 | |
| Маховикът на Volvo |
С налагането на все по-тежки правителствени регулации за енергийната ефективност на автомобилите в името на спасяването на затоплящата се планета и справянето с изчерпващите се изкопаеми горива все по-често слушаме лекции за бъдещето, което миналата седмица принадлежеше на хибридите, тази – на електромобилите, а следващата – сигурно на горивните клетки.
Маховик от Швеция и сгъстен въздух от Франция
Във Volvo работят върху маховици, съхраняващи и освобождаващи в подходящ момент енергията от движението; Peugeot-Citroen натискат хибрида със сгъстен въздух, прилагащ технология за заместване на батерията от торпедото. Движещият се автомобил генерира енергия, зареждаща резервоар със сгъстен въздух, който при нужда се освобождава и разширява, произвеждайки енергия.
Заради страха да не бъдат изненадани от нова технология, която да съсипе пазарите им, производителите инвестират милиарди: Съюзниците от Renault-Nissan изхарчиха около 4.5 милиарда евро за разработката на електромобили; BMW – над 2 за малкото i3 и спортния заряден хибрид i8.
На този фон консултантите от LMC Automotive смятат, че производителите трябва да успокоят топката.
По техни предвиждания към 2025 година традиционните двигатели с вътрешно горене ще имат 85% пазарен дял, а чистите електромобили – скромните 3. Това прави френско-японската мечта за дял от 10% към 2020-а да изглежда плашещо оптимистична. Все пак Renault-Nissan прибраха крилете, признавайки целта от милион и половина продажби към 2016 за непостижима.
LMC отбелязва, че независимо от абсолютното си мнозинство добрият стар двигател с вътрешно горене ще адаптира нови технологии за ефективност, включващи електрификация: „48-волтовата архитектура ще бъде по-икономична“ – започва Ал Бедуел от офиса им в Оксфорд.
Качването на волтажа в електроинсталациите на колите ще олекотява бивши механични системи като управление, охлаждане и хидравлика; завиване и спиране „по кабел” стават възможни, спадат броят и теглото на кабелите.
 |
| Сгъстеният въздух на Peugeot |
Бедуел очаква повече вариации на хибридната тема с растящ пазарен дял и
борещи се за оцеляване електромобили: „меки” хибриди като Honda Insight,
използващи тока като добавка към двигателя, но не и за автономно придвижване;
пълни хибриди като Toyota Prius, допускащ ограничена автономия на ток и електромобили с увеличен (от бордови генератор) пробег
като Opel Ampera вече са част от алтернативния пейзаж.
Към момента около 97% от автомобилите се движат с конвенционални двигатели. Прогнозата им към 2025-а изглежда така: хибридите ще получат още 6; горивните клетки – 0.5; природният газ и многогоривните двигатели – до 6.5.
Последните продажби на електромобили потвърждават прогнозите: свръхскъпия Model S на Tesla върви по-добре от относително евтиния Nissan Leaf. Миналата година Nissan продадоха почти 10 000, а Tesla се надяват на двойно повече през тази.
Крис Гайл, аналитик от IHS Automoive в Лондон, е съгласен, че докъм 2030-а конвенционалните двигатели ще държат лъвския пай в Европа, а в Щатите няма да е много по-различно: „Системата HybridAir, разработвана от Peugeot и Bosch, вече има извънпътно приложение, така че няма да се нуждае от голямо развитие, за да стигне до пътищата. Пред маховика има малко по-дълъг път, но и двете предлагат интересна алтернатива на батериите. Вярваме, че има умерен шанс за пазарното им въвеждане, но големи обеми не се очакват преди 2020-а.” Също като Бедуел той очаква 48-волтовата технология да подпомогне енергийната ефективност на много по-ниска цена от батериите: „Автомобилите (използващи 48-волтови електрически системи) са еволюция на съществуваща технология, за разлика от скъпата революция на пълните хибриди. Добавяйки скромно подобрение в съотношението мощност/въртящ момент в по-голям брой автомобили, производителите ще могат да смалят двигателите си и да свалят общия разход на гориво на по-ниска цена.”
Във Frost & Sullivan Индия очакват очакват много от горивните клетки, но не скоро. Те виждат значителни инвестиции в ток и хибриди, но очакват дял на батериите между 4 и 6% към 2020-а – много под прогнозите в Renault-Nissan.
Поотпуснете се
Двигателят с вътрешно горене (ДВГ) ще доминира, така че всички могат да се поотпуснат: „Доминацията на ДВГ в следващите 15 години е вън от съмнение; голямото развитие ще идва от подобрената му ефективност. Тя ще включва агресивен хибридизиран даунсайзинг (намаляване на размера) и последни силови технологии.”
Политическият натиск за драстично подобряване на енергийната ефективност на колите произтича от убедеността на правителствата, че въглеродният двуокис опасно затопля планетата, а пресъхването на изкопаемите горива предстои по-скоро рано, отколкото късно. Въглеродната религия има сериозните си опоненти, но от двете страни на Атлантика няма никакви признаци за спад в темпото: в Европа към 2020-а усредненият разход на гориво в цялата производствена гама трябва да е 3.6 - 4.1л/100км, съответно за дизеловите и бензиновите автомобили. Вашингтон е разпоредил до 2025 г. средният им разход да падне до 54.5 мили/галон (4.32 л/100км) – почти двойно под сегашния стандарт.
И след като новите (спорни от екологична гледна точка) технологии за добив на горива намаляват заплахата от пресъхване на горвните кладенци и усещането за драматизъм спада, за същите тези правителства ще е все по-трудно да защитават високата цена на енергийната ефективност.
В. "Преса"
Към момента около 97% от автомобилите се движат с конвенционални двигатели. Прогнозата им към 2025-а изглежда така: хибридите ще получат още 6; горивните клетки – 0.5; природният газ и многогоривните двигатели – до 6.5.
Последните продажби на електромобили потвърждават прогнозите: свръхскъпия Model S на Tesla върви по-добре от относително евтиния Nissan Leaf. Миналата година Nissan продадоха почти 10 000, а Tesla се надяват на двойно повече през тази.
Крис Гайл, аналитик от IHS Automoive в Лондон, е съгласен, че докъм 2030-а конвенционалните двигатели ще държат лъвския пай в Европа, а в Щатите няма да е много по-различно: „Системата HybridAir, разработвана от Peugeot и Bosch, вече има извънпътно приложение, така че няма да се нуждае от голямо развитие, за да стигне до пътищата. Пред маховика има малко по-дълъг път, но и двете предлагат интересна алтернатива на батериите. Вярваме, че има умерен шанс за пазарното им въвеждане, но големи обеми не се очакват преди 2020-а.” Също като Бедуел той очаква 48-волтовата технология да подпомогне енергийната ефективност на много по-ниска цена от батериите: „Автомобилите (използващи 48-волтови електрически системи) са еволюция на съществуваща технология, за разлика от скъпата революция на пълните хибриди. Добавяйки скромно подобрение в съотношението мощност/въртящ момент в по-голям брой автомобили, производителите ще могат да смалят двигателите си и да свалят общия разход на гориво на по-ниска цена.”
Във Frost & Sullivan Индия очакват очакват много от горивните клетки, но не скоро. Те виждат значителни инвестиции в ток и хибриди, но очакват дял на батериите между 4 и 6% към 2020-а – много под прогнозите в Renault-Nissan.
Поотпуснете се
Двигателят с вътрешно горене (ДВГ) ще доминира, така че всички могат да се поотпуснат: „Доминацията на ДВГ в следващите 15 години е вън от съмнение; голямото развитие ще идва от подобрената му ефективност. Тя ще включва агресивен хибридизиран даунсайзинг (намаляване на размера) и последни силови технологии.”
Политическият натиск за драстично подобряване на енергийната ефективност на колите произтича от убедеността на правителствата, че въглеродният двуокис опасно затопля планетата, а пресъхването на изкопаемите горива предстои по-скоро рано, отколкото късно. Въглеродната религия има сериозните си опоненти, но от двете страни на Атлантика няма никакви признаци за спад в темпото: в Европа към 2020-а усредненият разход на гориво в цялата производствена гама трябва да е 3.6 - 4.1л/100км, съответно за дизеловите и бензиновите автомобили. Вашингтон е разпоредил до 2025 г. средният им разход да падне до 54.5 мили/галон (4.32 л/100км) – почти двойно под сегашния стандарт.
И след като новите (спорни от екологична гледна точка) технологии за добив на горива намаляват заплахата от пресъхване на горвните кладенци и усещането за драматизъм спада, за същите тези правителства ще е все по-трудно да защитават високата цена на енергийната ефективност.
В. "Преса"
Няма коментари:
Публикуване на коментар