Mercedes-Benz GLK

Почит към германските индустриални традиции

В GLK има гени от станалия вече класика G.

Сред експонатите в огромната колекция на прекрасния Deutsches Technikmuseum в Берлин е и класическият пътнически и транспортен самолет Junkers 52. 

С отсечен силует и авангардна алуминиева конструкция „Леля JU”, както галено наричат този тримоторен шедьовър на германското самолетостроене от 30-те години на ХХ век, предизвиква респект към традицията на тевтонския технически гений. Когато го видях за първи път се изненадах от факта, че един от най-ръбестите самолети не просто може да лети, но е най-популярната германска въздухоплавателна машина и тъкмо благодарение на летателните си качества служи чак до края на 80-те. 

„Малкия Ге”, както галено ще кръстя младшия роднина на вече класическия Mercedes G-Wagen, ми подейства по същия начин при първата ни среща: с ръбестите си отсечени линии, широки повърхности и отвесно остъкляване, най-малкият, само три-годишен, в семейството на джиповете на Daimler е много различен на фона на изгладените си и заоблени конкуренти. В гамата на Mercedes обаче компактният джип е продължител на една индустриална традиция, достойна за уважение. 

Визуален характер 

В новата си версия – с повече хром, преработени светлини, предница и интериор - Mercedes-Benz GLK развива ръбатия си визуален нрав. Късите надвеси пък много държат да внушат атлетизъм и „стойката” му е точно като на самодоволен младеж, който току-що е оглеждал трицепса си в огледалото на излизане от тренировка и осанката му демонстрира радост от видяното. Това впечатление само се затвърждава от актуализираните диодни светлини.

В действителност, Малкия Ге е скромен по стандартите на марката: дълъг 4.54, широк 1.84 и висок 1.67 метра, тежащият малко над 1.8 тона автомобил има самочувствие, наследено от Големия Ге, което държи да не остане незабелязано. Това е Mercedes от главата до петите, ентусиазиран да прилича на големите и успява в това тъкмо заради уважението към традицията. 

Традициите изобщо имат огромно значение за марката и защитата им е въпрос на чест. Историята показва, че това не винаги е постигано със стил (от S-класата W140 още ме побиват тръпки), но респектът към миналото винаги е бил най-важна част от наследството в Щутгарт.

Настаняването

Влизането в GLK не е проблем заради височината му, а вътре ви посреща интериорът на чистокръвен „Мерцедес”: чувството за стил е пресъздадено едновременно със съмочувствие и естетизирана сдържаност.

Първото, което прави впечатление, е почти буквалното пренасяне на отсечените външни линии, допълнени от плитко (заради отвесното предно стъкло) арматурно табло с много стилна широка лицева част - в моя случай от рифелован алуминий. Всичко тук е на мястото си. Включително традиционните за Mercedes скоростен лост отдясно на волана, крачна ръчна спирачка и дизайн на контролния панел на аудиосистемата. Но да карам по ред.

           Вътре цари стилна простота.

Шофьорската позиция е отлична, а удобните седалки и волан се настройват без проблем. Предното стъкло е ниско, но страничните са достатъчни, което ви спасява от клаустрофобията. Материалите почти без изключение са качествени; уредите са си по местата, а дисплеят, вграден в скоростомера, е основният многофункционален информационен източник за водача. Централният дисплей пък добавя навигация и това, че не е чувствителен на допир само ме радва. Кръглите вентилационни отвори са най-стилният нов акцент, а централната конзола е широка и въплащава уважението към традициите: аудиото е в духа на най-доброто от Becker, а управлението на вентилацията - с красива и проста функционалност.

Изобщо, индустриалният дизайн в този интериор повтаря непрекъснато: Ich bin ein Deutscher, което изобщо не омръзва. До степен, в която лостът за скоростите, качен на волана, не ме подсети за американската автомобилна недодяланост; напротив – освободил е напълно пространството между седалките, в което е останало само интуитивното управление на интерфейса за второстепенните настройки.

Да не забравя, че почти не забелязвате дискретното жълто (също в традициите на Mercedes) заобикалящо осветление, което е направено с мярка и вкус. 

И понеже е трудно да ми се угоди, да не пропусна, че поради липсата на традиционен десен, левият лост до волана е придобил нетипична многофункционалност, за овладяването на която имате нужда от 1-2 упражнения повече от обикновеното. Една анкета сред клиентите на модела с въпрос: „Колко време ви отне да откриете как се пръска с вода задното стъкло?” би дала интересни резултати.

Пространството отзад е добро за размерите му.

Цялата останала вътрешна организация обаче трудно може да бъде критикувана, дори от злонамерен конкурентен мърморко. Даже пространството отзад и организацията на багажника са приемливи за четирима, колкото и да съм старателен в търсенето (и намирането) на недостатъци.

Движението

След паленето на 2.2-литровия дизел с мощност 170 конски сили тишината вътре почти не се променя – Малкия Ге е много тих във всяко отношение. Нафтово тропане и вибрации почти няма, дори когато старт-стопът работи. Мощността, още от ниските обороти, е осезаема и изпреварването е неусетно, както и работата на седемте автоматични скорости в почти всички ситуации.

Окачването, вероятно заради 19-цоловите колела, е твърдо, но не дразнещо, а вещината, с която поема лунния пейзаж по софийските вътрешноквартални улици, уви, не търпи критика. На мен само не ми достигна малко от страничната устойчивост на конкуренцията, но смяната на посоките си остава много уверена; просто в този клас дори малките разлики не остават незабелязани.

Воланът е електрически усилен, но старанието му да запази най-доброто от серво школата личи. Недолюбих само малко бавното центриране, но то е част от характера.

Трудно е човек да не се впечатли от енергийната ефективност на последното поколение двигатели с вътрешно горене: след около 700 км., изминати в почти непрекъснат дъжт, разходът остана в рамките на 7.6, което е „само” с една четвърт над теоретичните 6.1, които четем в брошурата от Баден-Вюртемберг.

Самоличността 

както вече казах, излъчва увереност с по-малко от добавената арогантност на големите модели.

Веднъж седнал вътре напълно забравяте за дискусионната му външност, защото характерът на този компактен всъдеход е балансиран, както подобава на автомобил с благороден произход. GLK е от онази порода автомобили, които не просто няма да ви подразнят с недостатъците си, но рискуват направо да спрете да ги забелязвате – точно, както се случва с добрите съдии във футбола. А това е голям комплимент.

От друга страна е факт, че с такава външност е трудно да останете незабелязан, както е и факт, че BMW X1 е с по-динамичен характер, но цялостната завършеност на Малкия Ге е добродетел, която не мога да подмина.

Ръбестите форми на Junkers 52 крият превъзходни летателни качества.

Също както пред Леля JU, човек гледа и медитира как нещо толкова ръбесто може да има толкова добри ходови качества. Това е продукт на германската инженерна мисъл, който след време ще заеме достойно място във всеки индустриален музей на XXI век.

Адаптация в България

Липсата на информация за продажбите на Mercedes за голямо съжаление не позволява да ви кажа дори с приближение как се представя GLK у нас. Не е трудно да се досетим, че не е сред най-продаваните в класа (порядък няколко десетки за годината), но по любимия ми метод на „визуалния анализ”, далеч не е и рядкост. Проблемът му се нарича „потребителска култура” - истинската причина да бъде пренебрегван като твърде малък, за да превози его с височината на Черни връх, а това може само да радва ръководството и хората от продажбите.

„Балкан-Стар” са се постарали да го позиционират агресивно по стандартите на премиум автомобил: моделът GLK 220 CDI 4MATIC BLUEEFFICIENCY с доста прилично оборудване няма да надхвърли 85 000 лв. с ДДС. А ако сте достатъчно изобретателен можете да се вместите и в 80.

На фона на отчайващата ни покупателна сила ще бъде нахално да окачествя това като „достъпно в България”. Но предвид цената на по-големите мерцедеси, която може да нарастне тройно с едно мигване на окото, и фактът че срещу нея получавате малък продукт с висока добавена стойност, тя сякаш започва да звучи една октава по-приемливо.

Сп. "Тема"