Дързост и красота 2: Opel Adam

Групата около Марк Адамс се одързостява за полет

Когато през миналото лято Opel обявиха появата на Adam, възкликнах: Какво, по дяволите, правят в Opel?!

Малкото возило в класа „Еврошик и феминизъм под 4 метра“ се появи на гола поляна и навлезе в клас, господстващ от аристократи: FIAT, MINI, VW и даже Citroen са все марки с постоянно присъствие, а моделите им имат дълга предистория, достатъчна да създаде крайно необходимата родословна корпоративна митология, с която да извадят от сметката ви допълнителната премия за благороден произход. В този сегмент, както знаете, разумът е враг на решенията.

Нищо подобно от Opel: стилистичното им лутане е най-устойчивото явление в компанията през последните десетилетия, а появата на Adam ознаменува поредната визия, невписваща се в контекста на гамата - мислех си всичко това и както обикновено смело громях американската управленска немощ на европейска почва. 

Това, което пропусках обаче е, че в най-трудните времена за марката през 2009-а, когато след фалита на GM беше одобрена (и после отменена) продажбата на Magna, а в „Опел“ живееха ден за ден, в главите на група дръзки съмишленици на вече главния дизайнер на GM Europe, Марк Адамс се родила идея за полет; в корпоративния мрак на 2009-а духът им жадувал за жизнеутвърждаващ проект.  

Почти нелегалният статус на проекта (включително изборът на името му) е достоен за отделна книга, защото би бил хубав предговор към продуктова митологема, а резултатът от него бе ознаменуван миналия юли с вестта за нов член на гамата на Opel – Adam. Така шефовете в GM - първоначално гледали с насмешка проекта на Адамс за „веселата малка колица“ - все пак му дават път. И слава богу. 

 
Концепцията е ясна: сърцата, модерно-носталгична, индивидуализирана, европейска, малка градска кола с две врати и свързаност.

Резултатът е точно такъв: въпреки несъмнените заемки от конкуренцията (съперник № 1 - FIAT 500; след него MINI, Citroen DS3 и Audi A1), личащи навред, малкият Adam определено е индивидуалност, при това приятна: смела  и самоуверена скулптура с широки пропорции и арки на колелата. Добавете визуално отделения, „плаващ“ покрив и получавате миловидно, но сериозно на глед малко автомобилче (дълго 3.70, широко 1.72 и 1.48 високо), привличащо (особено женските) погледи като магнит.  

Лондончанинът Марк Адамс е силна фигура и завръщането му в Европа след едногодишен ангажимент в GM е добра вест за „Опел“ - положителната му енергия е нужна като кислород. 

Както говорим често напоследък, всички традиционни масови европейски производители по един или друг начин се стремят да влязат във висшето автомобилно общество – мечтаното германско херцогство на благополучие и почти пълна независимост от европейското дългово тресавище. За благородническа титла се борят широките автомобилни маси и Opel не правят изключение: Adam е ясно разграничим опит за придвижване нагоре в ценностната йерархия. С практически неограничените си възможности за персонализация, изцяло германският продукт ще се опита да защити по-високи цени от Corsa, с което да подпомогне финансите на марката. Базовите числа започват от 21 320 лв за най-малкия двигател 1.2(70 к.с.) и спират до 30 110. Прилично оборудвана кола с по-малкия 1.4 излиза около 32 000. 
 

По имената на цветовете и тапицериите ще ги познаете; младият екип, работещ по модела, си е вдигнал здрав купон: White my Fire, I’ll be Black, Men in Brown и James Blond са яки находки. Традиционната йерархия в нивата на оборудване липсва, а на нейно място германците предлагат персонализация и настроения, толкова разнообразни, че броенето е трудно даже и за маркетинга. 

Смелата и закачлива външност на Adam продължава вътре, откъдето ви маха приветлив модерно-носталгичен интериор с приятни детайли, добра организация и предостатъчно място за двама.

Отзад седна човек! – казвам с удивителна, защото задните седалки на тези коли са голямо изпитание за гъвкавостта дори на най-кльощавите градски самки – основната им целева група. Тук обаче пространството е съвсем прилично. Предните седалки са много удобни, с отлична опора, а воланът има и лек градски (дамски, мен ако питате, но да не ме обвинят в полова дискриминация) режим. Материалите са качествени, обикновено видимите стоманени рамки на стъклата са декоративно скрити и най-после в „Опел“ – прегледна централна конзола. 

Производителят много се гордее със свързаността си: IntelliLink-ът дава разнообразна свързаност и приложения, базовите функции работеха: аудио и свързаност със смартфон бяха безпроблемни, а добрият централен дисплей – информативен. Кирилицата все още е непрескочимо препятствие при изписването на MP3 файловете; падат и големи хвалби за адаптацията на Siri Eyes-Free. Автомобилната индустрия обаче все още има проблеми с прибързаното приложение на гласовото разпознаване на Apple в относително шумната автомобилна среда. 

Завъртате ключа и будите средния от трите конвенционални (за сега) агрегата – 1.4 (87 к.с.). Четирицилиндровият атмосферен бензин е тих и върви прилично за целите на повечето видове придвижване, а петстепенната скоростна кутия - гладка, но с къси предавателни числа. Това гарантира високи обороти на магистрала и разход на гориво: за около 400 километра постигнах 7.9 литра (5.1 официално).

За моя радост традиционната техника ще бъде заменена от чисто нов трицилиндров еднолитров турбо бензин с очаквани мощности някъде в диапазона 90 – 130 коня (започват със 115) и 6-степенна скоростна кутия. Така към разнообразието ще се прибави и реално технологично съдържание - положително оръжие в борбата за голямото сърце и тънкия портфейл на младия европейски консуматор. 

Adam е базиран на малката съвместна платформа на GM/FIAT, предполагаща окачване от Corsa – тихо и с приличен баланс от твърдата страна. Въпреки че общото впечатление е добро, ще е пресилено да кажа, че Adam се кара като MINI. Причината е в това, че е по-тежък от преките си конкуренти, което резултира в не драматичен, но осезаем страничен наклон в завой. Това не прави най-добро впечатление на киселец с лупа като мен, но за дамата на волана сигурно ще остане напълно незабелязано, което е много по-важно.

Мога да медитирам още много върху добре изглеждащите колела и обилието от аксесоари, предлагано в Рюселсхайм, но каквото и да говоря стигам до едно: враждебното неразбиране, с което посрещнах произвеждания в Айзенах Adam неусетно смени цветовете на войната с лулата на мира пред несъмнения му чар и сполучлива концепция.

Междувременно във Франкфурт ни заляха с още възможности за персонализация и бивалентно задвижване на бензин/пропан бутан, а недалечното бъдеще води и към по-открита версия. 

Идеята чрез свежа малка градска ретро-модернистична кола да се излъчи оптимистично послание към Европа е сполучлива. 

Накратко: от началото на годината в Рюселсхайм прожектират втора част на „Дързост и красота“ с Adam в главната роля. Този път новината е добра.

Сп. "Тема"

Adam: какво, по дяволите, правят с Opel?

Новият Opel Adam - естетическата му еклектичност е отлична илюстрация на хаоса в компанията.

"Нуждаем се от възвръщане на традиционата клиентска база. Изкачихме Opel твърде бързо. Пътят напред е да направим автомобилите си по-достъпни."

Карл-Фридрих Щраке, краят на юни 2012 година.

Вчера Opel официално разпространи прес-информацията за един от двата си предстоящи малки модела - Adam.

Извън обичайния комуникационен дим, целта e очевидна - парче от сегмента на градския микро шик, в който Audi, FIAT, Mini  и  VW господстват, а Citroen се облизва. Opel иска да навлезе в категория, в която добавената стойност се базира на корпоративната митология и предоставя на производителите шанс за по-висока норма на печалба от возила с дължина под 4 метра. Звучи привлекателно.

Всяка прилика с FIAT 500 и Audi A1 е случайна.

Появата на модел в този сегмент би била логична, ако:

- С Adam Opel възражда митове от "героичното" си минало и се вписва в корпоративната философия и/или история, което е важен емоционален аргумент на добавената стойност: все пак в покупката на такива коли няма капка разум - всичко е емоция;

- Това е автомобил с ярка индивидуалност;

- Това е автомобил в т.нар. "премиум-мини" сегмент, който казва нещо ново - било като технология, било като имидж;

- Това е автомобил, деклариращ амбиции да индивидуализира и подчертае личния стил и начин на живот на собственика си.

Интериорът е логично продължение на външността.

Вместо това Opel представя автомобил, който:

- Не стъпва върху никаква традиция и не е в контекста на дългосрочно разбиране за бъдещето на марката; тъкмо обратното - противоречи с вижданията на Щраке;

- Предлага неограничена индивидуализация на базата на бои, тъкани и стикери, но нищо съществено, произтичащо от стиловия език на Opel, в който обикновено се инвестира с десетилетия. Нещо повече - не е нужно да се вглеждате внимателно, за да откриете еклектична смес от "заемки" от конкуренцията, а цялостният му облик е напълно различен от визуалния код на актуалната гама;

- Не индивидуализира собственика си, защото индивидуализацията на първо място произтича от облика на марката и чак след това от контраста на ярки цветове в отделен продукт;

- Не казва нищо ново по същество в технологично отношение. Вместо това - софтуерна и интерфейс-козметика от "умната" мобилна телефония;

- Ще бъде гарантирано скъп, а това е кошмар за дилърите, когато цената не е защитена по начините, за които говорих, а аргументите на конкуренцията - много по-силни.

Adam се появява в контекста на пълна бъркотия: за последното десетилетие компанията смени ръководители с напълно противоположни възгледи: Карл-Петер Форстер беше човек от школата на БМВ, който вярваше, че пътят на марката е нагоре, резултат от което са повечето прекрасни модели в момента - Astra, Corsa, Insignia и Meriva. Карл-Фридрих Щраке пък напоследък каза точно обратното, което вещае всичко друго, но не и приемственост.

Opel Combo = FIAT Doblo.

А гамата? Тя е пълен стилистичен и технологичен хаос, отразяващ управленската неспособност на GM. Чак се преклонявам пред творческия гений, сътворил пълната противоположност на технологичната унификация, която е майка на икономиите от мащаб:

Agila: Suzuki Splash със сменени емблеми.

Agila е Suzuki със сменени емблеми; новият Combo е FIAT Doblo; двете лекотоварни предложения - Vivaro и Movano са рена. В заключение, Ampera и Zafira Tourer с "бумеранговите" си предници са, чакайте да преброя, шесто превъплащение на дизайнерския език от гама с дузина основни модели.

Opel Movano e Renault Master.

Добавете щедра щипка кадрови промени на главните дизайнери и гарнирайте със седем процента дял в Peugeot.

А, да, за малко да забравя: за около две десетилетия GM сменя точно осем главни изпълнителни директори на европейската си собственост.

Накрая мога само да кажа, че предстоящата премиера на Mokka обещава много повече, отколкото необяснимият Adam, чиято нерадостна съдба не е трудна за предсказване в контекста на най-забележителното автомобилно корпоративно  лутане в следвоенните години.

Добрата новина е, че напук на всичко, гръбнакът на гамата на Opel в момента е най-добрият, който помня; лошата - че това изобщо не е достатъчно.

Поведението не може да се компенсира с продукт.

Така ли се управлява марка с над сто и десет години история?