Електромобили: От самото начало беше ясно, че в Renault мечтаят, а в България не мислят

Човек се чуди в кои бизнес училища преподават утопизъм и самонадценяване. В България пък въпросът е има ли изобщо хора, интересуващи се сериозно от автомобилния сектор

           Съдейки по моментното ни състояние, сме на поне две поколения от тази гледка...

Напоследък четох анализ на Inovev, че тази година Renault ще продадат около 10 000 от субкомпактното си електромобилче Zoe – точно 40 000 по-малко от поставените цели.

Производителят така и не потвърди, нито отхвърли официално целта от 50 000, но мнозина от старшите шефове в компанията са я споделяли в частни разговори. Нещо повече: по-рано тази година французите потвърдиха и неизпълнимостта на общата си мечта с Nissan – да продадат милион и половина електромобила в целия свят до 2016-а. От Renault са потвърдили и липсата на актуализирани цели за момента. 

Zoe е в Европа от няколко месеца, а глобалните му постижения до септември са 6600 коли – най-добри от електрическата им гама, включваща Twizy, Kangoo Z.E. и седана Fluence Z.E. 

Президентът на базираните във Франция Inovev, Мишел Кост смята, че въпреки значителното разминаване между мечти и реалност, пазарният интерес към модели като Zoe и Nissan Leaf ще нарасне с развитието на зарядната инфраструктура. „Смятаме, че както Zoe, така и останалите електромобили ще продължат да бъдат популярна алтернатива на конвенционалните коли, особено с нарастването на зарядните станции в градските райони. Но това ще се случва по-бавно от прогнозите на Renault.”

IHS Automotive пресмятат около 23 500 Zoe през 2014-а и 25 850 през 2015-а, както и сбъдване на мечтата за 50 000 към 2020-а.

Да не забравяме, че заедно с нуждата от инфраструктура, прохождането на електромобилите е в критична зависимост от фактори като законодателство и развитие на технологиите.

В тази връзка решението на куриерите от „Спиди“ да се сдобият с 20 Kangoo Z.E. е чист предприемачески героизъм на фона на враждебната среда, в която атрофиралата държава и липсващата инфраструктура са звездите на блудкавото българско шоу. 

           ... и на 12 месеца от първите изводи за жизнеспособността на подобен проект в средата, такава,
           каквато е в момента

Отечеството ни е известно с липсата на концепция за автомобилизацията си, а по темата с електромобилите в последните години сме свидетели на унизителна безпомощност и очевидно нежелание и неспособност за осмисляне и формулиране на задачата: като започнем с държавата, която освен несвързани приказки, някоя и друга конференция без последствие и нелепия "План за действие за насърчаване производството и ускореното навлизане на екологични превозни средства в България за периода 2012-2014 г.", не е направила нищо. 

Констатации от типа, че положението е нетърпимо и имаме нужда от стратегия с хоризонт поне едно поколение напред са банални. 

Ситуацията и препоръките:

1. Държавата, ако изобщо е останало нещо от нея, да концентрира целия си оскъден капацитет и (евентуално) добра воля в създаването на работна група, която да се понапрегне и създаде смислена и осъществима национална стратегия за автомобилизация с хоризонт поне 2050 година. Това е сложна и тънка работа, изискваща синхрон между институции, работещи в асинхронен режим и обикновено се държат така сякаш служат на различни общества. Сега е моментът да я попълнят и с представители на всички заинтересовани. Трябва да осъзнаят и цялостния характер на процеса, от който електромобилите са само част – задачата е много по-комплексна;

2. С изключение на дейността на електромобилния индустриален клъстер, ИКЕМ не виждам обединените усилия на частния сектор за конструктивно лечение на държавната атрофия. Нямам друго обяснение, освен липсващ манталитет;

3. В работните групи на ЕС, занимаващи се с автомобилната тематика, няма български представители. Явно смятаме, че това не ни касае, а и най-вероятно няма кого да изпратим. Дано поне някъде някой е наясно с документите им и ги включва в доклади, които никой не чете;

4. Очевидната липса на манталитет е най-голямото препятствие, а лошата новина е, че наваксването му не е въпрос на 5-10 години, или външен натиск - това е наша вътрешна работа, въпрос на кръв, пот и сълзи.

За съжаление, мощният напредък на технологиите все още не е решил въпроса за подходящ заместител при мозъчен дефицит.