Каротин и арт деко: Renault Captur

Какво ли ще кажат езиковедите от Института по български език към БАН за дефиницията на сегмента

           Еднообемно, джипообразно и шарено – Captur е част от новото лице на Renault

Като малък баща ми методично ме тъпчеше със сок от моркови – безмилостно, но иначе с най-добри намерения. Тайнствените свойства на преобразуващия се във витамин А антиоксидант и естествен пигмент каротин имаха свръхестествено въздействие върху въображението му. Преките последствия за мен бяха поне три: изпитите десетки литри ме направиха здрав и силен;  намразих завинаги иначе много полезния природен продукт и се влюбих за цял живот в оранжевия му пигмент.

Тези мисли нахлуха в главата ми, докато четях брошурата на новия Captur, в която главният дизайнер на Renault, Лорънс ван ден Акер медитира върху новия им модел, посъветван от маркетинга да го определи като „компактен кросоувър“. На практика породата, която Nissan Juke създаде, а Mini Countryman, Peugeot 2008, Ford EcoSport и FIAT 500X продължават са маскирани като леки джипове платформи от компактния сегмент. 

Що е то? 

Краткият отговор е: квази кросоувър от B сегмент. 

Вече усещам как езиковедите от Института по български език на БАН организират лингвистичен трибунал за осъждането ми на духовна смърт и парирам намеренията им с превод: Renault Captur е интерпретацията на Булон-Бианкур* за новата порода малки еднообемни возила с многофункционален характер. Раждането им е плод на поредното вътрешно делене, благодарение на което автомобилните сегменти се размножават по модела на едноклетъчните. Резултатът е главозамайващо разнообразие с все по-шантава терминология. Задната мисъл е да се творят привлекателни нови продукти с минимална инвестиция в съдържание.

Да, Captur e малко по-дълъг и доста по-висок от Clio еднообемен автомобил с увеличен пътен просвет, „джипообразно“ излъчване и предно предаване.

Първото, което си помислих, когато го видях беше, че тефтерчето на холандския дизайнер е пълно със записки върху Citroen DS3 и ползите от двуцветния екстериор - боядисаното в оранжево купе с покрив и А колони в контрастен цвят на бяло фрапе (слонова кост според „Рено“ – простете летните ми асоциации) говорят за преки заемки. И в това няма нищо лошо, защото изразителният външен вид с много хром и лак е всичко друго, но не и акт на скромност. Renault Captur е съвременна интерпретация на стила арт деко и изобщо не отблъсква; напротив - колата привлича погледите като магнит, а уличната аудитория масово се дивеше на „готиното Renault“.

Съгласен: Captur изглежда модернистично шик и на улицата с него сте привлекателно цветно петно. Новата мода в автомобилната индустрия се нарича персонализация - процес, обратен на масовизацията, целящ индивидуализирането на колата ви, с което да ви подмами към потребление, даже и във времена на сурова оскъдица като днешните. С девет основни цвята, три на покрива, три вида стикери, джанти, цветове на предната решетка, контури на фаровете и страничните ленти имате почти безкрайни възможности за разгръщане на творческия си гений.

Вътре цари сходно многообразие от цветове и теми. Интериорът на Captur e всичко друго, но не и банален – няма да изброявам, защото можете да разгледате сами. Крайният резултат мога да опиша само като анти скука: независимо дали ще ви хареса останалото или не, средата е жизнерадостно ефектна, пълна със свежи идеи като патентованото сваляне на тапицерията и жабката във вид на чекмедже с оранжева вътрешност. Свалянето на тапицерията е отлично хрумване не само заради възможността да я перете в пералнята, премахвайки напълно нуждата от лъхащите на безнадеждна сиромашия калъфи от „Метро“, но и да я смените с друга, когато ви омръзне.

Да, на целия цветови ансамбъл му липсваха само оранжевите ми бермуди и стрелки на часовника – очевиден знак за прекаляване с каротина в детството. 

           Вътре цари постмодерeн арт деко

Материалите вътре са твърди, но всичко е с добра текстура и заради страхотните акценти просто не ми дава сърце да се заяждам – все пак цялото разнообразие се вписва в рамките на 35 000 лева, което е на много почетно разстояние от пряката конкуренция.

И наистина: не съм фен на дигиталния скоростомер, но този не ме подразни; не съм и от пристрастените към чувствителния на допир централен дисплей, но на „таблета“ в Captur някак простих. Същото и с комуникационния интерфейс - силата на чара е страшно нещо…

Шофьорската позиция е висока, видимостта – добра. Всичко това може да неусетно да вдигне очакванията на редовия шофьор, но веднага трябва да го дръпнем за тирантите, защото оранжевото „Рено“ е преди всичко показно изявление за начина ви на живот, отколкото съдържание. Не че познатият 1.5-литров дизел е лош, но нищо от поведението на колата няма да ви смае: двигателят става шумен под напрежение, предавките са само пет и то не най-гладките, окачването може и да подхожда на равен френски път, но по кризисния български асфалт и паваж подскачате заради втвърдените пружини,  грижещи се за иначе приемливата странична стабилност. Очевидно е, че по-голямата част от инвестицията е отишла в цветове и материали и парите за окачване са привършили някъде около Макферсъна и задния торсион.

Няма го и двойното предаване, заместено от софтуерни добавки към задвижването, предназначени да ви помогнат да се спуснете по извънпътен наклон, който никога няма да изкачите, но пък помагат при стръмен изход от гаража.

Дизелът с мощност от 90 к.с. може и да е добър при тегло на празната кола от 1170 килограма, но с четирима на борда нещата се влошават значително и изпреварването се превръща в изтънчено изобретение на Великата инквизиция с отворен край. Тук липсата на по-мощна настройка личи и се надявам скоро да я видим, придружена от шест предавки.

С моя стил на каране средният разход беше 6.5 л/100 км, който отново е далеч отвъд хоризонта на забавните 3.6 в брошурата, но смятам вече привикнахте към мисълта за пълната липса на връзка между лабораторните симулации и реалността.

Спирам да ви дразня с опитите си да пресъздавам с думи онова, което и сами можете да видите, освен че моторизираната френска шарения има и практични добродетели, водещи до резултата, че двама възрастни с две деца биха могли да се придвижват непретенциозно на средни разстояния и най-важното - да не останат незабелязани.

Краткият живот на модела у нас резултира в 38 продажби до юли  – сравнително прилично постижение за нано мащабите на пазара ни. Разбира се, част от тези продажби всъщност са регистрираните демонстрационни автомобили за дилърите, но т.нар. "данни" (само за вътрешна употреба) не са достатъчно аналитични, за да отделим истинското търсене от формалната регистрация.

В крайна сметка Renault Captur е поредният играч в сегмент с добро настояще и още по-добро бъдеще (очакванията в ЕС са да достигне половин милион в края на годината), който с цената си ще приласкае мнозина непретенциозни любители на цветната витаминозна храна.

В тази връзка, а и в духа на алтернативната комуникация на модела в YouTube и актуалната улична обществена активност замислям да оглавя протест пред офиса на Renault-Nissan в София, маскиран като морков, с плакат: „С каротиненото арт деко на Renault Captur – на борба срещу германската автомобилна олигархия!“. 

*Промишленото предградие на Париж, в което е централата на „Рено“ – бел. авт. 

Сп. "Тема"