Племенницата ми живее и учи в Щатите, но си е половин българче и въпреки,
че спи с айфона си, не дава вкуса на червения тракийски домат за „принтираното
ГМО“ отвъд голямата вода. Обича България заради картините, вкусовете и
ароматите й и на 18 вече има право да кара с инструктор. Освен към българските домати, изобщо не е
безразлична и към колите.
Посрещам я на летището. Слизаме. Отключвам синьо-белия Paceman:
– Уааа, какво е това, бе?! – пита удивена, пляскайки се по челото. Визуално висящият (с черни арки) бял скосен покрив на „Пейсмена” в гаража на летището и вътрешното му осветление без съмнение хващат окото в бетонния сумрак.
Paceman не е нищо друго, освен истинската същност на Contryman, върху който е базиран: едновременно, стилен, закачлив и премиум Paceman е всичко, което утилитарният Countryman иска да бъде, но не е. Запазил духа на оригинала, Paceman съчетава купе и 4x4 в нещо, което в Mini наричат S(sports) A(activity) C(coupé). Концептуалната прилика в BMW X6 е естествена, както и основния целеви пазар – САЩ.
За BMW нещата започнаха с Х6 и след незабавния успех на Countryman продължиха естествено към Paceman. По-висок, по-дълъг, по-тежък и по-скосен от оригинала, „Пейсмен” е ориентиран към младите. Да де, ама младата ми племенница ще трябва да поработи поне десет години, след като завърши, за да си го позволи – възраст, в която обикновено работата е повече от забавлението, а желанията – повече от възможностите. Това ме подсеща, че и целевият купувач е това, което би искал да бъде, но не е. Крайният резултат се нарича „Млад дух в не толкова младо тяло“, защото базовата цена на Paceman S е точно 60 000 лв. с ДДС, а подобаващо оборудван екземпляр с всички финтифлюшки подминава 80 000, без замисляне. По джоба на младеж? Да, бе... Но да не бързаме.
Посрещам я на летището. Слизаме. Отключвам синьо-белия Paceman:
– Уааа, какво е това, бе?! – пита удивена, пляскайки се по челото. Визуално висящият (с черни арки) бял скосен покрив на „Пейсмена” в гаража на летището и вътрешното му осветление без съмнение хващат окото в бетонния сумрак.
Paceman не е нищо друго, освен истинската същност на Contryman, върху който е базиран: едновременно, стилен, закачлив и премиум Paceman е всичко, което утилитарният Countryman иска да бъде, но не е. Запазил духа на оригинала, Paceman съчетава купе и 4x4 в нещо, което в Mini наричат S(sports) A(activity) C(coupé). Концептуалната прилика в BMW X6 е естествена, както и основния целеви пазар – САЩ.
За BMW нещата започнаха с Х6 и след незабавния успех на Countryman продължиха естествено към Paceman. По-висок, по-дълъг, по-тежък и по-скосен от оригинала, „Пейсмен” е ориентиран към младите. Да де, ама младата ми племенница ще трябва да поработи поне десет години, след като завърши, за да си го позволи – възраст, в която обикновено работата е повече от забавлението, а желанията – повече от възможностите. Това ме подсеща, че и целевият купувач е това, което би искал да бъде, но не е. Крайният резултат се нарича „Млад дух в не толкова младо тяло“, защото базовата цена на Paceman S е точно 60 000 лв. с ДДС, а подобаващо оборудван екземпляр с всички финтифлюшки подминава 80 000, без замисляне. По джоба на младеж? Да, бе... Но да не бързаме.
Paceman S е кола, зад която се обръщат, а т.нар. „лайфстайл
стейтмънт“, или изявление за начина ви на живот е гарантиран. С външността на Countryman
и скосен таван по дискретност „Пейсменът”
ми прилича на Щирлиц от вица, в който трябвало да пресече незабелязано Унтер
ден Линден и за по-дискретно го направил пълзейки… Без да описвам всички акценти от контрастни цветове, стикери, хром и лак, отличаващи колата, мога спокойно да кажа, че това е отявлена колесна гъзария, което е и политически некоректният превод на въпросното изявление.
ОК, вратите са две, но достатъчно високи, за да не се прегъваш като в хечбека, а пространството вътре ти дава добре познатата атмосфера на модернизиран викториански уют за побелели хипита: мястото е достатъчно отпред, а двете седалки отзад са разделени от ефектна, светеща в различни цветове, алуминиева релса за аксесоари – точно като в Countryman. Не е практично като в кола с 4 врати, но пространството отзад е повече, отколкото очаквате, а след залез слънце средата е „като в нощен клуб“ – информира ме племенницата ми с вдигнати палци.
Спор няма: всички традиционни акценти са си тук и единствената промяна е в миграцията на бутоните за стъклата във вратите, което всички единодушно одобряват, а на мен пък ми липсва странното им разположение в централната конзола.
Останалото до голяма степен е като в Cooper S: директен волан, 6-степенен автоматик, 184 коня и пътно поведение като на хечбек. Но не точно: по-високата с 11 см. и по-тежка с 270 кг. кола има много живот под капака – добре познатият турбо 1.6 е все така спонтанен, но прословутата странична стабилност е пострадала за сметка на теглото и височината. Същото не може да се каже обаче нито за звука, нито за трансмисията, които са си същите. Казано по друг начин, произвежданият от Magna в Грац Paceman остава кола за каране, но не доставя честната и неподправена шофьорска радост на Cooper S. Независимо, че племенницата ми поема като сюнгер адреналина от сръчното завиване и изпреварването без усилие, вуйчо й помни отлично нрава на хечбека и не е чак толкова впечатлен: ускорението е за цели 8.2 секунди (7 за Cooper S).
И все пак дума няма, че голяма част от основните ценности на всички,
обичащи Mini, са запазени.
Освен една: Paceman е станал разглезено
градско конте с претенции. И как иначе, като борбата е за внушителната ценова
премия, благодарение на която гамата на англичаните стигна до - момент да
преброим - седем модификации. Не знам още колко ще се роят, но с началото на
новата генерация предстои нова надпревара в подновяването на вече съществуващите
и още бог знае колко нови… В тази връзка съм крайно любопитен как ще се справят
с новия си проблем – подобряването на отлична кола. Не забравяйте, че, както и Mini Cooper S, Paceman S е предразположено към бели живо същество с палав нрав. За морала в поведението му отговаря само шофьорът и това, вервайте ми, е огромно изпитание на волята, в което двойното предаване само добавя щипка чили. Нарочно не използвам аналогията с родния лют червен пипер, защото „лайфстайлът”, с който се асоциира, по-скоро отнема, отколкото добавя стойност – маркетингът ще се съгласи.
Тук му е мястото на лиричното отклонение: в Обединеното кралство Викторианската епоха представлява 64 години на изключителен просперитет, но и тържество на социално разслоеното забавление и упадък на нравите. Хазартът се развива в такива мащаби, че евангелистите и реформаторите насочват целия си гняв срещу залаганията, пиенето и проституцията. Същевременно Законът за банковите празници от 1871г. въвежда редица фиксирани празници, с които възможностите за прекарване на свободното време от всички социални слоеве нарастват лавинообразно.
Бидейки духовен наследник на самочувствието от викторианския просперитет, Paceman S ALL4 има лошия късмет да се появи в трудни и смутни времена, нямащи нищо общо с новото качество в благосъстоянието на Империята от епохата на кралица Виктория. Така и движещ се с Paceman в оръфана София обирате погледите на мацките на възрастта на племенницата ми, но и действате като магнит за, да ги наречем, хората в неравностойно положение, предлагащи алтернативни услуги по светофарите, които решават, че зад волана на синьо-белия Пейсмен е седнал най-малкото четвърти братовчед по линия на третата съпруга на султана на Оман, Кабус бен Саид. Разочарованието, че откриват простосмъртен наследник на служащи от София вдига летвата на жаргона им до нови, обогатяващи общата ми градска езикова култура, висоти. Правилно са го ориентирали към Щатите...
Всичко останало, казано за Cooper S през миналата година, остава: германските собственици на марката се отнасят с подобаваща почит към наследството на Сър Александър Исигонис, развивайки го методично във всички посоки на въображението.
Mini Cooper S Paceman е от онези нишови продукти, които в България са обречени да не стигнат никога до целевия си клиент. Причината е, както в цената им, така и в отдалечаването от честния характер на оригинала, който е направил изживяването по-просторно, по-луксозно, но всичко е за сметка на неголям, но осезаем компромис с чистата радост от карането. Същевременно Countryman е по-практичен и логично - много по-прeдпочитан.
В крайна сметка няма нищо лошо в експлоатирането на чара на марката, но за мен въпросът, поставен от Paceman, е кога ще спрат с превъплащенията на един от най-истинските автомобилни оригинали, преди да са станали самоцел.
Ако питате племенницата ми – по-добре никога.
Сп. "Тема"
Няма коментари:
Публикуване на коментар