Peugeot-Citroen: Подкрепата не е помощ

           Кое е по-страшно - реформите, или последствията от отлагането им?

Вчера научхме, че френското правителство постъпва с PSA според разбиранията си: Пежо-Ситроен ще бъдат спасени от държавата, която ще гарантира със 7 млрд. евро нова емисия на дълг в замяна на повече влияние върху стратегията на компанията. Държавата и работниците ще получат по едно място в борда на директорите, а допълнително създаден външен комитет ще има право на вето върху всички "значими" промени в операциите й – съобщиха от френското финансово министерство.

Седемте милиарда ще отидат за подпомагане на финансовото поделение Banque PSA Finance, което се доближава до споразумение с банките-кредитори за рефинансиране в размер на 11.5 млрд. евро. Според финансовия директор Жан-Батист дьо Шатийон сделката ще бъде финализирана в близките дни. „Няма да е финансова помощ, а финансова подкрепа” – добавя дьо Шатийон, уточнявайки, че PSA ще трябва да плати за държавната гаранция по пазарни цени. Оставаше и да е безплатно...

Провинция Долна Саксония, която е голям акционер във Volkswagen, ще се противопостави на спасителния план като нарушаващ правото на ЕС, касаещо държавните помощи. В договора за функционирането на Европейския съюз държавната помощ се определя като ”Предимство от какъвто и да е характер, предоставено избирателно на едно или повече предприятия от националните власти.”

Европейският комисар за конкуренцията, Йоакин Алмуния, каза, че не е уведомен за намеренията на френското правителство, но когато това се случи ще бъде обект на „много внимателна оценка”.

Тук често говоря за състоянието на PSA. То е такова не само заради хроничната липса на управленска дързост и неспособността за вземане на трудни решения в реално време, а и заради прословутата социална ангажираност на френската държава, която гледа на преструктурирането, свързано със съкращаване на работни места, като на национално предателство. Така тя усърдно блокира импулсите за промяна, с което само задълбочи проблемите на нежизнеспособния производител. А сега предстои и сбъдването на един от най-тежките бизнес кошмари - бюрократи в борда.

И вместо да насърчава неизбежните съкращения в името на запазването на десетки хиляди работни места, тя им се противопостави, докато се стигна до логичната развръзка: структура, лишена от бизнес-смисъл в този си вид, да бъде съхранена с парите на данъкоплатците. Френският премиер Жан-Марк Еро дори заяви, че спасителният план влиза в действие срещу ангажимент за "преосмесляне" (разбирайте намаляване) на съкращенията.

Френският "Либерасион" съобщи вчера, че Робер Пежо търси начин да продаде семейния дял от 24% в компанията на GM, а говорителят му отрече напълно такова намерение.

Историята показва, че държавната помощ, извинете, подкрепа, се прилага винаги, когато голяма колабираща частна компания трява да бъде съхранена в името на "по-висши" национални цели. В случая по-висшата цел са стоте хиляди работни места във Франция - сила, която е в състояние да дестабилизира сериозно всяко общество.

Проблемът е, че самоцелното отпускане на пари е мярка, която Никола Саркози вече приложи върху PSA и Renault, с което само доказа за пореден път, че такъв подход не решава проблеми. Само ги отлага.

На какво да вярвам? На думите на Еро: "Правителството няма намерение да прави подаръци без нищо в замяна. Това време изтече.", или на очите си?