Преобрази ли се в кошмар мечтата?

Eлектромобилните продажби се увеличават, но далеч не с темпото, на което автомобилните производители разчитаха

    Porsche Macan EV

    След едно десетилетие на зле концептуализиран, лошо планиран и насилствено наложен истеричен регулаторен и пропаганден натиск задвижваните от лекомислено провъзгласената за единствено праведна технология електрически превозни средства преминаха етап на ренесанс. Но напоследък ръстът при батерийните електромобили изглежда е достигнал плато. Гледани поотделно, числата стоят добре: според IEA например продадените миналата година над 17 млн. електромобила са рекорд, а ръстът спрямо 2023-а е внушителните 25%.

Глобалните тенденции остават позитивни: въпреки общия пазарен спад в ЕС през първото тримесечие на 2025-а електромобилните продажби според ACEA  растат с 12%. Заредената с несигурност американска търговска политика помогна на щатския пазарен ръст: паникьосано от предстоящото тотално поскъпване, местното автомобилно потребление произведе приличните електромобилни +11.4% през първото тримесечие; негативите там, разбира се, ще имат нужда от някой и друг месец, за да се разгърнат в пълнота, но това е друга тема.

Гледайки към Китай, не можем да не се изпълним с възхищение пред поднебесния поход на, както неясно защо ги наричат там, NEV (New Energy Vehicles): електромобилите там маркират внушителния 35-процентъв ръст, което е в основата на около 60% от съвкупния световен пазарен електромобилен ръст изобщо.

    От друга страна британският премиер Киър Стармър може да е обвинил американските тарифи за решението си да смекчи указа за превозни средства с нулеви емисии на Обединеното кралство, но истината е по-друга: още преди тарифите индустрията бе уведомила правителството, че потребителите не купуват електрически превозни средства в необходимите количества.

Изглежда би могло да е възможно сривът в печалбите на Tesla да е свързан с нещо повече от ефекта DOGE?

    Данните показват, че транспортът отговаря за 20% от въглеродните емисии, но  извънредната склонност към ограничения за пътническите превозни средства е толкова настойчива и агресивна, така сякаш там са скрити всичките 20, а същевременно спретнато се игнорират всички самолети, влакове и кораби, да кажем. Разглеждайки бензиновите, хибридните и напълно електрическите версии по повод XC40, Volvo показаха с данни, че планетата се възползва от емисионните преимущества на изцяло електрическия автомобил само когато прескочи прага от около 130 000 километра. Към тяхната математика да добавим и обстоятелството, че изследванията върху екологичния ефект на електромобилите се правят с допускания за среден живот от 16 години – нещо, което тепърва подлежи на доказване на практика.

Въпреки сериозния институционален и организационен натиск, научният спор около екологичните електромобилни добродетели така и не е стихвал, а финансовите резултати на традиционните европейски автомобилни производители представляват една голяма кошница със смесено съдържание, чийто общ знаменател е повсеместният натиск върху маржовете. Още през миналата година, след като така и не успяха да пробият в Китай, те излъчиха ясни сигнали за преосмисляне на средносрочните си електромобилни очаквания.

Те се променят

    Lotus са толкова гъвкави със своята стратегия, колкото колите им на пистата: заявявайки преди това, че Emira ще бъде последният им автомобил с двигател с вътрешно горене, миналият ноември обявиха промяна в плановете си за пълна електрификация до 2028. Новият план сега е да се премине към хибрид - нещо, което всъщност бе предсказано с Evora 414E още през 2010 г. Като се има предвид, че Emira използва четирицилиндровия Mercedes M139, който в хибридна форма се използва в настоящия Mercedes-Benz C63 AMG, за да произведе хибридна обща мощност от 680 к.с. и над 1000 Нм въртящ момент, това прилича на примамлива перспектива. Междувременно критичните отзиви към четирицилиндровия агрегат в C63 карат Щутгарт да обмислят завръщане към V8 в следващото поколение.

    Volvo EX90

Реакцията в Lotus на новата пазарна динамика се оформя от опита им с произвежданите в Китай Eletre и Emeya, които бяха замислени като масови модели. През 2024 г., когато Emeya беше все още нов, от двата електрически модела бяха доставени под 7000, докато в същото време нишовият им бензинов модел Emira направи над 5000. И макар че подобни величини не са от вид да представляват индустриално притеснение, тенденцията ще го направи: ако годишните им електромобилни продажби са нараснали с 50%, то тези на бензиновите са се удвоили.

Събратята на Lotus в Geely, Volvo Cars направиха сходен завой в стратегията си. От по начало радикалната утопия да станат изцяло електрически до 2030 сега в компанията очакванията са 90 до 100% от автомобилите да бъдат „електрифицирани“ – едно голямо отстъпление от чистата им електромобилна клетва. За целите на американското потребление вероятно си служава да се отбележи, че техният EX90 се произвежда в Риджвил, окръг Бъркли, Южна Каролина, което би могло да се окаже лъч светлина в мрачния и застрашаващ всички останали свят на доминантните китайски електромобили.

    Изглежда има и такава порода „конвенционални“ автомобили, чиято електрификация отива на природата им: част от автомобилната художествена критика одобри Rolls-Royce Spectre, а бившите роднини от Bentley създадоха също толкова охотно приети хибриди. Тази година Bentley планират пускането на електрически SUV, но, както голяма част от индустрията, се отказаха от пълната електрификация на портфейла си: според първоначалните планове зарядните хибриди трябваше да приключат през 2030, а сега това се отлага за 2035 г., като очакванията са под капака на колите им бензинът да остане поне до 2050-а.

Миналият ноември главният изпълнителен директор на Bentley Motors д-р Франк-Щтефен Вализер го формулира дипломатично така: „Почти четири години след деня, в който Bentley първоначално очерта стратегията си Beyond100, ние се адаптираме към днешната икономическа, пазарна и законодателна среда, за да започнем важна трансформационна фаза, насочена към утрешния ден. Beyond100+ става пътеводната ни светлина, докато разширяваме амбициите си след 2030 г., като същевременно запазваме целта за декарбонизирано бъдеще“. Гъвкавост и тук.

С електрическия F-150 Lightning Ford постигнаха ранен успех: тритонният им пикап първоначално беше изключително популярен, което доведе до дълга опашка чакащи, но след краткия първоначален наплив моделът вече е на склад. Миналият юли единият от бившите три американски колоса обяви, че няма да изпълни плановете си да се електрифицира напълно до 2030-а и се отказва от амбицията да няма в гамата си чисто бензинови или дизелови автомобили след средата на 2026 г. Главният оперативен директор на електрическото подразделение във Ford Марин Гяя пред Autocar: „Клиентите гласуваха и ни казаха, че е твърде амбициозно. Всички в индустрията са го разбрали по трудния начин. Реалността има начин да ви накара да коригирате плановете си.“

На вечеря с журналисти Mazda обявиха планове за петото поколение на MX-5. Главният им технически директор Рюичи Умешита обясни, че колата, която все още е на половин десетилетие разстояние, ще бъде лека, с атмосферен двигател и ръчна скоростна кутия; новият модел няма да бъде нито електрически, нито хибриден, нито дори с турбокомпресор. MX-5 бе известен с това, че е базиран на Lotus Elan от 1962 г., а Mazda Miata от 2030 г. ще използва същата формула шестедесет и осем години по-късно. „Ако всички двигатели с вътрешно горене бъдат забранени, тогава нямаме избор“, ридае Умешита.

Подобно на много производители, Mazda се отдалечава от предишното си позициониране. През 2023 г. шефът на отдела за разработване на силови агрегати Като Мацуе заяви пред TopGear: „До 2030 г. всичките ни продукти ще имат някаква електрификация. Това означава, че и спортният автомобил не е извън обхвата.“

Сходна история в General Motors: позовавайки се както на производствени трудности, така и на слабо търсене, още в края на 2023 GM се отказаха от плановете си за продажба на 400 000 електромобила в Северна Америка. В Ренейсънс център намалиха целта до 200 000, но продадоха под 115 000. И докато твърденията в GM са, че искат разширяване на електромобилния партфейл, те не изпълниха дори двойно занижените си първоначални продажбени очаквания.

Още от същото във Fiat: през 2021 финансовият доклад на Stellantis ангажира Fiat и Abarth до 2027-а да бъдат 100% електрически в Европа. Шефът на марките Abarth, Fiat и Fiat Professional в Германия Андреас Майер обаче се поотклони от тази позиция, заявявайки пред Autohaus, че Fiat ще бъде изцяло електрически през 2030.

    Ford F-150 Lightning

Историята на преувеличените електрически амбиции продължава и с портфейла на Porsche и обявения им електрически Macan, а също и изтеклата информация за Boxster. Това не попречи в разочароващото съобщение за приходите от 2025 гражданите на Щутгарт да посочат „по-ниското нарастване на електромобилността“ като причина за спадналия ентусиазъм към придобития през 2023-а бизнес с батерии Cellforce.

    В едно много закъсняло интервю за „Фигаро“ наскоро прочетохме Лука де Мео (Renault) и Джон Елкан (Stellantis) да се оплакват от хиперрегулации и липса на технологичен неутралитет, а ACEA да публикува чудесна и отново много закъсняла илюстрация на всичко, за което днес говорим: тежката и диспропорционална зависимост във веригата на европейските електромобилни доставки, която обрича водещата в продължение на 140 години индустрия на маргинализация.

Всички тези обстоятелства бяха ясни, а ситуацията, за която иде реч, предопределена още преди 10 години – преди писането на самоубийствените с глупостта си евродирективи за т.нар. „нетна нула“. Реалноста, принуждаваща шефовете на Марин Гяя да действат, очевидно няма значение за европейската ни политическа прослойка: през март тя увенча „стратегическия автомобилен диалог“ с критично слаб по съдържание (това е най-дипломатичната формулировка) „план за действие“, който не обещава нищо хубаво на стаилата се в пасивно очакване автомобилна индустрия.

    Да не забравяме, че всичко, за което днес говорим, има още две мащабни отрицателни последствия, които само ще маркирам: безпрецедентното в историята на автомобилната индустрия поскъпване на крайния продукт, пряко застрашаващо масовостта му, и свързаният с него отказ от потребление, благодарение на който производствените свръхкапацитети в Европа са хроничен проблем, а средната възраст на автомобилните паркове от година на година се увеличава. 

България

   Като изключим кратките и общи празни приказки от няколкото общопрактикуващи стратегии и бели книги, писани за отбиване на номера през последните десетилетия, както и броящи се на пръсти събития с различни амбиции, ала със сходен нулев резултат, на този фон България изглежда като един старателно отглеждан автомобилен юрски парк, чиято възраст така и не желаем да измерим точно; от 710 през 2018 г. електромобилите у нас през 2024 са станали 17 826 – ръст от цели 2510,70%. Звучи толкова внушително, че някак не обръщаме внимание както на абсолютните стойности, така и на дела им в автомобилния ни парк, който от 0,019 е достигнал шеметните 0,43%, т.е., имайки предвид националните си особености, за които тук говорим постоянно, за 7 години бездействие съвсем логично не сме успели да докараме дела им дори до половин процент. Вече много тежките ни регионални диспропорции личат и тук: илюзията, че електромобилите са много произтича от концентрацията им в един район на страната – сред най-лошите възможни структурни индикатори.

Не само това: за петнайсет години от 2010 насам делът на автомобилите на възраст над 20 години почти е удвоен, а от 5,45 през 2023-а този на електромобилите в продажбите на нови коли в България спадна до 3,94 (-27.70%) през миналата – още един индикатор за неспособност за отлепване от дъното, да не говорим за достигане на платото, с което днес започнах.

Диагнозата е отдавна ясна: дълбока, хронична институционална несъстоятелност, съчетана с очевиден политически интерес към запазването на статуквото в огромния по нашите мащаби вторичен автомобилен пазар и устойчива неспособност на автомобилната ни общност да постави с необходимата сериозност проблемите на българската транспортна система и състоянието на моторизацията като неин ключов елемент. Тя впрочем отдавна вече представлява заплаха за националната сигурност и е в основата на системния ни български автомобилен кошмар. Тук спряхме дори да си задаваме класическият въпрос „Какво да се прави“ , а липсата на стратегия за българската мобилност всъщност е част от нормата.

    И така, ако въпросите за бъдещето на електромобила имат крайно различни отговори в различни световни региони и автомобилни производители, то ние тук дори не се питаме за неговото настояще, диспропорциите в което, ако трябва да съдим по регионалната ни пазарна структура, не подлежат на промяна – не и със сегашния акъл.

Цената на един преход

Масовост и електромобили. Китай

   Често тук говорим, че планът на Европейския съюз да принуди потребителите да се ориентират към скъпи електрически автомобили ще накара хората със средни доходи да излязат на вторичния пазар, стимулирайки схемите за удължаване живота на съществуващия автомобилен парк с вътрешно горене и достъпното китайско господство на масовия автомобилен пазар.

     Съюзната политическа класа все по-настойчиво увещава гражданите да ходят пеш, да яхнат тротинетка (нищо че след априлския си референдум парижани гласуваха забрана за отдаването им под наем) и да прегърнат влака, автобуса и метрото. Част от възразяващите със сигурност ще го покажат при първия електорален повод; оплакванията на други ще посочат хаоса, причинен от френското движение на „жълтите жилетки“, които излязоха на улиците, за да покажат, че отхвърлят внезапното увеличение на данъка върху дизеловото гориво и наложиха промяна. Ако са съгласни с основния им наратив, че работят за спасяване на планетата, те вероятно биха приели подобни политики. Някои наблюдатели пък подозират, че целта на тези мерки е по-скоро в принудителното сваляне на хората от личните автомобили и прехвърлянето им в обществения транспорт.

Каквото и да мислим за тях, регламентите на ЕС за намаляване емисиите от въглероден двуокис в транспорта постепенно и безмилостно повишават цените на колите, задвижвани от дизел и бензин. С някои суперспортни изключения, наскоро одобрените за синтетичните (електронни) горива и всички други, които по неизбежност ще се появят по пътя към 2035, след тази година продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене би следвало бъде забранена.

В това време все по-солидно насърчаваните от правителствени субсидии електромобилни продажби се увеличават, като аналитиците очакват западноевропейският им пазарен дял да бъде в порядък 15% в края на годината, достигайки 65% към 2030-а.

Умни глави предвиждат, че до 2035 г. по-голямата част от батерийните превозни средства ще приличат повече на малки градски колички, фокусирани в реалните преимущества на електромобила,  около 1/5 ще бъдат скъпи луксозни седани и SUV. Сред тях е старшият консултант в най-голямата електромобилна база данни EV-Volumes, Николас Майлан: „През 2035 г. около 80% от новите коли ще бъдат евтини електромобили, повечето от които произведени в Китай. Останалите 20% ще са тежки и скъпи европейски „танкове“.“ Той смята, че лошо проектираните евроразпоредби насърчават европейските производители да произвеждат все по-големи и тежки, но по-печеливши електрически превозни средства, като същевременно правят невъзможна печалбата от малките.

Жизненият стандарт под атака

    Дефицитът на достъпни конвенционални автомобили едва ли ще се хареса на европейците, които ще гледат на всичко това като атака срещу жизнения им стандарт. В това време политическата класа се опитва да прокара нови теории за мобилността, стремейки се да убеди отговорните граждани да бягат от комфорта, гъвкавостта и безопасността на колите в полза на метрото, влака, автобуса, електрическите велосипеди или обикновеното ходене пеша. Това по-вероятно има смисъл в големи градове като Лондон, Берлин, Париж или Барселона, но съвсем не толкова в хиляди по-малки населени места с оскъден обществен транспорт – обстоятелство, което не обещава всеобщ положителен прием на подобни теории. Възможността електрическата революция да доведе до това хората със средна заплата да седят в тролея или да се разхождат под дъжда, наблюдавайки шофьорския комфорт на по-заможните, със сигурност ще има политически последици.

   Dacia Spring – най-достъпният„европейски“ електромобил

Същите тези европейски разпоредби за CO₂ вече направиха невъзможно производителите да печелят от продажбата на малки коли. Мнозина от вас сигурно помнят, че до сравнително неотдавна ги имаше и струваха в порядък до 20 000. Мислете за модели като Ford Ka, Citroen C1, Peugeot 108, SEAT Mii, или пък Renault Twingo. Ако тези осуетени покупки искат да се осъществят през електромобил, цените на Dacia Spring започват от 43 100 лв., но други модели като Opеl Corsa-e стартират драстично по-високо – от 70 550.

Наясно съм, на мнозина им се ще да вярват, че днешни негативи като високи цени и съмнителна автономия скоро ще бъдат подобрени и премахнати; технологията на батериите със сигурност ще се подобри, докато постепенното премахване на ДВГ набира скорост. До 2035 г. отдавна обещаваните твърдотелни батерии би трябвало да либерализират пробега, да свалят цените и теглото, докато европейската зарядна инфраструктура става повсеместна. От друга страна, производственият ръст по неизбежност ще роди проблеми около доставката на жизненоважни суровини, а потенциално най-голямата неизвестна се отнася до електроенергийното производство.

Майлан продължава, че евтините електрически автомобили би трябвало да имат малки батерии, да кажем 30 кВтч, без кобалт, най-вече LFP (литиево-железен фосфат) или натрий. Тези малки коли следва да струват до 10 000 евро, или по-малко от 100 евро/месец за наемане, и да осигуряват ефективен 200-километров пробег. Те ще бъдат изправни, безопасни,  4-местни возила, които ще могат да се движат по редовна пътна мрежа и да се справят с трафика. Четириколки като Microlino, Citroen Ami и произвежданият в мароканския завод на Renault Mobilize Duo не са отговора поради недостатъчните нива на безопасност, качество и производителност.

Анализаторът от S&P Global Mobility Иън Флетчър е съгласен, че четириколките едва ли ще се приемат; според него, вторичният пазар ще се превърне в по-приемлива алтернатива.

Реалистично използваем

    „За съжаление, мисля, че единственият реалистично използваем електромобил извън четириколките, който ще видим за GBP 10 000 (~EUR 11 500), е втора употреба. Законодателството, касаещо безопасността и емисиите, както и инфлацията, убиват концепцията за печелившата евтина, нова, малка кола, каквато е сега. Току-що проверих цената на базовия модел Dacia Sandero с ДВГ и тя започва от GBP13 000 (~ЕUR 14 960, в България е 26 990 лв.). Добавете стойността на батерия за произволната спецификация и крайният резултат прави още една голяма стъпка“, говори Флетчър.

Произвежданата в Китай Dacia Spring е най-евтината европейска електрическа кола (все пак произвеждана в Китай), а потребителският избор в долния край на пазарното предлагане не изглежда никак привлекателен и Флетчър посочва новата тенденция за обновяване: „Може би най-добре отговарящите на задачата автомобили са намиращите се в експлоатация в момента, част от чиито производители планират удължаване на жизнения цикъл. Някои от тях започват да създават фокусирани върху кръговата икономика бизнес структури и част от плана им е да освежат превозните средства. Stellantis, Renault и Toyota предприемат подобни стъпки“, споделя той.

Ценови диапазон на електромобили в % от общото предлагане

   Електромобилното предлагане в Китай през 2015 е сходно с това в САЩ и Европа: цените започват от кота EUR 20 000 и значителна
част от него е с етикет над 50 000. През първата половина на 2022-а обаче, електромобилите с цена под EUR 15 000 са почти 20% от
общото предлагане, докато в САЩ и Европа днес няма такъв под 20 000
Източник: JATO Dynamics

Друг един анализатор – старшият директор по изследванията в Gartner Group Педро Пачеко – очаква цените на електрическите автомобили да паднат благодарение на икономиите от мащаба, идващ с бума на продажбите им.

Разходният паритет

    „Паритетът на разходите електромобили/ДВГ ще бъде достигнат в различни моменти от време на различни пазари. Китай например има ясна преднина пред Европа, така че това е причината да виждате по-достъпни градски електромобили, добавяйки към факта, че средният китайски електромобилен купувач е не така заможен. По този въпрос вярвам, че и в Европа ще видим базови електромобили на цена, подобна на сравнимите конвенционални модели, но едва през втората половина на това десетилетие, може би дори по-скоро към края му. Това отново ще се случи с подобрения контрол от производителите върху електромобилната рентабилност чрез постигането на мащаб и оптимизиране на веригата за доставки, и производствените процеси“, говори Пачеко.

Той също е съгласен, че или важността на употребяваната кола ще нарасне, или собствениците ще задържат сегашните си коли по-дълго. Водени от Китай, базовите електрически автомобили ще станат сериозно достъпни: „Китайските производители имат добър шанс за победа над европейската си конкуренция. Те очевидно се намират по-напред по отношение на себестойността, но трябва да изграждат имидж на марките и пазарно доверие – гледайте на тях като на Toyota и Hyundai, когато започнаха в Европа, с тази уговорка, че китайците ще се движат много по-бързо. Ако успеят да изградят това доверие, ще станат силни европейски играчи.“

Много са теориите за реакцията на потребителите, когато автомобилните цени излязат от зоната им на комфорт, докато електрическата революция набира скорост, но превърне ли се тя в символ на общо понижаване на жизнения стандарт неотдавнашните действия на жълтите жилетки ще погнат политици и индустриалци из цяла Европа. Често се сещам за прогнозата на главния изпълнителен директор на Stellantis Карлос Таварес, който постоянно споменава сериозната заплаха за обществения мир от масова автомобилна недостъпност.

Майлан от EV-Volumes е съгласен: „Ако колите са достъпни само за богатите, това ще има тревожни последици. Ако няма обществен транспорт и колоезденето не е практичен начин хората да стигат до работа и ако бедните нямат достъп до автомобилния пазар, тогава сме в беда. Това е рецепта за катастрофа. Съжалявам, но не съм голям оптимист“, смята той.

   Д-р Жил Прат

Междувременно, току-преди срещата на лидерите на Г-7 в Хирошима, водещият учен на Toyota предупреди, че прекалено бързото преминаване към електрически превозни средства може да накара шофьорите да се придържат към по-стари бензинови превозни средства и призова хибридите да получат по-голяма свобода.

Субсидиите и ограниченията, насочени към определени двигатели, биха могли да направят електромобилите привлекателни за клиенти, които могат да си ги позволят, но за други това може да има обратен ефект, каза Жил Прат, главен учен на Toyota и главен изпълнителен директор на Изследователския институт Toyota, пред репортери. Автомобилен производител № 1 в света повтаря често този аргумент: преходът към изцяло електрически превозни средства ще отнеме повече време, отколкото хората очакват, и многостранният подход, включващ хибриди и алтернативни горива, ще бъде по-добър за околната среда и автомобилната индустрия. „В края на краищата ресурсните ограничения ще свършат, но в продължение на много години няма да имаме достатъчно материал за батерии и възобновяеми ресурси за презареждане като решение само за електромобили.“

Трудно е да не се съгласиш с това. През този период обаче можете да произведете около 40 пълни хибрида за всеки електромобил и това води до по-голямо намаляване на CO₂. Казано по друг начин, произвеждани сега, електромобилите забавят декарбонизацията в сравнение с пълните хибриди. Което бързо може да се промени, ако мрежата се декарбонизира бързо. Тогава новите електромобили биха станали така експлоатационно чисти, че бързо ще балансират производствените си емисии. Но това остава АКО в повечето от големите държави.

      А как биха се развили във времето останалите крайно разнообразни, свръхсложни и на практика неподлежащи на осмисляне и управление променливи, влияещи на процеса, е всъщност невъзможно да се каже. И това е най-големият принципен проблем: човешките регулации никога не са създавани с цялостна представа за истинската сложност и взаимовръзки на всичките им преки и съпътстващи ефекти. И никога не са се справяли напълно с управлението им.

И две думи за България

    Излишно е да казвам в тази връзка, че ситуацията у нас е идентична с описанието на Майлан и устойчивата тенденция на стареене на автомобилния ни парк е следствие не просто от бедността, но и от пълното 34-годишно институционално и секторно бездействие, последвано логично от лишените от посока действия на т.нар. „Комисия за устойчива мобилност“ към Консултативния съвет за Европейската зелена сделка през 2022-а. След като от общо четирите й заседания (очаквано) не излезе нищо, вицепремиерът Атанас Пеканов изглежда е променил подхода и понастоящем в друг, по-камерен формат – прибързано, под силен европейски натиск, само с оглед отбиване на номера, за да освободим следващите плащания по Плана за възстановяване и устойчивост – се готви законопроект за субсидиране на електромобилните продажби към чието качество нямам никакви положителни очаквания. Простата причина е че той ще бъде писан от хора, нямащи понятие от темата, които не просто действат прибързано и без да мислят, например за вторичните въздействия върху приходите и в данъчната система, но го правят във възможно най-предразположения откъм общинска съпротива момент преди местните избори. На всичкото отгоре ефектът от цялата проектошумотевица ще бъде насърчаване на потреблението от страна на малцинство, чиято електромобилна мотивация ни най-малко не е ценова, докато огромното мнозинство – внимание: в което е истинският ни декарбонизационен потенциал – ще продължи да се придвижва с европейския конвенционален скрап, излизането от който е несравнимо по-сложен процес, намиращ се някъде много далеч отвъд способностите ни да го мислим конкретно и желанието да се захванем с него по принцип.

     Какво ще се роди като краен резултат не е трудно за предсказване, а заключението, че сме напълно неподготвени не просто за цялостно осмисляне мястото на страната си в електромобилния преход, но и за тактическите и стратегически последствия от тази неподготвеност, не е помръднало и на сантиметър. Не се и очертава. Така и аз като Николас Майлан не съм оптимист.

   Северноамерикански дилър на Toyota сподели този получен директно от централата PDF, обясняващ на дилърската мрежа защо да очакват повече пълни хибриди в моделния портфейл за сметка на зарядни или електромобили.

Toyota казват тук по същество, че търсенето на батерийни суровини ще се увеличава драстично, вследствие на което разходите и степента на трудност в снабдяването с тях ще се повишават. Позицията на японския производител е, че тези суровини могат да бъдат превърнати в много повече пълни хибриди на по-достъпни цени, отколкото зарядните хибриди и електромибилите. И в това им становище има много обективен смисъл

Освободените Stellantis

Видяхме първия им форум

    Когато миналия юни обявиха напускането на традиционната платформа на европейското автомобилно лоби ACEA, Stellanits заявиха, че ще създадат свое собствено пространство за диалог под формата на форум с името Freedom of Mobility.

По повод създаването му Карлос Таварес каза: „Екологичните предизвикателства пред нас, съчетани с бързо развиваща се бизнес среда, изискват ефективен, глобален и приобщаващ 360-градусов подход, включващ всички онези, които желаят да допринесат за изграждането на устойчива мобилност. Възнамеряваме да създадем публичен форум, в който сътрудниците да се съберат, за да отговорят на ключови въпроси около дебата за декарбонизираната мобилност и да предоставят приложими следващи стъпки, които заедно да предприемем. Достъпът до чиста, безопасна и достъпна мобилност за гражданите по света е заложен на карта.“

Миналата сряда се проведе първото му издание, на което чухме Таварес да казва, че току-що получилите изключение от целта на ЕС за нулеви емисии от новите автомобили през 2035 г. електронни горива, няма да променят „значително“ траекторията на автомобилната индустрия: „На път сме да осигурим електрификацията, която се очаква от ЕС“, каза Таварес на първия форум на Stellantis „Свобода на мобилността“, който се надяват да се превърне в ежегодно събитие.

То обърна внимание на въпроса дали поради нарастващите разходи „безопасната, чиста и достъпна“ мобилност в бъдеще няма да бъде ограничена до „малцината щастливи“. Таварес каза, че решенията относно електрификацията през следващите години са взети в периода 2014-15, скоро след като той стана главен изпълнителен директор на PSA Group, която се сля с Fiat Chrysler Automobiles през 2021 г., за да формира втората по-големина автомобилна група в Европа.

ЕС прие искането на Германия и други страни да разрешат продажбата на автомобили, работещи с електронни горива, след 2035 г., когато всички нови автомобили би следвало да бъдат въглеродно неутрални. Е-горивата могат да бъдат преработени от въглероден двуокис с устойчиви енергийни източници, въпреки че критиците им гледат на процеса като на скъп и отклоняващ енергията, необходима за други цели.

„Мисля, че електронните горива ще бъдат друга подлежаща на развитие технологична посока, каза Таварес. Промишлеността ще трябва да докаже, че е въглеродно неутрална – от улавянето на въглерод от една страна и въглеродните емисии от двигателя, от друга.“

Евтините електромобили

     Той също така говори за необходимостта от това електромобилите да станат по-леки, което би могло да се случи, ако законодателят подкрепи зарядната инфраструктура, както и ако химията на батериите се промени. Това би могло да означава по-малки и по-леки батерии, а оттам и по-ниски разходи. По думите му въпросът за достъпността е свързан и с цената на суровините, добавяйки, че химията и материалите за бъдещите батерии могат да се променят значително: „Един от най-важните начини чистата мобилност да стане достъпна е да правим по-леки електромобили, което означава намирането на по-добра батерийна химия, използване на алтернативни материали и обществена инфраструктура, поддържаща по-късия пробег, каза Таварес. Ако автономията е по-малка, по-малко е теглото; ако теглото е по-малко, по-ниска е цената. В края на краищата електромобилите ще бъдат по-достъпни, ако инфраструктурата е достатъчно плътна, за да осигури спокойствие по отношение на премахването на безпокойството за пробега.“

Политиките не са „оръжие“

   По думите на организаторите му дебатът е отвъд идеологията и използва интердисциплинарен и основан на научни изследвания подход, интегриращ всички съответни измерения: социални, икономически, физически, екологични. Резултатите от всеки форум, следващите стъпки, които заинтересованите страни да приложат в съответните си дисциплини включително, ще се предоставят в публично достъпно резюме.

Форумът на Stellantis събра шестима интердисциплинарни панелисти от цял свят, включително Таварес, с идеята да обсъдят въпроса за достъпността, но засегна и въпроси за равните възможности, регионалните различия и необходимостта да се гарантира, че достъпната мобилност е неутрална по отношение на пола.

Таварес също каза, че политиките за изменение на климата не трябва да се използват за влияние върху глобалните инвестиционни решения или да поставят страните в конкуренция една с друга: „Политиките за изменението на климата не трябва да бъдат оръжие за възстановяване на конкурентоспособността в един глобален търговски подход.“

Както знаем, миналата година Съединените щати обявиха 369 милиарда долара субсидии за подкрепа на чисти технологии и електрически превозни средства в техния Закон за намаляване на инфлацията, а Китай стимулира местните автомобилни производители за локално производство на електрически превозни средства. С цел да парира опасенията, че американският закон може да постави компаниите, базирани в Европа, в неравностойно положение и да изтегли инвестициите от региона, Европейският съюз отговори едва през февруари с предложение за контраплан за Зелената сделка, чийто ефект тепърва ще следим.

Дигиталният формат с водещ обедини хора, разположени на четири континента и въпреки, че почти двучасовата дискусия беше интересна, останах с впечатлението, че организаторите все още търсят верния формат и тон, което е естествено, и им предстои да опитват и намират по-нестандартните подходи и съдържание, което е добре дошло по пътя на освобождаването от оковите на традиционната лобистка организационна платформа, който Stellantis си избраха. Никак няма да им бъде лесно да го постигнат обаче и въпросът дали мотивацията им по начало е била достатъчно добре осмислена остава.

  Напускайки основаната през 1991 година автомобилна асоциация, Stellantis са наследник на един от основателите – Fiat, а в периода 2018-2019 самият Таварес беше неин ротационен президент. Въпреки заявлението, че с напускането си един от най-големите членове не работи в посока ерозията й, а иска да се фокусира върху стратегическия си план за справяне с глобалното затопляне, въпроси възникнаха не само около това как решението ще се отрази на ACEA, но и дали няма да преустановят споделянето на данните за продажбите си – едно опасение, което в крайна сметка не се сбъдна.

Убийството му се отлага

В последния момент 

Какво стана

    Нещо наглед съвсем просто: държавите от Европейския съюз отложиха планираното за 7 март гласуване на знаковия закон за прекратяване на продажбите на нови, въглеродно емитиращи автомобили през 2035 г., след като Германия, в съюз с още три държави, постави подкрепата си под условие. Нова дата за гласуването не беше определена, а говорител на ротационния председател на ЕС Швеция, каза, че посланиците на страните ще се върнат към темата „своевременно“.

След месеци на преговори миналият октомври Европейският парламент, Комисията и държавите членки на ЕС се съгласиха изненадващо бързо със закона, който ще изисква продаваните в съюза от 2035 г. нови автомобили да имат нулеви емисии на CO₂ от ауспуха, което на практика прави невъзможна продажбата на автомобили с двигател с вътрешно горене от тази дата.

Още тогава чухме Йенс Гизеке от ЕНП да казва: „С днешното споразумение „ефектът Хавана“ става все по-реалистичен. След 2035 г. улиците ни може да се напълнят с ретро автомобили, защото новите коли или не са налични, или не са достъпни. Днешната сделка затвори вратата за нови технологични разработки и сложи всички яйца в една кошница. Това е грешка".

Така изведнъж се разделихме с дълго проповядваната концепция за технологичния неутралитет, всичко изглеждаше приключило, а влизането в сила на решението бе въпрос на едно последно формално гласуване. Не би: отказът от подкрепа вдигна закона на трупчета в последния момент – дни преди окончателното му одобрение. Подобен опит за блокиране или промяна на съюзна политика толкова късно в законодателния процес е изключително необичаен.

Германският министър на транспорта Фолкер Висинг повтори, че използването на синтетични горива трябва да остане възможно след крайния срок до 2035 г. и че все още липсва обещаното предложение на Европейската комисия как по-конкретно ще стане това: „Искаме неутрална по отношение на климата мобилност и да го направим означава да бъдем отворени към всички възможни технологии“, каза той на пресконференция.

Необвързващият раздел от закона гласи, че ЕК ще направи предложение за това как превозни средства с въглеродно неутрални горива да се продават след 2035 г., ако съответстват на климатичните цели. Германия обаче поиска конкретни гаранции. Говорител на Комисията каза впоследствие, че тя „ще обмисли потенциалния принос по отношение на въглеродно неутралните горива за постигане на климатично неутрална мобилност“, уточнявайки, че е в контакт със страните за обсъждане на проблемите им със закона. „Преходът към превозни средства с нулеви емисии е абсолютно необходим, за да постигнем климатичните си цели за 2030 и 2050 г.“, добави той.

Не, не сме забравили, че транспортът представлява близо 1/4 от емисиите в ЕС, но през последните три десетилетия той последователно се опъва на общия съюзен импулс за намаляване на CO₂ емисиите, заплашвайки да осуети целите за намаляването им, водещи, както понастоящем вярваме, до глобалното затопляне.

По-рано заявилите, че ще гласуват против закона италианци приветстваха отлагането. Джилберто Пичето Фратин, министър на енергетиката: „Италия има много ясна позиция – електрическите автомобили не могат да бъдат единственото решение за бъдещето“, каза той, добавяйки, че превозните средства, работещи с „възобновяеми горива“, трябва да се считат за „еднакво чиста“ опция.

   Фолкер Висинг

Германските свободни демократи (СДП) са отколешен защитник на климатично неутралните синтетични горива, известни и като електрогорива, твърдейки, че използването им би позволило употребата на двигатели с вътрешно горене да продължи. Миналият понеделник Олаф Шолц даде ясно да се разбере, че подкрепя напълно натиска върху Европейската комисия да ревизира усилията за забрана на продажбата на нови превозни средства с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. чрез създаване на вратичка за познатите още и като е-горива.

Подтикван от младшия член на трипартийната германска коалиция в лицето на СДП, в последния момент Берлин се спря да подпечата сделката от 2035 г., въпреки че тя вече е одобрена от страните членки и Европейския парламент. Освен Италия, към Германия са се присъединили Полша и, внимавайте, България, с което отложиха за неопределено време насроченото за миналия за вторник министерско гласуване.

Това, което членуващият в клуба на притежателите на Porsche 911, лидер на СДП и настоящ финансов министър Кристиан Линднер иска, е късна промяна в правилата на ЕС, за да се позволи използването на електронни горива, направени от уловен CO₂ като скъп заместител на изкопаемите горива. Според текущата си формулировка правилото на ЕС ще забрани въглеродните емисии от ауспуха от 2035 г., изключвайки на практика отделящите CO₂ синтетични горива. Това би принудило производителите на автомобили да преминат към електрически или към водородни модели, причинявайки потенциални проблеми за държави с голяма автомобилна индустрия като германската, създаваща над 800 000 работни места и оборот от 411 милиарда евро.

Преди да преустанови блокажа на окончателното одобрение за правилата от 2035 г., Берлин държи Комисията да представи предложение за електронни горива: „Правителството е обединено в очакването, че Европейската комисия ще направи предложение, насочено към това как електронните горива да се използват след 2035 г.“, каза Шолц на пресконференция със старшите си министри миналият понеделник.

Застанал редом с него, Линднер добави, че Германия се нуждае от „правно стабилна, ясна връзка“ между призива на ЕС да наложи нулеви ограничения на емисиите към 2035-а и опцията за разрешаване продажбата на автомобили, използващи е-горива. В неделята преди пресконференцията Урсула фон дер Лайен имаше среща с германското правителство, която не е повлияла на противопоставянето му.

Първи изразиха недоволството си испанците: чрез министъра на екологичния си преход Тереза Рибера, отговаряща и за енергетиката: „Разочароващо е. Какво ще стане, ако други правителства решат да постъпят по сходен начин по какъвто и да било въпрос? Процедурните правила са за всички.“ И продължава: „Те може да имат вътрешни политически трудности, но сега изнасят тези трудности в Европейският съюз.“

Недоволството на втория по големина автомобилен производител в Европа, чиято автомобилна индустрия дава около 11% от БВП, произтича от намеренията на премиера Педро Санчес да инвестира 4 млрд. евро в превръщането й в електромобилен център.

Porsche и Ferrari в центъра на дебата

   Кристиан Линднер  – един член в клуба на притежаващите Porsche 911

    Централни участници в евродебата около плана за забрана на двигателя с вътрешно горене са всъщност Porsche (финансовите си резултати представят днес) и Ferrari (рекордно отчели се през февруари) и тъкмо те го моделират, търсейки изключение за синтетичните горива. Въпреки че принадлежат към един тесен сегмент от автомобилната индустрия, емблематичният статут се оказа достатъчен, за да накара правителствата им да спорят с плана на ЕС само дни преди планираното гласуване, което бе отложено за неопределено време поради германските опасения, които биха провалили регламента.

През следващите седмици Комисията ще разговаря с противопоставящите се на забраната Германия и Италия за начините, по които да интегрират технологията в предложенията й. Съпротивата на двете ключови държави, които по-рано се съгласиха с предложеното законодателство, разтърси Брюксел и повдигна въпроси не просто около смятаните за климатично неутрални електронни горива, които се оказаха твърде скъпи за големи автомобилни паркове, но извади на повърхността и по-дълбоките въпроси относно икономическите и социални сили, движещи европейския преход към това, което днес смятаме за зелени технологии.

Преди всичко трябва да е ясно, че колите са в самото културно ядро на Германия, която остава единствената европейска нация без ограничения на скоростта по участъци от прочутия й аутобан – вечният трън в зелената пета на еколозите. Противопоставянето на предложения от ЕС закон илюстрира тъкмо това – нежеланието на нацията да се сбогува с някои от своите символи, какъвто несъмнено е моделът 911 на Porsche.

Съвсем логично автомобилната индустрия не остана безкритична към усилията за забавяне на законодателство в толкова късен етап. Причината е, че  производителите масово наливат милиарди в разработването и комерсиализацията на електромобили и мнозина не искат, а и не могат да се разсейват от скъпата потенциална алтернатива; сякаш самата електрификация е евтина алтернатива, но да не се разсейваме и по тази тема днес.

„Сега вече бих го нарекъл почти покъртително“, четох да казва в интервю по повод отлагането главният изпълнителен директор на луксозните Polestar Томас Ингенлат. „Индустрията и политиците трябва най-накрая да дадат много ясния сигнал за това какво ни предстои напред.“

И докато повечето автомобилни производители хвърлят огромни ресурси в електромобилния преход, „Порше“ инвестират и в завод за е-горива в Чили. Причината отчасти е в това, че, слава богу, Щутгарт не планират електрическа опция за 911, а според техен говорител употребата на автомобили с термични агрегати по неутрален за климата начин също може да помогне за ускоряване на транспортната декарбонизация. Съществуващите превозни средства трябва да бъдат включени в стремежа за по-бързо намаляване на въглеродните емисии, вярват те.

Ferrari заявиха, че поддържането на алтернативните горива се дължи на желанието им да продължат производството на автомобили с двигатели с вътрешно горене в името на съхраняването на наследството си.

Какво е е-гориво

    Porsche не планират електрическа версия на 911

     Поддръжниците на синтетичните горива смятат, че по същество те представляват възобновяема електроенергия, превърната в запалимо, течно гориво. За да го направят, учените комбинират уловен въглероден двуокис с водород, отделен от водата в процес, захранван с възобновяема енергия, създаващ синтетично въглеводородно гориво. Изгаряни в двигател с вътрешно горене, електронните горива отделят въглероден двуокис, но тъй като е направен от извлечен преди това CO₂, е климатично неутрален, твърдят те.

Технологията е на голяма почит не само в Германия: процесът на Фишер-Тропш, който до днес е в основата на електронните горива, е изобретен в средата на 20-те години, комерсиализиран през 1934-а, и позволява на изпитващата остър петролен дефицит по време на Втората световна война германската армия да създаде заместител на течните горива от въглища.

За бъдещите немски и италиански спортни модели превъзхождащата енергийна плътност на такива горива в сравнение с електромобилните литиево-йонни батерии би означавала, че автомобилните производители могат да продължат да произвеждат спортни коли, способни да завиват пъргаво под рева на моторите и пукота на изпускателните си системи.

На водещото световно моторно състезание Formula 1 впрочем му предстои преминаване към синтетични горива в сезон 2026. Въпреки че този ход няма да повлияе с нищо на общите емисии на спорта, 99% от които идват от източници, различни от колите на асфалта, каквито са самолетните пътувания до писти из цял свят, те ще помогнат в доказването, че синтетичните горива могат да захранват високопроизводителни автомобилни двигатели.

Неудържима

    Освен ако не бъдат спасени от електронните горива, краят на двигателите с вътрешно горене изглежда не е далеч. Докато производители като BMW и Mercedes-Benz имат екипи, работещи върху ново поколение термични агрегати, за да отговарят на емисионните изисквания Евро-7, които ще влязат в сила през 2025 г. и са обект на друг дълъг разговор, планове или финансиране за поколение след тях все още няма.

Роберто Вавасори, изпълнителен директор на италианските производители на спирачки Brembo: „Тенденцията на електрифицирането на автомобилната индустрия в този момент е нещо като влак-беглец – неудържима. Да спрем или отложим може да се окаже още по-лошо поради огромното количество инвестиции на автомобилните производители.“ Той обаче и добавя, че „основният въпрос е как и къде ще намерим цялата чиста енергия, от която се нуждае процесът на електрически преход, тъй като можем да се окажем осъзнали, че през 2035 г. Европа няма да е готова за това по отношение на инфраструктурата си.“

Някои в индустрията са загрижени, че изключение за електронно гориво – дори ако е ограничено до някои спортни автомобили – може да притъпи въздействието от ясната забрана на двигателите с вътрешно горене върху автомобилната индустрия. В енергийния сектор строгите крайни срокове за излизане от изкопаеми горива от типа на въглищата доведоха до още по-бързо спиране, тъй като компаниите ограничават инвестициите в умиращ сектор и работниците мигрират към индустрии с по-добри перспективи.

От новите правила на ЕС има няколко изключения: държавите членки и парламентът се съгласиха, че нишови производители като Lamborghini, произвеждащи в малки серии, ще получат 1-годишно забавяне на емисионните цели.

В Германия от друга страна е-горивата са част от по-широк стремеж за разработване на течни и твърди горива, съхраняващи възобновяема енергия и различни от статичните батерии. Power-to-X например е пилотен проект в Технологичния институт в Карлсруе; Dow Chemicals работят по друг в Щаде. Porsche имат 12,5-процентен дял в производителя на електронни горива HIF Global, управляващ пилотен завод в Хару Они, Чили. Иновационната програма във Ferrari ще се фокусира и извън електрическия преход – върху електронни горива, смазочни материали и охладителни течности, „което ще ни позволи да намалим емисиите, като същевременно продължим да използваме двигатели с вътрешно горене, съхраняващи наследството ни“.

   725-те конски сили на Ferrari Purosangue идват от 6,5-литров, атмосферен V12.
48-волтовата му електроинсталация обслужва интелигентното активно окачване

Настроенията на „Ферари“ намират отражение в германската политика, където лидерите на про бизнес настроените свободни демократи са движещата сила зад опозицията срещу забраната на двигателите с вътрешно горене. Лидерът им Кристиан Линднер, както стана дума, е фен на Porsche 911, критикуван за това, че е редовен източник на съобщения към изпълнителния директор на „Порше“ Оливър Блуме за хода на коалиционните преговори.

Ситуацията има и друг вътрешнополитически аспект: през последните месеци младшите партньори в трипартийния съюз на Шолц се опитват да повишат авторитета си в правителството след поредица от слаби резултати на местни избори и на фона на намаляваща подкрепа в анкетите. Линднер и министърът на транспорта от СДП Фолкер Висинг, който формулира германския блокаж, са изразители на мощни обществени нагласи в страната. Според проучване на Nordlight Research от ноември 2022 г. приблизително 3/4 от германците искат следващата им кола да има двигател с вътрешно горене, а с говоренето си Висинг върна тежестта за освобождаването на електронните горива върху ЕС: „Противоречиво е, когато Европейската комисия от една страна призовава към високи цели за опазване на климата, но затруднява постигането на тези цели чрез свръхамбициозно регулиране от друга.“

Както често говорим тук, декарбонизирането на транспорта се разглежда като ключов стълб от целите на съюза за намаляване на емисиите с 55% през това десетилетие по пътя към климатичен неутралитет до 2050, но опасенията за въздействието върху водещата му автомобилна индустрия се засилват. Притесненията около електрическия преход добиха ясни очертания през миналия месец, когато Ford обявиха, че ще съкратят около 3800 работни места в Европа, а работниците в Германия и Обединеното кралство ще са най-тежко засегнати. Към тях в петък се присъединиха още 1100 съкратени работни места в завода във Валенсия.

И още нещо: в изявлението си Висинг спомена, че планът за въвеждане на емисионните стандарти Евро-7 до 2025 г., предвиждащи намаляване на азотните окиси и други емисии, също следва да се преразгледа: „Ето защо за мен е ясно, че трябва да отправим още един фундаментален поглед към Евро-7; резултатът не трябва да застрашава работните места, нито пък мобилността трябва да се превърне в луксозна стока.“

Скептицизъм

     Заради оскъдността и значително по-високата им цена от бензина и дизела мнозина се съмняват, че е-горивата са решение; те също и твърдят, че такива горива трябва да се използват в по-трудната за декарбонизиране авиация.

Един от колегите на Висинг в германския кабинет изглеждаше готов да отстъпи: „Вярвам, че Германия трябва да действа надеждно на европейско ниво“, са думи на министъра на околната среда Щефи Лемке пред радио ARD. „Има решение, което трябва да се намери, за което все още имаме достатъчно време. След това то трябва да влезе в сила през 2035 г.“

Колкото и да не съм политически анализатор, разликите във възгледите са ясен знак за сложностите в трипартийната коалиция на канцлера Олаф Шолц. Висинг е член на бизнес ориентираните свободни демократи, които се сблъскаха със Зелените – другият младши партньор в правителството – по отношение на транспортната политика и ред други въпроси.

Автомобилната индустрия представлява приблизително 5 процента от икономиката на Германия; секторът включва десетки специализирани производители на компоненти, развили се в течение на повече от век с доставки на трансмисии, изпускателни системи и компоненти за автомобили с двигатели с вътрешно горене за производители като Volkswagen Group, BMW и Daimler. Много от тези части не са необходими в електромобилите.

   Върху 660-акров терен в Тексас HIF Global строят втория си завод за синтетичен
метанол, подлежащ на преобразуване в бензин и самолетно гориво. Снимката е от
строежа в Чили

Свързаните си с електромобилния преход опасения Висинг формулира така: „Който е сериозен към климатично неутралната мобилност, трябва да държи всички технологични възможности отворени, а и да ги използва. Не разбирам тази борба срещу автомобила и защо хората искат да забранят някои технологии.“ Теза, споделяна както от много експерти, така и от хора, ръководещи някои от най-големите производители като Карлос Таварес, които смятат залагането на една технология за лишена от реална перспектива, късогледа крайност.

Но да бяха само те: на 2 март Транспортният комитет към Камарата на общините на британския парламент излезе с третия си сезонен доклад, в чийто заключения и препоръки четем:
„7. Продължаващото съсредоточаване само върху батерийните електрически превозни средства рискува да не да постигне целите на Обединеното кралство за климата. Търсенето на все по-голяма гама от електрически превозни средства ги прави много тежки и скъпи, обвързвайки ценни ресурси в съхранението на енергия, която рядко може да се използва. Разпределянето на тези ресурси между повече зарядно-хибридни превозни средства с по-малки батерийни пакети, позволяващи 80% от пътувания ни да бъдат завършени електрически, но запазвайки разширен пробег с помощта на ДВГ, работещ с устойчиво гориво, може да бъде по-добър компромис.

8. Идеалното решение може да бъде да се позволи на автомобилните компании да разрешат проблема, осигурявайки решение чрез прилагане на правилната технологична комбинация. Зарядните хибриди (бензин и дизел) предлагат най-добрите опции, превключвайки към електрическо задвижване при влизане в градските райони (например в нискоемисионни зони) или плащайки таксата да се върнат обратно към задвижване с ДВГ (на устойчиви/синтетични горива), ако е необходимо. Те могат също да използват такова ДВГ задвижване извън градска среда, където са много ефективни и „по-чисти“ на дълги разстояния и/или при по-високи средни скорости и следователно „безпокойството за пробега“ остава факт от миналото.“

  Един от големите проблеми, предизвикани от свръхувлечението по този наглед неудържим политически електрификационен импулс е че с безпрецедентните си инвестиции във веригата за доставки на батерии и нови модели автомобилните производители вече са доста напред по пътя на електрическото бъдеще. Те обаче подхождат различно. Някои като Ford, Volvo и марки от Volkswagen Group целят пълна електрическа миграция в Европа до няколко години. Toyota и BMW пък се придържат към планове за глобално балансирано предлагане на палитра технологии, включително двигатели с вътрешно горене и горивни клетки. Тъкмо далновидността на решения като тези ще се окаже сред факторите на конкурентното предимство на едни производители срещу други на пазара, където несигурността в бъдещето е просто пореден елемент в изключително сложната картина от многовалентни взаимозависимости в най-мощната световна икономическа дейност.

Напълно в духа на тази логика прозвуча и изявлението на Асоциацията на европейските автомобилни производители ACEA, в което настоящият й ротационен председател Лука де Мео призовава за излизане от безизходицата: „Масовото електрифициране е основна част от решението, към което всички се стремим, но не е сребърен куршум.“ И добавя: „Отбелязваме, че Европа е единствената географска област, която ще изостави технологичния неутралитет като стълб на своята регулаторна рамка.“

–

     В края на това дълго и досадно писание не искам да пропусна да стисна всяка ръка в изпълнителната ни власт, или където още се налага, за изненадващата проява на здрав разум и ми се ще да се надявам, че ни е останала сила да мислим конструктивно и за пакета от следващите стъпки, без които тази няма да има особен смисъл.

Колкото до отговора на въпроса дали той ще надделее, или става дума за обикновена неравност по пътя към изцяло електрическо бъдеще, едва ли някой би могъл да каже. Това, което мога да твърдя обаче е, че явно има чуваемост за гласовете, проповядващи необходимостта от множество решения – привържениците на прагматичния над догматичния подход, както би казал Карлос Таварес.

    Опре ли ножът до кокал, хората, които трябва, сякаш започват да слушат, а убийството на двигателя с вътрешно горене се отлага. В последния момент.