Adam: какво, по дяволите, правят с Opel?

Новият Opel Adam - естетическата му еклектичност е отлична илюстрация на хаоса в компанията.

"Нуждаем се от възвръщане на традиционата клиентска база. Изкачихме Opel твърде бързо. Пътят напред е да направим автомобилите си по-достъпни."

Карл-Фридрих Щраке, краят на юни 2012 година.

Вчера Opel официално разпространи прес-информацията за един от двата си предстоящи малки модела - Adam.

Извън обичайния комуникационен дим, целта e очевидна - парче от сегмента на градския микро шик, в който Audi, FIAT, Mini  и  VW господстват, а Citroen се облизва. Opel иска да навлезе в категория, в която добавената стойност се базира на корпоративната митология и предоставя на производителите шанс за по-висока норма на печалба от возила с дължина под 4 метра. Звучи привлекателно.

Всяка прилика с FIAT 500 и Audi A1 е случайна.

Появата на модел в този сегмент би била логична, ако:

- С Adam Opel възражда митове от "героичното" си минало и се вписва в корпоративната философия и/или история, което е важен емоционален аргумент на добавената стойност: все пак в покупката на такива коли няма капка разум - всичко е емоция;

- Това е автомобил с ярка индивидуалност;

- Това е автомобил в т.нар. "премиум-мини" сегмент, който казва нещо ново - било като технология, било като имидж;

- Това е автомобил, деклариращ амбиции да индивидуализира и подчертае личния стил и начин на живот на собственика си.

Интериорът е логично продължение на външността.

Вместо това Opel представя автомобил, който:

- Не стъпва върху никаква традиция и не е в контекста на дългосрочно разбиране за бъдещето на марката; тъкмо обратното - противоречи с вижданията на Щраке;

- Предлага неограничена индивидуализация на базата на бои, тъкани и стикери, но нищо съществено, произтичащо от стиловия език на Opel, в който обикновено се инвестира с десетилетия. Нещо повече - не е нужно да се вглеждате внимателно, за да откриете еклектична смес от "заемки" от конкуренцията, а цялостният му облик е напълно различен от визуалния код на актуалната гама;

- Не индивидуализира собственика си, защото индивидуализацията на първо място произтича от облика на марката и чак след това от контраста на ярки цветове в отделен продукт;

- Не казва нищо ново по същество в технологично отношение. Вместо това - софтуерна и интерфейс-козметика от "умната" мобилна телефония;

- Ще бъде гарантирано скъп, а това е кошмар за дилърите, когато цената не е защитена по начините, за които говорих, а аргументите на конкуренцията - много по-силни.

Adam се появява в контекста на пълна бъркотия: за последното десетилетие компанията смени ръководители с напълно противоположни възгледи: Карл-Петер Форстер беше човек от школата на БМВ, който вярваше, че пътят на марката е нагоре, резултат от което са повечето прекрасни модели в момента - Astra, Corsa, Insignia и Meriva. Карл-Фридрих Щраке пък напоследък каза точно обратното, което вещае всичко друго, но не и приемственост.

Opel Combo = FIAT Doblo.

А гамата? Тя е пълен стилистичен и технологичен хаос, отразяващ управленската неспособност на GM. Чак се преклонявам пред творческия гений, сътворил пълната противоположност на технологичната унификация, която е майка на икономиите от мащаб:

Agila: Suzuki Splash със сменени емблеми.

Agila е Suzuki със сменени емблеми; новият Combo е FIAT Doblo; двете лекотоварни предложения - Vivaro и Movano са рена. В заключение, Ampera и Zafira Tourer с "бумеранговите" си предници са, чакайте да преброя, шесто превъплащение на дизайнерския език от гама с дузина основни модели.

Opel Movano e Renault Master.

Добавете щедра щипка кадрови промени на главните дизайнери и гарнирайте със седем процента дял в Peugeot.

А, да, за малко да забравя: за около две десетилетия GM сменя точно осем главни изпълнителни директори на европейската си собственост.

Накрая мога само да кажа, че предстоящата премиера на Mokka обещава много повече, отколкото необяснимият Adam, чиято нерадостна съдба не е трудна за предсказване в контекста на най-забележителното автомобилно корпоративно  лутане в следвоенните години.

Добрата новина е, че напук на всичко, гръбнакът на гамата на Opel в момента е най-добрият, който помня; лошата - че това изобщо не е достатъчно.

Поведението не може да се компенсира с продукт.

Така ли се управлява марка с над сто и десет години история?