Случаят Great Wall

           Началото бе дори без асфалтиран път

Вече почти половин век България прави различно успешни опити да произвежда автомобили: „Булгаррено“, „Пирин Фиат“, „Москвич“ и „Роувър“ са няколкото малки опита на страната ни да се появи на автомобилната карта, които така и не постигнаха траен успех, а дълги години патриотичното ни автомобилно трудолюбие се отъждествяваше само с производството на компоненти.

Всичко това до миналия февруари, когато с подобаващ оптимизъм и известно закъснение бе открит заводът на съвместното предприятие с много мажоритарно българско участие.

Това е събитие, на което трябва да се радваме най-малко по две причини: 

Вдъхва живот на българското автомобилостроене 

Макар и повечето български автомобилни индустриални и образователни ресурси да са напълно унищожени, заводът в село Баховица край Ловеч дава шанс на възстановяването им с продукт, сглобяван тук. Средното техническо образование пък е гръбнак на автомобилната индустрия и дори само обстоятелството, че производството е отворено към учениците заслужава голяма похвала. Дано имаме повече подобни инвестиционни проекти. 

Създава работни места в деиндустриализиран регион

Ако докаже жизнеспособността си, той би могъл да предостави хиляди работни места и да даде добър пример за възможностите на зетостта в района.

           Оцеляването на проекта е шанс за българската индустрия и заетостта 

           на младите

И двете обстоятелства са от критична важност за останките от българската икономика, чиято реанимация има нужда от големи дози точно такава предприемаческа дързост.

За съжаление, нямаше по-неподходящ момент за начало: европейската автомобилна индустрия е затисната от пресата на континенталната дългова катастрофа*, дори зрели пазари се сриват, а покупателната сила се топи като юнски сладолед. В тази среда най-пострадали са именно масовите производители, които загубиха почва под краката си: трудно спечелените пари се харчат внимателно и за продукти с висока добавена стойност, на чиято покупка се гледа не толкова като на разход, колкото като на инвестиция. Така малките модели на големите премиум производители, добилите заслужено самочувствие румънски франкофони и безмилостните корейци обират каймака. Тенденцията е трайна и най-засегнати са държавите от Южна Европа, която пък е основният целеви пазар за китайската емблема на ловешкия проект.

           Май 2009 - първата копка

Проблемите 

Европейската автомобилна индустрия е на ценностен кръстопът: тя трябва да спешно да избере посока, обезпечаваща устойчивост във времената на новата икономическа реалност и променящи се потребителски нагласи. Заради тях средната възраст на колите дори в Западна Европа расте; младите поколения – непомнещи война и бедност като бащите и дядовците си - не се кълнат в автомобилите, а в умните си телефони и не виждат нищо яко в притежанието на кола.

У нас работата е съвсем друга: безразборната ни примитивна автомобилизация е много далеч от истината и налага спешни мерки, но те са немислими без фундаменталното вдигане на страната – конструктивните процеси тук по правило са мъчителни - липсват манталитет, разбиране за проблема, воля и качества за решаването му.

В този контекст „Литекс Мотърс“ се появиха на пазара с технологично прост, сравнително евтин продукт, без репутация, който трябва да се бори с доказани виртуози на бюджетните колела, като „Дачия“ и „Шкода“, и паническите отстъпки на останалите. В допълнение, декларираните намерения за навлизане на Балканите и в Централна Европа се бавят, което не помага на остро нуждаещия се от обеми проект. Македония е поела едва 100 коли, а България за 14 месеца – само около 1700, част от които, по един или друг начин, са на улицата с комуникационна цел и зад тях не стоят реални финансови транзакции. А пазарната картина за първите четири месеца на годината изобщо не е радостна.

Една от аксиомите на автомобилната дистрибуция е, че основните приходи на дилърите идват от сервизната им дейност. Тя е функция от пазарното проникване на продукта им: колкото повече на улицата, толкова повече в сервиза – гласи тя. В случая Made in Ловеч тя все още не работи, тъй като автомобилите са малко и обслужването им не носи оборотите, обезпечаващи жизнеспособността на дилърската мрежа. 

           Февруари 2012 - откриването

Беглият поглед върху числата показва спад в пазарния дял на марката през първите четири месеца на годината, който се дължи на комбинация от фактори като брутална конкуренция, липса на развитие на гамата и плавен преход между моделните поколения, както и неизградено доверие в продукта. Прибавете недостиг на китайска подкрепа, забавяне в регионалното навлизане, скъп финансов ресурс и приоритет на местното производство в много от целевите пазари. Така получаваме рецепта за реални заплахи.

Точно така: „Литекс Мотърс“ имат остра нужда от още продажби, а те не идват без нови модели, разширяване на гамата, съживяване на дилърската мрежа и най-важното – експорт. Да, предстои да видим новия им малък седан - Voleex C30 и следващия среден джип Hover H6, но това е недостатъчно за борба с мощна и добре структурирана конкуренция с широка гама, опит и ресурси. 

Размерът има значение 

Макар и най-големият частен производител в Китай, „Грейт Уол“ не е голям по стандартите на автомобилната индустрия: един милион общ годишен капацитет е далеч от праговете, осигуряващи ключовите икономии от мащаб, а на този фон местен микропроизводител в четирицифрен порядък предполага висока себестойност и предизвикателни финанси.

Разказвам всичко това, защото не всичко се вижда от публиката, а ставащото зад кулисите е важно. 

Там виждаме малък за мащабите на индустрията инвеститор в опростен технологичен процес на продукт с неукрепнала репутация. Тази комбинация поставя екипажа на „Литекс Мотърс“ пред нелеката задача да търси висока скорост в условия на щорм при насрещен вятър.

Иначе покрай пазарното въвеждане на трите модела от първоначалната гама на завода видяхме обичайната медийна шумотевица, родила добро комуникационно творчество, като клипа със Захари Бахаров и спретнатите стъклени павилиони из центъра на София. Приятната работа бе разнообразена с маркетингови хитове като самопровъзгласяването на Steed за „King of LCV”, блъснало се челно в проблема с лошата пазарна информация, която не позволява дори да се самопохвалиш като хората. 

И така: вече година и половина проектът „Made in Lovech” води неравна битка с четирите стихии за правото си на съществуване. 

Хладният ум ме кара да се питам какви са дългосрочните шансове на дръзкото автомобилно начинание Great Wall, а горещото сърце - да му пожелая успех, защото България се нуждае отчаяно от собствена индустрия и инвестиции.

В. "Преса"