Категория "Безпроблемен": Opel Insignia Grand Sport 2.0 Turbo 4x4

Едно неприлично предложение, поднесено с много свенливост

   Нови пропорции, драматични ъгли и ръбове, ниска предна решетка – Opel Insignia е много уместно развит

   Налага се да приемете, че точно на мен ми е абсолютно невъзможно да гледам на новия Opel Insignia Grand Sport извън контекста на турбулентното преходно време, през което блица минава по пътя на сливането си с Peugeot-Citroen.  Да не забравяме, че последният им модел представлява голямо зъбно колело в глобален механизъм, разработван в Европа, но предлаган в Щатите и Китай. Вследствие на това жизненият му цикъл най-вероятно ще мине под общия знаменател на промяната и контрола върху активите на току-що представената новост, което при успех определено би добавило ред в професионалните биографии и подобаващо кариерно развитие на най-талантливите във френския отдел „Доставки“. 

При цялата красота и несъвършнство на предходния модел, въпреки тежкия натиск от всички страни, с времето той доказа корав характер в пазарното си представяне в един катастрофиращ (10.5-процентен европейски спад през първо полугодие на 2017-а) сегмент. Това, което е абсолютно сигурно, е, че Insignia категорично засенчи рехавото представяне на претендентите от PSA и по слава отстъпи само от хегемоните на VW Group и напоследък Ford. 

Налага се да признаем също, че въпреки авангардния си вид въпросните три подновени конкурентни оферти направиха така, че след близо десетилетие живот опелът да изглежда амортизиран. Да, обновлението държеше носа му над водата, но Insignia си остана тежък, ленив за каране и в крайна сметка недостатъчно силен, за да се мисли с ентусиазъм отвъд банката кадри на флотското бизнес потребление.

Новата му версия в хечбек формат, наречена Grand Sport, представлява един очевидно спретнат опит за справяне с всички тези дефицити. Идва и с обет да е значително по-лек и добре обмислен от колата, която наследява.

По обясними по-долу причини ще наблегна на най-силната за сега версия – 2.0 Turbo с двойно предаване и 8-степенен автоматик, без да се ограничавам до нея. 

Да започнем с дизайна 

   Той е показателен не просто за влиянието на главния дизайнер – британецът Марк Адамс, но и за акцента, който очевидно се поставя, върху мобилизирането на чистото желание в потреблението на новата кола. 

Поставен върху визуалните основи на концептуалния Monza, пропорциите на новия Opel Insignia са предопределени от дебютната му модулна платформа Е2 на General Motors. 

Радикална колекция от сложни ъгли и ръбове – средноразмерният хечбек изглежда толкова привлекателно модерен, колкото се очаква от него в модерните времена, които обитаваме.  Въвеждането му маркира един още по-голям продукт – с увеличено междуосие и обща дължина, – въпреки скъсените надвеси.

Допълнителният ръст е влязъл в интериора, предимно отзад, а актуалният технологичен подход към структурата на каросерията е свалил драстично теглото – с до цели 175 килограма. Това е едно заслужаващо уважение отслабване, още повече предвид обстоятелството, че иде реч за по-дълга, по-широка и по-ниска кола, без грам радикален двигателен даунсайзинг. 

Бензиновата гама стартира с две версии на новия 1.5-литров турбо бензин и финишира с двулитров, също така принудително пълнен агрегат, с 260 коня, 8-степенен автоматик от Aisin (тъкмо се бях примирил, че ще остарея, без да дочакам Opel с приличен автоматик, и хоп – изненада) и двойно предаване от GKN с познатия като Twinster пакет от задни съединители. Това е и обектът на по-специфичен интерес днес. Не, че по-малкият е лишен от достойнства, напротив (1.4-литровата концепция е претърпяла похвално развитие), но искам да фокусирам и без това разсеяното ви лятно внимание върху това, че най-после горе в гамата на Opel има кола за каране – това е истинската новина днес. 

От дизеловата страна са две мощностни разновидности на познатия от Astra 1.6-литров мотор и още две – на 2-литровия. 

С изключение на леко подлютения бензин и големия дизел, окачването е макферсън отпред и 4-точков (5-точков при тях) заден мултилинк. 

Въпреки, че към момента на раждането на този шедьовър ценовата листа мълчи по темата адаптивно окачване, то е в стандартното оборудване на днешната ни Insignia, което е и по-важното – няма да се ловим за дреболии. 

Вътре 

   Въпреки, че ръстът се е увеличил, купето на Opel Insignia прави впечатление не толкова с размерите си, колкото с усилието да се чувствате добре.

Високата като стола на съдия на Уимбълдън шофьорска позиция (за аналогията ме подсети вдъхновяващата победа на Маестро Федерер вчера) и сложен интериор правеха така, че да изглеждате по-скоро поставен на върха на предишния модел, отколкото вътре в него. Тук обаче работата изглежда инак: свалената с 3 см шофьорска позиция и благоразумното развитие на централната конзола допринасят за истински добрата интеграция на човека в опелския флагман.

Това дискретно, но убедително пренастройване на шофьорската позиция предразполага да харесате, или най-малкото да простите, ставащото около нея. Само да не решите, че пак киселея – в случая на Insignia има много за обективно харесване: многобутонният смут от предшественика е заминал в небитието. На мястото му цари умно функционално разделение на различни нива – запазени са само най-полезните бутони.

Сходно ниво на здравомислие преобладава в по-голямата част от вътрешността на Grand Sport, а пространството отзад е увеличено осезателно; до степен, в която BMW 3 серия и Audi A4 изглеждат малки. Размерът на багажника не е пораснал, ала 490-те му литра са предостатъчни.

Субективното усещане за качество вътре е някъде около това във Ford Mondeo – на известна дистанция от продуктите на VW Group например, – но не така голяма, че да смущава. За сметка на това сертифицираните от AGR предни седалки предлагат превъзходна регулируема странична опора и – най-после да я изпитам на живо в "Опел", почитаеми! – вентилация. 

Инфоразвлечението е ориентирано около 8-инчовия дисплей на най-високия клас Navi 900 IntelliLink, чиято графика, без да е на висотата на детайлността на премиум решенията (бяло-черният му графичен контраст на моменти напомня паяжина), е напълно достатъчна. Недоумението ми какво ги спира от добавянето на декодер за любимите ми ниско компресирани аудио формати обаче остава. Ако някой знае причината, да каже. Самата навигация е напълно функционална, но предвид високото ниво на свързаност се питам струва ли си премията. Говорейки за него, си заслужава да отбележим, че Opel продължават развитието на 4G-базирания OnStar, който, въпреки че не е единственото предложение на пазара, представлява истински привлекателна възможност както за семейното потребление (какъвто българският случай по-скоро не е), така и за работното. 

Да го раздвижим 

   Предлаган само с двете най-високи нива на оборудване, върховият бензин разполага под приятно ръбестия преден капак 260 конски сили мощност и 400 нютонметъра въртящ момент, достигащи до четирите колела през класически 8-степенен хидротрансформатор.

Освен него, истинската придобивка днес е и двойното предаване с произход GKN, технологията на чийто два съединителя в задния мост е известна под търговското наименование Twinster: познаваме я от Ford Focus RS и това е отлична новина.

Лирично отклонение за цената: амбициозният силово-предавателен пакет се предлага на стартова цена от около 60 000 лв. с ДДС и, колкото и да безчинствате из менюто, няма да надхвърли 76 000. Не мога да окачествя това по друг начин, освен като неприлично предложение: по-скъп (с точно 3 520) е новият битурбо дизел с 210 коня, но и двата (както и колата по принцип) са много дръзко позиционирани. До степен, в която очаквам ордерите вече да са в порядък стотици.
 

GKN Twinster: така изглежда разпределението на вътрящия момент отзад

Това несъмнено вкарва Insignia на граничния пункт с териториите на Audi A4/BMW 3, но с тази тънка разлика, че срещу подобни числа там предлагат далеч по-леките конфигурации. Но да се откъснем от материалното. 

Първото, което прави впечатление е, че за разлика от класа на високия двулитров трубо елит, даващ всичко от въртящия си момент в обороти около и под 1500, Insignia има нужда от развъртане поне до 2500 преди настъпването на нещо по-осезаемо. Не, не прибързвайте да го слагате в графата „недостатъци“. Свалянето от свръхдългата осма до нещо по-продуктивно отнема известно време, най-вече заради програмираната склонност на трансмисията да упорства по-дълго на седма (с основна цел енергийна ефективност), преди да свали до 6/5-а. Тази особеност естествено подлежи на управление през ръчния режим с пера на волана, но е много показателна за търсения от Opel нрав на колата: каквото и да пише на капака, това не е брутална, дунавска ракета в инголщатски стил; Insignia Turbo очаква да я схващате като правоприемник на все по-малката ниша податливи, живи средни коли с достатъчно пъргав нрав, че да влязат в категорията „безпроблемен“.

И е тъкмо такъв: настъпен оживено, в спортен режим, той влиза без колебание в завоите (дори в него воланът е все още възлек за вкуса ми, но за сметка на това прецизен), а най-голямо впечатление прави фактът, че колата е станала далеч по-управляема от първия опит. И драстично по-привлекателна. Обяснението е просто – физика. Намаленото тегло е пропорционално отразено в спадналата неокачена маса и това моментално личи. Думата е от-зив-чи-вост.

Да не пропусна и това, че в по-покорните си режими адаптивните амортисьори вършат отлична работа в изолирането на задните части на пътуващите от по-неприятните странични ефекти на красивите 20-цолови джанти. 

Двойното предаване, с два съединителя за плавно разпределяне на въртящия момент в задните полуоси има приятната склонност да допринася в неутралитета на пътното поведение, което впрочем прави Grand Sport 4x4 отлично предложение и за зимата. 

Да приключваме 

   Тясно погледнато, Opel Insignia Grand Sport 2.0 Turbo 4х4 не е така спортен, към каквито очаквания предразполага дългото му име. С разход на гориво около 11 при съответстващия стил на каране, той не е и от най-икономичните.

Всичко това обаче пада ниско долу в класацията на приоритетите, когато вземем предвид безспорната практичност и оборудването: най-скъпият бензинов Grand Sport на Opel Insignia просто създава своя собствена луксозна ниша.

Колкото до новия флагман изобщо, работата по това да го направят не просто по-добър, но и по-адекватен в един сегмент, характерен с постепенното разлюбване на емблемите извън традиционния премиум, е очевиден успех.

При всички положения задачата в Рюселсхайм е изпълнена много добре; преходът между моделите е драстичен: трудно ми е да си представя Insignia развит по-добре и позициониран по-агресивно. Предвид широката клиентска база на модела и очевидните му добродетели, числата са гарантирани.

Накрая и една забележка, за да не решите, че днес не съм достатъчно критичен: въпреки всичко границата между истински привлекателните и просто добрите предложения в сегмента на средните лимузини остава много размита, а увереността на Opel да я пресекат – не така решителна, колкото ми се иска. Надявах се на още дързост. 

Това обаче не прави предложението им по-малко неприлично. 

Подробностите по техниката, отличните LED фарове и новите елементи на автомобилна автономия под метала ви оставям за домашно. Помагалото е тук.