По вертикала: Peugeot 3008 GT 2.0 BlueHDi

Преображението на високия хечбек

Peugeot 3008: смела външност, нови пропорции

    Разработен по времето, когато стилистичните нормативи в бурно растящия сегмент все още не бяха утвърдени, оригиналният 3008 имаше вид на хечбек с SUV глазура. Някои го намираха странен, други – направо грозен, докато аз нямах нищо против различността му от конкурентната фауна.

Новият 3008 обаче силно контрастира: той е ясно разпознаваем като умален SUV, не кросоувър. „Пежо“ очевидно са претеглили добре пазарния му ръстов потенциал, поставяйки го чело в чело срещу VW Tiguan и Mazda MX-5. Така французите вземат очевидно информираното решение да поемат риска от отчуждаването на първоначалната му клиентска база, предпочитаща по-дискретния изглед.

Отвъд въпроса за липсващата приемственост, новият 3008 има една по-важна задача – да се включи активно в започнатия преди 4 години от 308 процес по предефинирането на марката и придвижването й леко нагоре по ценностната вертикала. 

Очевидното намерение е многоцелевият френски лъв да предложи многостранен талант: елегантен и желан, той е по-голям от предшественика си, ала е по-лек от него. Привлекателността му извън пътя е ограничена от липсата на двойно предаване (поне до 2019-а, когато идва бензиновият хибрид), но иначе е с повдигнат просвет, гуми с двойно предназначение (за тези, които ги искат) и нова система за контрол на сцеплението. 

Както и да го увъртам, няма начин да пропусна, че вторият 3008 носи аурата на технологизиран стил. През целия мартенски уикенд с него се питах: това ли е доказателството за осъществената амбиция на Карлос Таварес да покаже „ново, по-амбициозно „Пежо“?  

Да пообиколим 
    
     Бидейки с 8 см по-дълъг от предишния модел (по-голямата част от които са хвърлени в междуосието), височината му всъщност е леко намалена. При толкова четвъртито дизайнерско SUV ДНК промяната в пропорциите е трудна за осъзнаване: предната решетка е по-внушителна, капакът – по-плосък; ъглите на А-колоните и предното стъкло – по-изправени, линията на стъклата – повдигната.

Интериор с много силни страни – предразположи ме към
правенето на над 900 км за два дни

Крайният резултат е очевиден SUV, но с класен вид, „плаващ“ покрив, радваща окото LED светлинна графика и добре дозиран хром.  Двигателите са от 1.2 до 2 литра, като аз имах радостта да се поупражнявам в критика на чистия разум върху най-високия – 180 к.с. мощност, 400 нютона въртящ момент и 6-степенен хидротрансформатор от Aisin. 1465-те килограма живо тегло се дърпат от предните колела, подпомагани от нещо, което на книжовен френски се нарича Advanced Grip Control – софтуер, грижещ се за толерантността към приплъзване на няколко различни вида настилки. 

Лирично отклонение: въпреки, че поема нагоре в ценностната пирамида, „Пежо“ е и ще остане масов продукт: постигането на внушителния външен и интериорен ефект е за сметка на липсата на двойно предаване и, както ще говорим след малко, компромисите в шасито. В противен случай лъвът би прескочил значително границата на поносимото (той и така с предните си лапи е отвъд нея) и това, което потреблението все пак е готово да плати за емблемата. 

Да влезем 

    Интериорът на 3008 въплъщава еднакво прилежно както финеса, така и странностите на архитектурата, която в Сошо наричат i-Cockpit. 

В преобладаващата си част арматурното табло е красиво – особено централната конзола с добре скулптираните си бутони, приличаща на странично издълбана полипропиленова скала.

Предишните пежа с i-Cockpit се саморазправиха с бутоните си, прехвърляки ги изцяло върху чувствителните на допир дисплеи, докато 3008 ги връща на таблото – приличат на клавиши на пиано с управлението на климатика строено спретнато под тях. 

Съчетаването на вложки от дърво с отворени пори и „четкан“ алуминий, убедително изпълващият дланта трансмисионен джойстик и пропорционалният 8-инчов, чувствителен капацитивен дисплей, заедно с богатството на материалите, предизвикват усещане за качество, което звучи по-убедително от редовия кросоувър, с който бих сравнявал. При всички случаи е по-свеж и много френски различен от желязната логика в продуктите на VW Group, да кажем.

Сега за странностите. На първо място сред тях е непропорционално малкият, макар и отлично скулптиран, волан, стърчащ странно в скута ви и пред 12.3-инчов цифров инструментален панел, който има склонността да закрива. Не ми е за първи път – културният шок от първото поколение 208 бе надживян, – но въпреки по-високо разположената шофьорска позиция, подходът си остава дискусионен. Ако се абстрахираме от функционалните му аспекти, това разположение има и естетични, особено в контраст с иначе много сполучливо стилизирания и организиран интериор. Въпреки тях, общото усещане в дълбоките и с отлична странична опора седалки на 3008 е за благоденствие, задният ред включително. Пространството там, както и това в багажника, не води в класа, но с 520 литра обем и нисък праг на товарене не търпи и критика. 

Интерфейсът на инфоразвлечението е напреднал във всяко отношение и въпреки осезаемия дефицит в скоростта му на работа, общото впечатление е добро – възпроизвежда и формати с висока разделителна способност, за което получава допълнителна червена точка. Съдейки по впечатленията си от озвучаването на френския Hi-Fi елит Focal, 1 712-те лева доплащане за пристрастяващия им звук е въпрос на приоритети – по-фукливите вероятно биха предпочели двуцветния екстериор Coupe Franche. 

Да тръгваме 

    По думите на продуктовия мениджър на проекта, флагманският пакет GT с най-мощния дизел е „непозната земя“. Изявлението звучи малко по-предизвикателно, отколкото е. Не на последно място заради комбинацията от лицева кожа и алкантара в масажиращите седалки и активния, адаптивен круиз контрол.

2-та литра на Рудолф Дизел може и да са най-силното в гамата, но времето на скоростомера да стигине до 100 е едва на косъм под 9-те секунди, а в движение ускорението, макар и с осезаема сила още от ниските диапазони, не се отличава с автентична буйност. Въпреки това скоростната кутия държи юздите здраво, освен ако истински не се постараете да я извадите от психично равновесие с преднамерена дивотия. При всички случаи си спестете очакванията за нещо извънредно – настръхването на кожата се отлага до появата на евентуалния GTi.

Това, което обаче трябва да очаквате, е отличен разход на гориво. По-конкретно 7.4 в моя случай, което, предвид енергийно разточителния ми подход към карането, мога да възнаградя само с една сочна шестица в бележника. Тя го поставя пред пряката конкуренция от Renault-Nissan, да кажем. Звукът му не е от най-тихите, но, държан в обороти до 3000, е мек, въпреки че при изпреварване, особено в режим Sport, е (преднамерено) натрапчив. 

 Бутоните мигрират обратно в централната конзола. Естетиката 
 и ергономията им са безспорни

Въпросният спортен режим добавя тегло в усилването на волана, но го прави и неестествено тежък. Поради това в повечето случаи го пренебрегнах – така завиването бе по-точно и органично, въпреки че именно от точността и прогресивността на малкия кормилен кръг се очакваше повече.

Страничният наклон в завой е прилично контролиран от пасивното окачване и завиването е добро за SUV. Проблемът е в прецизността – Макферсън и торсионна греда от споделената платформа не остават особено пространство за гладкост и финес; енергичното завиване се нуждае от корекции в кривите, а 19-цоловите гуми не дават много шансове при типичните за доисторическата ни инфраструктура остри и серийни неравности. Така се очертава вторият компромис – този с прецизността и отзивчивостта на шасито. По-развитите, гладки и механично балансирани конфигурации, осигуряващи по-чевръстото преместване на масите, са значително по-скъпи, а това би съсипало структурата на разходите на продукта.

Тук е основната причина, поради която бързото каране не е сред най-силните дисциплини на 3008, но вече чувам как от третия етаж (където са колегите ми от маркетинга и PR-а) идва следният смислен въпрос: колцина биха направили разликата? Хм, дали пък не са прави...

Да преценим 

   Повече от всичките премиери на Peugeot напоследък 3008 обръща сериозно вниманието към дълго ферментиралите си силни страни: смела външност, интериор, предизвикващ приятния гъдел на изследователя, качество на материалите и функционалност за чудо и приказ. Да го гледаш и седиш в него представлява истински уместно развитие на модела – изглежда добре настроено към лада на стилно и амбициозно ориентираната си средна потребителска база. 

В посоката на развитието му обаче има стъпки встрани и нежелани тангенти, като някои аспекти от ергономията на i-Cockpit-а и прецизността на шасито, комбинирани с амбициозно структурирана ценова листа. 

Под старателно полираните си опасения обаче виждам свеж, привлекателен и сериозен френски SUV. Най-сериозният, който съм карал – достатъчно за европейска кола на годината. 

Дали води сегмента ли? Кимам усмихнато – като японец. Но отрицателно.

Всичко за Peugeot 3008 – тук.