FIAT-Chrysler: Планина от дълг

Серджо Маркионе най-после осигури сделката. Следващият етап е създаването на организация, способна да излезе срещу глобалните лидери Toyota, General Motors и Volkswagen

Тлъсти печалби от Ferrari, Maserati и съживените Alfa Romeo; стотинки за дневни от подпомогнатите от най-ефективни производствени методи FIAT, Lancia, Chrysler и Jeep – това е визията на Серджо Маркионе за Fiat Chrysler Automobiles (FCA).

По пътя към новия живот критиците му обаче виждат препятствие: планината от дълг, чието обслужване гълта 2.7 млрд. долара годишно – ситуация, плачеща за решителни действия. Зловещата сума е равна на разработването на между два и четири нови модела годишно в зависимост от използваните методи.

Принуден да забави инвестициите в нови модели за освежаване на стареещата гама, FIAT минава през тежък период в Европа. Перспективата за подмладяването й минава през отклоняване на разходите за лихви към нови модели и мнозина се питат дали FCA е в състояние да скръцне със зъби и разпродаде семейното сребро – двете си луксозни марки в случая.

Продавайки Ferrari и Maserati Маркионе би решил проблемите си, но проф. Фердинанд Дуденхьофер от Центъра за автомобилни изследвания CAR в Дуйсбург-Есен е на друго мнение: „Продажбата на Ferrari и Maserati е възможна стратегия, но при тези високи борсови цени, ако толкова го е искал (Маркионе), вече да го е направил.“ 

Няма ликвидни проблеми 

Дуденхьофер продължава, че в момента компанията има пари и е без ликвидни проблеми. Но професорът описва плановете на довереника на семейство Аниели като хазарт: покупката на остатъчните 41.6% от акциите от здравноосигурителния фонд на силния профсъюз UAW на практика е избор между нови модели сега и застраховка за бъдещо профсъюзно вето срещу плановете му. „Играта е рискована, а Маркионе със сигурност е комарджия – обича рисковете, но досега те са му се отплащали.“

Експертът смята и че пътят на FCA до ринга на големите е дълъг – общият обем на производството в групата е едва 3.5 милиона* коли: „Това все още е размерът на Honda. Пътят дори до Hyundai-KIA или Renault-Nissan ще е дълъг. В миналото обаче той поемаше много рискове, на които FIAT дължи оцеляването си.

Досега „Фиат“ се справяха с продължителния европейски спад, режейки инвестициите в нови модели и наблягайки на градската си ретро кола 500 и дериватите й плюс Panda. 

 

          Докато Обама и FIAT спасяваха Chrysler, мнозина се питат и кога 
          най-после Маркионе ще смени пуловера

Аналитикът Арнт Елингхорст от ISI смята дълговия проблем на FCA за сериозен, но управляем, дори без продажбата на ценни активи: „Не смятам, че с 10 милиарда евро нетен дълг Fiat-Chrysler са в състояние да удържат инвестиционните нива за поддържане на дейността си. Пазарът очаква рекапитализация.

Продажба на Ferrari и Maserati? Те са добрата част от бизнеса, с която никой не иска да се разделя. Незабавна ликвидна опасност няма, но ситуацията трябва да остане на върха на приоритетите им.“

Маркионе обеща подробен план за бъдещето на групата през Май. Включва ли той мащабна инвестиция в архивираните Alfa Romeo – лишени от модели и губещи от десетилетия, но с планове за навлизане в Щатите? „Обръщането на Alfa Romeo е въпрос на 15-20 години – отговаря Елингхорст. По-интересно ни е как Chrysler смятат да скъсят разликата в рентабилността с GM и Ford. Сериозният им бизнес в САЩ би могъл да финансира развитие; Латинска Америка има добър потенциал и ако „Фиат“ не губят прекалено много в Европа, общият резултат не е чак толкова лош, колкото изглежда на тези, които през годините следят само FIAT.“

Дори износът на Alfa Romeo и Maserati да полети, както се очаква, той ще запълни само малка част от внушителния свободен капацитет на италианските заводи, който според IHS Automotive data през миналата година е 1/3 от максималните 1.87 млн. автомобила.

Стратегът със синия пуловер и спаднала до 3.6 млн. евро през 2013-а заплата обеща запазване на италианското производство и възстановяване на хиляди работни места през правителствени програми за временна заетост, но профсъюзите дълбоко се съмняват. Генералният секретар на профсъюзния клон на Fiom в Торино: „Няма начин премиум стратегията да запълни целия италиански производствен капацитет.“ 

Следващото развитие явно ще зависи от волята на новия премиер Матео Ренци да изпълни обещанията си за намаляването на разходите за труд и бюрокрация в опит да повтори френските и испански усилия за повече гъвкавост. И ако Маркионе успее да убеди политици и работници, че планът му носи шанс за възстановяване, това вероятно ще помогне на всички да преглътнат краткосрочните жертви. 

Chrysler нагоре 

„Позитивното в бизнеса идва от „Крайслер“ и по никакъв начин от „Фиат““ – завършва Елингхорст. 

Макс Уарбартън от Bernstein Research e по-песимистичен. Според него бразилската печатница за пари на Fiat е затворена без вероятност за връщане към старото величие. Според него масовият пазар на италианците в Европа е кауза пердута, а приходите на Chrysler – замразени: „FIAT остава крехък, силно кредитиран бизнес без близки шансове за приходи.“

Фердинанд Дуденхьофер не забравя и Азия: „Според мен Китай е важен за „Фиат“. Дали ще има пари за голяма крачка там ще видим, но виждам проблем, ако няма.“ 

Прекалено големи за провал 

На фона на Джон Уормалд от консултантите Autopolis мнението на Макс Уарбартън, че сливането е симптоматично за общата неспособност на индустрията да се справя с проблеми и да взема реалистични решения изглежда направо позитивно.  

Критичните решения за свръхкапацитета в Европа се отлагат заради отчаяните опити на правителствата да избегнат последствията от затварянето на заводи, наемащи хиляди. Решенията им често представляват дългосрочно обременяване със задължения, а когато падежът на сметките настъпи, те вече са пенсионери в невъзможност да бъдат наказани от избирателите си. Да не пропускаме и че Chrysler също дължи оцеляването си на правителствена интервенция, както и на парите на италианците – от 20% през 2009-а делът им стигна 58.5. 

„Тежестта на лихвите е огромна - така се случва, когато поддържате живота на мъртвите. Цялата масова автомобилна индустрия е хронично болна финансово. FCA е само един от най-лошите случаи. Проблемът е, че никой не изпада от бизнеса, което е естественото лекарство; те всички са спасявани от ужасените от загуба на работни места правителства. Също като банките – прекалено големи да се провалят“ – завършва саркастично днешната ни беседа Уормалд.

В края й само ще допълня, че току-що видяхме как с парите на френските данъкоплатци и китайците от Dongfeng Motor сериалът по отлагането на неизбежното в Peugeot-Citroen навлезе в нов сезон, илюстриращ прекрасно поредния правителствен ужас пред логиката на живота.

*Вероятно грешка, тъй като производството за 2013 г. е 4.4 млн.

Сп. "Тема"