Както повечето момчета, като малък и аз рисувах коли. Бях от напредналите
ентусиасти и религиозно вярвах, че един ден ще стана автомобилен дизайнер. Дори
дръзнах от едно изложение на книги да си поръчам от Италия чудесно илюстрирано
четиво за основите на автомобилния дизайн – бях като хипнотизиран.
Доказателството е в пълните със скици върху всеки попаднал ми лист папки, а
резултатът бяха коли с невъзможни по мерките на 80-те пропорции: ниски, широки,
с изключително скосени предни стъкла и стремително издигащ се назад страничен
профил. Агресивната им светлинна графика и огромни колела ги правеха да изглеждат
като колесни уреди за разходка от кораб-майка на случайно попаднали в орбита
около Земята извънземни.
Но бях и прав: макар и не толкова радикални, модели като Renault
Fuego доказваха жизнеспособността на
концептуалните ми детски драсканици.
С времето стана ясно, че не съм кандидат за славата на Серджо Пининфарина,
но отношението към дизайна остана, както е тръгнало, за цял живот.
pro_cee’d
Да започнем с името: странното изписване идва от съчетаването на английските
съкращения за Европейска икономическа общност (четено наопаки) и европейски дизайн. Резултатът - CEEED се получил с цели три E-та, като едно от тях заменили с апостроф, а главните букви – с малки. Подтекстът
е ясен: европейският характер на продукта да се въплъти в името му, а наставката
„pro” обозначава тривратия модел и допълва играта на думи.
Колкото до външния вид, имам сериозни доказателства, че агенти на унгарския
дизайнер Миклош Ковач са идвали от Франкфурт да ровят тайно в архивите ми.
Стремително скосените линии, тясната предна решетка, хитро раздалечените фарове
за мъгла, създаващи оптичната илюзия за ширина, са все идеи, крадени от мен. Много
ми е неприятно, че не мога да го докажа, но никой не ми е виновен, че не съм
регистрирал правата върху рисунките си.
Общото впечатление от по-ниския с 4 см триврат хечбек е отлично: изразителната комбинирана графика на предните и задните светлини и частично лакираните 17-цолови джанти не оставят никакво съмнение за това и ядът ме обзема с още по-голяма сила.
Шегата настрана, но pro_cee’d e едно от най-добре изглеждащите возила в С сегмент – направо не е за вярване
в сравнение с приличащия на средновековен мъченик предшественик Sephia.
KIA pro_cee’d може и да е кола с три врати, но пространството отпред ще впечатли с простор дори едри представители на вида. Нищо, че двете врати липсват отзад също не е зле – проблемът ще да е в клаустрофобията, предизвикана от агресивната линия на стъклата, но седнах за малко и ми се стори приемливо.
Та липсата на чифт врати почти не е засегнала практичността на pro_cee’d, който, освен предостатъчно място, осигурява и крайно приличен багажник – изобщо концепция, подканяща към движение.
Първото впечатление вътре е леко противоречиво: таблото е ориентирано към шофьора, който вижда добре във всички посоки, с изключение назад, за където обаче си има камера.
Не че липсват артефакти от бедното минало: твърда и лъскава пластмаса, цели 4 дисплея (обособени часовник и термометър) и скромна графика на лостовете до волана, но общото усещане е приятно: многофункционален TFT скоростомер с добра графика (очертаващ се като нова мода в автомобилостроенето), волан с регулируема на три степени твърдост (срещам такова нестандартно решение за първи път), разпознаващи безключовия достъп в джоба ви сгъваеми огледала – все елементи, говорещи за амбиция. И въпреки това всичко е по-консервативно, отколкото предразполагат външните очаквания – добре, че тук-таме има пораздвижваща атмосферата игра на цветове и материали.
Сядайки в добрите предни седалки с достатъчна опора, будите за живот тих
1.6-литров дизел със 128 коня, съчетан с 6 ръчни скорости с добри предавателни числа.
Е, превключването им може и да е по-гладко, а ходът – по-къс, но решението е
грамотно.
На дълъг път pro_cee’d е тих (нали са ми взели скосените линии, та няма шум от завихряния) и гълта километрите с известен апетит: карана от мен, колата даде среден разход 7.1, което е на светлинни години от теорията за 4.3, но предвид непоколебимия ми шофьорски стил постижение в порядък 6 изглежда възможно, без да си причините топлинен удар, изключвайки климатика през юли.
Истината е, че стремителният вид на колата ви кара да очаквате повече, но и това, което получавате не е малко: дизелът ускорява прилично и изпреварването не предизвиква хор от фалцети и обвинения в предумишлено убийство от дамите на борда, а окачването (макферсън/многоточково), макар и доста меко, е със съвсем задоволителна странична стабилност. Както е редно за масово дизелово возило с предно предаване, вкусих от недозавиването, а воланът (чието отопление така и пропуснах през юли) е твърд само в положение “sport” и доста безжизнен, което пък дължи частично на електрификацията си.
Харесах стъкления покрив, както и сръчността на телефонната интеграция, въпреки че без навигационна система централният дисплей е тревожно малък, а навигацията из менютата – една октава по-странна, отколкото съм свикнал. Качеството на музиката никак не ме впечатли, но е напълно приемливо за непретенциозния среден консуматор на бордова радиоточка, излъчваща компресирана MP3 музика. Казвам го, но същевременно се сещам, че марки с много по-високи претенции все още не се престрашават да допуснат възпроизвеждането на аудиофилските формати FLAC и WAV до иначе надменните си лимузини.
На дълъг път pro_cee’d е тих (нали са ми взели скосените линии, та няма шум от завихряния) и гълта километрите с известен апетит: карана от мен, колата даде среден разход 7.1, което е на светлинни години от теорията за 4.3, но предвид непоколебимия ми шофьорски стил постижение в порядък 6 изглежда възможно, без да си причините топлинен удар, изключвайки климатика през юли.
Истината е, че стремителният вид на колата ви кара да очаквате повече, но и това, което получавате не е малко: дизелът ускорява прилично и изпреварването не предизвиква хор от фалцети и обвинения в предумишлено убийство от дамите на борда, а окачването (макферсън/многоточково), макар и доста меко, е със съвсем задоволителна странична стабилност. Както е редно за масово дизелово возило с предно предаване, вкусих от недозавиването, а воланът (чието отопление така и пропуснах през юли) е твърд само в положение “sport” и доста безжизнен, което пък дължи частично на електрификацията си.
Харесах стъкления покрив, както и сръчността на телефонната интеграция, въпреки че без навигационна система централният дисплей е тревожно малък, а навигацията из менютата – една октава по-странна, отколкото съм свикнал. Качеството на музиката никак не ме впечатли, но е напълно приемливо за непретенциозния среден консуматор на бордова радиоточка, излъчваща компресирана MP3 музика. Казвам го, но същевременно се сещам, че марки с много по-високи претенции все още не се престрашават да допуснат възпроизвеждането на аудиофилските формати FLAC и WAV до иначе надменните си лимузини.
Въпрос на цена
За 15 години, откакто попадна в Hyundai, напредъкът на KIA е едно от явленията в автомобилната индустрия: постоянно подобряващият се, разработван изцяло в Европа и произвеждан в Словакия продукт и растящият му пазарен дял превърнаха корейците в ядрена заплаха за масовите континентални производители.
Но внимание: обратната страна на успеха е в естествената склонност на бюрократите от централния офис да повишават цените за гарнитура към пазарните си успехи. За да се противопоставят на коварната тенденция, на фронта на продажбите вършат чудеса от героизъм, граничещи с партизанската борба, но това не пречи на добре оборудван pro_cee’d да достигне зоната 45 000 лв. с ДДС, което вече няма нищо общо с евтиното.
Че за тази цена получавате една от най-добре изглеждащите в категорията коли е факт; факт е и че получавате най-дългата заводска гаранция в сектора – 7 години /150 000 километра. Но също така е факт и че подобна цена в С сегмент представлява дръзко нашествие в икономическата зона на Volkswagen Golf, а това вече е проблем.
За 15 години, откакто попадна в Hyundai, напредъкът на KIA е едно от явленията в автомобилната индустрия: постоянно подобряващият се, разработван изцяло в Европа и произвеждан в Словакия продукт и растящият му пазарен дял превърнаха корейците в ядрена заплаха за масовите континентални производители.
Но внимание: обратната страна на успеха е в естествената склонност на бюрократите от централния офис да повишават цените за гарнитура към пазарните си успехи. За да се противопоставят на коварната тенденция, на фронта на продажбите вършат чудеса от героизъм, граничещи с партизанската борба, но това не пречи на добре оборудван pro_cee’d да достигне зоната 45 000 лв. с ДДС, което вече няма нищо общо с евтиното.
Че за тази цена получавате една от най-добре изглеждащите в категорията коли е факт; факт е и че получавате най-дългата заводска гаранция в сектора – 7 години /150 000 километра. Но също така е факт и че подобна цена в С сегмент представлява дръзко нашествие в икономическата зона на Volkswagen Golf, а това вече е проблем.
Дали всичко това е достатъчно ли?
Хм, предвид подлата кражба на идеи от бюрото ми, спестила им тлъстите суми за авторски права, корейците стават алчни.
Въпреки това Kia pro_cee’d е продукт, който трябва сериозно да тревожи всички в сегмента.
Сп. "Тема"
Няма коментари:
Публикуване на коментар