Дързост и красота 2: Opel Adam

Групата около Марк Адамс се одързостява за полет

Когато през миналото лято Opel обявиха появата на Adam, възкликнах: Какво, по дяволите, правят в Opel?!

Малкото возило в класа „Еврошик и феминизъм под 4 метра“ се появи на гола поляна и навлезе в клас, господстващ от аристократи: FIAT, MINI, VW и даже Citroen са все марки с постоянно присъствие, а моделите им имат дълга предистория, достатъчна да създаде крайно необходимата родословна корпоративна митология, с която да извадят от сметката ви допълнителната премия за благороден произход. В този сегмент, както знаете, разумът е враг на решенията.

Нищо подобно от Opel: стилистичното им лутане е най-устойчивото явление в компанията през последните десетилетия, а появата на Adam ознаменува поредната визия, невписваща се в контекста на гамата - мислех си всичко това и както обикновено смело громях американската управленска немощ на европейска почва. 

Това, което пропусках обаче е, че в най-трудните времена за марката през 2009-а, когато след фалита на GM беше одобрена (и после отменена) продажбата на Magna, а в „Опел“ живееха ден за ден, в главите на група дръзки съмишленици на вече главния дизайнер на GM Europe, Марк Адамс се родила идея за полет; в корпоративния мрак на 2009-а духът им жадувал за жизнеутвърждаващ проект.  

Почти нелегалният статус на проекта (включително изборът на името му) е достоен за отделна книга, защото би бил хубав предговор към продуктова митологема, а резултатът от него бе ознаменуван миналия юли с вестта за нов член на гамата на Opel – Adam. Така шефовете в GM - първоначално гледали с насмешка проекта на Адамс за „веселата малка колица“ - все пак му дават път. И слава богу. 

 
Концепцията е ясна: сърцата, модерно-носталгична, индивидуализирана, европейска, малка градска кола с две врати и свързаност.

Резултатът е точно такъв: въпреки несъмнените заемки от конкуренцията (съперник № 1 - FIAT 500; след него MINI, Citroen DS3 и Audi A1), личащи навред, малкият Adam определено е индивидуалност, при това приятна: смела  и самоуверена скулптура с широки пропорции и арки на колелата. Добавете визуално отделения, „плаващ“ покрив и получавате миловидно, но сериозно на глед малко автомобилче (дълго 3.70, широко 1.72 и 1.48 високо), привличащо (особено женските) погледи като магнит.  

Лондончанинът Марк Адамс е силна фигура и завръщането му в Европа след едногодишен ангажимент в GM е добра вест за „Опел“ - положителната му енергия е нужна като кислород. 

Както говорим често напоследък, всички традиционни масови европейски производители по един или друг начин се стремят да влязат във висшето автомобилно общество – мечтаното германско херцогство на благополучие и почти пълна независимост от европейското дългово тресавище. За благородническа титла се борят широките автомобилни маси и Opel не правят изключение: Adam е ясно разграничим опит за придвижване нагоре в ценностната йерархия. С практически неограничените си възможности за персонализация, изцяло германският продукт ще се опита да защити по-високи цени от Corsa, с което да подпомогне финансите на марката. Базовите числа започват от 21 320 лв за най-малкия двигател 1.2(70 к.с.) и спират до 30 110. Прилично оборудвана кола с по-малкия 1.4 излиза около 32 000. 
 

По имената на цветовете и тапицериите ще ги познаете; младият екип, работещ по модела, си е вдигнал здрав купон: White my Fire, I’ll be Black, Men in Brown и James Blond са яки находки. Традиционната йерархия в нивата на оборудване липсва, а на нейно място германците предлагат персонализация и настроения, толкова разнообразни, че броенето е трудно даже и за маркетинга. 

Смелата и закачлива външност на Adam продължава вътре, откъдето ви маха приветлив модерно-носталгичен интериор с приятни детайли, добра организация и предостатъчно място за двама.

Отзад седна човек! – казвам с удивителна, защото задните седалки на тези коли са голямо изпитание за гъвкавостта дори на най-кльощавите градски самки – основната им целева група. Тук обаче пространството е съвсем прилично. Предните седалки са много удобни, с отлична опора, а воланът има и лек градски (дамски, мен ако питате, но да не ме обвинят в полова дискриминация) режим. Материалите са качествени, обикновено видимите стоманени рамки на стъклата са декоративно скрити и най-после в „Опел“ – прегледна централна конзола. 

Производителят много се гордее със свързаността си: IntelliLink-ът дава разнообразна свързаност и приложения, базовите функции работеха: аудио и свързаност със смартфон бяха безпроблемни, а добрият централен дисплей – информативен. Кирилицата все още е непрескочимо препятствие при изписването на MP3 файловете; падат и големи хвалби за адаптацията на Siri Eyes-Free. Автомобилната индустрия обаче все още има проблеми с прибързаното приложение на гласовото разпознаване на Apple в относително шумната автомобилна среда. 

Завъртате ключа и будите средния от трите конвенционални (за сега) агрегата – 1.4 (87 к.с.). Четирицилиндровият атмосферен бензин е тих и върви прилично за целите на повечето видове придвижване, а петстепенната скоростна кутия - гладка, но с къси предавателни числа. Това гарантира високи обороти на магистрала и разход на гориво: за около 400 километра постигнах 7.9 литра (5.1 официално).

За моя радост традиционната техника ще бъде заменена от чисто нов трицилиндров еднолитров турбо бензин с очаквани мощности някъде в диапазона 90 – 130 коня (започват със 115) и 6-степенна скоростна кутия. Така към разнообразието ще се прибави и реално технологично съдържание - положително оръжие в борбата за голямото сърце и тънкия портфейл на младия европейски консуматор. 

Adam е базиран на малката съвместна платформа на GM/FIAT, предполагаща окачване от Corsa – тихо и с приличен баланс от твърдата страна. Въпреки че общото впечатление е добро, ще е пресилено да кажа, че Adam се кара като MINI. Причината е в това, че е по-тежък от преките си конкуренти, което резултира в не драматичен, но осезаем страничен наклон в завой. Това не прави най-добро впечатление на киселец с лупа като мен, но за дамата на волана сигурно ще остане напълно незабелязано, което е много по-важно.

Мога да медитирам още много върху добре изглеждащите колела и обилието от аксесоари, предлагано в Рюселсхайм, но каквото и да говоря стигам до едно: враждебното неразбиране, с което посрещнах произвеждания в Айзенах Adam неусетно смени цветовете на войната с лулата на мира пред несъмнения му чар и сполучлива концепция.

Междувременно във Франкфурт ни заляха с още възможности за персонализация и бивалентно задвижване на бензин/пропан бутан, а недалечното бъдеще води и към по-открита версия. 

Идеята чрез свежа малка градска ретро-модернистична кола да се излъчи оптимистично послание към Европа е сполучлива. 

Накратко: от началото на годината в Рюселсхайм прожектират втора част на „Дързост и красота“ с Adam в главната роля. Този път новината е добра.

Сп. "Тема"