Еуфория и несигурност по сливането на PSA и FCA
Оповестеният миналата седмица план за сливане между Groupe PSA и Fiat Chrysler Automobiles (в което мнозина виждат
по-скоро придобиване, но това е
друга тема) предизвика
спонтанна вълна от инвестиционна еуфория, ала леденият душ на бруталната
реалност постепенно я замени със съмненията, че сделката е обречена.
В последния ден на октомври PSA и FCA обявиха постигането на принципно съгласие за равностойно сливане, резултатът от което би създал четвъртия по големина автомобилен производител с годишни продажби от малко под 9 милиона. След обособяването на Ferrari FCA се състои от масовите Dodge, RAM, Jeep, Chrysler и Fiat, както и по-високите Alfa Romeo и Maserati, докато PSA обитават Peugeot, Citroen, Opel, Vauxhall и по-амбициозния DS.
Още на втория ден след паметния четвъртък стартираха критиките и притесненията, че новоизградената компания е предразположена да страда на първо място от политиките за енергийна ефективност на Европейския съюз. Последва ги страхът от съкращения, породен от естествения стремеж към анулиране на припокриванията и неефективността, катализиран от климата на глобален спад, както и свиването на европейския сегмент на малките автомобили, към който и двете компании имат нездравословно висока експозиция. Той произтича от високия кумулативен годишен производствен капацитет на евентуалния нов №4 в света, а именно 14 милиона.
Аналитиците LMC Automotive: „Очакваното ниво на утилизацията му е ниско, около 58%, което поставя групата в условия на излишък в порядък 6 милиона. Тежестта на потенциалните закривания ще понесе Европа.“ LMC виждат като най-уязвими заводите с малък обем, като този на Fiat в сръбския град Крагуевац и Vauxhall в британските Елсмиър Порт и Лутън.
Както се досещате, за потенциалната загуба на работни места първи се загрижиха профсъюзи и политици, а в опит да потушат тревогата им двете компании изключиха закриването на заводи като опция. Ако това действително е възможно, то натискът за намаляване на разходите ще се преориентира в други области и доставчиците приличат на първия кандидат да го усетят.
В това време обаче пясъкът в часовника на европейските емисионни цели изтича, а 2021 и 2025-а неумолимо наближават, а напрежението върху FCA да приемат по-ефективните мотори на PSA поставя под въпрос заводите им за двигатели в Италия и Полша.
Друг потенциално напрегнат сюжет се очертава по линия на трудните за хармонизиране интереси на широкия кръг важни акционери и заинтересовани страни, сред които правителствата на Франция и Италия, притежаващите 12.2% от PSA китайци Dongfeng Motor, както, разбира се, и семействата Аниели и Пежо.
Някои анализатори обърнаха внимание на извънредната щедрост от страна на PSA в името на успешна сделка, а други забелязаха, че при евентуално сливане компании като Ford, както и Renault, които по-рано през годината бяха в активни преговори за сливане с FCA, започват да изглеждат малки и заплашени от по-ефективните производители. Стана дума дори, че в контекста на евентуалното сливане президентът на „Рено“ Жан-Доминик Сенар е под извънреден натиск да нормализира напрегнатите по повод дяловите диспропорции отношения със съюзниците от Nissan, връзката с които ще става все по-важна. Доказателство е незабавното привикване на Сенар в кабинета на финансовия министър Бруно ле Мер, който заяви след срещата, че глобалната важност на съюза се запазва и той е уверен в бързото укрепване на общата стратегия на двете марки, което е приоритет на френската държава.
Сливане между губещи
Проф. Фердинанд Дуденхьофер, водещ германския Център за автомобилни изследвания към Университета Дуисбург-Есен,
Автомобилният професор още смята, че сделка с Renault-Nissan е за предпочитане заради по-добрите производствени синергии и по-добрите позиции на пазари като Китай и Русия.
В Norddeutsche Landesbank Girozentrale гледат на комбинацията като на сливане между губещи. Автомобилният им аналитик Франк Швопе: „В настоящия автомобилен свят PSA и FCA са изоставащи – те куцат зад технологии на бъдещето като електромобилността и автономията. Сливането би било почти последният им шанс за оцеляване.“ Освен всичко друго, той смята сделката и за трудна за финализиране заради противоречията на ниво държави между Франция и Италия, както и на ниво семейства Аниели и Пежо.
И докато в последното не съм сигурен, инвестиционните банкери Morgan Stanley в лицето на автомобилния си аналитик Адам Джонас виждат само въглероден двуокис: „Потенциалното сливане между PSA и FCA е водено от нуждата от мащаб и споделяне на разходите заради потребността от пришпорване на прехода в бизнес модела от двигатели с вътрешно горене към електрификация. Гледаме на разговорите им не като на изключение, а като знак за грубата действителност, пред която е изправена индустрията.“
В последния ден на октомври PSA и FCA обявиха постигането на принципно съгласие за равностойно сливане, резултатът от което би създал четвъртия по големина автомобилен производител с годишни продажби от малко под 9 милиона. След обособяването на Ferrari FCA се състои от масовите Dodge, RAM, Jeep, Chrysler и Fiat, както и по-високите Alfa Romeo и Maserati, докато PSA обитават Peugeot, Citroen, Opel, Vauxhall и по-амбициозния DS.
Още на втория ден след паметния четвъртък стартираха критиките и притесненията, че новоизградената компания е предразположена да страда на първо място от политиките за енергийна ефективност на Европейския съюз. Последва ги страхът от съкращения, породен от естествения стремеж към анулиране на припокриванията и неефективността, катализиран от климата на глобален спад, както и свиването на европейския сегмент на малките автомобили, към който и двете компании имат нездравословно висока експозиция. Той произтича от високия кумулативен годишен производствен капацитет на евентуалния нов №4 в света, а именно 14 милиона.
Аналитиците LMC Automotive: „Очакваното ниво на утилизацията му е ниско, около 58%, което поставя групата в условия на излишък в порядък 6 милиона. Тежестта на потенциалните закривания ще понесе Европа.“ LMC виждат като най-уязвими заводите с малък обем, като този на Fiat в сръбския град Крагуевац и Vauxhall в британските Елсмиър Порт и Лутън.
Както се досещате, за потенциалната загуба на работни места първи се загрижиха профсъюзи и политици, а в опит да потушат тревогата им двете компании изключиха закриването на заводи като опция. Ако това действително е възможно, то натискът за намаляване на разходите ще се преориентира в други области и доставчиците приличат на първия кандидат да го усетят.
В това време обаче пясъкът в часовника на европейските емисионни цели изтича, а 2021 и 2025-а неумолимо наближават, а напрежението върху FCA да приемат по-ефективните мотори на PSA поставя под въпрос заводите им за двигатели в Италия и Полша.
Друг потенциално напрегнат сюжет се очертава по линия на трудните за хармонизиране интереси на широкия кръг важни акционери и заинтересовани страни, сред които правителствата на Франция и Италия, притежаващите 12.2% от PSA китайци Dongfeng Motor, както, разбира се, и семействата Аниели и Пежо.
Някои анализатори обърнаха внимание на извънредната щедрост от страна на PSA в името на успешна сделка, а други забелязаха, че при евентуално сливане компании като Ford, както и Renault, които по-рано през годината бяха в активни преговори за сливане с FCA, започват да изглеждат малки и заплашени от по-ефективните производители. Стана дума дори, че в контекста на евентуалното сливане президентът на „Рено“ Жан-Доминик Сенар е под извънреден натиск да нормализира напрегнатите по повод дяловите диспропорции отношения със съюзниците от Nissan, връзката с които ще става все по-важна. Доказателство е незабавното привикване на Сенар в кабинета на финансовия министър Бруно ле Мер, който заяви след срещата, че глобалната важност на съюза се запазва и той е уверен в бързото укрепване на общата стратегия на двете марки, което е приоритет на френската държава.
Сливане между губещи
Проф. Фердинанд Дуденхьофер, водещ германския Център за автомобилни изследвания към Университета Дуисбург-Есен,
Автомобилният професор още смята, че сделка с Renault-Nissan е за предпочитане заради по-добрите производствени синергии и по-добрите позиции на пазари като Китай и Русия.
В Norddeutsche Landesbank Girozentrale гледат на комбинацията като на сливане между губещи. Автомобилният им аналитик Франк Швопе: „В настоящия автомобилен свят PSA и FCA са изоставащи – те куцат зад технологии на бъдещето като електромобилността и автономията. Сливането би било почти последният им шанс за оцеляване.“ Освен всичко друго, той смята сделката и за трудна за финализиране заради противоречията на ниво държави между Франция и Италия, както и на ниво семейства Аниели и Пежо.
И докато в последното не съм сигурен, инвестиционните банкери Morgan Stanley в лицето на автомобилния си аналитик Адам Джонас виждат само въглероден двуокис: „Потенциалното сливане между PSA и FCA е водено от нуждата от мащаб и споделяне на разходите заради потребността от пришпорване на прехода в бизнес модела от двигатели с вътрешно горене към електрификация. Гледаме на разговорите им не като на изключение, а като знак за грубата действителност, пред която е изправена индустрията.“
Таварес е човекът
Каквото и да говорим, всички се съгласяват, че ако някой е в състояние да докара комбинацията до успешен край, това е главният изпълнителен директор на Groupe PSA Карлос Таварес. Morgan Stanley: „Разговорите ни с експерти от автомобилната индустрия подсказват, че г-н Таварес е високо уважаван и опитен в съкращаването на разходи, платформения и продуктов инженеринг и интеграционното сливане.“
Fitch Solutions Macro Research смятат, че за успешна сделка са необходими тежки инвестиции: „Сливането ще създаде голям, глобален автомобилен производител, но окончателното споразумение е далеч от сигурно. То ще помогне на PSA за по-ранно от планираното влизане на североамериканския пазар, докато FCA ще се възползват от подобряването на пазарния дал в Европа, където са и най-големите им грижи. Сделката би донесла големи промени в продуктовите портфейли на компаниите с оглед елиминирането на евентуална пазарна канибализация и консумирането на ползите от споделянето на общи платформи. И ако сливането би донесло определени краткосрочни ползи, двете компании така или иначе ще се наложи да инвестират масирано в експанзия и електрически автомобили за обезпечаване на дългосрочния си растеж.“
Fitch също виждат риск от неспособността на акционерите от Щатите, Европа и Китай да постигнат съгласие за корпоративната структура на новата компания: „Френският и италианският финансови министри дадоха да се разбере, че ще разглеждат критично двете компании по повод влиянието върху работните места и управленската структура; предвид това, че френското правителство и Dongfeng Motor Group притежават по 14% от акциите на PSA, а семейство Аниели притежава 29% от FCA, това означава, че те ще станат най-големия акционер в предложената компания.“
Код „Стела“
Citi Research се питат дали PSA не плащат твърде много, но и вярват, че присъствието на Таварес е ключ към успеха: „Таварес вижда нещо, което ние не можем. Изненадващо е как един от най-проницателните преговарящи (PSA), при цялата си внимателност, би надплатил актив“ – думи на аналитика им Рагав Гупта-Чудхари.
И продължава: „Нещо, с което сме съвсем наясно е, че синергиите изглеждат малки в сравнение с постигнатото при Opel/Vauxhall и това, което FCA смятаха за възможно с Renault (5 млрд. евро). Видяхме какво могат PSA по отношение на мащаб и скорост и подозираме същото при FCA. С Таварес начело допускаме, че пазарът ще започне да приписва по-голяма вероятност за подобни спестявания, изключващи затварянето на заводи, при финализирането на сделката.“
Предвид лошата
история на големите автомобилни сливания през годините, не е изненада, че това
не топли сърцата на инвеститорите. От друга страна, записи като спасяването от
фалит на PSA
и ваденето от тресавището на Opel/Vauxhall в досието на Таварес –
човек от кръвната група на късния Серджо Маркионе – подсказват, че, ако
преодолее първоначалните усложнения, това би могло и да сработи дългосрочно.
Колоната Lex на Financial Times гледа на темата по следния начин: „Пътуването с надежда често е по-добро от самото пристигане. Автомобилната индустрия има дълга история на поглъщания, които се разпадат в момента, в който гумата докосне пътя. Това има по-голям шанс от повечето.“
-
Късен май. Със сходни
мисли на ум Джон Елкан е отново в Париж. Градът е вече честа дестинация за филиза на
италианския автомобилен клан по повод работата му с Renault. Ала едва дни преди
обявяването на сделката Елкан влиза в един апартамент на тежкарския 16-и район,
в който го очаква необичаен домакин за вечеря – Робер Пежо. Двамата – достойни
представители на фамилните си империи – са изковали с времето приятелство. И
сега, в мига преди Fiat Chrysler да легнат с архиконкуренцията, приятелството е
поставено на тест.
Октомври. След
кашата с „Рено“ възможността за нова комбинация е вече на ръка разстояние. Автори
на пробива са Таварес и Елкан, а мястото – отново Париж и една наситена, 4-часова
уикенд сесия.
Кодовото
наименование на плана е „Стела“…
Няма коментари:
Публикуване на коментар