Млад дизел, в разцвета на силите си, търси спешно трансмисия от добро
семейство
 |
|
Insignia е безспорна индивидуалност, която е трудно да не
харесаш.
|
Колата на годината
Когато през 2009-а новият тогава Opel Insignia стана автомобил на годината в Европа въздъхнах, че в Рюлесхайм най-после са направили кола със собствен характер, чиято цел е да заяви воля за самостоятелен живот, а не да покрива основния конкурент за пореден път. И наистина, всичките им модели, печелили наградата - Kadett, Omega и Ampera - са с изявен характер.
Липсата на последователност има и
добри страни и една от тях е Insignia: нейният дизайн е пълно отрицание на
предшествениците; характерната индивидуалност извира от всеки елемент,
независимо как ще наречете този визуален език – артистичен, експресивен,
пластичен, стремителен и т.н.
През 2010 опелът стана кола на
годината и в България, но истината е, че няма пряка връзка между наградите и
продажбите: между 2009 и 2011-а той стабилно е в края на втората двайсетица в
Европа, а за първите шест месеца на тази година е 36-и и е в тройката на сегмента на
средните седани, а у нас положението
му е приблизително същото според
„данните” от пазара.
Какво е Insignia
Визуалната идея зад Insignia е да
обедини финес и динамична напрегнатост в една автомобилна скулптура за масова
употреба. Трите й версии – седан, хечбек и Sports Tourer („комби” им звучи прекалено утилитарно) определено излъчват
динамика и целта ми днес е да проверя дали претенцията на дизайнера Марк Адамс
е защитена със съдържание.
Държа да кажа, че това е един от малкото (ако не и единственият) пълноразмерни автомобили,
чиято версия с пет врати не отстъпва по нищо на триобемната лимузина: хечбекът
развива активно позитивите на базовата конфигурация.
 |
|
Хечбекът само засилва усещането за купе, а
модата на разделените
ауспуси с хромирани декоративни накрайници при високите
дизели тук е
интерпретирана страхотно.
|
На латински insigne означава символ,
знак и е олицетворение на личната власт. Така наследникът на поколението Vectra си поставя амбициозната задача да извади от анонимността тази
част от гамата на Opel и го
прави успешно.
Дизайнът на колата се базира на две оптически измами,
свързани с размера на колелата:
- Големите арки и колела в тях са символ на
потентност. Insignia поема с лекота 20-цолови колела и прави така, че красивите
18-цолови изглеждат стандартни;
- Големите колела при автомобилите скъсяват
оптическата представа за междуосието и така изглеждат по-компактни, отколкото
са.
С дължина 4.83, ширина 1.86 и междуосие
от 2.74 м. Insignia
съвсем не е толкова компактна, колкото изглежда. Теглото й с двигателя, за
който ще ви разкажа днес, е 1664 килограма. За версията автоматик данни няма,
но очевидно е по-тежък.
BiTurbo
е маркетинговият етикет на Рюселсхайм за първата им стъпка в
земите на модерните дизели с двустепенно пълнене от различни по размер
компресори, работещи в каскаден режим, т.е. последователно. Това не изключва и
паралелна работа в по-високите обороти с цел гъвкавост във всички сектори на
оборотомера. Няма да влизам в подробности, тъй като из тях можете да се ровите
другаде, но крайният резултат е двигател, чиято цел е да защити визуалното
послание на този автомобил, съчетавайки го с икономия и ниски емисии. Младият
дизел си поставя за цел и да изпълни с ново съдържание амбициите на Рюселсхайм
за настъпление в териториите на по-високите марки.
Със 195-те си конски сили и 400
нютонметъра въртящ момент (при 1750 оборота) Opel Insignia BiTurbo обещава много: такива показатели предполагат
да очакваме голяма част от динамиката на спортната OPC версия.
Първото усещане, когато го
събудите, е за твърда работа: на празен ход дизелът има повече от обичайната в
този клас вибрация. За радост, след загряване и в движение, голяма част от нея
изчезва. Второто усещане е за нужда от по-прецизно „озвучаване”: изпускателната
система на BiTurbo има нужда от повече акустичен авторитет.
 |
|
Жертвата на неравностойния брак: дизел с
каскадни турбини, два междинни охладителя и куп други новости. Търси спешно
скоростна кутия от добро семейство.
|
Останалите показатели са на
нивото на очакванията: гъвкавост във всички обороти и присъщ на младостта
енергиен потенциал, съчетан с много добрите 7.9 литра среден разход (над 9 в
града), които традиционно са над официалните 5.9 – 7.9.
Изобщо старанието на Opel е дало
резултат в модерен дизел, който явно има бъдеще.
Ако
Ако не беше неравностойният му
„брак” със скоростната кутия. Шест-степенният преобразувател на въртящ момент не
е на висотата на агрегата.
Той буквално цензурира
гъвкавостта на дизела, превключвайки на твърде високите около 2000 оборота в
автоматичен режим и не позволява смени на достатъчно ниски обороти - където е много
от въртящия момент - в ръчен. Но не е само това: всеки опит да го извадите от сектантския
му алгоритъм води до отказ под формата на надпис „shift denied” на централния дисплей. Чак взех да се питам какво е
предназначението на скоростната кутия – да превключва, или да отказва. Този
трансмисионен инат е подправен с колебание в избора на предвки и осезаемо превключване,
а автоматикът е жаден и за енергия: разликата в разхода на гориво с ръчните
скорости официално стига до почти два литра в града.
Преди да закрия темата ще кажа
само, че с автоматичната си скоростна кутия Insignia BiTurbo ускорява до 100 за 8.8 секунди, а
производителят не предоставя данни за еластичността.
Да обобщя: Opel имат спешна нужда
от съвременно трансмисионно решение и колкото по-бързо се сдобият с него –
толкова по-добре. Дотогава – ползвайте услугите на ръчните скорости.
На път
бързо ще разберете, че Insignia е
по-скоро охотен консуматор на дълги разстояния, отколкото спортист: нравът на
колата предполага лекота при изпреварване, но не очаквайте чудеса по вече
споделените причини.
Тук е важно да имате предвид, че
това се дължи и на теглото, което е над нормите:
дори без добавката за автоматика, за която не открих и дума, Insignia не е в
групата на леките и това личи.
Окачването е стегнато и в
повечето случаи се представя добре, както с преобилните неравности из
Отечеството, така и с честите принудителни смени на посоката, които те налагат.
Направи ми впечатление, че след определен предел колата губи страничната си
устойчивост сравнително бързо, поради което имате нужда от адаптивното окачване.
 |
|
Външността е успешно продължена и в интериора.
|
В купето е тихо и удобно: този автомобил
не страда от мания за съхранение на вещи, поради което таблото е много по-хармонично
и опростено от това на Zafira Tourer - играта на криеница е спестена. Остава
нуждата от ново поколение интерфейс за второстепенните настройки и осъвременяване
на графиката на навигацията, което явно е въпрос на още време.
Иначе материалите в горната част
са добри, а в приятно тапицираните седалки сядате удобно и се настройвате без
проблеми. Само асиметричният подлакътник не ми даде удобна опора.
Усещането за купе се допълва от
по-малкото пространство отзад (както и от липсата на стандартна задна чистачка),
но бих платил с радост такава цена за спортния вид на хечбека, който се допълва
от чудесно изглеждащите джанти с гуми 245/45R18.
Липсата на видимост назад трябва
да се компенсира с камера за заден ход или датчици за паркиране с визуализация
(визуализация се предлага само за предните).
Самоличността на Insignia
е раздвоена:
От една страна, това е автомобил,
който няма проблем с внушението за различност и създава точно такива очаквания.
Колата изглежда много добре и е трудно да не я харесате, а в купето това
очакване е продължено до голяма степен. От друга, заради комбинацията от
високо тегло и неподходяща трансмисия, представянето й в движение е под
очакванията за динамична лекота.
Обяснението е много просто и много
финансово: всяко увеличаване на дела на леките материали качва цената, а
седемстепенният двудисков „автоматик”, който агрегатът заслужава, би я качил
още. Тук искам да вметна, че Opel работят върху нещо подобно, но кога ще видим
резултата не е ясно.
Това ни води и до основния
проблем на марката, който е в невъзможността й да защитава ценовата премия на
технологиите, заради което Insignia BiTurbo няма да е честа гледка по пътищата на България. Защо ли? Защото на рубежа
„седемдесет хиляди” по ценова листа, който ще достигнете без усилие, е пълно с
примамливи предложения, от които ще се откажете само по пътя на драстичната
отстъпка. А и покупателната сила на българския пазар е такава, че продажбите в
този ценови сегмент, извън премиум производителите, бездруго са екзотика.
И така: Insignia BiTurbo е
грамотен продукт на масов производител в класа на средните лимузини с ярко
изразена външна индивидуалност, която определено харесвам. Иска ми се тя да е защитена с повече
съдържание, което е задължително, ако сте решили да поемете по пътя на
обвързването с нея.
Но кой е казал, че решението за
брак е плод само на разум? Къде останаха чувствата?
Сп. "Тема"
Няма коментари:
Публикуване на коментар