Пазарът:

В Европа - ръстов април, но все така тежка картина                                            

В България - BMW е пред Great Wall на опустошения ни пазар 

За пръв път от септември 2011-а през април Европа отбеляза ръстов месец, но пожелателните заключения за край на рецесията са крайно преувеличени – системните причини за тежката ситуация остават.

Големите печеливши се оказаха VW Group, Daimler и част от азиатците а Opel изглежда са навлезли в етап на овладяване на свободното падане, което е светъл лъч надежда за изстрадалата марка. В последните години девизът е „Евтин или премиум”; той поставя традиционните масови европейски производители под чудовищен натиск и видимо радва Dacia.

Май потвърждава предположенията за нетрайността на априлския полъх и всичко остава постарому: спадовете в Германия, Франция, Италия и Испания продължават, а виновник за мига на заблуда са великденските празници, отворили два допълнителни работни дни. Обединеното кралство продължава да се представя най-стабилно: в пълен контраст с останалите големи пазарът им расте вече 15 последователни месеца, но общата картина остава все така нерадостна.

Eдинодушие по отношение на данните от България няма. ACEA (Eвропейската асоциация на автомобилните производители) и най-надеждният доставчик на пазарни данни - JATO са на коренно противоположни мнения. По политически причини едните преписват буквално от ААП, защото предпочитат неверни данни, отколкото празен ред и в това има логика: България не е пазароопределящ фактор, абсолютните ни стойности са в рамките на статистическата грешка и всички са доволни. Но професионалистите от JATO избират празния ред пред невярната информация, независимо от малкия ни размер. И това е правилният подход, защото България се е превърнала в регионален автомобилен експортен център, което обезсмисля статистиката. Същото с деленето леки/лекотоварни автомобили: заради сертификатите за съответствие, пестящи ДДС, дори данните на ACEA за нас (отново копирани от ААП) са прогнозни.  Иначе, ако си направите труда да съпоставите разликите, ще видите, че с изключение на Кипър, са минимални – явно в региона няма втори като нас.

Заради това ви съветвам да гледате на плахия ми опит за прогноза критично - като символичен акт на съпротива срещу информационния мрак. Тук данните са обидно оскъдни и докато КАТ не се размърдат с безплатна аналитична месечна справка за регистрациите ще е така. Докога този анахронизъм, МВР?

И въпреки липсата на статистика фактите са налице: ситуацията е устойчиво рецесивна, а без реекспорта данните за класирането на пазарните водачи при марките и моделите ще е по-различно. Позволявам си популярното „обосновано предположение”, че №1 по вътрешни продажби е „Тойота“, а в търсенето на KIA Sportage водещ е външният импулс. Тепърва ще наблюдаваме положителния ефект от пазарното навлизане на новите моделни поколения дачии и шкоди, в които има много потенциал. 

BMW пък продава повече от Great Wall, което, дори при едва мъждукащата ни покупателна сила, е знаково доказателство за значението на доверието: в тежки времена хората не могат да си позволят авантюри с изстрадания кеш. Няма да се изненадам и ако при високите германски марки Mercedes са се изравнили, или изпреварили с малко Audi.

Дори най-беглият регионален анализ топи изкуствената ми предсалонна усмивка:

София е 2/3 от България, а заедно с почти равните Пловдив и Варна правят над 4/5. Това е поредното доказателство, че покупателната сила се топи стремително от периферията към центъра – мрежите отслабват прогресивно, а София поддържа жизнените функции с реекспорт и жестока борба за флотски продажби.

Само при две марки – Chevrolet и Mitsubishi София е под половината от продажбите, а Dacia и Toyota крепят баланса. В другия край са Great Wall, които с 80 процента дял на София дават още един сигнал за критична фаза. KIA и Peugeot също са около и над 75-те процента и там също има много работа, въпреки че обстоятелствата са различни.

С каквито и числа да ви замервам обаче, рухналата покупателна сила и липсата на държавна политика за насърчаване на обновяването на автомобилния парк през годините води до естествен резултат: годишно се продават приблизително 15 000 нови и 200 000 употребявани автомобили – допуснахме имплозия, от която трябва да се плашим и срамуваме. 

В този контекст електромобилните нули са логични: предстои да се порадваме на преходната медийна врява покрай сделката на Renault с куриерите от „Спиди“, но тя е само повод да си напомним, че най-големият враг на модернизацията на автомобилите в България е манталитетът  на самата България.

Стига съм хабил мастило – имаме спешна нужда от стратегия за модернизация и повишаване на енергийната ефективност на автомобилния парк до 2050-а, план за действие до 2020-а и насърчаващо законодателство. Какво чакаме?

В. "Преса" 

PS

За читателите на блога ще кажа, че докато приложението се печаташе излязоха "данните" за България през май, които, както не е трудно да се досетим, с нищо не променят както общата картина, така и изводите от нея.