола в Сошо се опитват да спечелят на своя страна разумните купувачи и го правят с кола, която не би могла да бъде по-радикално различна от предшественика. На този подход може да се погледне по два начина: като на признато поражение за френската самодостатъчност и като на тържество на реализма. Което и да предпочетете, колата няма проблеми с външността си.

 

Колкото до техниката, съдете сами: напълно нова модулна архитектура (EMP2); широка употреба на стомани с висока якост, алуминий, композити и разнообразни техники на свързването им; 140 кг. по-лека (за С сегмент говорим, не забравяйте). Мога да ви разхождам дълго из подробностите, но днес няма да броим дърветата, а ще наблегнем на гората - общото усещане.

          Част от странностите вътре: контурът на централния дисплей е осмоъгълен,

          а оборотомерът - обратен

Гледката вътре е подобна на 208 и 2008: уредите са високо, воланът е малък, а благодарение на централния дисплей бутоните са почти напълно изметени. Новината е смесена: от една страна високо поставените уреди в 208 направо ме разбиха – така и не се наместих. От друга, благодарение на високата позиция в 2008 нямах проблем. В 308 положението е по средата – удобното наместване с достатъчна видимост, без воланът да е ниско в скута ви е въпрос на ръст. Другият недостатък е твърдата лъскава пластмаса в долната част на странно изглеждащата централна конзола. Общото впечатление обаче, което е и най-важно, е за качествен напредък: мястото отпред е достатъчно, а традиционната за пежата теснотия отзад е сравнима само с ревонстно пазените марки на шампанското и коняка в едноименните географски региони. Противоречията продължават: седалките са просто жестоки, телефонната интеграция – безпроблемна и кирилизирана, а интерфейсът за вторичните настройки – логичен и с добра графика. Сърцето ми подскочи от радост, когато видях, че некомпресираните аудио файлове се четат, но нарасналата звукова динамика разконспирира потропващите под натиска на супербаса пластмаси.

1.6-литровият дизел, от който се очакват най-много продажби, е един от най-приятните тихи и гъвкави агрегати от отиващото си нафтово поколение: ускорява лекото (само 1160 кг.) купе уверено, изпреварва без замисляне и охотно поддържа високо магистрално темпо. Всичко това е съпроводено с тишина заради добрата изолация и дългите предавки. Това ме подсеща, че ходът на педала на съединителя е точен, а разстоянията между шестте скорости, които преди бяха толкова големи, че имаха отделни пощенски кодове, тук са значително скъсени.

Изобщо 308 е приятна за лежерно каране кола: масовата публика ще намери окачването за комфортно (на мен ми е меко), воланът – не прекалено лек. Е, няма ли нещо за заяждане? – ще зададете напълно легитимен въпрос. Само едно – отговарям – разходът на гориво, който е толкова далеч от лабораторния, че няма и да ви занимавам. Което обаче не означава, че колата е лакома, или че няма други и проблеми.

 Другите проблеми

Произтичат на първо място от волана и окачването, които под напрежение омекват и олекват - губите почти напълно обратната връзка с шасито. Да, 308 определено не е за спортно каране. Освен това в „Пежо“ очевидно са взели стратегическото решение да развиват безкрайно псевдо-Макферсъна и любимата им задна греда. ОК, все пак не е GTI, а и друго решение би оскъпило още крайния резултат. Истината е, че при обикновено придвижване всичко това остава (почти) незабелязано.

          С-образният профил на задните светлини е дискретен, а графиката им – приятна

Другият проблем е по-сериозен: Peugeot са в групата на най-губещите от европейския пазарен срив в последните години масови производители и го разбират отлично. За да излязат от ситуацията обаче те трябва да променят имиджа си, а това е работа за поколения, докато парите трябват днес. Това поставя колегите ми от дистрибуцията под натиска да продават по-скъпо модел на марка с разклатен имидж. Задачата е още по-тежка в България, чиято покупателна сила стана на пух и прах и не остави пространство за полезни ходове.

 

Този път обаче има добра новина: за първи път от много години Peugeot излизат в ключовия за Европа С сегмент с продукт без очевидни недостатъци: 308 може и да е форма на отстъпление пред разгромния континентален германски блицклиг, но новият френски хечбек е продукт, от който в PSA нямат нито една причина да се срамуват; напротив – колата им е акт на похвална дързост. Тъкмо в това е и надеждата.

 

Само се питам защо трябваше да чакаме толкова дълго. 

 

Сп. "Тема"